Кога и как да кажа на сестра ми, която обмисля аборт, че съм бременна?

  • 3 397
  • 68
  •   3
Отговори
# 60
  • Sofia
  • Мнения: 7 579
Да не забравяме, че тук не става въпрос за спонтанен аборт. Ако беше така, вероятно и аз щях да дам съвет да не казва. Но случаят е различен.
Каква е разликата дали е спонтанен или по медицински причини? Все не е по желание на жената.
То даже ако е спонтанен е по-лесно.
В случая жената трябва да вземе решение да прекъсне живота на собственото си бебе -  желано и вече ритащо бебе. Да мине през раждане (защото късният аборт е раждане), да си види мъртвото бебе и да знае, че тя е взела решението то да не живее.
При спонтанния аборт не взима тя решението и в повечето случаи той се случва на доста по-ранен етап и е просто кървене.

Последна редакция: сб, 08 ное 2025, 13:22 от Brin de muguet

# 61
  • На изток от Ада
  • Мнения: 10 586
При нас и етървата всъщност свекървата каза на мм. А аз питах етървата в коя седмица е.

# 62
  • Варна
  • Мнения: 3 416
Ситуацията е изключителна неприятна и не я пожелавам на никого, но както при авторката, така и при цитираната жена, не мисля, че има сигурен полезен ход.

Реално авторката каза, че двете бременности са с месец разлика някъде, което е нищо като време. Не е казала веднага на сестра си, при втората пък са почнали изследвания и се е стигнало до тази ситуация. Колкото и тактичен да е човек, в крайна сметка трябва да си гледа него и неговия живот. Авторката определено има чувство за такт и съобразителност, иначе нямаше да пуска тема и да пита. Идея си нямам как ще е по-добре да се постъпи в тази ситуация, но тя няма и много време да крие. Сестра й все някога ще разбере, та може би е по-добре да й се каже по-бързо. Ако правилно съм разбрала, двете не се виждат всеки ден, така че да й каже и да не й се навира в полезрението, освен ако сестра й не я потърси.

За цитираната жена..... също ужасна ситуация, но чак предателство. Реално тя може години да се съвзема от случката, значи ли, че другата сестра трябва да стои без дете/деца? В крайна сметка хора на всякаква възраст умират, но наборите им продължават живота си. А и както някой по-напред каза, не се знае сестрата случайно или целенасочено е забременяла.

# 63
  • София
  • Мнения: 18 567
Цитатът ми остави един важен въпрос.
Щом е предателство едната сестра да забременее, когато другата е загубила детето си, това значи ли, че ако едната остане вдовица, другата моментално трябва да се разведе, за да не е предателство да има партньор?
И други подобни.
Даже не мога да проумея подобни мисли за собствената сестра, а не малко неща съм изживяла и видяла в живота.

# 64
  • Sofia
  • Мнения: 7 579
За цитираната жена..... също ужасна ситуация, но чак предателство. Реално тя може години да се съвзема от случката, значи ли, че другата сестра трябва да стои без дете/деца? В крайна сметка хора на всякаква възраст умират, но наборите им продължават живота си. А и както някой по-напред каза, не се знае сестрата случайно или целенасочено е забременяла.
Пак повтарям, който не е преминал през късна загуба няма как да разбере през какво преминават жените в подобна ситуация.
За някои може да не е предателство, това не означава, че за всички жени трябва да е така. Това е същото като да кажеш на жена току-що изгубила бебето си - "какво толкова се е случило? Ще си имате друго". На някои не им пука, но в доста случаи тази фраза смазва момичетата в този момент, точно преди или след загубата, не говоря по принцип.

Аз пък не разбирам какъв е този напън да се казва веднага за бременността на авторката? Някои го крещят от покривите още положителния тест, други като мен съобщават в 7-мия месец (то пак добре, че им казах преди да родя 😆). Това е толкова личен избор и не мисля, че който и да било (било то и сестра) би имал правото да се сърди защо АЗ не съм им дала отчет, че съм бременна още от началото.

# 65
  • София
  • Мнения: 18 567
Аз съм минала и пак сестра ми беше човекът до мен.
И тя е минавала и съм била до нея.
Аз имам 5 деца, тя 2.
Това няма общо с отношенията ни и откровеността помежду ни, защото не става дума за чужд човек. Поне не за нас.
И не сме ползвали подобни глупави фрази,защото не сме случайни познати, чудещи се какво да кажат.

Иначе тя да си решава.
Просто твърдеше, че са близки.
За тези, които не са си близки, няма значение.

Не е въпрос за даване на отчет.
Аз със съпруга си всичко споделям. Със сестра ми също, вкл. когато сме живели на хиляди километри разстояние.
С чужди хора не коментирам лични неща. Това е разликата и зависи кой има сестра и колко близка я намира.
Няма как да знаем. Може пък едностранна да е близостта в случая, щом сестрата споделя, а авторката крие. Това тя си знае.
Може и до раждането да не ѝ казва. Някои не казват и след това,защото не поддържат връзка с роднините си.

# 66
  • София
  • Мнения: 2 006
Това е същото като да кажеш на жена току-що изгубила бебето си - "какво толкова се е случило? Ще си имате друго". На някои не им пука, но в доста случаи тази фраза смазва момичетата в този момент, точно преди или след загубата, не говоря по принцип.

Еее, как ще е същото? Само много прост или злобен човек би казал нещо подобно. Дори разни механични "дръж се, животът продължава" сигурно са страшно груби и обидни в момент на такава болка, а много хора ги казват без лоши мисли. Но съвсем не е същото като да кажеш/съобщиш за своята бременност. Не може на близките да се слага вето на забременяване. Аз напълно разбирам нейната реакция, тя е човешка и нормална, но не и задължаваща околните за техните животи. Разбирам също така защо жена, преживяла загуба, се отдръпва от бременни приятелки, тежко ѝ е около бебета и деца и т.н. Но правилно ли е пък приятелките да я изолират, все едно е прокажена, сакън да не я засегнат? Има някакъв среден път на разбиране и тактичност. Не, разбира се, да навираш в носа на страдащия успешната си бременност или здравото си бебе и т.н., но да съобщиш и споделиш важното за теб така, както би го споделил с всички останали. И да оставиш на жената сама да прецени дали и доколко ще съпреживява нещата с теб. Всъщност мисля, че няма полезен ход изобщо в такава ситуация. Като скрие бременността, какво? Пак ще ѝ се обидят, ще кажат "аз страдам, а те се крият като мишки, радват си се на бебетата".

# 67
  • Варна
  • Мнения: 3 416
Brin de muguet, трагедии се случват на много хора в живота. Къде на ранна възраст, къде в старините. Не става дума да ги говори някой на жена, загубила детето си, без значение в ранен или късен етап, че не било важно и ще има друго. Става дума, че заради нечие нещастие, не може, а и не трябва човек да жертва собственото си евентуално щастие. И не говоря само за имането на дете.

Ето, моя близка бивша колежка има трудности в забременяването. Знае, че и ние правихме опити, знае, че съм и бременна, че и буквално във всеки момент вече ще раждам. Опитвала съм се да съм максимално тактична заради ситуацията.

На бивша работа синовете на една колежка. Единият с жена му също по трудния път, а другият с жена му второ дете искаха и им се случи. Та какво се предполагаше, че трябва да направят тези с детето, да си останат с едно като искат второ, заради брат му?

# 68
  • Мнения: 3 047
Да не забравяме, че и на авторката не й е лесно. Тя също страда за сестра си и за племенника си. От друга страна е бременна, а бременност идва от бреме. Лесно решение няма. И никой не знае кое е по-добре.
Очевидно е добър човек, не мисли само за себе си, колебае се.
Авторката да послуша сърцето си и да каже, когато реши. И дори сестрата да се обиди, това е част от болката на сестрата. А за тази болка авторкта няма вина.
Успех, момиче. И здраве.

Общи условия

Активация на акаунт