Brin de muguet, смяташ ли, че след седмица или две болката и мъката на сестрата ще е по-малка, че бременната авторка тогава да й каже? И тук понятието момент е много разтегливо във времето, според мен. Та авторката и след месец, дори два или три да каже на сестра си, надали ще е по-леко приета новината. Само предполагам.
- Публикувана: 5 ноем. 2025, 17:18 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2025, 10:55 ч.
Кога и как да кажа на сестра ми, която обмисля аборт, че съм бременна?
Вторият резултат излезе миналата седмица и за съжаление диагнозата е потвърдена — детето ще бъде с тежки увреждания психически и физически. Дотук 6-7 генетици я съветват да прекрати бременността. Тя много се колеба как да постъпи, защото детето е много желано и чакано, но пък животът му никак няма да е лесен. ...
И тук идва въпросът — как да постъпя? Да кажа сега или да изчакам, защото решението ѝ е почти взето и предполагам какъв ще е изходът?
И тук идва въпросът — как да постъпя? Да кажа сега или да изчакам, защото решението ѝ е почти взето и предполагам какъв ще е изходът?
Въпросът е кога да каже, преди или след като сестрата вземе решение за прекъсване на бременност в 5-тия месец.
Добре ще отговоря, защото явно не ме разбират.
Не става въпрос дали болката ще намалее след две седмици. Най-вероятно няма. Но ако авторката изчака да премине този тежък момент, ще покаже на сестра си, че е уважила и разбрала болката й, че отдава важност на това, което се случва. Ще споделят заедно тъжния момент и после ще дойде времето на възстановяването, когато хубавите новини могат даже да помогнат на първата сестра.
Вече го писах.
Не става въпрос дали болката ще намалее след две седмици. Най-вероятно няма. Но ако авторката изчака да премине този тежък момент, ще покаже на сестра си, че е уважила и разбрала болката й, че отдава важност на това, което се случва. Ще споделят заедно тъжния момент и после ще дойде времето на възстановяването, когато хубавите новини могат даже да помогнат на първата сестра.
Вече го писах.
Знам Наси, затова и ги попитах дали те са били на мястото на първата сестра щом дават подобни съвети.
Нужно е само да влезнеш в темите за Абортите и ще ти стане пределно ясно как се възприема една такава новина в подобен момент. Само човек, който не е минал през това, може да даде съвет сестрата да се изтипоса с бременността си баш преди аборта на другата ....
Нужно е само да влезнеш в темите за Абортите и ще ти стане пределно ясно как се възприема една такава новина в подобен момент. Само човек, който не е минал през това, може да даде съвет сестрата да се изтипоса с бременността си баш преди аборта на другата ....
Защо е нужно сестрата да разбере точно в този момент? Какво ще й донесе това? А на щастливо бременната какво ще донесе? След 2 седмици болката няма да е изчезнала, може да не е и по-малка, но ще са преминали няколко ключови момента, които такава новина според мен би могла да влоши. Не съм минала през това, но виждам че и хора, които са, мислят така.
Тя и сега се крие. Освен ако не е казала вече.
А и аз от написаното останах с впечатление, че не се виждат често, а може и в различни градове да са.
Има и нещо друго, което май не видях някой да напише, не, че не е логично. Сестрата с проблемната бременност надали някога ще преживее напълно този аборт, дори да има и друго дете/деца. Та като/ако мине абортът, авторката според мен да не чака прекалено дълго, а да каже. То и ще й проличи още повече може би.
А и аз от написаното останах с впечатление, че не се виждат често, а може и в различни градове да са.
Има и нещо друго, което май не видях някой да напише, не, че не е логично. Сестрата с проблемната бременност надали някога ще преживее напълно този аборт, дори да има и друго дете/деца. Та като/ако мине абортът, авторката според мен да не чака прекалено дълго, а да каже. То и ще й проличи още повече може би.
Момичета, реших да оставя проблемът настрана за няколко дни, но сутринта останах изненадана колко нови отговори има темата.
Първо искам да изясня някои неща, които са останали неразбрани или аз не съм изразила добре. Разликата в бременностите е около 2 месеца или 2 месеца и 1-2 седмици. Не знам защо някои си мислят, че много хора знаят за моята бременност - знаем ние с мъжа ми, моите и неговите родители, никой друг. На майка ми държах да кажа, макар и не веднага. Аз съм по-близка с нея, отколкото със сестра ми, но това в никакъв случай не означава, че я обичам по-малко или че не искам само най-доброто за нея. Родителите на мъжа ми съответно не исках да оставяме в неведение, но те също знаят за ситуацията със сестра ми и никой от изброените няма да каже нищо, защото всички разбират тежестта на ситуацията. Не, със сестра ми не се виждаме всеки ден, макар че живеем в един град, но се чуваме често. И да се виждаме, все още не ми личи или поне със зимните дрехи не ми личи. Не, няма вариант някой друг да съобщи новината, било това майка ми или мъжът на сестра ми, не го чувствам редно. И не, няма вариант да кажа чак като се роди бебето, това според мен или поне в нашите отношения ще е още по-грубо.
Неслучайно написах, че решението ѝ е почти взето - на следващия ден след като пуснах темата тя вече беше решила и тази седмица нещата ще се случат. Да, аз вече знам, че съм изпуснала подходящия момент за съобщаване на новината, но когато си абсолютно убеден, че очакваш добри резултати, някак си не мислиш за другото.
Много ми хареса точно този коментар - какво ще ѝ донесе на сестра ми това, че докато преминава през най-тежкия си момент, ще знае, че аз чакам дете? Ами, освен повече мъка, не знам какво друго. Да, когато си достатъчно емоционално интелигентен знаеш, че животът не свършва, когато ти си в тежка ситуация. Жените забременяват, близките ти продължават да си живеят, животът продължава напред, но има и друго. Смятам, че когато си достатъчно емоционално интелигентен, знаеш, че не си сам на този свят и никога не е излишно да бъдеш съпричастен с другия, особено с близките си.
Аз не държах да разказвам и да се хваля за моята бременност от началото. Още повече след нейния пренатест, който излезе положителен. Естествено, че в мен се появи съмнение и страх дали и при мен няма да излезе нещо. Сега чакаме резултати именно от него и треперя всеки ден, защото видях от първо лице какви страшни неща могат да излязат, за които дори не съм чувала преди. На други близки и приятели също не планираме да казваме скоро, решили сме през декември, преди Коледа. Това си е наша новина и чак когато съм сигурна, тогава ще я съобщавам. Не мисля, че това ме прави по-малко близка с когото и да е.
И може би най-дългоочакваният отговор - реших да ѝ кажа след аборта, когато видя, че отново се връща към нормалния си начин на живот. Не вярвам, че някога болката от преживяното ще премине, но и знам, че тя не е човек, който остава твърде дълго в тежки ситуации, стреми се да върви напред, макар и с болката си. Не очаквам, нито искам от нея да скача от радост и да идва с мен на шопинг за дрешки, нито да ме пита всеки ден как съм и как се развива детето. Не очаквам това да е новината, която ще я движи напред, просто не исках това да бъде новината, която да я съсипе още повече в такъв момент, в който си мислиш, че животът е несправедлив и поднася ужасни неща само на теб. Честно казано не се страхувам, че ще се разсърди, че сме я държали в неведение, приемам го по друг начин. Може и да не съм права, но пък всяко семейство има различна динамика и засега мисля, че това е най-доброто, което мога да направя.
Първо искам да изясня някои неща, които са останали неразбрани или аз не съм изразила добре. Разликата в бременностите е около 2 месеца или 2 месеца и 1-2 седмици. Не знам защо някои си мислят, че много хора знаят за моята бременност - знаем ние с мъжа ми, моите и неговите родители, никой друг. На майка ми държах да кажа, макар и не веднага. Аз съм по-близка с нея, отколкото със сестра ми, но това в никакъв случай не означава, че я обичам по-малко или че не искам само най-доброто за нея. Родителите на мъжа ми съответно не исках да оставяме в неведение, но те също знаят за ситуацията със сестра ми и никой от изброените няма да каже нищо, защото всички разбират тежестта на ситуацията. Не, със сестра ми не се виждаме всеки ден, макар че живеем в един град, но се чуваме често. И да се виждаме, все още не ми личи или поне със зимните дрехи не ми личи. Не, няма вариант някой друг да съобщи новината, било това майка ми или мъжът на сестра ми, не го чувствам редно. И не, няма вариант да кажа чак като се роди бебето, това според мен или поне в нашите отношения ще е още по-грубо.
Неслучайно написах, че решението ѝ е почти взето - на следващия ден след като пуснах темата тя вече беше решила и тази седмица нещата ще се случат. Да, аз вече знам, че съм изпуснала подходящия момент за съобщаване на новината, но когато си абсолютно убеден, че очакваш добри резултати, някак си не мислиш за другото.
Защо е нужно сестрата да разбере точно в този момент? Какво ще й донесе това? А на щастливо бременната какво ще донесе?
Много ми хареса точно този коментар - какво ще ѝ донесе на сестра ми това, че докато преминава през най-тежкия си момент, ще знае, че аз чакам дете? Ами, освен повече мъка, не знам какво друго. Да, когато си достатъчно емоционално интелигентен знаеш, че животът не свършва, когато ти си в тежка ситуация. Жените забременяват, близките ти продължават да си живеят, животът продължава напред, но има и друго. Смятам, че когато си достатъчно емоционално интелигентен, знаеш, че не си сам на този свят и никога не е излишно да бъдеш съпричастен с другия, особено с близките си.
Аз не държах да разказвам и да се хваля за моята бременност от началото. Още повече след нейния пренатест, който излезе положителен. Естествено, че в мен се появи съмнение и страх дали и при мен няма да излезе нещо. Сега чакаме резултати именно от него и треперя всеки ден, защото видях от първо лице какви страшни неща могат да излязат, за които дори не съм чувала преди. На други близки и приятели също не планираме да казваме скоро, решили сме през декември, преди Коледа. Това си е наша новина и чак когато съм сигурна, тогава ще я съобщавам. Не мисля, че това ме прави по-малко близка с когото и да е.
И може би най-дългоочакваният отговор - реших да ѝ кажа след аборта, когато видя, че отново се връща към нормалния си начин на живот. Не вярвам, че някога болката от преживяното ще премине, но и знам, че тя не е човек, който остава твърде дълго в тежки ситуации, стреми се да върви напред, макар и с болката си. Не очаквам, нито искам от нея да скача от радост и да идва с мен на шопинг за дрешки, нито да ме пита всеки ден как съм и как се развива детето. Не очаквам това да е новината, която ще я движи напред, просто не исках това да бъде новината, която да я съсипе още повече в такъв момент, в който си мислиш, че животът е несправедлив и поднася ужасни неща само на теб. Честно казано не се страхувам, че ще се разсърди, че сме я държали в неведение, приемам го по друг начин. Може и да не съм права, но пък всяко семейство има различна динамика и засега мисля, че това е най-доброто, което мога да направя.
Ние за това казахме, че каквото и да напишем тук, ти познаваш сестра си най-добре.
Единственото, което аз смятам за възможно е сестра ти да се почувства зле от факта, че родителите ви знаят и крият. Аз ако бях щях да се ядосам, че ме правят на луда. Това го казвам от своя гледна точка, може във вашия случай да не е така.
Единственото, което аз смятам за възможно е сестра ти да се почувства зле от факта, че родителите ви знаят и крият. Аз ако бях щях да се ядосам, че ме правят на луда. Това го казвам от своя гледна точка, може във вашия случай да не е така.