Здравейте, ще опитам да съм ясна, защото и на мен ми е много объркано. Поставена съм все едно между майка ми и приятеля ми. Никой не ми е поставил ултиматум или нещо, но така се чувствам.
Майка ми е човек, който се занимава с малки деца и често има навика да се държи с околните като с деца. Да им повтаря по няколко пъти едно и също или да звучат думите й като напътствия. Ние сме свикнали, но приятелят ми реагира остро и нееднократно й е повишавал тон. Искам да отбележа, че тя не се е месила в отношенията ни. Става въпрос за съвсем общи теми в разговор да се обсъжда дали е Ок да се пият антибиотици или не, дали е по-добре да се ходи на почивка тук или в чужбина. Нещата ескалираха преди няколко дни, когато приятелят ми й каза, че той не слушал неговите родители, че нея ли щял да слуша. Тя нещо отговори тип: аз не съм ти майка, ще ти говоря и той просто превъртя, развика се да се оправяме и да тръгваме (бяхме на гости). После ми крещя Как било страшно неуважение към неговите родители, които били супер успешни в професиите си и за колко хора отговаряли преди да се пенсионират и т.н., а никой дори не е обсъждал нещо свързано с тях. Не разбрах защо така ги намеси и откъде дойде цялата тая история. От тази случка насам нямам никакво желание да говоря с нито един от двамата. Не одобрявам нито начина, по който той реагира спрямо нея, нито нейните думи. Бременна съм в 8-ми месец и наистина не ми се занимава, а от друга страна ме тормози всичко това.
аз пред неговите родители се опитвам да преглъщам, за да запазя добрия тон и да не се създава напрежение. Баща му ме е обиждал на тема килограми на маса пред всички с реплики тип : ти първо си оправи г*за, а после косата, защото нещо обяснявах на сестра му, че ще се боядисвам. Никой не реагира да му каже нещо. Не исках нещата да ескалират и не си тръгнах. Също така и други неща от сорта на това как ако синът му си бил намерил някоя слабичка Еди кво си, а той виж го ква си намерил. Майка му се държи добре с мен, но това не й пречи, когато й кажа, че не искам покупки за бебето, защото ме е страх от ранни радости поради ред причини свързани със забременяването, тя ме игнорира и си прави каквото си е решила и купува. Пак не го правя на проблем, защото за мен трябва да ги уважавам.
В моето семейство и баща ми и майка ми са били в добри отношения със свекърите/тъстовете си. Да, имало е някакви неразбирателства, но не и такива обиди или ескалации. Винаги сме се събирали заедно всички. Било е приятно и спокойно. В неговото семейство майка му от години не поддържа никакъв контакт с баба му (свекърва си), всички са настроени против нея и това по никакъв начин не ги притеснява, че тя е възрастна и сама постоянно или на празници, което за мен не е нормално и карам приятеля си поне ние да ходим да я виждаме от време на време. Не знам дали това е причината, че той приема такъв вид отношения за нормални, следвайки някакви семейни модели. вече не знам изобщо какво да мисля, толкова съм изпразнена от мисъл и това какво да правя.
Иначе между нас нещата са добре, той е геижовен, обичаме се, за него това са странични неща, но за мен са важни тези отношения. Не мога да си представя, че трябва да отида на Коледа да честитя на нашите, а той да ме чака вкъщи, защото не иска да се виждат с майка ми след последната случка. Просто не ми го побира главата и как ще продължаваме така. За мен това е лудост всичко.
Благодаря, че ме изчетохте.
Майка ми е човек, който се занимава с малки деца и често има навика да се държи с околните като с деца. Да им повтаря по няколко пъти едно и също или да звучат думите й като напътствия. Ние сме свикнали, но приятелят ми реагира остро и нееднократно й е повишавал тон. Искам да отбележа, че тя не се е месила в отношенията ни. Става въпрос за съвсем общи теми в разговор да се обсъжда дали е Ок да се пият антибиотици или не, дали е по-добре да се ходи на почивка тук или в чужбина. Нещата ескалираха преди няколко дни, когато приятелят ми й каза, че той не слушал неговите родители, че нея ли щял да слуша. Тя нещо отговори тип: аз не съм ти майка, ще ти говоря и той просто превъртя, развика се да се оправяме и да тръгваме (бяхме на гости). После ми крещя Как било страшно неуважение към неговите родители, които били супер успешни в професиите си и за колко хора отговаряли преди да се пенсионират и т.н., а никой дори не е обсъждал нещо свързано с тях. Не разбрах защо така ги намеси и откъде дойде цялата тая история. От тази случка насам нямам никакво желание да говоря с нито един от двамата. Не одобрявам нито начина, по който той реагира спрямо нея, нито нейните думи. Бременна съм в 8-ми месец и наистина не ми се занимава, а от друга страна ме тормози всичко това.
аз пред неговите родители се опитвам да преглъщам, за да запазя добрия тон и да не се създава напрежение. Баща му ме е обиждал на тема килограми на маса пред всички с реплики тип : ти първо си оправи г*за, а после косата, защото нещо обяснявах на сестра му, че ще се боядисвам. Никой не реагира да му каже нещо. Не исках нещата да ескалират и не си тръгнах. Също така и други неща от сорта на това как ако синът му си бил намерил някоя слабичка Еди кво си, а той виж го ква си намерил. Майка му се държи добре с мен, но това не й пречи, когато й кажа, че не искам покупки за бебето, защото ме е страх от ранни радости поради ред причини свързани със забременяването, тя ме игнорира и си прави каквото си е решила и купува. Пак не го правя на проблем, защото за мен трябва да ги уважавам.
В моето семейство и баща ми и майка ми са били в добри отношения със свекърите/тъстовете си. Да, имало е някакви неразбирателства, но не и такива обиди или ескалации. Винаги сме се събирали заедно всички. Било е приятно и спокойно. В неговото семейство майка му от години не поддържа никакъв контакт с баба му (свекърва си), всички са настроени против нея и това по никакъв начин не ги притеснява, че тя е възрастна и сама постоянно или на празници, което за мен не е нормално и карам приятеля си поне ние да ходим да я виждаме от време на време. Не знам дали това е причината, че той приема такъв вид отношения за нормални, следвайки някакви семейни модели. вече не знам изобщо какво да мисля, толкова съм изпразнена от мисъл и това какво да правя.
Иначе между нас нещата са добре, той е геижовен, обичаме се, за него това са странични неща, но за мен са важни тези отношения. Не мога да си представя, че трябва да отида на Коледа да честитя на нашите, а той да ме чака вкъщи, защото не иска да се виждат с майка ми след последната случка. Просто не ми го побира главата и как ще продължаваме така. За мен това е лудост всичко.
Благодаря, че ме изчетохте.
). Тъща ми е подобна на майка ти - обича да дава акъл, без да й е поискан. Аз гледам на това така - това е майката на жена ми, няма да се поставя в позиция, в която съм между двете. Майката на всеки от нас е една, нека се обичат, да държат една на друга, от мен ще получи уважение, същото държа от нея - особено в моя дом. Познаваме се вече 13 години, докарали сме го до добри отношения, до колкото е възможно предвид характерни, както и поколенчески различия. Още повече, и двамата с майка й сме много силни характери, дал Бог да доживея нейните години, няма да съм по-лесен за гаджетата/мъжете/жените на децата ми. Баща ми не би си позволил такъв коментар ( не би му минало и през акъла) - той е джентълмен, какъвто съм и аз. Да, и той не е лесен характер и се е случвало да подразни жена ми ( в разговор, налагайки се осъзнато/или не), но и те са успяли да се стикосат и да имат взаимно уважение, с годините. Това, че приятеля ти се е развикал и е реагирал, в много малка степен го разбирам - стреса и за мъжа, особено с наближаване на появата на детето, е фактор. Но това не бива да е оправдание - пак казвам, в 8-ми месец си, сега твоето спокойствие трябва да е приоритет №1.