Семейни задължения към възрастен родител

  • 11 422
  • 345
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 1 139
Вижте, колкото повече мнения, толкова по-добре - така авторката ще може да прецени за себе си по-добре как да постъпи. Дали емоционално или рационално - но при всички случаи е по-добре, отколкото да се делим на полюси - от разпни го до евалла ...
А като няма бюджет - даяниш / каква дума!/ докъдето можеш и жертваш себе си и своите близки.
Но да се водиш от това, какво ще кажат хората - мне, мерси, мисля, че времената вече са други. Дано авторката съумее да намери добро решение.
Flip Разбирам. Не е като да не съм лично преминала през тази фаза на обгрижване. Въпросът е, да не се стига до крайности по възможност - преди гледачите да се изчерпят откъм всякакви ресурси. Но мисля, че ще си прецените момента.
Именно, Pandora1 трезвомислие се иска.

# 121
  • Мнения: 2 575
Аз чета цялата тема, просто обсъждаме различни неща. Който има мъка от първа ръка с гледане на умствено увреден близък, пише за това. Останалите се фокусират върху имоти, продажби и дялове, сякаш са основата на проблема или неговото решение. Де да беше.

Една много базова част са, защото:

1)Имало е дни, в които съм водила с такси човека с още един придружител при няколко специалиста, които не са могли да дойдат намясто.
2)Качествени лекарства и хранителни добавки не са безплатни.
3) Кинезитерапевт и масажист и какво ли не друго доооста облекчават болния.
4) Наемането на човек дори за 2 часа да е с него и човекът да е подбран и добросъвестен, също струва пари.
5)Удобен матрак;
6)Ортопедични обувки и принадлежности от стабилни марки, да обяснявам ли, колко струват;
7)Няколко пъти месечно при Джи Пи - то за рецепти - искат да се подписва човек на електронно устройство и само с много кандърми се съгласяват, да изписват лекарства без да се подпиша реално на устройството (болният няма как да го карам всеки път).
Това е пътуване до Джи Пи-то редовно.
)Малка част са по здравна каса, а без рецепта аптеките не отпускат.
9)Консултации с лекари удома.
10) Хигиена и смяна на постелно и лично бельо редовна.
11) Мед.сестра посещения за инжекции, ако се налага.

Това е само малка, малка част.

Който ви разказва, че това става без пари, просто ви лъже или някой друг е финансирал.

Не вярвам, че усвояването на дела на майката няма никаква връзка с възможността, да се грижат за нея, без някой друг  да се разболее/побърка и пр.

Стана ли ясно, колко е животоспасяващо бабата да има своите пари от дела си или още е странно и несвързано с нейния живот в момента и този на дъщерите и ?

Последна редакция: чт, 13 ное 2025, 15:39 от Deborana

# 122
  • Мнения: 24 911
По тази логика сестрата трябва да възстанови на авторката парите, за да са наравно.
Принципно да, това е по-честният вариант.


Скрит текст:
...
На мен обясняваш очевидни неща.
Наследството е от бащата, Нали казвам същото, но ти написа, че било неточно.но преобладаващата част от парите, които са взели дъщерите, е от ДЕЛА НА МАЙКАТА, а не от това, което са наследили от баща си двете дъщери.
Затова, да се нарича масата от парите наследство, не само не е вярно, ами и пречи на разбирането на ситуацията.
Откъде става ясно, че майката е имала преобладаваща част? Не казвам, че не е възможно, питам откъде става ясно, че е точно този вариант, а не друг?
От законодателството на фона на дадената от авторката фактология.
Скрит текст:
В преден пост съм изчислила и  обсъдила варианти в зависимост от това, чия е била собствеността преди смъртта на бащата.
Дала съм даже професионално добросъвестно очертани граници в зависимост от това, чия собственост е бил имота. При 50 % на майката, тя наследява дял от половината на съпруга си , равен на дела на всяко дете.
Другата 1/2 си е нейна. Ако имотът е бил само на бащата - дала съм другото разпределение.
Ако собствеността е била при други квоти, пак границите са ясни.

Сестрите са взели парите, които са се полагали на майката, а сега "Олеле Боже". "Не съм с викнала с новия си апартамент...." и пр.
Парите от дела на майката са щели да и дадат гледане в дом. Деменцията е страшно нещо.
Ама парите ги няма.

Дала съм професионално мнение. На когото не му харесва - да се просвещава.
Авторката има два поста в темата. Прочетох ги отново, но никъде в тях не виждам да е писала каква е била собствеността на апартамента. Би ли цитирала от кой или от кои факти, дадени от авторката, става ясно, че апартаментът е бил СИО и съответно майката е притежавала повече дялове?
Нали става ясно, че реагирам срещу категоричността на това твърдение:
...
 но преобладаващата част от парите, които са взели дъщерите, е от ДЕЛА НА МАЙКАТА,
...
Това не е факт. Това е възможен вариант.

И в най-лошите вариант за майката, авторката има право на 1/3 и е получила 1/3. Не знам какви пари трябва да възстановяват на авторката.

# 123
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 975
Само да попитам нещо - когато свършат парите от продадения имот, а болният е още жив, тогава какво правим?

# 124
  • Мнения: 2 575
Мъчим се вече и финансово.
Но
30-50 хиляди евро не се свършват така лесно. (Колкото в голям град е 1/3 от имот, а за 4/6 даже не споменавам колко е.)
За няколко години стигат.
Докрай няма как да решим въпроса на питащата.
Да си даде сметка, какви решения са взели и да се мъчи, да се издърпа от пропастта.

# 125
  • София
  • Мнения: 35 974
Не е ясно какви са били дълговете на сестрата, но и според мен трябва да има от тези пари. За платена помощ на този етап би трябвало да има.

# 126
  • София
  • Мнения: 2 263
Стана ли ясно, колко е животоспасяващо бабата да има своите пари от дела си или още е странно и несвързано с нейния живот в момента и този на дъщерите и ?

Ама чакай, аз никога не съм отричала какъв огромен разход (освен всичко друго) е болният близък! Точно на мен да ми обясняваш, дето съм в тоя филм от сума време. Тук се обсъждат обаче някакви приключени, продадени дялове, разпределени още докато майката е била здрава и с ума си, с нейно съгласие, справедливо или не. Кой крив, кой прав, кой взел повече или по-малко - това има значение за сестрите, и то има значение доколкото да ги изпокара (те май вече са скарани), но майката от това няма да се изгледа - това имах предвид.

# 127
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 975
Е то ако сестрата каже, че няма никакви пари и никакви други възможности… Обикновено така става.

# 128
  • Мнения: 363
  Да се включа с малко пояснения.Благодаря за съветите!
Сега да уточня за счетоводителките дето смятаха така усърдно дяловете ни.Жилището е СИО.Пред вид обстоятелствата дадох капарото на сестра ми,за да си покрие задълженията и да мине сделката.Майка ни каза ние да се разберем как да делим и аз предложих този вариант,защото на тях не им бяха останали много пари.Сестра ми вметна,че така или иначе тя ще поема по-голяма част от грижите/наистина тя я води при доктори основно/.Стана ми неприятно,че не оставиха никакви пари за "черни дни" на майка ни,но...
Болестта не мога да я определя точно,но е някакъв вид деменция,но има и депресия.Ако не я накараме сутрин да стане,лежи по цял ден.Храни се/малко/,когато и поднесеш яденето,ако ни няма не го докосва.Трябва да и се скараш,за да влезе в банята.Лекарства пие,когато и ги дадем.И постоянно повтаря,че и бучи главата.Вечер изпада в кризи,плаче,обижда,а сутрин твърди,че нищо не помни.Говори основно за умрели.Отказва да гледа телевизия.
Незнам какво е,но е ужасно мъчително.Виждам,че и децата се промениха и не могат да я възприемат така.
 

# 129
  • София
  • Мнения: 35 974
Ами да си говори.
Факт е, че е взела повече пари с цел гледане. Според мен авторката трябва да помогне, но не и да поема основната тежест.

# 130
  • Мнения: 1 453
Добре де, Деборана, защо продължаваш да се хващаш за тези части и дялове. И да не бяха продали великия апартамент, сега какво - щяло да има пари за хоспис, така ли? И сега да продаваха, подписът на майката пак щеше да е необходим. Не виждам принципна разлика между това и намирането на начин да продадат селската къща (все пак тази майка не е оставена безимотна). Съгласяваме се, че парите от този апартамент са били повече, отколкото могат да вземат от къщата, но все пак дали ще бъдат дадени за скъп хоспис с добри грижи или майката ще е натирена на някое място като село Ягода, а сестрите ще си харчат както на тях им харесва, няма никакви гаранции. Това се опитваме да ти кажем - стигне ли се до там да зависиш от близките ти, тухли, керемиди, пари в банката не могат да те изгледат. Всичко зависи от тяхната съвест. В случая сестрата се е полакомила да вземе по-големия дял и го е вложила целия в жилище, без да си даде сметка, че "гледане на възрастен" не означава само да ти е в къщата и да гледаш да е нахранен и горе-долу чист. И явно цял живот с мъжа и са си били мързели, живяли в наследствено жилище без да плащат не само наем, ами и данъци, и пак нямат нищо накрая. В тази ситуация точно авторката ще е най-прецакана, защото вече си е подарила част от наследството, а накрая пак тя и нейния мъж ще трябва да плащат за грижите на бабата.

# 131
  • София
  • Мнения: 35 974
skyline7 пак да попитам - ти какво искаш?

# 132
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 975
Моя позната настани майка си с тежка деменция в дом в Божурище. В двойна стая с още една жена.  Много е доволна за сега, гледат ги добре. Таксата е 1700 лв. Месечно.

# 133
  • София
  • Мнения: 35 974
Това е доста добра цена.

# 134
  • Мнения: 11 131
Депресията няма да се оправи, ако и се угажда и я местят където и хрумнче че по- и харесало да живее. Според мен тук твърдо не трябва да се отстъпва да се сменя жилището. Обаче според мен за да се предпази все пак от изненади и негледащата сестра трябва изкъсо да следи ситуацията , гледането, лечението и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт