Семейни задължения към възрастен родител

Не е въпроса до бездетна. Въпросът е да поеме по-голямата част от грижата. И ако се стигне до хоспис, не е много честно да плащат двете по равно.

Така е, Mama Ru, за съжаление.
Често срещано явление е да се счита, че ако едната сестра не е създала семейство и деца, има повече време и възможност да гледа възрастните родители.

А не би трябвало да има такива неща. Много често са хора, които просто не са имали късмета да срещнат подходящ човек за партньор/ка или пък след неудачни бракове/съжителства остават сами и без деца. Имаме много сред нашите  познати и приятели с ММ и понякога сме коментирали този малшанс за някои хора.

Много е възможно сестрата на авторката да е добър човек, да работи това, което е според силите и образованието й, партньорът й е такъв, какъвто си е намерила, а доходите - някой спомена, че може да е свободна професия. Не знаем така ли е, авторката не уточни. Не й беше приятно да се коментират дяловете, парите и продажбата, и се изрази за тези постове "ето, дойдоха счетоводителките" Тя иска съвет какво да прави/правят с майката.

За съжаление през счетоводството минава всичко и при здрав човек, при болен още повече, а при възрастен болен - още, още и още повече. За болен с дементност или с Ацхаймер - счетоводството е на първо място.
Само че подплатени с човечност и открити отношения - кой какво има, какво печели, колко деца има или няма, е все едно. Както е казал народът "Една майка може да изгледа и 10 деца, но 10 деца не могат да гледат една майка. "

Фактите са, че сестрата на авторката е имала 1/6 от апартамента, който е продаден. Горе-долу една малка стая при апартамент 80-90 кв.м. С деца или без е имала къде да живее, имала е и някакви доходи, а съпругът й, " че не става за нищо" по думите на авторката, си е нейна работа - такъв си го е избрала, а и кой знае, може да е свестен човек. Зависи кой какви критерии има и ценностна система. За някой успял мутра нищо не е, за други - обикновен човек с обикновен живот и доходи, нищо не е.

Както и да го погледнем, едно е ясно - авторката е имала голям късмет в живота в сравнение със сестра си - съпруг, който не е като на сестрата (да не става за нищо), деца вече поотгледани и едното пред абитуриентски бал, получила е апартамент от свекърите, а след това майка й допринася да се разшири в нов апартамент купен "на зелено". И вече се пренася. Децата и семейството й са всички живи и здрави.

Е, при толкова дар божи свише, късмет в живота във всяко отношение, толкова ли е трудно да намери решение?

ПС. В противовес сестрата няма нищо от това, но гледа майка си.

И сега да жалим сестрата, че не е създала деца, че мъжът ѝ е смотан и не знам какво…
Много неща са избори в живота. На сестрата ѝ е било удобно да живее в бащиния дом, ама да не го поддържа, че не е неин.. нали..

Не бездетието ще е причина сестрата да гледа майка си, а това че е взела по-голямата част от продажбата на наследствения имот. Това, че няма деца е само една възможност да може да се отдаде дължимото на родителя си. Значи тя работи един два дена в седмицата и иска да си почива, а другата с две деца, със съпруг, с кредит няма право да си почива трябва само да поема отговорност понеже е съвестна дъщеря. И тя не отказва, въпреки трудностите. Едната е горката че не е могла да си купи жилище, ами да си е купила. Толкова години е живяла без наем и заем. Нямала късмет той късметът се търси и от лотарията да ти се паднат не ги ли употребиш както трябва едно голямо нищо.

Не е наша работа да даваме квалификации кой смотан и кой какво си е направил сам в живота или какво не е направил, а да дадем едно рамо на авторката, че в тази ситуация проблемът й е за решаване с най-близкият й човек - сестрата.

Как  ще поделят грижите, парите и всичко останало, е мерило за това какви отношения биха могли да имат в бъдеще.
Ако се обичат като сестри де..

Жена, която има мъж и две деца, не вярвам да смята, че най-близкият ѝ човек е сестрата.
Разбирам я авторката ако не иска да се кара със сестра си, но ситуацията не е лесна.

Най-близкият й човек за решаване на този проблем, чети с разбиране.

Всеки, който си мисли, че сестра му/брат му прави малко, може просто за миг да си представи, че няма такива. Майката все така ще си е майка и все така болна, а героят ще е единствено дете - каквито има много със сигурност.
Изключвам случаите на такава тежка незаинтересованост/липса, когато все едно го няма и без това.

Ако сестрата е вечната жертва, отишъл е коня в реката…

Тази жена не е вещ, че да се подмята насам натам.  Деменцията може да се държи под контрол с подходящо лечение. Трябва да се обърнат към добър психиатър, който да го назначи. И някой да и дава лекарствата и да следи да ги пие. Във Фейс има група “ деменция и алцхаймер”, където хората споделят опит и начини за справяне.

Ами то в този случай като я има какво. Ако човек е свестен, знаейки, че има отговорност към възрастните си родители, ще планира живота си така, че да може да се грижи за тях. Познавам единствени деца, които са пренебрегнали възможности в живота си, за да са покрай родителите си.
Да, сестринска обич, синовен дълг, хубави думи, за жалост всичко е въпрос на пари. Само с пари ще може да се даде качествено лечение или гледане на болен родител

Както споменах и ние имахме случай не с един, а с двама дементно болни. Баща ми и леля ми, заедно задружно ги заведоха в дом. Ходеха да ги виждат, носеха им неща, купуваха им дрехи и т.н. Та в този ред на мисли искам да кажа следното: Разбирателството е най-важно. Ако сестра ти е бурсук, то не дементно болната жена е проблем. Тука стана сага за имоти и т.н, а казуса е, че не знаят кво да правят болната баба.

Като за начало да я заведат при специалист.

Има една блогърка - Мария Пеева. Единствено дете на интелигентно осигурено семейство, сключва добър брак, със съпруга й са доста добре материално. И двамата й родители се разболяват - деменция ми беше, Алцхаймер ли, не помня точно. Неотдавна коментира по подобен казус в група във фб. Опитала се е отначало да ги гледа у дома. С финансовата възможност да наеме хора, които да обгрижват родителите й докато не идва ден, в който не осъзнава, че не може да им осигури нужната безопасност и грижа и ги настанява в специализиран дом. Естествено частен и за пари, които не всеки може да си позволи. Посещава ги, те в един момент вече не я и познават, но щастливи в своя свят и тя спокойна за тях и семейството си.
gery_to, Ако човек е свестен, знаейки, че има отговорност към възрастните си родители, ще планира живота си така, че да може да се грижи за тях. Познавам единствени деца, които са пренебрегнали възможности в живота си, за да са покрай родителите си., да, понякога се налага, но цената е жестока. Дали родителят е бил щастлив от тази саможертва на детето си и с съсипаният му живот? Ти как би се чувствала, ако детето ти пренебрегне себе си и не устрои живота си, за да се грижи за теб? Аз не бих искала мое дете заради грижа за мен да не може да устрои живота си и да пропусне възможностите си. Животът е само един и дните ни са преброени. Баща ми се е оженил на 47, майка ми е била на 39 почти. Година след смъртта и на втория му родител, отиват си през година. Нито физическа помощ от сестра си, нито материална от брат си е получил през годините, в които ги е гледал. А те какво - не са изпуснали шансовете си - учение, работа, семейство... ?

Аз оставам с впечатление ,че сестра и не е борсук ,а просто и на нея и се струпало много -майка ,болен мъж и т.н.  То не става въпрос ,че някой е взел някакви пари ,а как всички да минат по-леко през този труден момент .Аз ако знаех ,че брат ми страда и изнемогва ,квито и уговорки да сме имали ще ми е тежко...Майка ми се скапа няколко години ,докато гледаше дядо ми...много е тежко и опасно за самите тях ,ако не са под постоянно наблюдение .
Най-доброто решение е да са настанени някъде и обгрижени.