Паническо разстройство - 66

  • 20 421
  • 717
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 2 026
Това,което ти споделих вече е минало и съм го отработила,случило се е отдавна.Просто го споделих.Да работиш е именно това,което ти не правиш след срещите си с психолог.Търси и други варианти,има достатъчно литература,информация в пространството и т.н.Търси причината за тревожността си,често се почвява от физически здравословен проблем.Обърни си повече внимание,информирай се и така ще изградиш устойчивост.
Хапчето не е панацея,но понякога е неизбежно,за да се подобри качеството на живот.Нужно е да промениш настройката и отношението си към това.Прочети повече за лекарствата и състоянието си,за да знаеш какво точно се случва,преди да отричаш каквото и да било.Не можеш да намираш оправдание,за да не се грижиш за здравето си.То е най важното нещо.Загубиш ли го,всичко друго е без значение-семейство,работа,свободно време.Всичко е в твоите ръце.

Последна редакция: нд, 23 авг 2026, 07:35 от dt

# 706
  • Мнения: 1 536
Намери психолог, който е твоят и на когото ще имаш доверие. Ходи редовно и прави нещата, които ти задава като практика, важно е, само с ходенето няма да стане. Аз лично се справих само с  психолог, а беше доста зле положението точно със тежка здравна тревожност бях.

# 707
  • Швейцария
  • Мнения: 3 489
Аз това го казвам, защото години наред не се лекувах и отидох на психиатър много късно. Съответно лечението е много трудно, поради влошеното ми състояние.

# 708
  • Мнения: 7 626
Много ми е цинично някой като каже хапчета не искам. Сякаш тези, които пием ги искаме.Диабетиците така ли казват, някой ги пита тях какво искат
Ама всеки си решава.
Трябва да се знае, че при някои състояния се променя биохимията в мозъка и без нужното няма как да се балансира. Всеки си върви с неговото темпо по неговия път.

# 709
  • Мнения: 4 894
Благодаря ви 🙏

Аз съм доволна от моя психолог, но бих искала да пробвам и с друг. Започнах да ходя при него заради социална фобия, диагноза, която аз си бях поставила. Но разбирайки за житейската ситуация, в която бях тогава, фокусът се измести натам. Социалната фобия мисля, че я преодолях. Но се засили хипохондрията, а от около половин година са и паник атаките, които разбрах, че са такива преди около 3 месеца.

Ranimi, би ли препоръчала твоя психолог? При мен нещата се влошиха след притеснения за здравословното ми състояние. Стигнах до скенер, при който за щастие не откриха нищо, но така и не се разбра причината. Заключението на всички лекари беше, че има малък процент хора, при които просто е така.

Джанъм, защо да се хвърлям направо на хапчета, като смятам, че имам шанс да се оправя и с психолог? Все едно да съм с инсулинова резистентност и да почна директно с глюкофажа, без да съм пробвала с режим и орязване на въглехидратите преди това. И да, всеки се познава и смятам, че може да прецени и решава за себе си

# 710
  • Мнения: 2 026
Реално никой не те кара да пиеш лекарства.не е задължително да се приемат.Ти бягаш от тях без да си се информирала и ги изключваш като възможност.Искаш без тях,а в същност нищо друго не си направила и си намираш причини и извинения за това.Да,всеки взема решения за себе си,но и носи отговорност за тях.

# 711
  • Мнения: 7 626
Не коментирам това.
Коментирам израза искам/ не искам АД.
Обаче искам ( да ми препоръчате) вълшебни билкови бомбони да закрепя сега положението.

# 712
  • Мнения: 4 894
Може ли да цитираш къде питам за вълшебни билкови бонбонки?

dt, не се ли разбра, че състоянието ми е от сравнително скоро? Пиша в тема за ПА. И това състояние е от 3 месеца

# 713
  • Мнения: 7 626
Питаш за нещо бързо и ефикасно, защото ти предстои пътуване.
Виж не сме против теб.
Замисляш ли се, допускам че да, за ефектите от твоята  борба върху децата и семейния ритъм.
Мен лично това ме пречупи да пия каквото пия. Ако може да се минимизират ефектите върху другите.

Ето какво си написала:
,,...защото имам немалък опит с психолози, които ми помагат за разни моментни състояния, но продължавам да си нося товарите на тревожността, които очевидно от около половин година вече преминават в нещо като паник атаки (даже не съм сигурна, че е таков,..., ,,цял живот тревожна...,, ,,...
За изследвания, лекари и психолози съм дала повече пари отколкото за дрехи, грим и красота...,,
Това е повече от три месеца.

Последна редакция: нд, 23 авг 2026, 11:53 от Джа̀нъм

# 714
  • Мнения: 4 894
Не, не, питах за нещо, което да отпусне душата ми във вчерашния момент на някаква криза. Не знам, може би имах нужда просто да споделя, да поговоря с някого, някоя мисъл, някой цитат, някаква техника. За щастие се оправих след като писах и се захванах с багажа. Ясно ми е, че трябва да направя нещо. И според мен най-трудното е да попаднеш на добър специалист. Повтарям се, но ще бъда благодарна, ако препоръчате някого. Ако не, ще се свържа с психолога с препоръка в друга тема. Предпочитам лична среща, а този е в Пловдив и сесиите са онлайн, но ми се иска да пробвам.

# 715
  • Мнения: 7 626
Тази книга някой чел ли я е?

# 716
  • Мнения: 1 536
Нека не се напрягаме излишно, а да си помагаме. Нормално е всеки да върви по пътя докато сам не се убеди кое е правилно и достатъчно за него. Някои успяват с медикамент, други с психолог, някои комбинирано....няма 100% работеща формула за съжаление. При всички ни помагат разрични неща. Едно е сигурно пътя не е лек, трудно е за нас и хората около нас.
Честно казано радвам се, че мога да пиша тук и да черпя опит и съвети.

# 717
  • Мнения: 2 026
Кой се напряга?Аз напрежение не виждам.Задават се въпроси и отговорите не се харесват.Това е животът и той продължава, въпреки всичко.Никой, на никого не е длъжен за нищо.

Общи условия

Активация на акаунт