Семеен психолог / терапевт

Ако написаното е вярно, психологът ще спаси семейството ви толкова, колкото ти ще възстановиш писмо минало през  шредера.

Трябва ти добър адвокат, а не терапевт. Ако този, който изневерява проявява разкаяние - да. Ако има силна обич и желание за промяна - да. Ама ако са верни фактите,   картината не е розова.
Намери терапевт за себе си, да ти помогне с приемането.

Най-добре е да се разделите, а ти да даваш най-доброто на което си способен за децата си. И такава жена защо изобщо я искаш, това е унижение за теб.

По-скоро ти трябва адвокат, а не психолог ...

Здравейте пиша 9 месеца по-късно. Дадох шанс, блокира въпросните хора с изневерите, нещата уж започнаха да се подобряват. Ходихме на психолог всичо вървеше до преди няколко дни, когато разбрах, че е имала дълга сексуална и емозионална връзка с моя бивш началник. Снасяла му е информация изобщо гнусна работа и е въртяла по двама на моменти.
Срам ме е но както и да е, обичам децата зи безкрайно, но сега ми е нужен съвет.
Не сме женени, живеехме в моето жилище, колите са мои, горе долу няма нищо. Децата са на 6 и 8. Аз приключих окончателно, въпреки че сега ми пада на колене и реве че ще се поправи (чувай Боже). У майка й няма условия да отглежда децата, а майка й не обича да гледа малки деца, моите родители винаги се грижат за тях когато сме били на работа.
Искам цивилизована раздяла заради децата, въпреки че ме е гнус от нея.
Препоръчайте и психолог за мен все пак 20 години сме заедно и ще ми трябва помощ.

Предложете ѝ 50/50 гледане на децата, примерно 2 на 2 седмици, разделете се културно, обичайте си децата и се радвайте на живота!

В търсене съм на семеен терапевт за град София. И двамата с мъжа ми искаме да работим върху проблемите помежду ни, като  държа терапевта да има отношение и върху сексуални такива, вследствие на динамиката в отношенията. Моля за препоръки.

Даде шанс!? Кажи ми, моля те, че темата е измислица.
Ако е истинска, съжалявам за всичко, което ти се е случило. Изглеждаш добър човек. Прекалено добър, час до мекушавост. А последното се презира от жените.

Излез на по бира с някой приятел от детските години, с когото не сте се виждали отдавна, сподели му премеждията си, ако трябва пореви му на рамото. На другия ден поеми дълбоко въздух и продължавай напред.
Както ти казаха по-горе, право към адвокатска кантора.

Ако си вярващ, може да отидеш на църква, да се помолиш и да се опиташ да простиш.

Относно психолога. Не възлагай големи надежди и не очаквай той да ти реши проблемите, ако нямаш елементарно себеуважение. 80% от психолозите не стават. Една част са завършили психология, защото не са успели нещо друго (имаше период много лесно се изкарваше диплома за психолог), други се станали такива от интерес към психологията с идеята да решат собствените си проблеми, трети даже нямат университетско образование, но са научилите клишетата "нарцисист", "динамика на отношенията", "токсичност", "женска енергия" и т.н. и инфлуенсърстват по социалните мрежи.
Като отсееш тези групи, може и да попаднеш на някой читав. Големите имена са с претоварен график.

Относно правата над децата. По принцип смятам, че в ранна детска възраст е по-добре за децата да се отглеждат от майката, но от описаното дотук жена ти ми напомня на определен типаж - тъпо и нагло селяндурско парче, избягало от мизерията и се хванало за някой добър и сравнително заможен човек, когото на прави на балък.
Ако продължава да бъде толкова "влюбчива" в няколко мъже едновременно и също толкова бързо изстиваща, дали не е по-добре да помислиш за родителските права?
Само че това е голяма отговорност и трябва да си наясно, че отговорността е голяма и шансовете ти за заживееш с нова партньорка намаляват. Прецени си кое ти е по-важно.

Тази жена явно една дума не може да каже, без да излъже. Добре си решил да се разделите. Но каква майка е, мислиш ли, че е добре тя да отглежда децата? Говори с адвокат, помисли си ти какво можеш да предложиш на децата с помощта на родителите си.
За психолог, не знам, питай този, на който сте ходили вече.

Благодаря Ви, непознати хора че пишете и давате съвети.
Запознахме се преди точно 20 години аз завършил студент върнал се в малкия си роден град, а тя последен клас в гимназията. На бала й вече бяхме заедно. Моята майка я има като свое дете защото като детска учителка я е отгледала от дете и я познава, както познава и майка й с която също са близки. А тя има моята майка като втора майка според нейните думи през годините Сега ще съкруша и моята майка като й кажа че се разделяме, а вече е на възраст. Този път няма връщане назад.
Относно децата. Не искам кавги, не искам разправии заради тях. Тези ангелчета не са виновни за нищо. Не искам да стават свидетели на разправии и да ни запомнят с това. Аз лоша дума за майка им няма да кажа пред тях, за да не взимат страна. Според мен са на такава възраст, че имат нужда и то мама и от тате, та дори и разделени. След години, вероятно ще разберат причината и като големи хора ще преценяват за себе си. Те сега дори не знам как ще отидат при нея, особено баткото на 8 годинки, който е много чувствителен и привързан към мен.
Тя ще го преживее много по-лесно от мен, познавам я отлично. Надявам се заради децата да запазим поне нормални отношения доколкото може.