Нищо лично, просто друга гледна точка.1. Ориентация в пазарната обстановка и дали очакванията ми за заплащане отговарят на фирмените в бранша. В дългосрочен план ще знам дали тази фирма дават пари или не дават и дали си струва да кандидатствам за друга позиция там.
А, за мен е по-изгодно ти да не го знаеш това. Това увеличава моите възможности за избор. Така или инасче, аз официално не мога да ти кажа нищо, защото това са конфиденциални неща. И не, няма как да почерпиш информация от извора, ти може да искаш да знаеш къде си, ама какво печеля аз ако ти кажа? Само губя, да ти кажа. Ако си толкова читава в моите очи - още на интервюто ще съм го видяла и ще съм направила така, че да ти направя добро предложение съгласно възможностите, с които разполагам. Ако не попадам в твоя финансов таргет - ОК, приемам това и продължавам да търся, но и не мисля, че съм длъжна да изнасям информация, която за теб е полезна, а за мен е вредно да е изнесена. Личен интерес, сори.
2. Дали преценката ми за позициите, за к кандидатствам отговаря на квалификацията ми в очите на подбиращия. ОВ, че съм overqualified е достатъчна. И няма значение дали това е мнението на единия мениджър или на трима, важното е, че я има.
О, грешиш. Когато се представя мнение на компанията, то трябва да е наистина мнението на компанията. Аз не съм по-важна от никой от тримата, затова мнеието и на тримата трябва да е важно. Ами ако единият мисли, че си супер, а аз мисля, че не ставаш? Остави другото, ама в ситуацията, от която тръгнахме, този, който е бил против е надделял. Отрицателна ОВ никой няма да ти напише.
3. Отношението към кандидатите- дали сме си загубили времето взаимно, или най- малкото, което могат да направят е да обосноват (долу-горе) решението си. Което също би индикирало дали са сериозни в обещанията си да ми запазят кандидатурата за бъдещи позиции. И дали цялостното преживяване?? (experience) по кандидатстване в тази фирма си струва или не.
Да обосноват??? Мениджърите не са длъжни да се обясняват за решенията си на подчинените си, какво остава за хора, които са им никакви. Тъжно, но факт. Ама да ти запазят кандидатурата е клише, може да те потърсят, а може и никога да не те потърсят.
4. Никой няма да каже, че не ме взимат заради детето, но ОВ, че няма да се впиша в екипа също ми е достатъчна. Не искам да работя с хора, с които няма да се разбирам. Аз не мога да се изключа от обкръжението ми, освен, ако не съм 100% ремоут, и за мен наистина е важно да знам, ако ще съм рибата сред раците.
Обратната връзка я искам за себе си, не за да променям мнението на работодателят, който ми е отказал. Аз знам, че друг ще ме оцени и ОВ ми помага да се позиционирам на правилното място.
Фирмите не са кариерни консултанти, това, което ти очакваш е работа на кариерен консултант. Ти за компанията докато си кандидат, си просто външен човек, в процес на подбор. Може никога да не станеш част от фирмата, защо за Бога менижърът трябва да ти дава ОВ и ти да се развиваш? Той няма никакви ангажименти към теб, освен да проведе интервюто в уречения ден и час. Има задължение да се държи възпиотано и учтиво, да си направи съответните изводи и да продължи работата си.
И едно уточнение- горното е мое мнение за моята ситуация, приложима в корпоративен свят. Разбира се, че в ЕТ Иван Иванов няма да е 100% валидно, нито пък в малък град, където си притиснат от обстоятелства и ограничен избор от работодатели.
