Благодаря за темата!🌸
Здравейте 👋
Здравейте 👋
- Публикувана: 21 ноем. 2025, 17:03 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2025, 11:44 ч.
Любители на котки - Тема 211
Аз вече много се затъжих за пиратчето. От неделя миналата седмица не съм го виждала.
Бу, ама те верно всички са шарени. Разбира се това бяло с някакво неопределено сивкаво-оранжево е ненадминато. Никога не съм виждала наживо такава шарка.
Cardu, Балу, руска синя ли има в корените си? Някак цвета, тънките крачета, муцунката... От друга страна има яко вратле. Или не се знае точно? Много особен поглед, запомнящ се. Сякаш казва "Оставете ме, аз нищо лошо няма да правя, само ще хапвам ако ми давате".
Роси, какъв поглед само!
И на Мила погледът на куч е толкова добродушен.
Бу, ама те верно всички са шарени. Разбира се това бяло с някакво неопределено сивкаво-оранжево е ненадминато. Никога не съм виждала наживо такава шарка.
Cardu, Балу, руска синя ли има в корените си? Някак цвета, тънките крачета, муцунката... От друга страна има яко вратле. Или не се знае точно? Много особен поглед, запомнящ се. Сякаш казва "Оставете ме, аз нищо лошо няма да правя, само ще хапвам ако ми давате".
Роси, какъв поглед само!
И на Мила погледът на куч е толкова добродушен.
Добро утро и от нас със Зоя-Симона 
Прибрах си я от Приселци в София и вече сме си двечките и много щастливи
Защо ме търсиш, защо сте разделени с Риш? И най-важното - кога ще го гушнеш?
Прибрах си я от Приселци в София и вече сме си двечките и много щастливи
Защо ме търсиш, защо сте разделени с Риш? И най-важното - кога ще го гушнеш?
No problems, изтървала съм, не знаех, че имаш тази котанка. Може би си казвала, но съм пропуснала при прочита някъде между страниците. Имала си я някъде на друго място и сега си я одомошила при теб там където живееш ли?
Ами аз съм разделена с Пиратчето понеже от миналата неделя реших да дойда малко в къщичката и да работя от тук, за да мога да поизчистя, да подредя. Няма как за една събота и неделя да стане. Обичам да съм тук даже и да съм сама без мъжа ми. Но Ришко си стои в Пловдив. И вече много съм се затъжила. Аз съм споделяла тук, че мъжът ми, макар иначе да има много добро сърце, някак не знае как да се грижи за Ришко. Не се сеща с оправданието, че котачето му се дърпа и само при мен се гуши. То това, че е така - така е. Но все пак малко от малко да го заиграе нещо, поне да го гали. Ясно, че няма да му ходи по акъла сутрин да го пуска на разходка за 15 минути на етажната площадка. Но барем малко внимание. Ришко стана толкова социален, че представям си какво му е самотно.
Ами аз съм разделена с Пиратчето понеже от миналата неделя реших да дойда малко в къщичката и да работя от тук, за да мога да поизчистя, да подредя. Няма как за една събота и неделя да стане. Обичам да съм тук даже и да съм сама без мъжа ми. Но Ришко си стои в Пловдив. И вече много съм се затъжила. Аз съм споделяла тук, че мъжът ми, макар иначе да има много добро сърце, някак не знае как да се грижи за Ришко. Не се сеща с оправданието, че котачето му се дърпа и само при мен се гуши. То това, че е така - така е. Но все пак малко от малко да го заиграе нещо, поне да го гали. Ясно, че няма да му ходи по акъла сутрин да го пуска на разходка за 15 минути на етажната площадка. Но барем малко внимание. Ришко стана толкова социален, че представям си какво му е самотно.
Защо ме търсиш?, сега разбрах... наистина много липсват косматите дечица, когато се проточи повечко време.
Риш те чака и ще си играе и гуши в теб, сигурна съм. Разбирам те, защото по същия начин се държи и моя мъж с Добри, когато ме няма - не го гали, не му се радва, не му говори, само да го нахрани и да го пусне да влезе и излезе - и дотам. И все ми обяснява, че Добри бяга от него. Ми то ако е вярно, сигурно си има причина, ако не му говориш и не му се радваш как ще дойде при тебе животинчето. Единственото, с което се е занимавал с Добричкото е да го разиграва с една пръчка с перца (любимата му играчка), но вече май и това не прави.
Риш ще си го гушкаш и играеш като се прибереш, той те чака точно теб, единствено и само теб. Мисля, че дори и да си играе с него мъжът ти, пак ще е слаб заместител на играта с теб. Тази ексклузивна връзка, която имаме с котето си, е токова неповторима и неописуема, особено когато се прибереш и той дойде и те целуне, защото си му липсвала и те е чакал и си целия му свят и той иска да бъде с теб, при теб и никъде другаде, освен при теб, гушнат и размъркан.
А Зоя-Симона наистина не съм я много споменавала, тя е котката, която я изхвърлиха мнооого бременна в двора ни и роди у нас в килера на Велики Четвъртък преди 3 години. Много кротка котка, с копринена козина и невероятно спокойна. От всичкия добитък в къщата и наоколо е единствената, която не иска да излиза навън, ние дори на десетина - дванайсет дни буквално и хвърляме на двора, малко да се поразходи, а тя се шмугва между краката ни и пак вътре в къщата. И тъй като сега, когато се прибирам по-рядко, всички котки (без Добри) са ангажимент на мъжа ми и са го окупирали много яко (Бобо и Лъки не го оставят до тоалетна да отиде и се ревнуват един друг), Зоя-Симона остана сама - не я пускат пру него и тя виси по коридорите и само тича като види човек и се моли да я прибере някой (при мъжа ми не може заради онези двамата, а когато аз съм си вкъщи Добри не пуска никой при мен и се сърди и бие и кара). Затова тази неделя си я докарах при мен в паналката в София и мисля, че вече свикна - в момента се е разположила като царица на леглото до мен, глези ми се, играем, а вечер спи на ръката или крака ми и от време на време ме близва.
То и името ѝ от това необръщане на внимание дойде - мъжът ми месеци ѝ викал Зоя, а аз Симона, та накрая - Зоя-Симона.
Сега е при мен в София и съм толкова благодарна, че я имам и че сякаш част от мен се в върнала обратно... не мога да го обясня.
Щастливи сме. И на мен Добри ми липсва, обаче, но се научих да живея с това. Той не би оцелял в панелката в София.
Желая ти и ти скоро да гушнеш Риш, не приключва ли вече разчистването?
Риш те чака и ще си играе и гуши в теб, сигурна съм. Разбирам те, защото по същия начин се държи и моя мъж с Добри, когато ме няма - не го гали, не му се радва, не му говори, само да го нахрани и да го пусне да влезе и излезе - и дотам. И все ми обяснява, че Добри бяга от него. Ми то ако е вярно, сигурно си има причина, ако не му говориш и не му се радваш как ще дойде при тебе животинчето. Единственото, с което се е занимавал с Добричкото е да го разиграва с една пръчка с перца (любимата му играчка), но вече май и това не прави.
Риш ще си го гушкаш и играеш като се прибереш, той те чака точно теб, единствено и само теб. Мисля, че дори и да си играе с него мъжът ти, пак ще е слаб заместител на играта с теб. Тази ексклузивна връзка, която имаме с котето си, е токова неповторима и неописуема, особено когато се прибереш и той дойде и те целуне, защото си му липсвала и те е чакал и си целия му свят и той иска да бъде с теб, при теб и никъде другаде, освен при теб, гушнат и размъркан.
А Зоя-Симона наистина не съм я много споменавала, тя е котката, която я изхвърлиха мнооого бременна в двора ни и роди у нас в килера на Велики Четвъртък преди 3 години. Много кротка котка, с копринена козина и невероятно спокойна. От всичкия добитък в къщата и наоколо е единствената, която не иска да излиза навън, ние дори на десетина - дванайсет дни буквално и хвърляме на двора, малко да се поразходи, а тя се шмугва между краката ни и пак вътре в къщата. И тъй като сега, когато се прибирам по-рядко, всички котки (без Добри) са ангажимент на мъжа ми и са го окупирали много яко (Бобо и Лъки не го оставят до тоалетна да отиде и се ревнуват един друг), Зоя-Симона остана сама - не я пускат пру него и тя виси по коридорите и само тича като види човек и се моли да я прибере някой (при мъжа ми не може заради онези двамата, а когато аз съм си вкъщи Добри не пуска никой при мен и се сърди и бие и кара). Затова тази неделя си я докарах при мен в паналката в София и мисля, че вече свикна - в момента се е разположила като царица на леглото до мен, глези ми се, играем, а вечер спи на ръката или крака ми и от време на време ме близва.
То и името ѝ от това необръщане на внимание дойде - мъжът ми месеци ѝ викал Зоя, а аз Симона, та накрая - Зоя-Симона.
Сега е при мен в София и съм толкова благодарна, че я имам и че сякаш част от мен се в върнала обратно... не мога да го обясня.
Щастливи сме. И на мен Добри ми липсва, обаче, но се научих да живея с това. Той не би оцелял в панелката в София.
Желая ти и ти скоро да гушнеш Риш, не приключва ли вече разчистването?
А виж ти значи и други такива мъжове имало! Забавно.
Скрит текст:
То поприключи вече чистенето, сега пера от 5 сабахлента, за да наблюдавам пералнята. Опитвам се да разбера защо вдига шум и се клати и откъде да я нивелирам. Малко с мъжки работи се занимавам аз. AEG в най-плитката си версия 40 см дълбочина ме разочарова тотално.
AEG в най-плитката си версия 40 см дълбочина ме разочарова тотално.
Моят твърди, че Добри обичал само мен, а него го мразел и се държал с него като с обслужващ пресонал 
според мен двамата се ревнуват един друг, но мъжът ми не смее да агресира на Добрето, защото му е кристално ясно, че битката е обречена.
според мен двамата се ревнуват един друг, но мъжът ми не смее да агресира на Добрето, защото му е кристално ясно, че битката е обречена.Скрит текст:
И за мен AEG беше разочарование. Ау, къде ще го сушиш всичкото това, не ти завиждам!
Защо ме търсиш?, скоро ще прегръщаш Ришко и няма да му е самотно.
NoProblems, раирани котки като Зоя-Симона са ми слабост. Даже много добре се е получило как е изцяло апартаментна котка и не иска да излиза.
Много интересна шарка има. Като я гледах по снимки от приюта, не очаквах, че така ще се наситят. Като бебе е доста бледа, почти белезникава, само ушите и опашката контрастират, а оранжевото на муцуната почти го няма. Сега е петнист разкош. Ще гледам тези дни да й щракна дебелото гръбче, където шарката се разделя на две.
Тук е още в приюта:
И сега
NoProblems, раирани котки като Зоя-Симона са ми слабост. Даже много добре се е получило как е изцяло апартаментна котка и не иска да излиза.
Бу, ама те верно всички са шарени. Разбира се това бяло с някакво неопределено сивкаво-оранжево е ненадминато. Никога не съм виждала наживо такава шарка.
Тук е още в приюта:
И сега
Благодаря на Таня за прекрасната нова тема!
Защо ме търсиш, скоро ще се гушкате пак с Пиратя.
Зоя-Симона е много сладка.
А този бонбон, Бу, с тези сини очи, разкош.
Моят мъж, който никак не искаше котка, си гушка и говори с Оливия, даже мисля, че тя го предпочита пред мен. Той щом ми се нави на лудия акъл и лови дворните, за да ги кастрираме. Дотук от 4-те, 3 са обезпаразитени, ваксинирани и кастрирани, за съжаление и тримата се оказаха мъжки, за единия знаехме, че е. Само майката е хитра, не влиза в капана, бяга бързо и не може да я хванем. Иначе едното, на което му казвахме малката Оливия, вече ще е Олив или както иска щерката -Маслинко.
Ето цялата виладжийска фамилия. Ако някой си хареса за осиновяване, да пише.
А това е домашната глезла - Оли
Защо ме търсиш, скоро ще се гушкате пак с Пиратя.
Зоя-Симона е много сладка.
А този бонбон, Бу, с тези сини очи, разкош.
Моят мъж, който никак не искаше котка, си гушка и говори с Оливия, даже мисля, че тя го предпочита пред мен. Той щом ми се нави на лудия акъл и лови дворните, за да ги кастрираме. Дотук от 4-те, 3 са обезпаразитени, ваксинирани и кастрирани, за съжаление и тримата се оказаха мъжки, за единия знаехме, че е. Само майката е хитра, не влиза в капана, бяга бързо и не може да я хванем. Иначе едното, на което му казвахме малката Оливия, вече ще е Олив или както иска щерката -Маслинко.
Ето цялата виладжийска фамилия. Ако някой си хареса за осиновяване, да пише.
А това е домашната глезла - Оли
Разтревожена съм за изито, моето сладурче. От 2-3 дни има проблем с качването на дивана, по столовете и катерушките. Трудно успяваше да си вдигне задната част на тялото, за да се качи. Помислих, че е скочила пак отнякъде и леко си е набила крачетата, очаквах да мине за ден или два. Вместо това днес изобщо не може да се качи никъде. Засилва се, но усеща, че не може и се отказва. Иначе не я боли нищо според мен, защото като я вдигаме не мяка . Храни се, пие вода и ходи до тоалетна нормално. Обадихме се на нейния лекар тази сутрин и я записахме за понеделник. Ще се пръсна дотогава. Не се досещам изобщо какво може да стане изведнъж. Треперим над нея, всичко й позволяваме. Ходи нормално и не куца, но е малко омърлушена. Не се крие, както когато е болна.
Ън, нашият Мъро имаше подобен проблем. Беше на 10 години, когато една сутрин започна да влачи дупето и да не може да го вдигне. Предишните признаци бяха, че обичаше да сяда на дупе като човек и да изпъне напред крачетата. Колко пъти показвах снимки в темата и се смеехме на позата, а то било заради ставите! По никакъв друг начин не показваше, че го боли. Тогава му сложиха няколко инжекции и преминахме на ежедневно даване на хапчета с глюкозамин (Arthri Aid). Започна да тича и да скача като младеж. Живя още 7 години.
Иначе майката на Рижко, която живее пред входа също има проблем със ставите. Тя обича да си лежи върху едно табло и да гледа какво става на улицата. Там се "крие" и от домашните кучета, които се разхождат със стопаните си. Но стане ли влажно и студено, не може да се качва на таблото. Точно вчера си говорехме с дъщеря ми, че пак не може. Лятото нямаше никакъв проблем.
NoProblems, радвам се, че вече си имаш постоянна компания.
Бу, благодаря ти за съвета, който ми даде при предишната тема! А Минка е наистина уникална с шарката си котка!
Радвам се на всички показани косматковци! Прекрасни са!
Иначе майката на Рижко, която живее пред входа също има проблем със ставите. Тя обича да си лежи върху едно табло и да гледа какво става на улицата. Там се "крие" и от домашните кучета, които се разхождат със стопаните си. Но стане ли влажно и студено, не може да се качва на таблото. Точно вчера си говорехме с дъщеря ми, че пак не може. Лятото нямаше никакъв проблем.
NoProblems, радвам се, че вече си имаш постоянна компания.
Бу, благодаря ти за съвета, който ми даде при предишната тема!
А Минка е наистина уникална с шарката си котка! Радвам се на всички показани косматковци! Прекрасни са!
Щяло да застудява казват, та:
Балу прилича на руска синя, но и на шартрьоз. Не знаем произход. Но е с големи бузи и дебело вратле 
и винаги гледа лошо 
Но си се чувства супер. Папа доволно, окупира редовно любимото ми кресло, понякога прави слаби опити да се поразтърчи със Сина, но бързо му минава мерака. До Коледа ще бъде кастриран.
и винаги гледа лошо Но си се чувства супер. Папа доволно, окупира редовно любимото ми кресло, понякога прави слаби опити да се поразтърчи със Сина, но бързо му минава мерака. До Коледа ще бъде кастриран.
На 10 г и 8 месеца е Изи, знаем точно кога е родена от хората, от които я взехме. Мина ми през ума такава неприятна мисъл, но се надявам да е леко навяхване или друго, което да мине за още някой ден....ще я лекуваме иначе до последния й ден, много я обичам и ще направя всичко за нея.