🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz 🌊Teмa 2

Здравейте, мили момичета,

Алекс, много ти благодаря за преводите на озета и на клипчето с въпросите и отговорите на Ава и Бурак!

При рускините виждам малко по-дълъг озет. Идея си нямам дали допълнението е тяхно творчество. Ще сложа в скрити оригинала на руски.

Подчертаното е допълнението. Превод:
Когато Елени научава, че Есме и Адил имат дете, сърцето ѝ се къса, че Есме носи това бреме сама и тя настоява Есме да го сподели с Адил. Но Есме отказва. Адил, макар и със съкрушено сърце, уважава решението на Елени да си тръгне, но моли за време, за да я разпита за това, през което е преминала с Фуртуна. Елени му дава само един ден; тя ще си тръгне на следващия. Адил предприема действия.

След като научава, че бащата на Есме е паднал от скала, докато се е опитвал да я хвърли, той изисква обяснение. Той отвежда Хиджран до ръба на скалата и казва на Ширин Фуртуна, че Шериф се е опитал да убие Елени. Като кръвно право той изисква три големи плащания от Ширин: земята на фабриката за чай, имението на Фуртуна и присъствието на цялото семейство Фуртуна на сватбата на Кочари, където Чакър и Акча ще се оженят.

Есме шокира всички, като обявява развода си с Шериф и напуска имението Фуртуна. Този неочакван развод дълбоко разтърсва Адил. Шериф дава на Есме два дни, предупреждавайки я, че ако не се върне, ще се пролее кръв. Есме е решена да се противопостави на заплахите на Шериф, но това решение ще разпали голяма война. Междувременно Ширин Фуртуна предлага брак на двете семейства, за да сложи край на тази война и иска да спечели Фадиме.

Оруч и Севджан се готвят за сватбата си, а Севджан кани Елени на сватбата си. След като любовта ѝ е претърпяла тежък удар, Елени посвещава цялата си енергия на любовта на Есме и Адил. Тя прави всичко, за да ги сближи: от планирането на частни срещи в ресторант до посещението при Есме в имението Кочари, където се учи да свири на хорон.

Съвместният им живот и това, което Адил разкрива на сватбата, засилват връзката между тримата. Но Елени, неспособна да намери начин да облекчи болката на Есме, разкрива на Адил голяма тайна, която Есме е скрила, когато се готви да се качи на самолета:

Тайната, заровена под земята, е на Алейна, дъщерята на Адил и Есме. Адил е съкрушен от тази истина, докато Елени оставя след себе си нарастваща буря. Неспособен да получи прошката на Елени, Оруч наблюдава как тя си тръгва отдалеч, сама, безпомощна и съкрушена.

Предполагам, че Илве ще поиска помощ за сина си на сватбата. Умишлено не я споменават в озета, защото нейното разкритие за манипулирания тест ще задвижи още по-бързо развръзката.

Дали тръгването на Елени е края на епизода?

Селфи от Фадиме и Исо:

Момичета, страхотни коментари! Алекс благодаря за превода!
Снимките са много хубави. Миличката Ели ще влезе в ролята на Купидон за майка си и баща си.

От предишен  коментар вземам идея за размисъл- Емине. Да, не е централен греой, но много ми харесва, че започна да подкрепя Есме и тихичко държи и на Елени. Даже специално се върнах назад, да видя тя ли беше тази, която в 1 серия блъсна Елени. Не, Севджан беше. Емине разпространяваше информацията - да я отхвърлят селяните, но нямаше физическо нападение.
Та дали защото вече и тя има дете проявава такава емпатия към Есме след като разбра за починалото и дете, дали защото Елени доведе бебчето и на бял свят я приема и и съчувства /помня лицето и когато Ели беше похитена/. Дали заради всичко това и заради неугасени, а само потиснати сестрински чувства се радваше искрено на разказа на Есме за любовта им с Адил. И беше плътно до нея, когато Есме отиде да спи в кметството. Даже отвърна рязко на Севджан на въпросите и за Адил.
Не знам, но каквито и да са причините, има резултат- Есме има поне един човек от семейството, който я подкрепя. И имаме още един фуртуновец, който има шанс да се развие към добро.

Мира, да, тръгването на Елени мисля, че ще е в края на епизода. Така драматично с името Алейна ще завършим. Вероятно Адил вече ще научи, че има починало дете в 9 серия. Предполагам, ще бъде серия на сълзите. Така ги редуват, хоро и сълзи. А ще има и "изненади" от Шериф.

Nez, аз те разбирам, но(!) няма лъжци по природа, както няма и добри по природа хора. Никой не се ражда лъжец или добър. Мотивите в единство с действията и последиците от тях ни правят добри или ... лъжци. Това са качества, които се формират у човек в конкретния живот.

Алекс, много благодаря за превода на резюмето! Всичко ми звучи толкова добре, че чак ми е съмнително. Забързаният младоженец в момента ми е черен, явно като и на всички, така че изобщо не ме жегна неговата част. На този етап по-добре да стои на далече от слънчевото ни момиче. НО. Опитвам се да гледам нещата и от неговата камбанария. Честно казано, ако не го превех това, май не бих разбрала ни един герой в дизиленд. Та мисълта ми е, че неговата постъпка е разбираема (не оправдаема, но разбираема) за момче, израснало в този край, в това семейство. Бурачето чудесно според мен представи неговата вътрешна борба и драма. Той избор няма реално. Колкото и разочарован да е човек от роднините си, едва ли би ги запратил към сигурна смърт. Камо ли, когато става въпрос за младеж, възпитан в тамошните нрави. Та така. Черен ми е, но мога да разбера защо направи нещо толкова отвратително.

Сутринта ме разсмя това, та го запазих да го метна и тук



Усмихнат ден да имате!

Зарифе какво направи за Оруч
Прокле го
Каза на няколко пъти "по-добре камък да бях родила отколкото Оруч"
Оруч какво направи за майка си
Излъга
Ходи да моли Елени, след като я предаде, да я излекува

Разбирам го, майка му е, тя го е родила, но струва ли си такива жертви. Струва ли си това да излезеш от "правия път". В случая той прекрачи всичките си принципи заради благото на един безсъвестен човек, било то и майка му. Трудно ще се измъкне от водовъртежа на лъжите и нечестивите постъпки на семейството си.

Джеси, усмихна ме с тези снимки.

Мира, това допълнението към озета явно си е тяхно (на рускините) творчество. Озета съм го превела така както са го пуснали (даже в Туитър се тръшкат, че е много подробен).

Семейство, майка, лесно не се предават. Дори и да знаеш че не са прави. Това си тежи на съвестта (те и тук много успешно го манипулират).  Ядосвам се на Оруч, но и се опитвам да гледам от неговата страна.

Според мен "заминаването" на Елени ще е на финала на епизода,  а в следващия ще разберем че сърце не ѝ е дало да замине

Катя, напълно подкрепям това, което казваш. Няма вродени лъжци, няма вродени „светци“, има хора, които в конкретен момент избират страх, истина, комфорт, дълг, любов или себе си.
И в този смисъл Оруч в момента действа като лъжец, без това да означава, че е лъжец като идентичност.
Много хора се възприемат като добри, без действията им винаги да са такива.
Моралът не се измерва по намерение, а по поетия риск за истината.
Оруч иска да бъде добър.
Но когато дойде истинският тест, той избра сигурността пред истината.
И това е нормално, човешко е.
Точно затова нито го осъждом, нито го оправдавам.
Според мен за него все още има шанс да изкупи лъжата си с истина.
Или пък,  да я бетонира с още лъжи.
Оттук нататък той ще се „оформя“ не по това какво чувства, а по това какво ще избере да направи, когато истината стане неизбежна.

Имаме си откъс! И то какъв!

Еха, Есме на масата на Кочари 🤍 Адил и този танц с ножове (хем красив, хем все си мисля ква беля може да стане с тези ножове).
Нямам търпение да дойде утре вечер

Красив е танцът!  Не знам как се казва...
Обаче аз пак да досадя с темата "Оруч".
Конкретната дилема - истината или лъжата всъщност се решава в  рамките на конфликта: Кочари - Фуртуна. И  традиционно се решава по думите на Адил в самолета: "Или предават, или умират". И Оруч вече знаеше това.
И аргументацията на майка му беше такава:
"Само за да се събере онова момиче с майка си, не вкарвай собствената си майка в гроба." И извика цялото минало на "кръвните, смъртни врагове". Вкл. "Кочари застреля баща ти, а сега нашият кръвен, смъртен враг ще се събере с онова тридневно момиченце"...
И сега въпросът е: Добре, Оруч не предаде семейството си, жив ли е? Физически да. Но неговият отговор към майка му беше: "Ти победи". И не прие прегръдката й, гледаше я с отвращение. И й каза, че Кочари няма да се откаже да търси истината. Жив, но победен, защото е наясно, че предаде Елени, истината предаде. Като последица е "победен" и в отношенията си с Елени. И не става дума за любов, а за простичко доверие. Дистанцията и хладината на Елени на яхтата го победи още веднъж.  Така разруши и тези връзки, а доброто е идея, която дефинитивно свързва хората в общност. Като резултат Оруч остана сам в терзанията си, "победен". Като душа вече не е жив. А най-лошото беше, че потърси компенсация за стореното в бърз брак със Севджан. Това вече не е онзи Оруч от началото на сериала, който защитаваше доброто, независимо от родовото проклятие.
Моят извод е, че дилемата няма добро решение в контекста на родовите вражди. Решението е в междуличностните отношения, в правенето на разлика между род и отделен човек. Ако не се прави, всички изпадат под манипулацията на такива водачи като Шериф.

На мен също много ми хареса танца. Търсих за името му, но не намерих нищо. Навсякъде ми излиза, че е танц с ножове, който се играе по сватби и няма други подробности.
Катя, страхотно и много вярно си описала положението на Оруч.
Реално заради тази родова вражда всички са нещастни и нещастно женени.
Сякаш само баба Ширин се заблуждава, че чрез брак между Исо и Фадиме ще спре враждата. Хем уж познава собствения си син и би трябвало да знае, че Шериф не би се спрял. Той сякаш само за това живее. За него няма нищо свято, нито дете, нито животно, нито човек. Интересно, че той уж много обича Есме, а до сега не са дали нито веднъж да се опита да стигне до нея като човек и жена. Всяко едно от действията му са само да дразни Адил с това, че Есме му е "съпруга". Сякаш нея не я брои за жив човек, а само я ползва като "инструмент" във войната си срещу Адил.

Катя, на мен не ми досаждаш изобщо.
Това, което формулираш, е изключително силен и  точен анализ на Оруч като „победен жив човек“. И според мен твоят извод е много по-дълбок и по-верен от всички опростени прочити на "страхлив ли е“, "лош ли е“, "добър ли е“.
Ти всъщност казваш нещо много по-тежко-
Оруч не избра живота, той избра формалното оцеляване.
И си напълно права, че дилемата му изобщо не се решава в личен морален вакуум, а в рамките на войната Кочари -Фуртуна. Там истината не е морална категория, а вражеско оръжие. Майка му не му представи морален аргумент, а шантаж:
„За едно момиче ли ще вкараш майка си в гроба?“
Тя не говори за истина, а за отмъщение, мъртъв  баща, родова памет...
Неговия избор е без морално чист изход...
„Ти победи“ - това е най-тежката реплика в цялата ситуация.
И съм съгласна с твоето тълкуване.
Това не е примирение, това е капитулация на душата.
Фактът, че не прие прегръдката и, даже я гледаше с отвращение, означава, че той знае три неща едновременно - че физически е оцелял, че  морално е загубил и, че лъжата няма да го спаси завинаги.
И да, това е победа за майката, но поражение за човека, за сина и.
А най-силното му  поражение, че загуби доверието на Елени.
Бракът със Севджан е опит за компенсация, не за любов.
Тук имаме  класически защитен механизъм след морална травма.
Да,това категорично не е Оруч от началото на сериала.
Моето мнение е, че Оруч не падна ниско, защото е слаб.
Оруч падна, защото още не е излязъл от логиката на „рода като съдба."

Малко информация за танца с ножове, която изнамерих по турските сайтове и се постарах да преведа.
 
Ножовият хорон – войнственият танц на Черноморския дух

Ножовият хорон е една от най-впечатляващите и динамични форми на черноморския хорон – танц, дълбоко свързан с традициите, характера и историята на народите от източното крайбрежие на Черно море. Произхождащ от районите Трабзон и Гиресун, този танц се отличава със своята драматичност, символика и ритуален характер.

Символика и изпълнение

Терминът „ножов хорон“ описва танц, изпълняван от двама мъже, застанали един срещу друг и въоръжени с ножове — най-често „каракулак“ или „черкезка кама“. Танцът олицетворява свирепост, смелост, рицарство и непокорство.

В началото танцьорите се хващат за ръце, след което се разделят и започват динамични движения, наподобяващи дуел. Фигурите символизират рицарска битка, в която участниците демонстрират сила, ловкост и доблест, без да си нанасят истинска вреда. В края на ритуалната „битка“ двамата се целуват по бузата — жест, който символизира примирие, уважение и чест.

Ножовият хорон отразява войнствения и героичен характер на черноморските народи. Вълнението и напрежението, които съпътстват танца, са част от неговата магия, а умението на танцьорите често впечатлява публиката. Най-изкусните играчи могат да хвърлят кинжала във въздуха и да го уловят за дръжката при падането му, което добавя още по-голяма зрелищност.

Музика и ритъм

Танцът се изпълнява в бърз, енергичен ритъм — традиционно 7/16. Музиката се съпровожда от инструменти като барабани, зурна, гайда, кеменче или тулум. Повтарящите се кратки мотиви и непрекъснатото темпо подчертават суровия, буен характер на Черноморския регион.

Културно значение

В източната част на Черноморския регион хоронът е символ на братство, чест, смелост и рицарство. Днес той се танцува в провинциите Орду, Гиресун, Трабзон, Ризе, Артвин, Гюмюшхане и Байбурт.

Хоронът присъства във всички важни моменти от живота на хората – сватби, празници, сборове в планината, изпращане на войници и различни общностни тържества. Всяко открито и равно място може да се превърне в „хорондюзю“ – пространство, където хората се събират да танцуват.

b]История на хорона[/b]

Произходът на думата „хорон“ се свързва с гръцката дума horos (χορός), означаваща „танц“. Първото известно споменаване в турски източник е от XV век, в „Бахрюл-Гараиб“, където терминът се използва за описване на танц, изпълняван от гръцки жени в редици.

Хоронът е израз на връзката между човека и природата. Придружаван от песни, оръжия, музика и дълъг път през планините, хоронът превръща копнежа по пролетта в движение, ритъм и общност.

Инструменти, формации и команди

В Трабзон и околностите хоронът се изпълнява с различни инструменти – кеменче, зурна, барабан, кавал, тулум, а понякога дори с домакински съдове като леген, бакрач или куфа. Танцът може да се играе в кръг, полукръг или права линия.

Групите се водят от „екип башъ“, „чавуш“ или „мимар“, а при големи групи начело стои музикантът – „чалгъджъ“.

Специални команди помагат за синхронизирането на танца:
„AL AŞAĞI“ (долу), „ALDANMA“ (не се заблуждавай), „HOP HOP“, „AL OĞLUM“ (дръж, момче), „KİM ULA“ (кой бе), „DÜŞ“ (падни) и други.

Хоронът – сърцето на Черно море

Хоронът не е просто танц – той е дъхът, ритъмът и сърцебиенето на Черно море. Той е символ на радост, общност, борбеност и връзката между хората и суровата природа. Ножовият хорон, като негова най-архаична и впечатляваща форма, продължава да възхищава със своята сила, драматизъм и непоклатима традиция.

Дано да ви е било интересно.

Мерси, Алекс.
Интересни хора са, с интересна история.

Много хубав и подреден анализ, Кате! "Досаждай", колкото желаеш с такива интересни коментари. Благодаря и на Алекс за информацията за танца. Като някакво магично място е този район, сякаш от друга планета. На мен също резюмето за епизода ми се стори твърде дълго и подробно, но понеже не съм чела до сега предишните, реших, че може да им е тенденция. Дано не им изиграе лоша шега, защото наистина доста подробности разкриват. Мен, ако питате направо облекчават зрителите от напрежението, което обикновено не е печелившо. Дано да ни изненадат за пореден път.
Нещо забравих да спомена в предишния си коментар, затова се върнах. Реакцията на Есме към Оруч. Най-засегнатият човек от случилото се, майката, лишена от майчинство, тръгнала да разкопава гроба на бебето си след 20 години и заявила, че "ще търсят Кочари със свещ" пред нейния гняв, каза на това момче, че го разбира. Че чак и го успокояваше един вид: "Мислиш ли, че не виждам бурята в очитите? Човек ще направи всичко за семейството си... Но и аз ще направя висчко за моето". Та щом тя някак прие постъпката му, значи и ние не трябва да се изненадваме чак толкова от нея.