Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 3)

Майките за първи път е нормално да си искат свободата. Няма какво да се правим, че след теста за бременност сме вече готови и гушкави.
Аз първите седмици гледах първото доста служебно. Не, че не го обичаш, но ти е някак странно. Добре, че нямаше много проблеми, за да не ме изнервя допълнително.
Аз знам, че с първата бременност женският мозък претърпява доста промени и се отключват разни родителски центрове, за да обичаме бебета. Първият път му трябва много време, после с второто (след 12 години) се хванах, че още във втори триместър се умилявам от малки бебета и искам да ги гушкам и гледам. Шантава работа 🤣🤣🤣
Ама няли бебоците се раждат безпомощни, трябва някак да ни "излъжат" да ги гледаме и обичаме въпреки трудностите. Борба за оцеляване.

Аз първите дни го гледах и се чудих как това човече се е образувало 🤣😂 гледам го и уж е мое ама не мога да кажа, че е мое. Като нереално ми беше.
Но наскоро четох една статия за ражданията и прилива на любов. Та ще ви споделя: в статията  обясняваха следното, че жените родили естествено, при финалните напъни когато бебето излиза, прилива на окситоцин е толкова голям, все едно изпитваш мега силен мощен оргазъм. И след този прилив, жените ставали по-влюбени. И като ти дадат детето ти се влюбваш в него от пръв поглед и за теб е идеално и перфектно.
Жените раждащи секцио (планирано), при тях няма този окситоцин, няма го този екстаз. И при тях трябва време за влюбването. И затова като им покажели бебетата непочистени не се влюбват в тях.

Аз раждах планово секцио. Смея да кажа, че непочистен не бях впечатлена 😆 едва като ме преместиха в стая и ми го донесоха вече видях красота.

То си е и до човека де

MmeBovari,
Абе раждах аз нормално, без упойка и не си спомням никакво удоволствие при излизането на бебето. Изпуснала съм явно 😂😂😂 После се гледахме и девте като извънземни - аз сменям памперс, аз плача, бебе плаче, беше страшно. Поне с кърменето бързо се разбрахме и нещо странно в началото при кърмене ми предизвикваше силни контракции на матката, та това помагало със свиването и връщането на корема.
Много романтично описание цели да не уплаши бъдещите нови майки май, май.
Иначе е вярно това за окситоцина, той се отделя по време на бременноста, по време на раждане, кърмене, гушкане, за да ги заобичаме. Според мен мамите секцио не губят чак толкова приятни изживявания 😇

Да ви кажа, първите седмици след двете черти бях в шок и мълчах. Аз също съм генерал, много съм студена като човек. Бизнес да правите с мене, кеф да ви е! Ама не и да съм ви в къщата. Козирог - чувствата са мираж.
Мъжът ми беше стигнал до там, че един ден ми се ядоса и вика ако толкова не искаш, отивай и прави аборт, че не издържам да те гледам и слушам. Аз лягах на дивана и виках, че живота ми е приключил. Дори не ми е било физически зле.

После лекарките ми честитят като отида на преглед, аз гледам тъпо. Дават ми там снимки от ехографа, аз нищо. Някъде май към 12 седмица имах една снимка на бебето, от тия черно-белите 2д, в която все едно маха. Виждаха се 5 малки пръстчета. Беше много странно, мм се трогна. Аз пак гледам тъпо.
Чак на втората фетална, декември месец като ми направиха една читава снимка на 3д, където й се вижда лицето и осъзнах, че това бебе вече има всичко оформено и е малък човек.
С моя приятелка бременяхме зардно в един етап, роди преди месец. Праща ми снимка от родилното на бебето, вече облечено, оправено. И аз виждам това перфектно бебе, спи, лежи си. Наистина много симпатично и осъзнах, че то и моето ще е такова през април. 😁😁😁

Но от сега е ясно кой ще е генерала и кой ще глези, просто мм вече се е размазал. Хем с годините явно повече желание има да е баща, ще е на 41 като се роди малкото човече. И от сега ми е заобяснявал колко щяло да ни обича и как щял да си я гушка.

Винаги съм искала голямо семейство. Чаках да срещна правилният човек. Заедно сме от 8 години близо, от първата искахме дете, но не се получи. Така след няколко спонтанни аборта в ранен етап забременях със сина. Беше най-голямото щастие за мен. Бях сигурна че искам второ, но исках сина да порасне защото не ми се гледат две бебета. Ужасът ми беше в това да нямам близнаци, защото в рода имаме и мисълта ме плашеше. Сега вече сина е доста самостоятелен, осъзнат за това какво ще се случва. Чака го и казва, че ще помага. Вече съм спокойна, че съм готова за второ, но няма да има трето. Казала съм че на 40 няма да бременея и да гледам малко дете ( извинявам се ако има дами на такива години сред вас ). Това са си моите разбирания. Иска ми се на 40 да съм стегнат милф 😅 с две достатъчно големи деца, които да нямат нужда мама да ги храни и т.н

Жената, с която бях в стая ми каза,че в момента, в който съм си видяла бебето в стаята вече съм казала: струваше си. И действително съм изглеждала влюбена в детето хаха. Та гласувам да достоверност на статията, но и за мен тази любов към детето се увеличава с времето някак.

Аз винаги съм искала да имам 2 деца, но никога не съм могла да се разбирам с децата, било ми е едно такова неудобно покрай тях, не знам как да се държа и като забременях си викам боже, как ще си играя с това дете, ще трябва да му обръщам внимание, ама като си е твое е друго, някакси си се разбираме двамата, приятно ми е да си играем, да си измисляме някакви неща, но с чуждите деца съм пълно дърво. Като съм гледала клипове на жени, които са родили и винаги съм се просълзявала и ми е било супер емоционално, а аз като родих и ми го сложиха върху мен ми беше супер странно и не пророних и една сълза, бях доста студена. Един ден беше отделен от мен и като ми го донесоха в стаята изобщо не знаех какво да го правя, как да го храня, как да му сменям памперса. Сега сигурно пак ще се чувствам така. Супер странно е, до ден днешен се чудим с мъжа ми как така това дете е наше и преди го е нямало при нас, но пък сега е сто пъти по-хубаво, въпреки всичките безсънни нощи, умората, караниците и т.н.

И аз така винаги съм се чувствала неловко в присъствието на деца, сякаш винаги гледат едно такова странно и не знам какво да им кажа. Но с моето не млъквам, то не че имаш избор де. Постоянно нещо се обсъжда и се коментира.
Аз бях спешно секцио за което изобщо нямах нагласа и желание, след 18 часа контракции бях се подготвила че ще е естествено. Това секцио ми се отрази доста негативно на връзката с бебето, нямаше любов, нямаше привързаност. Чувствах се като орлица ама не майка орлица, а само трябваше да бдя над този малък човек, да го храня и да го приспивам, и някак си двете да оцелеем. Кърменето изобщо не се получи, страшни болки, бебето не искаше да суче, не наддаваше, беше някво кльощаво същество. Та и там изпитах провал. Няколко месеца ги изкарахме така механично, нямах никакви майчински чувства, не съм имала желание да й говоря, да й пея песнички, да се лигавим колко сладко бебе и т.н... Просто бях супер отдалечена от целия процес. Сега като се замисля съм била доста гадна майка на това бебе 🙄 Надявам се втория път да се представя по-добре в началото, че чак ми е жал за тия бебета дето ги раждам 😅 Всичко премина може би чак след годинката.

Мен винаги са ме потрисали майките повече. "Ще видиш ти като станеш майка", "майчинството е магия", "бременността/кърменето са най-хубавия период", "всичко се забравя", "ние ядохме пюре, после акахме", "Митко вече се върти по гръб,има два зъба,проходи и решава троен интеграл". На пръстите на едната ми ръка се броят жените, които мога да понасям и не ми докарват уртикария, а откакто съм в този период - съвсем. Ми забременях, ще ставам майка, не виждам магия дотук, ни занапред. Единствената магия е, че създадохме малък човек, който е изключително борбен, силен и решен да оцелее въпреки всичко, което преживя до момента, а то не е малко. Но бременността, раждането, кърменето не са никаква магия, нито апогея ми в живота, а просто стъпки, които трябва да мина, защото бебето разчита на мен, не защото изгарям от желание.
Затова спрях да се занимавам и с обучения онлайн, и със училища за родители на живо - то просто е някаква секта от жени, на които най-големият им успех в живота е, че са родили дете и се идентифицират с него. И се изживяват като степфордски съпруги, а реалността невинаги е цветя и рози. Може би заради това и много жени се чувстват гузни, че не са прелели от майчинско чувство в началото и изпадат в следродилна депресия, понеже Пенка твърди как е родила за 10мин.естествено, кърмила е 3години и нейния вундеркинд има IQ 160 на 9месеца.

Ох, buttercup, все едно аз съм писала това! Радвам се, че не съм сама.

Около мен пък бушува точно обратното от което супер много ми е писнало - колко е трудно, изморително, гадно да имаш дете. Как не спиш и се чувстваш ужасно, депресираш се и т.н. Никоя крайност не е хубава, но всяка жена си дрънка от нейната камбанария и това е положението. Някак трябва да се заобикаляме с хора със сходна нагласа като нашата.

Около нас (аз и ММ) имаме от двете крайности майки.
buttercup, може да ти прозвучи смешно, но за мен раждането на първото ми дете го смятам за голям успех в живота ми. Но при нас историята е дълга. И за да не ме помислиш за степфордска съпруга (много ми хареса сравнението ти), ще поясня наистина накратко защо за мен това е най-големия ми успех в живота.
Спонтанен аборт в 5ти месец; оттам следват  10г: стимулации,трансфери, лекари из цяла БГ, докато най-накрая имах успешен трансфер. И не го пиша за съжаление. Аз съм доволна от пътя си, защото така разбрах, че кариерата и парите не значат нищо ама абсолютно нищо,когато всеки лекар вдига ръце и казва "опитах всичко, не знам защо не се случва".

А от краткия си опит (10м, не се сравнява като другите майки с повече години стаж), за мен мога да кажа, че колкото е хубаво толкова е изморително и трудно, да си майка.

Много ме е страх да не съм някаква досадна. Че няма да "акаме и пишкаме" няма, но знам ли. Аз даже и сега малко се дистанцирах от приятелите, защото малко или много в главата са ми бебешки неща, а 100% нямат интерес кога ми е следващото изследване и еди-какво си друго.
Подозирам, че няма да съм досадна, защото не се вглъбявам, ама знам ли накъде ще ме удари хормона... 😂
За мрънкането - сигурна съм, че няма да съм от този тип жени. И в момента имам неразположения, някои по-сериозни от други, но ако не попиташ конкретно, няма как да разбереш. Колко ми е трудно и тежко мрънкам понякога тук и дотам. Дори и мм не е много наясно за тези неща. Излишния негативизъм товари ежедневието и това, че аз се чувствам не много добре в даден момент, не значи, че отсрещния човек не изпитва нещо подобно. А да отваряме черните хроники ми е по-подходящо за възраст 70-80+ (макар че баба е на 90 и от нея не се чуват вечни оплаквания). 😁 Да не говорим, че мрънкането в повечето случаи не води до положителния резултат - да ни олекне, а напротив - още повече задълбочаваме проблема.
Дори не разбирам жените, които вечно се оплакват - в момента, в който си решила да забременееш, знаеш, че поемаш по не ососбено лесен път. Рев, безсъние и безсилие ще има със сигурност - създаваш и отглеждаш живо същество, не кукла.
Иначе аз винаги съм искала дете и съм чувствала, че съм готова да съм майка (може би предопределено заради липсата на майчина фигура в живота ми). В живота си дотук съм постигала много успехи, но това при всички случаи ще го смятам за един от най-големите ми. Но и не смятам да забравям личността си и останалите си мечти и да градя живота си единствено и само около своето дете.

Всеки има право да създава, ражда и отглежда децата си по начина, който смята за правилен.

Аз силно се дразня, когато някоя майка се опитва да ми налага своя модел и да ме убеждава, че ако не правя като нея, обричам детето си на провал. Според мен това често са хора, водени от несигурност, които имат нужда от постоянно потвърждение отвън, че постъпват правилно. В противен случай изпитват силна вина. Другата крайност са вечно мрънкащите майки, на които децата сякаш са им товар, но те са супермайки и бутат някак. Винаги на тях им е трудно, а вашето дете е ангел и въобще не разбирате какво им е 🤣

Има и друг тип – родители, които не умеят да поставят граници на децата си. Нито аз, нито детето ми сме длъжни да търпим това. Именно по тази причина прекратих контакт с приятели: в ресторант тяхното „принцче“ на 3–4 години реши, че е напълно нормално да бърка с ръце в чинията на дъщеря ми. Разбира се те нямаха проблем с това. Тя е много гнуслива и след липсата им на реакция направи забележка на момчето. Майката подскочи като попарена и скара на моето дете, че го разтройла. Замълчах, за да не правя сцени, но бързо си тръгнахме. Дъщеря ми ясно заяви, че не иска повече да се вижда с тях - и бяхме напълно на едно мнение.

Сетих се и за майките по площадките, както и за най-шумните на родителските срещи. Очевидно ни очакват забавни моменти не само с децата, но и с възрастните около тях. 😅
Научих се да поставям ясни граници с тези хора и да не ги допускам до себе си и семейството си, че направо са вредни.

Поздравявам ви, майки. За искреността, затова че можете да признаете, че майчинството не е чисто и просто красота.

Аз не знам какъв случай съм такъв, може да е от зодията ми. Все романтизирам всичко в живота. От малка искам да съм майка и да имам много деца 😁 Все съм се интересувала от бременни жени и бебета. Трябваше да стана акушерка може би, но живота се завъртя в друга посока.

За мен лично бременностите ми са били все леки и някак даже се харесвам бременна и се чувствам уверена. Въпреки това, като родих съвсем естествено пъровот си дете, не бях влюбена от пръв поглед. Трябваше ми време да свикна, че това е моето бебе. И си нямах хал хабер какво да правя с това бебе.

Иначе като майка на две (и скоро три) момичета все съм имала съмнения в себе си дали съм добра майка, дали се справям... и сега в последствие виждам какви грешки съм правила в началото с първото ми дете и после даже с второто. Истината е, че няма идеални майки и изобщо родители.

Факта, че се стараем да им осигурим всичко, че се подготвяме за идването им.... говори, че въпреки всичко ги чакаме. И сме готови да жертваме психиката си, телата си, времето си.... да ги има тях ♥️ Евала на нас 😁

Сори, нещо на философия го ударих 😆

П.П. buttercupp, Не да се дразня, ама аз наистина се наслаждавах на периода с кърменето и малката я кърмих до 3г и 3м. 😂😅 Определено обаче НЕ натяквам моето преживяване на никоя друга майка, защото никой не е в обувките на другия.

Между другото - нямам други майки приятелки като мен и си нямам секта 🤪