Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 3)

ilieva_i, колкото и да даваме примери и да осъждаме крайностите, ние всички като хора неминуемо се превръщаме в някакъв типаж/ модел на родители и колкото и да искаме да сме чил и над нещата, да не влизаме в тези рамки и в същото време да възпитаваме добри, учтиви, успешни и щастливи деца, скромният ми опит до момента показва, че все в някоя сфера сме крайни. Аз си признавам, че в началото бях супер осъдителна към някакъв коренно различен начин на гледане на дете от моя, но си запазвах мнението за себе си, разбира се. Не обичам да се меся на хората, нито са ме питали за мнение. С времето разбрах, че няма правилно и грешно и моят подход е странен пък за други майки. А и ако всички бяхме еднакви, нямаше да го има това разнообразие от различни хора и характери.

Философски погледнато, аз най-много се дразня на майките жертви. Да не помислите, че имам предвид някоя от вас! В никакъв случай! Говоря за своята, до някъде виждам тия неща и у свеки. Майка ми е жертва, баща ми беше спасител, като психологически профил. Ужасно е да си дете на майка, която винаги е жертва във всичко, защото израстваш с едно такова чувство, че си пречка на родителите си да са щастливи. Майка ми няма кариера, няма кой знае какви постижения, приятели, но за това не съм виновна аз. Тя е искала да е така. Но разбира се, вечното оправдание бях аз, като малкото дете. Заради мен не се развела, заради мен стояла 12 г майчинство?!
Надявам се никога да не съм в такава жертвена роля спрямо детето си, защото то не ми е виновно за нищо!

Много готина тема сте захванали. Аз вече се опитвам да не давам непоискани съвети, колкото и да ми се иска. Най-ме дразни в другите майки как си навличат децата, ейй, това като го видя и направо така ми става жал за детето, но акъл на майката няма как да се даде, за това най-важното е да приемаме другите такива, защото не можем да ги променим и да общуваме с тези, с които им е приятно, защото и аз не обичам да ми се бъркат и да ми дават съвети, които не съм ги търсила. Айде, ако обсъждаме нещо и се интересувам, може, ама не така от нищото да ми се натяква и говори, айде няма нужда.

И минавам само да ви напомня като си пускате изследвания, пуснете си и феритина заедно с желязото. Аз днес така реших да си ги пусна, защото преди години съм имала анемия и е така да видя. Оказа се, че феритина ми е доста под нормата, а хемоглобина си ми е добре 123 и ще трябва да пия желязо. Дори хемоглобина да е в норма, щом феритина е в малки количества, това значи, че депата от желязото са се изчерпали. Дано това не е непоискан съвет 😆

Свекито е точно такава майка-жертва и супер много травми е нанесла на мъжа ми, наистина е ужасно, децата не са виновни за скапания живот на родителите си, нека те да си носят кръста, не децата.

Честно казано, аз със сина бях като майка от 90-те 😂 Нито съм се впрягала, нито нищо. Не го навличах, изгради имунитет. Не звънях за всичко на педиатърката. Не го бухах със сто лекарства при първия сопол. Няма да ви казвам на какви неща съм се нагледала около мен 😂
Карам му се, наказваме се. Гледат ме странно като му се скарам навън - ама как може да викаш на детето. Първо не крещя в истерия, просто съм по-строга. За мен за всяко нещо си има и време и място. Не съм от био еко родителите, които хранят децата с лимец и мед от кокичета. Давам да пробва вредна храна (снакс, шоколад) ами не му харесва. За мен колкото повече ограничаваш детето от нещо, то толкова повече ще го иска. Имах позната която не беше давала сладко докато детето не отиде на училище. Отиде в първи клас е започна да закусва с кроасани и да обядва с шоколад. За една година стана с наднормено тегло защото в училище никой не му казва не, пък ако ще вкъщи да яде само био неща.

За бабите и дядовците отдавна съм ги отказала да ми дават акъл и да искат знаят че непоискани съвети не приемам. За това и мъжа ми казва, че съм кисела като стане дума за родата и нищо не ми било харесвало.

Сега съм дала списък с нещата които съм харесала за бебока, или взимат нещо от него или ми дават пари 😂 дала съм и цветова схема на дрехи, чаршафи. Може да звучи в повече, ама като знам вкуса на неговите близки и ми става зле 😂 С малкия ми даваха пари директно да взимам, сега поне давам избор.

Иначе тези майки които могат всичко, децата им на година рецитират Шекспир ги знаем всички. Винаги ще ги има, и в градината ги има. Някои майки са си записали децата на 3 години на два спорта и език, защото било време. То милото още не може да изгради сложно изречение с повече от три думи в него, те на английски или френски го записали. Купуват се само и единствено книжки и пъзели. Ако случайно му купиш играчка за повод се започва “ ама как ще се развие с това “, не се пуска детско ами Вивалди за фон.
И не ме разбирайте погрешно, също не съм фен ан екранното време, но ако гледа 1 епизод от нещо е едно след което да му измислиш игра. Друго е да му пуснеш тв от сутринта и да го оставиш да се облъчва. За мен е по-важно след 5-6 годишна възраст да спортува, да не е залепен за плейстейшъна и да не е с наднормено тегло. От так нататък няма как да очакваш от дете на няколко месеца да е мега развито. Всяко се развива с негово темпо и за всяко притеснение си има компетентни доктори. Ортопеди, гастро и т.н.

Плюс това за майките които ще им е първо, не се шашкайте, всичко ще се нареди. Няма такъв термин като майчин инстинкт в природата, просто ще давате максимума детето да е добре. Няма не отгледано дете, пък и таткото и той трябва да поеме малко от натиска. Не само да свършат там работа за 20 секунди и после да чакат да станат достатъчно големи за да се занимават заедно.

Babyboo, това все едно аз съм го писала, особено частта с роднините 😂 Много не обичам да си пълня къщата с излишни неща, играчки и дрехи, които няма да ми влязат в употреба. Затова за поводи спретвам някакъв списък да си избират какво искат да подарят и ще се използва.

Аз се връщам от преглед и нещо много се притесних. Бебето изостава с една седмица от коригирания термин. По МЦ си отговаря на седмицата, но досега вървеше плътно по коригирания, главата отговаряла на коригирания, но коремчето не. Докторът каза, че кръвоток и всичко друго е супер, но аз си се притесних. Много боледувах последния месец и съм и свалила (+3.5кг съм от началото на бременността). Изписа ми протеин и ми каза да наблягам повече на протеини и качествена храна като цяло.

Pregnaco ли ти изписа?

При мен общия белтък нали е по-нисък и казаха да ям протеиново, ако не протеин да пия. Вчера бях на ендокринолог и каза, че мога да пробвам с храна. Ама ще видим в понеделник съм на АГ.

Хора, събирам смелост да кажа на свекърва ми, че няма да давам вода на бебето като се роди.
Тя много неща не помни, защото мм прави 41 скоро.. демек не е гледала бебе след това. Обаче вярва, че всичко знае и че била отгледала племенника си (което не е точно така).
И очаквам да е война на световете, тъпкане със захар, вода със захар, сокче от 3,5 м. и подобни.
Тя е имала ужасяващо раждане и проблеми след това и е лежала 40 дни в болница след раждането. Там много неща са правели сестрите и акушерките и тя за новородено някои работи изобщо не е правила.
Майка ми поне е другата крайност, тя и особен интерес няма.

Да, Pregnaco ми изписа, пусна ми и някакви кръвни изследвания и урина да видим какво ще излезе. Аз ям буквално само протеини и зеленчуци, но явно не е достатъчно. Ще ходя и на ендокринолог другата седмица и ще я помоля да ми пусне всички възможни изследвания да видим от какво може да изостава бебето.

За свекървата - според мен не се притеснявай изобщо и нищо не й казвай предварително. Като се роди бебето й обясни спокойно, че вие имате ваши възгледи за отглеждането на детето и ако имате нужда от съвет, ще я помолите за такъв. Аз си заявих категорично още с раждането и не ми се месят. Един път решиха да правят своеволия, скарахме се доста сериозно и от тогава знаят, че ако искат да сме в добри отношения, трябва да се съобразяват.

А за водата - моята дъщеря се роди също април и беше на АМ. Лятото нямаше как да минава без вода, само мляко й беше много недостатъчно в жегите. Така че виж и как ще се случат нещата на практика, може да не се наложи изобщо да водите спор за водата.

Ендокриноложката ми обясни, че общия белтък пада в стойностите и заради по-големия обем кръв => разреждане. Хубаво си решила да идеш и на ендо за да пуснете още изследвания.
Последните 3 седмици ходих толкова на лекар, че направо ми втръсна. Първите месеци ми се виждаше, че нищо не правя от медицинска гледна точка. А сега направо..

Да, разбирам те, сега няма да си държа детето жадно, ако трябва ще давам вода. Не съм някаква крайна, обаче нали.. с непоисканите съвети. Изцепи ми как от лятото се пенсионира и ще може тя да вземе майчинството, за да работя. И аз бях в шок. Дори не съм изявила желание някой да ми взима майчинството.
Говорят ги тия неща и не се усещат как звучат отстрани.

Хаха, оххх, и моята имаше мераци към майчинството ми, направо не знам как им го раждат главите Ама гледам да не обръщам внимание, че какви коментари ми е хвърляла, просто не е истина. За дъщеря ми за градината съм се наслушала на всякакви сценарии и предположения и се научих да си ги пускам покрай ушите, защото полудявах в началото. Новото 20 е колко е тежко с две деца, как голямото ревнува, депресира се, става нов човек - тъжен и депресиран човек... Ясно ми е, че не го прави с лошо, но просто е напрягащо.

И аз още от дете знаех, че най-голямата ми мечта е да създам собствено семейство и да стана майка. Не че никога не съм имала кариерни амбиции, но винаги съм знаела, че каквото и да се случи, семейството ще е на първо място за мен.

В същото време напълно осъзнавам, че майчинството не е само рози и пеперуди и че има своите трудности. Гледам на всичко максимално реалистично и знам какво може да ме очаква.

Но страшно ми омръзна всяка майка да прехвърля собствения си опит върху мен и да излива пасивна агресия с реплики от типа „наслаждавай се на бременността, това са най-хубавите ти дни“.

По принцип съм човек, който се адаптира бързо и лесно към нови реалности, не се страхувам от предизвикателствата, които предстоят. И искрено се надявам, че всяка от нас в тази тема ще се справя с лекота с трудностите на майчинството!

Моята също имаше мераци за майчинството с първото дете. Аз се засмях и бях такава “ ама ти сериозно ли “ , казах й че нейното дете си го в гледала когато е трябвало, аз до доотгледах , но моето дете ще си го гледаме ние, ако имаме нужда от помощ ще кажем. За първи път го оставихме на 5 месеца за 1 вечер, за да излезем двамата. Сега също го оставяме периодично. Но като ми казаха, че щели да ходят на почивка и искали да го водят и него ( тогава беше на 1г ) , казах абсурд.

Вода аз давах. Малко, но давах пт време на време защото беше топло когато се роди, беше само на АМ и не му се отрази лошо.

Момичета, не го казах с цел да обидя някого.  Имах предвид, че е хубаво да се споменава и другата гледна точка, а тя е, че не всяка бременност/кърмене/раждане са цветя и рози и да не се насажда изкуствено вина в бъдещите майки, понеже сдават багажа периодично. Слава богу, приятелките ми с деца са нормални жени, никоя не се бие за тиквения медал за майка на годината и доста кураж ми вдъхват в моментите, в които ме удрят хормоните, по-скоро репликите на по-странични хора ме жегват.

На мен общ белтък в кръвта никога не са ми пускали, само в урината. Ако пуснат подозирам, че и моят ще е нисък, особено откакто напоследък наблягам на тестото и сладкото, и заобикалям месото и яйцата. Бих пила, честно казано, ако ми изпишат, първо - много бременни пият, второ - при мен с храна не се получават нещата, а и вече има малко време за отреагиране. По-добре протеин и да се вдигнат бързо и безболезнено нивата, отколкото да продължат да падат.
На мен също кръвотокът ми е много добър, аз също съм привидно добре, но е факт, че месец с месец не си прилича. В началото изпреварваше седмиците, после изостана с няколко дни, пак навакса, миналия беше назад с една седмица, дали не беше точно откъм коремчето... Сега пак е напред с една седмица откъм тегло, но пък със см изостава. Не с много, но забави. Явно така ще си върви, важното е кръвотокът да е добър и да стигат хранителни вещества до бебето.
За помощниците на всички ни е ясно как стоят нещата, не съм много убедена дали няма да стане освен да гледам бебе и да се мъча да ни опазя живи, да ми се наложи да прислугвам на този и онзи. Затова категорично отказах още откакто видях двете черти, периодично обработвам мъжа ми да не си и помисля да ми докара свекървата вкъщи. На всичкия хаос, стрес и възстановяване в началото само тя ми липсва да ми пренарежда къщата и да ми дудне. Майка ми и тя си правеше устата, изрисува ми едни драматични картини, ако съм била секцио, ама мъжът ми като го нямало как съм щяла да се оправям... А аз си представям само как ще изпадна в нервна криза, ако ми довтаса в къщата, както не сме особено близки... Въобще, който има деца да си ги гледа, първите седмици ще е достатъчно гадно, стресиращо, лохии, кърмене, ревове, недоспиване, ходиш по гащи като таласъм, блузата ти е мокра от кърма или пък те болят гърдите, понеже не знаеш как да кърмиш още като хората и само ми трябва външен човек да ми се мота из краката и да трябва да се старая да се привеждам в приличен вид за него, вместо да се съсредоточа в бебето. Така че помощ приемам единствено в кутии с храна и то ако съм дала заявка, колкото и нахално да звучи. Обмислям дали да не взема и робот, някакъв нисък клас от Лидл или Кауфланд, който да минава в началото, докато се окопитя и не мога много да чистя.

Аз малко роднини имам и повечето не са ми близки. С майка ми не съм близка, при нея и хубавото, и лошото е, че интерес към мен нулев. Ама това си е било така винаги. Жената не знае каква магистратура съм завършила, не помни къде е училището ми, къде ще се трепе бебе да гледа.
Свеки е спасителя в ръжта. Някои неща не мога да й отрека, страшно активен и работлив човек е. Идва даже да чисти прахта от ремонта, за да ме пести и за това съм благодарна! Закачва ми пердета, ми прозорци. Наистина много благодаря за това, защото ме пести да не дишам прах и препарати и вече с корема къде перде ще закачвам.
Обаче както е такава активна все се вре, където не трябва. Като го изцепи това с майчинството, даже свекъра я подбра, че все пак не може да кърми и трудно ще има кърма. Той си я знае какви ги дрънка и не я отразява много. Онзи ден се смеехме с него двамата, че като се пенсионира свеки и на мен, и на него ще ни се отели вола.
В нас пространството е ограничено, живеем в малък дом. Това има много минуси, но хубавото е, че място за неканени гости няма. Докато бяхме само двамата с годините е имало случаи да преспи някоя приятелка вкъщи на дивана. Сега с бебе навлеци не ми трябват. Искам и в началото да сме сами. Не съм гледала бебе, факт е, не знам какво е от опит. Но в крайна сметка аз съм майката и някак ще се справя. Ако имат мерак - винаги може да ми донесат нещо за ядене или да ми минат пода с парцала. 😄😄😄

Блазе ви! Ние имаме място бол и от сега сульо и пульо си правят устата да идвали. Единия щял да помага, другия щял еди какво си, третите пък ще идвали да празнуват (те живеят в чужбина, тоест идването ще е няколко дневно с преспиване), следващата пък щяла да напуска работа и да се пренася да живее тук. Абеее, направо искам да извикам ПОМОЩЩ

Ако зависеше само от мен, аз изобщо не бих искала помощ, но знам, че ще има – поне в първите седмици. Под „помощ“ имам предвид най-вече домакинска. За грижите за бебето смятам, че всяка майка може да се справи сама, но помощ вкъщи е нужна на абсолютно всяка. Колкото и мъжът ми да помага, той все пак трябва да работи – има собствен бизнес и ако един ден остане вкъщи, просто няма дневен доход 🤷🏼♀

Моята майка живее в чужбина и ще дойде само за кратко. Свекърва ми е ни съседка и знам, че ще е постоянно насреща. Като цяло съм изключително благодарна, че и майка ми, и майката на мъжа ми са модерни и адекватни жени, запознати със съвременните практики за отглеждане на бебета. А ако нещо не знаят – винаги се вслушват в мнението ми и никога не налагат своето.

Друг е въпросът, че мъжът ми е малко суеверен и май точно той ще се окаже най-голямото предизвикателство 😂