Публикувана: 28 ноем. 2025, 16:49 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2026, 21:58 ч.

Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 3)

11 798
487
1

# 480 15 ян. 2026, 16:09 ч.

Мнения: 102

Майките за първи път е нормално да си искат свободата. Няма какво да се правим, че след теста за бременност сме вече готови и гушкави.
Аз първите седмици гледах първото доста служебно. Не, че не го обичаш, но ти е някак странно. Добре, че нямаше много проблеми, за да не ме изнервя допълнително.
Аз знам, че с първата бременност женският мозък претърпява доста промени и се отключват разни родителски центрове, за да обичаме бебета. Първият път му трябва много време, после с второто (след 12 години) се хванах, че още във втори триместър се умилявам от малки бебета и искам да ги гушкам и гледам. Шантава работа 🤣🤣🤣
Ама няли бебоците се раждат безпомощни, трябва някак да ни "излъжат" да ги гледаме и обичаме въпреки трудностите. Борба за оцеляване.

# 481 15 ян. 2026, 16:55 ч.

Мнения: 648

Аз първите дни го гледах и се чудих как това човече се е образувало 🤣😂 гледам го и уж е мое ама не мога да кажа, че е мое. Като нереално ми беше.
Но наскоро четох една статия за ражданията и прилива на любов. Та ще ви споделя: в статията обясняваха следното, че жените родили естествено, при финалните напъни когато бебето излиза, прилива на окситоцин е толкова голям, все едно изпитваш мега силен мощен оргазъм. И след този прилив, жените ставали по-влюбени. И като ти дадат детето ти се влюбваш в него от пръв поглед и за теб е идеално и перфектно.
Жените раждащи секцио (планирано), при тях няма този окситоцин, няма го този екстаз. И при тях трябва време за влюбването. И затова като им покажели бебетата непочистени не се влюбват в тях.

Аз раждах планово секцио. Смея да кажа, че непочистен не бях впечатлена 😆 едва като ме преместиха в стая и ми го донесоха вече видях красота.

То си е и до човека де

# 482 15 ян. 2026, 18:31 ч.

Мнения: 102

MmeBovari,
Абе раждах аз нормално, без упойка и не си спомням никакво удоволствие при излизането на бебето. Изпуснала съм явно 😂😂😂 После се гледахме и девте като извънземни - аз сменям памперс, аз плача, бебе плаче, беше страшно. Поне с кърменето бързо се разбрахме и нещо странно в началото при кърмене ми предизвикваше силни контракции на матката, та това помагало със свиването и връщането на корема.
Много романтично описание цели да не уплаши бъдещите нови майки май, май.
Иначе е вярно това за окситоцина, той се отделя по време на бременноста, по време на раждане, кърмене, гушкане, за да ги заобичаме. Според мен мамите секцио не губят чак толкова приятни изживявания 😇

# 483 15 ян. 2026, 18:42 ч.

Melmak
Мнения: 10 069

Да ви кажа, първите седмици след двете черти бях в шок и мълчах. Аз също съм генерал, много съм студена като човек. Бизнес да правите с мене, кеф да ви е! Ама не и да съм ви в къщата. Козирог - чувствата са мираж.
Мъжът ми беше стигнал до там, че един ден ми се ядоса и вика ако толкова не искаш, отивай и прави аборт, че не издържам да те гледам и слушам. Аз лягах на дивана и виках, че живота ми е приключил. Дори не ми е било физически зле.

После лекарките ми честитят като отида на преглед, аз гледам тъпо. Дават ми там снимки от ехографа, аз нищо. Някъде май към 12 седмица имах една снимка на бебето, от тия черно-белите 2д, в която все едно маха. Виждаха се 5 малки пръстчета. Беше много странно, мм се трогна. Аз пак гледам тъпо.
Чак на втората фетална, декември месец като ми направиха една читава снимка на 3д, където й се вижда лицето и осъзнах, че това бебе вече има всичко оформено и е малък човек.
С моя приятелка бременяхме зардно в един етап, роди преди месец. Праща ми снимка от родилното на бебето, вече облечено, оправено. И аз виждам това перфектно бебе, спи, лежи си. Наистина много симпатично и осъзнах, че то и моето ще е такова през април. 😁😁😁

Но от сега е ясно кой ще е генерала и кой ще глези, просто мм вече се е размазал. Хем с годините явно повече желание има да е баща, ще е на 41 като се роди малкото човече. И от сега ми е заобяснявал колко щяло да ни обича и как щял да си я гушка.

# 484 15 ян. 2026, 19:51 ч.

София
Мнения: 961

Винаги съм искала голямо семейство. Чаках да срещна правилният човек. Заедно сме от 8 години близо, от първата искахме дете, но не се получи. Така след няколко спонтанни аборта в ранен етап забременях със сина. Беше най-голямото щастие за мен. Бях сигурна че искам второ, но исках сина да порасне защото не ми се гледат две бебета. Ужасът ми беше в това да нямам близнаци, защото в рода имаме и мисълта ме плашеше. Сега вече сина е доста самостоятелен, осъзнат за това какво ще се случва. Чака го и казва, че ще помага. Вече съм спокойна, че съм готова за второ, но няма да има трето. Казала съм че на 40 няма да бременея и да гледам малко дете ( извинявам се ако има дами на такива години сред вас ). Това са си моите разбирания. Иска ми се на 40 да съм стегнат милф 😅 с две достатъчно големи деца, които да нямат нужда мама да ги храни и т.н

# 485 15 ян. 2026, 19:55 ч.

Мнения: 189

Цитат на: MmeBovari в чт, 15 яну 2026, 16:55

Жената, с която бях в стая ми каза,че в момента, в който съм си видяла бебето в стаята вече съм казала: струваше си. И действително съм изглеждала влюбена в детето хаха. Та гласувам да достоверност на статията, но и за мен тази любов към детето се увеличава с времето някак.

# 486 15 ян. 2026, 20:42 ч.

Мнения: 178

Аз винаги съм искала да имам 2 деца, но никога не съм могла да се разбирам с децата, било ми е едно такова неудобно покрай тях, не знам как да се държа и като забременях си викам боже, как ще си играя с това дете, ще трябва да му обръщам внимание, ама като си е твое е друго, някакси си се разбираме двамата, приятно ми е да си играем, да си измисляме някакви неща, но с чуждите деца съм пълно дърво. Като съм гледала клипове на жени, които са родили и винаги съм се просълзявала и ми е било супер емоционално, а аз като родих и ми го сложиха върху мен ми беше супер странно и не пророних и една сълза, бях доста студена. Един ден беше отделен от мен и като ми го донесоха в стаята изобщо не знаех какво да го правя, как да го храня, как да му сменям памперса. Сега сигурно пак ще се чувствам така. Супер странно е, до ден днешен се чудим с мъжа ми как така това дете е наше и преди го е нямало при нас, но пък сега е сто пъти по-хубаво, въпреки всичките безсънни нощи, умората, караниците и т.н.

# 487 15 ян. 2026, 21:58 ч.

Мнения: 65

И аз така винаги съм се чувствала неловко в присъствието на деца, сякаш винаги гледат едно такова странно и не знам какво да им кажа. Но с моето не млъквам, то не че имаш избор де. Постоянно нещо се обсъжда и се коментира.
Аз бях спешно секцио за което изобщо нямах нагласа и желание, след 18 часа контракции бях се подготвила че ще е естествено. Това секцио ми се отрази доста негативно на връзката с бебето, нямаше любов, нямаше привързаност. Чувствах се като орлица ама не майка орлица, а само трябваше да бдя над този малък човек, да го храня и да го приспивам, и някак си двете да оцелеем. Кърменето изобщо не се получи, страшни болки, бебето не искаше да суче, не наддаваше, беше някво кльощаво същество. Та и там изпитах провал. Няколко месеца ги изкарахме така механично, нямах никакви майчински чувства, не съм имала желание да й говоря, да й пея песнички, да се лигавим колко сладко бебе и т.н... Просто бях супер отдалечена от целия процес. Сега като се замисля съм била доста гадна майка на това бебе 🙄 Надявам се втория път да се представя по-добре в началото, че чак ми е жал за тия бебета дето ги раждам 😅 Всичко премина може би чак след годинката.

Препоръчани теми

Мартчета 2026 (Тема 3)

441
С термин март

Подготовка за малкия човек - тема 31

Термин Юни 2026 - тема 2

113
С термин юни

Ядене на порции

Причина:

Причина: