Относно сметките: плащам храната, готвенето не ми е проблем.
Относно интимността: започна да става все по-рядко на 9/10тия месец от отношенията ни, без да сме се карали тогава, докато в един момент просто не спря.
За останалото: след първата година си му казах, че ще се радвам да имаме дете преди 30, не е задължително, но го чувствах така и го споделих нали за това сме заедно, да си му казвам всичко. И ме заболя от това, че ти ако искаш нещо не би трябвало да го усещаш като натиск. Той го усети. Разбирам, трябва повече време, но това да не иска дори да ми каже след колко време и как го вижда ме наранява.
И да, истината е че не мога да се наслаждавам на живот, в който човека до мен му трябва време за да разбере дали съм за него и се превръщам наистина в една досадница.
Знам, че има хора които стоят с години при други се случва бързо, но не знам колко време се чака 😊…и упорствам, така е. Тук си признавам грешката.