NellyN,да променя нещата насила, само и само да я задържи, е опасно. Ако се случи така, бракът и съжителството им неминуемо ще се сринат, не че сега всичко е перфектно, но очевидно жената не се осъзнава, че връзката е без перспектива и мисли, че упоритостта ще доведе до прогрес.
- Публикувана: 28 ноем. 2025, 18:26 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2025, 14:43 ч.
Не ми предлага и избягва тема за деца
NellyN,да променя нещата на сила, само и само да я задържи, е опасно. Ако се случи така, бракът и съжителството им неминуемо ще се сринат, не че сега всичко е перфектно, но очевидно жената не се осъзнава, че връзката е без перспектива и мисли, че упоритостта ще доведе до прогрес.
Е, нямам предвид насила. Възможно е да се е оставил на течението, смятайки, че жената му е в кърпа вързана. Тя обаче си събира багажа и си тръгва. Не поставя ултиматум, просто си тръгва. Ако все пак, той има чувства, ще се опита да я спре. За това говоря. Може и да не иска да я спира.
Не знам за вас, аз назад не се връщам никога. Кажа ли край на една връзка, съм сложила кръст, няма обещания, няма молби, които да ме върнат. И така смятам, че е правилно, ако човек добре е обмислил и е решил да се раздели с другия, всякакви уговорки след това са бошлаф, защото хората в същността си не се променят.
Не, че й носи някаква полза на авторката, но като се срещнах с мъжа ми, той каза, че търси сериозна връзка, аз също. Няколко месеца по-късно го питах ще се женим ли, за да знам дали гледаме в една и съща посока, той каза да. Като стигнахме до въпроса за деца, на него му беше все тая с брак или без, на мен не, така че казах брак преди децата, което и направихме. Трябва да има някакви такива рамки, за които да има съгласие, но и трябва някакъв времеви лимит. Ако единият чувства, че му е време за важни житейски неща, а другият не, компромис може да накара едната страна да се чувства прецакана. А ако остава такава горчивина, може трайно да вгорчи съвместния живот.
Не, че й носи някаква полза на авторката, но като се срещнах с мъжа ми, той каза, че търси сериозна връзка, аз също. Няколко месеца по-късно го питах ще се женим ли, за да знам дали гледаме в една и съща посока, той каза да. Като стигнахме до въпроса за деца, на него му беше все тая с брак или без, на мен не, така че казах брак преди децата, което и направихме. Трябва да има някакви такива рамки, за които да има съгласие, но и трябва някакъв времеви лимит. Ако единият чувства, че му е време за важни житейски неща, а другият не, компромис може да накара едната страна да се чувства прецакана. А ако остава такава горчивина, може трайно да вгорчи съвместния живот.
Събирането на багажа като вид ултиматум е супер тъпо решение. И ако той се помоли тя да остане, какво? Ще се мъчат взаимно, а той ще трупа злоба с годините, че го е принудила един вид. Няма рязко пак да се влюби в нея. Стигнало ли се е до това, няма връщане. Събира и заминава.
Ако се налага да се тръшкаш, да си тръгваш, та другия да се сети нещо да направи... значи не е истинско..
Като подаяние е...
Като подаяние е...
И аз това казвам, но НелиН не разбира.
Аз Ви разбирам, просто подходих от гл. точка на това, че може пък да има останали чувства и човекът да се усети, че не иска да я губи тази жена. Не говоря за просене, циркове, ултиматуми от нейна страна. Ама хич романтика няма ли у вас? 
По филмите нали сте гледали, тя си тръгва, той я гони, намира, прегръщат се...
В техния случай е далеч по-вероятно тя да си тръгне и той да не възрази.
Да стои там и да продължава да дудне, разбира се, не е опция.
По филмите нали сте гледали, тя си тръгва, той я гони, намира, прегръщат се...В техния случай е далеч по-вероятно тя да си тръгне и той да не възрази.
Да стои там и да продължава да дудне, разбира се, не е опция.
Аз вадя изводи по друг начин.
Той е на 32. Не е девствен, живее с жена, знае как стават децата, знае, че бракът е традиция, знае, че жената иска брак и деца. Той буквално трябва да реши иска ли да ù ги даде. Той решението вече го е взел и то е съвсем неокуражаващо НЕ.
Масовото обяснение, че не бил готов, за мен е безсмислено. Той не е на 23 прясно завършил и без стаж. На 32 , работещ и с добри явно доходи, и се ползва от всички плюсове на живот с жена, които може , но без да поема никакъв ангажимент. Дори за жилището, което обитава.
Авторката да си решава, но за мене тая връзка е загуба на яйцеклетки. А за капак жената излиза виновна, че юркала някого, който май е бавноразвиващ се.
Той е на 32. Не е девствен, живее с жена, знае как стават децата, знае, че бракът е традиция, знае, че жената иска брак и деца. Той буквално трябва да реши иска ли да ù ги даде. Той решението вече го е взел и то е съвсем неокуражаващо НЕ.
Масовото обяснение, че не бил готов, за мен е безсмислено. Той не е на 23 прясно завършил и без стаж. На 32 , работещ и с добри явно доходи, и се ползва от всички плюсове на живот с жена, които може , но без да поема никакъв ангажимент. Дори за жилището, което обитава.
Авторката да си решава, но за мене тая връзка е загуба на яйцеклетки. А за капак жената излиза виновна, че юркала някого, който май е бавноразвиващ се.
А може да иска тя да остане, за да не си нарушава статуквото. Да ѝ обещае това-онова, което уж ще се промени, и тя да загуби още 2 години...
Е, то вече зависи дали тя ще се остави да й бъде губено времето в безперспективност.