- Публикувана: 1 дек. 2025, 09:20 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2026, 22:21 ч.
Звездни Компромати- Декември'25
А тортата за рождения ден на тази Здравка е пълен потрес.
Годината все пак е била 58ма. Може просто да е бил откровен.
Всеки има своите демони.Болна или изгубена, избирам да я запомня с добрите неща.
Тя самата не е искала да става майка, правила е няколко аборта и й е било наложено да задържи бебето.
Дали го намирам за нормално, по-скоро не. Но всеки има правото да решава, дали иска и може да бъде родител или смята, че това не е за него.
Първия си съпруг, Роже Вадим, среща още когато е на 15. На 17 вече прави първия си аборт, след него – втори. Омъжва се за него на 18, когато противенето на родителите ѝ вече няма значение. Със следващия аборт обаче не успява, а и Жак (вторият й съпруг) я убеждава да роди детето. Той се оказва доста тиранична натура. Когато на бременната Бриджит ѝ предлагат да играе във филма „Истината“, тя е много щастлива - ролята е трагична и може да има благоприятен ефект върху по-нататъшното развитие на нейната кариера. Но новият ѝ съпруг Жак е бесен и се опитва да ѝ забрани да се снима във филми. Мъжът скъсва сценария и заключва Бриджит в стаята ѝ. Тогава я спохождат най-страшните мисли.
„Исках да се освободя – във всеки смисъл на думата – исках и не можех, тъй като бях затворник на твърде известното си име и собственическата природа на Жак, затворник на тялото си, лицето си, детето си“, пише Бардо за онзи съдбовен ден, когато поглъща опаковка с приспивателни.
Актрисата се люшка между живота и смъртта цяла седмица, но оцелява, както и бебето ѝ. Отношенията ѝ с Жак се влошават, той не я пуска да излиза, дори ѝ вдига ръка. След един удар тя пада върху вратата на килера. Преследвана от фотографите, Бриджит не може дори да отиде в болница и се налага да обзаведат цяло родилно отделение вкъщи.
Когато Никола се ражда, майката настоява веднага да го отведат. „Отхвърлих детето си! Той беше като тумор, който се хранеше с мен, който носех в подуто си тяло и чаках толкова дълго благословения момент, когато най-после ще се избавя от него“.
Бебето ѝ напомня за онези ужасни дни и месеци, които е преживяла. Той винаги плаче, когато тя го взема на ръце, затова постепенно престава да го прави, а го оставя изцяло на грижите на баща му, бавачки и роднини.
(Това състояние звучи брутално и немислимо за много хора, нарича се "следродилна депресия", в нейния случай - тежка и много жени го преживяват в различна степен.)
Заради откровенията на актрисата, описани в мемоарната ѝ книга, бившият ѝ съпруг и синът ѝ я съдят и получават парично обезщетение.
Всеки има своите демони.Болна или изгубена, избирам да я запомня с добрите неща.
Тя самата не е искала да става майка, правила е няколко аборта и й е било наложено да задържи бебето.
Дали го намирам за нормално, по-скоро не. Но всеки има правото да решава, дали иска и може да бъде родител или смята, че това не е за него.
Първия си съпруг, Роже Вадим, среща още когато е на 15. На 17 вече прави първия си аборт, след него – втори. Омъжва се за него на 18, когато противенето на родителите ѝ вече няма значение. Със следващия аборт обаче не успява, а и Жак (вторият й съпруг) я убеждава да роди детето. Той се оказва доста тиранична натура. Когато на бременната Бриджит ѝ предлагат да играе във филма „Истината“, тя е много щастлива - ролята е трагична и може да има благоприятен ефект върху по-нататъшното развитие на нейната кариера. Но новият ѝ съпруг Жак е бесен и се опитва да ѝ забрани да се снима във филми. Мъжът скъсва сценария и заключва Бриджит в стаята ѝ. Тогава я спохождат най-страшните мисли.
„Исках да се освободя – във всеки смисъл на думата – исках и не можех, тъй като бях затворник на твърде известното си име и собственическата природа на Жак, затворник на тялото си, лицето си, детето си“, пише Бардо за онзи съдбовен ден, когато поглъща опаковка с приспивателни.
Актрисата се люшка между живота и смъртта цяла седмица, но оцелява, както и бебето ѝ. Отношенията ѝ с Жак се влошават, той не я пуска да излиза, дори ѝ вдига ръка. След един удар тя пада върху вратата на килера. Преследвана от фотографите, Бриджит не може дори да отиде в болница и се налага да обзаведат цяло родилно отделение вкъщи.
Когато Никола се ражда, майката настоява веднага да го отведат. „Отхвърлих детето си! Той беше като тумор, който се хранеше с мен, който носех в подуто си тяло и чаках толкова дълго благословения момент, когато най-после ще се избавя от него“.
Бебето ѝ напомня за онези ужасни дни и месеци, които е преживяла. Той винаги плаче, когато тя го взема на ръце, затова постепенно престава да го прави, а го оставя изцяло на грижите на баща му, бавачки и роднини.
(Това състояние звучи брутално и немислимо за много хора, нарича се "следродилна депресия", в нейния случай - тежка и много жени го преживяват в различна степен.)
Заради откровенията на актрисата, описани в мемоарната ѝ книга, бившият ѝ съпруг и синът ѝ я съдят и получават парично обезщетение.
Омг! Ху дъ фак си Здравка???
Абе да си правят някакви партита, да се излагат, нормално....ама да не се показват, брррр.
ММ май от преди 20 години клипчета пускат.
Абе да си правят някакви партита, да се излагат, нормално....ама да не се показват, брррр.
ММ май от преди 20 години клипчета пускат.
Човекът, единствен на тази планета, има разум.
И ако разумът ти казва, че не трябва да си родител, той логично надделява над инстинктите.
Тъжно е човешки същества да се разглеждат като фурни. А още по-тежко е да се четат присъди на съзнателно решили друго.
Направила е грешка с всички от нея последствия за детето. Но кой не е.
И ако разумът ти казва, че не трябва да си родител, той логично надделява над инстинктите.
Тъжно е човешки същества да се разглеждат като фурни. А още по-тежко е да се четат присъди на съзнателно решили друго.
Направила е грешка с всички от нея последствия за детето. Но кой не е.
Какво значи да разглеждаме една жена като "фурна"?! Що за сравнение на утробата?
Нейното, да сравни сина си с тумор е просто... жалко и недостойно. Той не носи никаква вина за зачеването си и е отвратително от нейна страна да напише това в мемоарите си. Слеродилна, пред и по средата депресия, все тая какво точно й е пречило да го обича, но можеше поне да го уважава. Това е човешко същество!
Нейното, да сравни сина си с тумор е просто... жалко и недостойно. Той не носи никаква вина за зачеването си и е отвратително от нейна страна да напише това в мемоарите си. Слеродилна, пред и по средата депресия, все тая какво точно й е пречило да го обича, но можеше поне да го уважава. Това е човешко същество!
„Никога не съм искала дете. Майчинството ми се стори като капан, в който попаднах без да го желая.“
„Не съм създадена да бъда майка. Не бях достатъчно зряла, за да поема такава отговорност.“
„Зная, че думите ми са жестоки. Те са истината такава, каквато я изживях, а не такава, каквато обществото очаква от една майка.“
Явно си дава сметка, че е жестока. Откровеността има своя цена.
Мика Стоичков е една от малкото българки, които говори публично за следродилната си депресия. Признавам, че споделеното от нея не събуди съчувствие в мен. Но сега си мисля, че може би е била просто момиче, което се е нуждаело от помощ и много неща не са били наред.
„Не съм създадена да бъда майка. Не бях достатъчно зряла, за да поема такава отговорност.“
„Зная, че думите ми са жестоки. Те са истината такава, каквато я изживях, а не такава, каквато обществото очаква от една майка.“
Явно си дава сметка, че е жестока. Откровеността има своя цена.
Мика Стоичков е една от малкото българки, които говори публично за следродилната си депресия. Признавам, че споделеното от нея не събуди съчувствие в мен. Но сега си мисля, че може би е била просто момиче, което се е нуждаело от помощ и много неща не са били наред.
Да станеш майка, без да го искаш, вероятно е адски тежко. Та не бих коментирала много. Представете си само - да родиш насила...??
Откровеност на себичен до болка човек. Не е въпросът тя каква цена е платила за откровенията си (сякаш ги дължи някому), а синът й.
Ами не коментирайте, като не смятате за редно. Моето мнение е такова. Вярвам, че не всеки става за родител и че се е чувствала зле, но също така вярвам, че можеше да спести тези истини в книгата си, от елементарна човещина.
Да родиш насила какво е, а да прочетеш това за себе си от родната си майка, какво ли е?
Ами не коментирайте, като не смятате за редно. Моето мнение е такова. Вярвам, че не всеки става за родител и че се е чувствала зле, но също така вярвам, че можеше да спести тези истини в книгата си, от елементарна човещина.
Да родиш насила какво е, а да прочетеш това за себе си от родната си майка, какво ли е?
Не разбирам страстта да се ровят кирливите ризи на току-що починал човек.
Нямам за цел да ровя в кирливи ризи, ако мен визираш Дидичка.
Исках да дам контекст на коментарите за сина й. Поне за мен е различно да се напише, че не е приела сина си и да се разкаже за начина по който се е чувствала - непригодена да е родител, затворена в брак с мъж, който не обича, доминирана, контролирана, заключвана и бита. Като се добави една нестабилност и буен характер, нещата излизат от приемливите граници.
Аз искам да я запомня с доброто.
Исках да дам контекст на коментарите за сина й. Поне за мен е различно да се напише, че не е приела сина си и да се разкаже за начина по който се е чувствала - непригодена да е родител, затворена в брак с мъж, който не обича, доминирана, контролирана, заключвана и бита. Като се добави една нестабилност и буен характер, нещата излизат от приемливите граници.
Аз искам да я запомня с доброто.
Воден пъпеш,
Ирина Алфёрова се пише на руски името на актрисата и се чете Алфьорова, не Алферова. Не е важно, но като сме тръгнали да уточняваме... Не съм преразказвала поста ти, а пиша неща, които знам.
https://en.wikipedia.org/wiki/Irina_Alfyorova
Ирина Алфёрова се пише на руски името на актрисата и се чете Алфьорова, не Алферова. Не е важно, но като сме тръгнали да уточняваме... Не съм преразказвала поста ти, а пиша неща, които знам.
https://en.wikipedia.org/wiki/Irina_Alfyorova
Егати и родилната депресия, има-няма 65 години!
Като гледам Стефания Колева в миналото ми идва да се изкажа като някоя баба, ама... Младостта си е красива сама по себе си. Кому е нужно това безобразно тунинговане, на което има бум в момента?
И после, човек трябва да си приеме остаряването като нормална част от живота, а не да се прави на карикатура на себе си, с което единствено да покаже ужаса си от промените, които са неизбежни.
И после, човек трябва да си приеме остаряването като нормална част от живота, а не да се прави на карикатура на себе си, с което единствено да покаже ужаса си от промените, които са неизбежни.