Когато някой си търси повод, все ще намери от какво да се травмира. Ако не е бабата ще е съученик, учител или някой друг.
- Публикувана: 1 дек. 2025, 10:47 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2025, 10:45 ч.
Майка ми дели децата
Те привидно дребни и незначителни неща преобръщат каруцата понякога.
Имам голям син и тази година родих момиче.
Баща ми на няколко пъти ми направи впечатление, че направи много грозни изказвания към сина ми, от сорта на:
- сега тя е най - важния член в семейството
- махай се, махай се, майка ти носи бебето (понеже беше седнал до него, а аз я внасях в стаята след сън и той един вид искаше да я сложа до него)
- ти си батко, ти трябва да внимаваш, да я пазиш
и още от този сорт.
Много категорично му казах да не говори такива неща. Сигурна съм, че не е вложил кой знае какъв смисъл, но е грозно и наранява.
От страната на мъжа ми пък предпочитан е другия брат. Канят ни на гости на рожден ден и ни слагат в една стая на различни маси.
Два пъти допуснах подобна ситуация и вече категорично отказвам такива срещи.
Дали е дребнава една реакция или не, зависи много от коя страна на монетата си.
Когато ти си пренебрегвания и омаловажавания, тогава всичко ти се струва основателно, а с времето се наслагват нещата и развиваш тотална нетолерантност към подобно отношение. И по - добре нетолерантност, отколкото да приемаш да те унижават, мачкат и подценяват.
Имам голям син и тази година родих момиче.
Баща ми на няколко пъти ми направи впечатление, че направи много грозни изказвания към сина ми, от сорта на:
- сега тя е най - важния член в семейството
- махай се, махай се, майка ти носи бебето (понеже беше седнал до него, а аз я внасях в стаята след сън и той един вид искаше да я сложа до него)
- ти си батко, ти трябва да внимаваш, да я пазиш
и още от този сорт.
Много категорично му казах да не говори такива неща. Сигурна съм, че не е вложил кой знае какъв смисъл, но е грозно и наранява.
От страната на мъжа ми пък предпочитан е другия брат. Канят ни на гости на рожден ден и ни слагат в една стая на различни маси.
Два пъти допуснах подобна ситуация и вече категорично отказвам такива срещи.
Дали е дребнава една реакция или не, зависи много от коя страна на монетата си.
Когато ти си пренебрегвания и омаловажавания, тогава всичко ти се струва основателно, а с времето се наслагват нещата и развиваш тотална нетолерантност към подобно отношение. И по - добре нетолерантност, отколкото да приемаш да те унижават, мачкат и подценяват.
По нашите географски ширини любимото дете е момчето. Момичетата са втора категория хора. Следователно аз не съм била любимо дете, нищо че съм голямата дъщеря и кръстена на дядо си. Брат ми беше, а и сега е. Но той е един от най- близките ми и обичани хора. Затова и реших да имам само едно дете.
Всички делят децата си, но някои умеят по-добре да го крият. То си е в човешката природа.
Всички делят децата си, но някои умеят по-добре да го крият. То си е в човешката природа.
Майка ми е по-малката дъщеря и винаги леля е била любимото дете за нейните родители, както и за баби и дядовци с изключение на дядо по бащина линия демек моя прадядо, който към всички се е отнасял добре и не е делял хората. Но пък на моето раждане се е радвал най-много от родата понеже моя баща има същата фамилия като прадядо и аз все едно продължавам и фамилията на прадядо. Доста рядко срещана е тази фамилия, а пък по соца това е едно от нещата, които им отнемат понеже били кулаци. Но пък и аз като дете на майка ми не бях любимец на баба и дядо, а като се роди братовчедка ми дядо ми въобще забрави за мен. Въпреки това не тая лоши чувства към никого, но пък всякога ми се е искало да познавам прадядо понеже е починал като съм бил на 3, а всичко което знам е по разкази на майка ми. Но пък може да се е получило добре защото като идеализиран образ се стремя да съм като прадядо, а пък и сам съм постигнал много без някой да ме тласка или помага. Така че негативи може да доведат и до неочаквани позитиви.
Моята майка няколко пъти се изказа по време на втората ми бременност с подобни изцепки. Даже не искам да си го спомням. Тогава така се скарахме, че после не посмя да хукне след раждането. Мисля, че просто не одобряваше, че искам второ дете. Но сега като се роди много го обича и внимава какво ги приказва. Мисля, че след скандала се уплаши, че ще спра да идвам с тях. И направо бих спряла, ако не се беше поправила и извинила
Ей че отношение на майка- внимава, извинява се и се поправя, иначе страшно... Дошло е времето дъщерята да възпитава майка си. Ама животът е колело, някой ден може и ти да си в нейното положение.
И защо майката да не се извинява? Тя да не е повече човек от дъщеря си или от внуците си? Когато сгреши човек, обиди или нарани, ами ще се извини, ако иска да има добри отношения. Децата не трябва да търпят лошо отношение, само защото това е майка им.