Майка ми дели децата

Че то бебето може ли да сурвака... И колко време ги пазите тия сурвачки, та е налична старата. Честно казано, ако бебето е бебе и аз не бих се сетила, че трябва да му нося сурвачка. Не е ли опасно да му се дават такива неща още.

Мисля, че авторката е доста  предубедена и е най-добре да остави  нещата да си вървят по реда. Предполагам, че котаго  бебето започне да разбира какво е подарък, баба му няма да носи само на брат му, а и за него.

Според мен въпросът не е, че бебето не разбира, а че голямото дете вижда и разбира как пренебрегват малкото, за да фаворизират него. За мен това не е здравословно за бъдещата връзка между двете деца.

Писах тук, защото аз напоследък почнах да осъзнавам, майка ми за колко неща ме газлайтва. Чувствам се много объркана цялостно

Записвай си случките. Докато спомените ти са пресни, най-добре веднага, същия ден. Защото после като се опитват да те объркат какво се е случило си имаш записани спомени.

Какво например, освен деленето на децата?

Съветът на Янтра е много добър.

Ами, трудно ми е дори да го обясня, осъзнавам, че за много жени тук ще изглежда несериозно, но ще опитам. Цял живот се чувствам като някакъв изрод, който постоянно тормози майка си. Винаги съм имала чувството, че нямам полезен ход, и че съм някакъв рецидив. Имах чувството, че каквото и да направя, ще я нараня, избухвах за някакви неща и се обвинявах. Не знаех какво да променя, как да се подобрят, колкото и да опитвах, не се получаваше, тя винаги ревеше за нещо и аз страдах, че я наранявам. Напоследък почнах да осъзнавам, че проблемът всъщност не е в мен. И това е в следните примерни моменти:
- На детската площадка сме, аз оставям детето, тръгвам към магазина, правя няколко крачки и се сещам да я питам дали иска нещо. Тъй като съм вече далеч я питам на по-висок тон. Тя се разплаква там, пред всички и ме пита, защо пак ѝ крещя. Тази ситуация се повтаря периодично в различни форми. Често, когато казвам нещо, без задна мисъл, или не крещя, тя се обижда и от нищото почва. Ето в тези ситуации, аз цял живот се чувствам объркана, какво под ягодите трябва да променя, за да съм достатъчно добра с нея.
- Когато ѝ кажа, че дадено нещо, което е направила ме е наранило, тя почва да крещи и да реве, да ми казва "Ами аз, Ами ти", в крайна сметка завършва с "Как може да ме нараняваш, като ми ги казваш тези неща" и "Да, аз съм най-лошата майка на света"...
- Понякога решава да ме накаже с отношение от нищото. Ето, например, миналия ден закъснях с 15 минути да я взема от работа, защото голямото дете беше изпаднало в типичните за възрастта кризи, и беше болни, и ми беше трудно да го оправя навреме. И като се видяхме, вместо да поздрави, докато сяда в колата, ме попита с онзи гаден, студен тон, който най-много мразя от всичко "Защо закъсня? Колко време ще те чакам? Защо не си организира нещата навреме" и т.н. После, в случаи като този или ми мълчи, или най-демобстративно се радва на децата, говори им нежно, а на мен отговаря сърдито и студено, колкото и да се старая да поддържам добър тон.
- Често през живота си съм чувала един израз , от който ми се повръща... И той е "Същата си, като баща си"... Сещайте се, в негативен смисъл Другият ми "любим" израз е "Ти си егоист"
- Винаги, когато откажа да "помогна" на брат ми, да се разбира, да му пратя пари за хазарт или дрога, ставам лоша, защо толкова мразя брат си, защо не искам да му помогна. Стигало се е до лъжи, да ми иска пари уж за нея, да си плати сметките за тока, а да ги праща на брат ми
Още много неща са. Знам, че сигурно тези ще изглеждат дребни, но когато цял живот, от дете ми е натрапвана вина за състоянието на майка ми, травмира по един особен начин

Ама как дребни! Ти си израснала с някакъв изрод, който те е смачкал буквално.
С майка си ли живееш и зависиш ли по някакъв начин от нея? Ако не - защо продължаваш да се виждаш с нея, да я каниш, да я вземаш от работа, да излизате заедно? Кое налага този непрекъснат контакт при положение, че имаш собствено семейство и две деца?

На мен ми се вижда най-належащо да я скъсаш тая пъпна връв най-после и да сведеш контактите с тази жена до минимум. На тебе тая психика и нерви ти трябват за да си отгледаш децата и да бъдеш адекватна майка, а не да ги хабиш по този вампир, който ти трови живота.
Мисля, че ако не можеш да се справиш сама и изпитваш непрекъснато вина е добре да потърсиш външна помощ. Много ми стана жал за теб. Моята е подобна, така че те разбирам много добре, но аз не съм деликатна като теб и отрязах всякакви контакти още като бях на 19. И аз имах брат, който беше зеницата на окото й. И той пропадна като твоя и почина на 32 години. От много глезене и угаждане. Изобщо, колкото по-далеч от тях, толкова по-добре за теб!

Защо толкова често общувате с майка си? При големи хора е нормално да се чуете понякога и да се видите няколко пъти годишно. А може и веднъж годишно или по-рядко. Ежедневни разправии с майка - това не е нормално при пълнолетни хора. Хайде като си дете, няма къде да идеш. Но голяма жена вечно с майка си? Няма никаква нужда.

Не са дребни, това са важни неща. Много хора тук знаем точно за какво говориш.

По тези форуми винаги ще има поне една, която да те накара да се почувстваш смотано, заради нещата, които споделяш

С майка си ли живееш или сте отделно?

Алпака, деленето на децата ти е най-малкият проблем. На твое място бих почнала постепенно (или пък рязко) отдалечаване от тази жена. Вероятно ще ти трябва външна помощ от специалист, защото фабричните ти настройки вече са грешни. Видно е, че тя е деляла теб и брат ти, не позволявай да го прави и с твоите деца. Това си е типичен прийом на манипулатор.

Проблемът наистина не е отношението към децата.
Проблемът е, че уж имаш свое семейство, а не си се отделила от майка си и не си скъсала пъпната връв, което в един момент става вредно и за двете страни.
Защо сте постоянно заедно? Нямаш ли мъж? С майка си ли живееш?

Заповядай в темата Невъзможните хора в живота ни. Имаш много за разказване, а и за четене там.
И после ще ти се наместят нещата. И послушай Янтра, записвай си, иначе завинаги ще се чувстваш луда, лоша и виновна.