Обаче не винаги е въпрос за родителско нежелание. Макар и рядко, но има и така наречената нарушена привързаност, както и други състояния, при които няма авторитети или спазването на правилата е невъзможно, защото в даден момент "искам" или "не искам" обсебва съзнанието. В случая прилича на се схване на граници и опит да се наложи. Интересно е родителите дали са давали право на глас на детето или решават всичко вместо него и тръшкането се оказва единственият начин детето да постигне чуваемост
- Публикувана: 2 дек. 2025, 15:34 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2026, 04:56 ч.
Манипулация от дете? Мнения, възможности и начин
От моите наблюдения – по-скоро не им се занимава. Детето иска – отказват, то плаче – дават, защото не им се занимава с поставянето и отстояването на граници. Карат по линията на най-малкото съпротивление.
А и нали е модерно родителите днес да са либерални, всепозволяващи, неправещи забележки, купуващи всичко поискано като демонстрация на стандарт и т.н., и т.н.
А и нали е модерно родителите днес да са либерални, всепозволяващи, неправещи забележки, купуващи всичко поискано като демонстрация на стандарт и т.н., и т.н.
Изобщо не се учудвам на нищо вече. Скоро един познат ни сподели, че сина му (горе долу около тази възраст трябва да е, понеже скоро е почнал да ходи на детска градина) му е казал, че сам щял да извика социалните. И това по повод някаква забележка, която техните са му направили. За най-малкото нещо... Нито да му се скараш, нито нищо. И човека вика: "Не знам от къде го е чул, не знам на какво ги учат..." Прекалено е толкова малко дете да говори такива глупости, без дори да е наясно, и то за най-малката забележка, която му направиш!!!
Изобщо не се учудвам на нищо вече. Скоро един познат ни сподели, че сина му (горе долу около тази възраст трябва да е, понеже скоро е почнал да ходи на детска градина) му е казал, че сам щял да извика социалните. И това по повод някаква забележка, която техните са му направили. За най-малкото нещо... Нито да му се скараш, нито нищо. И човека вика: "Не знам от къде го е чул, не знам на какво ги учат..." Прекалено е толкова малко дете да говори такива глупости, без дори да е наясно, и то за най-малката забележка, която му направиш!!!
Изобщо не се учудвам на нищо вече. Скоро един познат ни сподели, че сина му (горе долу около тази възраст трябва да е, понеже скоро е почнал да ходи на детска градина) му е казал, че сам щял да извика социалните. И това по повод някаква забележка, която техните са му направили. За най-малкото нещо... Нито да му се скараш, нито нищо. И човека вика: "Не знам от къде го е чул, не знам на какво ги учат..." Прекалено е толкова малко дете да говори такива глупости, без дори да е наясно, и то за най-малката забележка, която му направиш!!!
Глупости са това. На такова пишлеме директно му отговарям да се обади на когото иска - първо да видим колко му стиска наистина, после кой ще го вземе насериозно за една забележка, и накрая дали наистина ще му хареса повече в приемно семейство, където ниой няма да му цепи басма толкова, колкото е свикнало. А после бих си помислила много сериозно къде съм сбъркала, че да се стигне дотук и в какво очевидно имам нужда от помощ.
Изобщо не се учудвам на нищо вече. Скоро един познат ни сподели, че сина му (горе долу около тази възраст трябва да е, понеже скоро е почнал да ходи на детска градина) му е казал, че сам щял да извика социалните. И това по повод някаква забележка, която техните са му направили. За най-малкото нещо... Нито да му се скараш, нито нищо. И човека вика: "Не знам от къде го е чул, не знам на какво ги учат..." Прекалено е толкова малко дете да говори такива глупости, без дори да е наясно, и то за най-малката забележка, която му направиш!!!
И като ми каже така, ще му подам телефона си и ще му кажа "заповядай, обади се". Или още по-як вариант. "Не можа ли да се обадиш? Дай аз да им се обадя, да те вземат". Край. Точка по въпроса. 
Ще забрави завинаги за социалните. 
Аз не познавам дете между 2 и половина и 4 (+/-), което да не се тръшка и да не плаче, ако не получи, каквото смята, че трябва да получи. Чудо голямо. Граници, повтаряне до откат, че храната е на масата и толкоз. Щом предпочита да плаче - да плаче, въпрос на избор. За удрянето трябва да са безкомпромисни.
Относно другото - децата изобщо не премислят нещата като нас. Те стрелят реакции на посоки. Има бебе - има проблем, няма бебе - няма проблем. Преди няколко седмици щерката ме пита защо не си продаваме органите.
Няма лошо да говорят с психолог, но за себе си и начина на "управление" на детето. На мен ми звучи напълно нормално предвид емоциите, които имат по това време. Може да прочетат и "Братя и сестри без вражди".
Относно другото - децата изобщо не премислят нещата като нас. Те стрелят реакции на посоки. Има бебе - има проблем, няма бебе - няма проблем. Преди няколко седмици щерката ме пита защо не си продаваме органите.
Няма лошо да говорят с психолог, но за себе си и начина на "управление" на детето. На мен ми звучи напълно нормално предвид емоциите, които имат по това време. Може да прочетат и "Братя и сестри без вражди".
А това дете на градина ходи ли? Защото според мен там покрай някои положителни навици, научават и куп дивотии, които много трудно се отучват.
Да, опитват се да манипулират. Където мине номерът.
Нашият е особено интересен, когато му се скара баща му, но много иска нещо, което трябва да получи от него, колко е миличък, добър и послушен. А реването го учат съвсем от малки. Аз, рабира се, винаги се връзвах. Но пък когато го оставях да реве, уж поставяйки граници, започваше да си удря главата в кошарата. И тогава вече нямаше накъде...
Това с убиването не е реална закана, но е нормално човек да се стресне като го чуе от малко дете. Чуват ги тези неща, даже и в приказките има сюжети с убиване. Моето също се е изказвало крайно жестоко в дадени моменти. И всеки път съм обяснявала какво значи това и колко е недопустимо.
Наскоро ме нарече "боклук". Ами, докривя ми, няма да си кривя душата.
Да, опитват се да манипулират. Където мине номерът.
Нашият е особено интересен, когато му се скара баща му, но много иска нещо, което трябва да получи от него, колко е миличък, добър и послушен. А реването го учат съвсем от малки. Аз, рабира се, винаги се връзвах. Но пък когато го оставях да реве, уж поставяйки граници, започваше да си удря главата в кошарата. И тогава вече нямаше накъде...
Това с убиването не е реална закана, но е нормално човек да се стресне като го чуе от малко дете. Чуват ги тези неща, даже и в приказките има сюжети с убиване. Моето също се е изказвало крайно жестоко в дадени моменти. И всеки път съм обяснявала какво значи това и колко е недопустимо.
Наскоро ме нарече "боклук". Ами, докривя ми, няма да си кривя душата.
Малките деца са до болка откровени, те не осъзнават тежестта на думите.
За такова дете - по-малко забавления и интересни мероприятия, никакви екрани, автоматичен отказ за каквото е започнал вече да реве и, както казаха по-горе - във време, когато е спокоен и не се тръшка, да се има предвид мнението и предпочитанията му.
Големият ми син вече беше навършил 10 год. когато проумях, че ролята ми не е да угаждам на децата си, така че да не плачат и да са щастливи и доволни, а да ги възпитам като стойностни хора.
За такова дете - по-малко забавления и интересни мероприятия, никакви екрани, автоматичен отказ за каквото е започнал вече да реве и, както казаха по-горе - във време, когато е спокоен и не се тръшка, да се има предвид мнението и предпочитанията му.
Големият ми син вече беше навършил 10 год. когато проумях, че ролята ми не е да угаждам на децата си, така че да не плачат и да са щастливи и доволни, а да ги възпитам като стойностни хора.
Аз не познавам човек, който да не се е карал на детето си за нещо. Че и нагъл, точните думи на детето са били: "Внимавай как ми говориш, защото ще се обадя на социалните". Това ни каза бащата, и човека се притеснява, че наистина може да го направи някой път. Нито да му се скараш, нито да му откажеш нещо!
Едната ми дъщеря пък скоро ми каза, че е имало период, в който се е обаждала на детската линия, да си поговори и да се оплаче от неща, които не е искала да ми каже на мен. Това е окей, те са в крайна сметка човечета с чувства и мисли. Отсреща са обучени хора, няма лошо.
На няколко пъти съм си "лекувала" децата от такива опити за манипулация - не психически или физически, просто слагам граница и после стискам зъби и търпя, докато им мине и разберат, че няма да стане на тяхната. А търпение от страна на големия наистина трябва, докато го преработят. Дали ще е да гледат нон-стоп детско, дали нещо друго, няма значение. Децата съвсем естествено си тестват границите и е работа на възрастните с интелигентност да ги отстояват, както и да обясняват до посиняване (на родителите най-често) защо нещо е така и няма да стане иначе.
Заплахата за убийство далеч не е толкова зловеща, колкото им се струва - да, детето на почти 4 явно вече осъзнава, че това е нещо лошо и го ползва като заплаха, не значи непременно, че го осмисля докрай. Майката може да обясни твърдо, че това е много лошо, много ще я нарани и семейството ще страда, никой няма да е щастлив и няма вече да е весел и т.н., с подходящи думи.
Преди 2 дни гледах криминално предаване, в което опитен пенсиониран полицейски инспектор обясни каква е разликата между заплаха от дете и от възрастен. Възрастният може да заплашва, но да спре, осъзнавайки последиците. Децата рядко осъзнават фаталността на някои свои действия и трудно откриват границите, затова е добре да се взимат насериозно някои техни заплахи.
Визираше обаче тийнейджъри, а не 3-годишни.
Визираше обаче тийнейджъри, а не 3-годишни.
Да, детето прави опити за манипулация, защото е разбрало, че с рев може да постигне каквото иска. Дава се ясен знак, че с рев няма да получи желаното. А и на 3+ години вече искат да са малко по-самостоятелни и мнението им да се зачита, затова се дава контролиран избор: "Какво предпочиташ за вечеря - пилешка супа или ориз?", "В парка ли да отидем да караш колело или предпочиташ да поиграеш на площадката?"и т.н. като изборът на детето се зачита. Така с един куршум два заека - детето се чувства голямо - питат го и се съобразяват с избора му, от друга страна - изборът е приемлив за родителя.
Това с изборите работи по този начин само в примерите на психолозите. И не работи в реалния живот. Защото като го попиташ "Пиле или ориз искаш?" и то ти отговори "Искам пържола", а ти нямаш пържола какво правиш?
Ами аз съм давала такъв избор откакто навърши 6 месеца и го захранвах. Вече е на 11, изброявам какво има и питам какво иска от това, което има у дома. При това имам дете с особености в храненето. Като не ще да яде нищо ходи и си купува каквото иска. Но обикновено работи. Работи и за неща, за които няма избор - знае, че няма даден избор и трябва да направи нещо и го прави.
Ама моето е характер, който не можеш да пречупиш и да му се наложиш за всичко, още на 18 месеца водеше преговори и се договаряше.
Ама моето е характер, който не можеш да пречупиш и да му се наложиш за всичко, още на 18 месеца водеше преговори и се договаряше.