Манипулация от дете? Мнения, възможности и начин

Мда, и у нас се е изяло бая кисело мляко(резервната вечеря). Но ако за вечертя имам какво да предложа във всякакъв случай, то за други ситуации не мога. И за някои неща НЯМА избор. И толкоз, просто ТРЯБВА да се направи.

На същата възраст и моят се опита в един супермаркет да получи един Плеймобил. Ревна като за световно. Набързо платих покупките и го изкарах от магазина, защото никой не е длъжен да ми слуша детето. Навън го изчаках да се успокои и после си тръгнахме. Повече не се е случвало. Ревал е в други ситуации за нещо, което не позволявам да направи, но винаги съм го оставяла да се нареве и да натръшка. В един момент престана.

А, много ясно. Изнасям от магазина като чувал и после го оставям да си се нареве. В Англия даже от магазина не ги изнасят, което е малко нечестно спрямо останалите купувачи.
Много ми беше харесала прочетена тактика, да казваш на детето, "сега нямаме време да ревеш, след малко ще може", и после наистина казваш на детето, давай сега. То бързо спира изобщо да реве. Малко бошлаф ми се видя, но интересно звучи.

Научих се да си избирам битките. Ако е важно съм категорична, за други неща давам избор. Детето е личност и се бори за зачитането й, много ясно.

Хм, цялата работа от 3 годишно ...
Децата, тийновете....манипулират, та пушек се вдига- който иска да е родител-приятел или му е слаб ангела, зор ще види.
Но, 3 годишно, не ми се вярва. Освен, ако не прекарва твърде много време с някой възрастен индивид, заклет фен на турски сериали ...

Ами то е изтървано положението, ако почти 4 години са му угаждали за всичко и никъде не са поставяли граници тези родители. Сега са се уплашили след заканата за убийство, което пък ми звучи абсурдно да излезе от устата на дете, което няма и четири години.
Освен да се събудят и да започнат да си възпитават детето и да очертаят граници на допустимо поведение, включително допустими приказки, защото явно от слободия се държи като малък психопат.

На 4 има още време за възпитаване и научаване как се поставят граници. Виж, на 14 е друго.

Практиката сочи, че спестените усилия досега, ще продължат да се спестяват. Доста годинки са- половината от основното обучение на детето.
Някои хора , нямали  модел на родителска грижа, нямат и капацитет да преосмислят своята роля като родители.

Единствено децата, които са израствали в институция не са имали модел на родителска грижа. Останалите всички имат модел, от който да се учат. Дори лошият модел учи как не трябва да се постъпва, ако човекът има капацитета да го осъзнае.
До 3 години е повече авторитарното родителстване - детето е твърде малко и не може да преценява последствия, затова родителят поема отговорността и определя. И все пак, дори бебето е личност, различна от нашите личности и е хубаво да не го забравяме.
След третата година личността на детето е още по-изразена. Водещ е възрастният, но детето започва да се заявява и да иска за бъде зачитано мнението му. Добре е родителят да отстъпи малко от авторитарното родителстване и да започне да си избира битките. Така ще бъде авторитет за детето си. Авторитетно родителстване.
Детето тръгва на училище и съответно се появяват и други авторитети - възрастни - учителите, треньорите и приятелите - децата. Тук е времето и мястото на авторитетното родителстване.
Идва тийн възрастта и е редно да преминем плавно към демократичното родителстване.
И естествено на 18-19-20 вече идва ред на либералното родителстване. Родителят си е родител, но детето вече е пълнолетен човек, който и по закон носи отговорност за действията и изборите си.
Грешка е либералното родителстване, което в ранна възраст граничи с незаинтересованост или поне така се разчита от детето.
Тежко е и, ако единият родител е либерален, а другият авторитарен. От гледна точка на детето е трудно да лавира и да намери баланса. Най-големите щети са именно от тази два модела, което са приложени не в правилното време - либералното твърде рано, авторитарното - след третата година.

Това добре- от гледна точка на идеалното дете.
Но, такова няма, и модели според възраст са загубена кауза.
Единствено важно е родителите да имат принцип, устои, база. Останалото идва  самó.
С напредването на възрастта на детето, мога да дам друг отговор на същата ситуация,  мога и да не дам- зависи от това, което детето показва като поведение.  Поведение,  което не зависи от възрастта му, а от изборите,  които прави.

Идеални деца няма, а стилът родителстване се променя с израстването на детето. Или поне би трябвало да се променя. Целта не е ли да отгледаме един разумен, мислещ млад човек? Да отгледаме личност?
Няма как да се случи, ако сме само либерални или само авторитарни.

Ама,разбира се!
Аз само се противопоставям, и го обясних в горния си пост, на времевата рамка, която описваш,  и въобще на някаква рамка- осъзнато родителстване трябва за успешни деца, не рамки. Проблемът е, когато не се мисли върху нуждите на конкретното дете, а гледаме външни фактори. А, ама то било в гимназията,  ще сме по- либерални.  Ами, не- виждам ги в децата около моите- някои имат по- изискващи родители, и създават по- трудещите се деца.  Други са рязко либерални, или са 3то, 4то дете- там слободията е ярко изявена, дали от умора от родителстване, дали от измамна увереност, че нещата така или иначе са се нареждали досега.

Либералното родителстване е след гимназия, но в гимназията е добре да е демократично, иначе резултатите не са особено добри. Въпросът е, че се преминава през всички модели според възрастта и развитието на детето. Защото аз наблюдавам и авторитарен тип в гимназиална възраст - ще учиш в училище Х, ще избереш езика У, без значение какво иска детето. Оправдание - за негово добро. Да, но тогава стигаме до:
- Гошко, прибирай се.
- Защо? Студено ли ми е?
- Не, гладен си.
Ама Гошко и на 30 няма да е самостоятелен. А ако не е Гошко, а Ани има голяма доза вероятност да попадне и на неправилния мъж, който да й казва какво да прави и да мисли.
И през ум не би ми минало да се абдикира от родителски задължения в тийн възрастта / гимназията, но да се чува детето, да се зачита мнението му за някои неща, да се дискутира с него не означава либерално родителстване. Означава само зачитане личността на детето и някои негови избори.
Чувала съм от други хора "Ма какво значи, че не обича прясно мляко? Ще пие, защото е полезно" или "Сготвила съм боб, значи ще яде боб или ще стои гладно." Това е насилие над детето. Същото като на един лагер, когато директорката отговори на едно дете на коментара му, че не яде месо "Ще го изядеш пък посмей да повърнеш после".

Какво е определението за "успешно отгледани деца и на каква възраст се разбира? За една приятелка питам.

Дете, което си взема живота в ръцете в един момент, може да взема решения, да носи отговорност за тях, а не чака на мама и тате докато са живи да му кажат какво да прави, да му организират живота и т.н.
Самостоятелен и отговорен човек.