При нас имаше и подстригани по лагерите, тези които са били така наивни да заспят 😁
Ама бяхме по-големи и все пак се приемаше за пакост, не за психопатия.
Ама бяхме по-големи и все пак се приемаше за пакост, не за психопатия.
- Публикувана: 2 дек. 2025, 15:34 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2026, 04:56 ч.
Манипулация от дете? Мнения, възможности и начин
Като стана въпрос за детски отмъщения... Имам някакъв смътен спомен, че когато съм била на тази възраст – 3-4-годишна, вуйчо ми нещо ме дразнеше. И аз да му отмъстя, го накарах да застане под касата на вратата. И да подскача. Скача той, но аз настоявам: „По-високо, по-високо!“. Идеята ми беше да скочи толкова високо, че да си удари главата в касата и да го заболи. Ще ме дразни той...
Е, не ми мина номерът (то затова и помня случката – не защото вуйчо ме е дразнил, а че не можах да го накарам да се удари сам), но пък е илюстрация за логиката на детското мислене.
Е, не ми мина номерът (то затова и помня случката – не защото вуйчо ме е дразнил, а че не можах да го накарам да се удари сам), но пък е илюстрация за логиката на детското мислене.
При нас имаше и подстригани по лагерите, тези които са били така наивни да заспят 😁
Ама бяхме по-големи и все пак се приемаше за пакост, не за психопатия.
Ама бяхме по-големи и все пак се приемаше за пакост, не за психопатия.
За подстрижките не помня, но вероятно и такава екстра е имало. Аз не си спомням, но майка ми ми е разказвала как 3-годишна или нещо такова съвсем целенасочено съм си изтрила омазаните с шоколад ръце в нейния чисто нов снежнобял панталон 🤣
Към авторката – вместо да нарочвате детето за обладано от зли духове или психопат, по-добре се зарадвайте, че е достатъчно интелигентно да осъзнае причинно-следствените връзки (капанът).
Което на тази възраст е за завиждане даже – като знам на колко възрастни не им е по силите и продължават ли, продължават да настъпват една и съща мотика многократно. И все не могат да проумеят как така настъпваш мотиката, пък тя те цапва по челото.
Което на тази възраст е за завиждане даже – като знам на колко възрастни не им е по силите и продължават ли, продължават да настъпват една и съща мотика многократно. И все не могат да проумеят как така настъпваш мотиката, пък тя те цапва по челото.
Към авторката – вместо да нарочвате детето за обладано от зли духове или психопат, по-добре се зарадвайте, че е достатъчно интелигентно да осъзнае причинно-следствените връзки (капанът).
Което на тази възраст е за завиждане даже – като знам на колко възрастни не им е по силите и продължават ли, продължават да настъпват една и съща мотика многократно. И все не могат да проумеят как така настъпваш мотиката, пък тя те цапва по челото.
Което на тази възраст е за завиждане даже – като знам на колко възрастни не им е по силите и продължават ли, продължават да настъпват една и съща мотика многократно. И все не могат да проумеят как така настъпваш мотиката, пък тя те цапва по челото.
Значи все пак става въпрос за твоето дете? 
Аз от цялата работа (без да имам толкова голямо дете) виждам едно съвсем нормално дете явно с будно въображение, което се вживява в детски ала Том и Джери, където постоянно мишока залага капани на котака и той се претрепва. Майката може скоро да очаква мотика на земята, която да настъпи. Малко е разглезено, прекалено много му се угажда сигурно, ама психопатче звучи абсурдно. Нека първо заколи домашния папагал и тогава вече може да обикаля психолози и психиатри.
Още от когато беше на 1 година съм обяснявала защо нещо не може да стане. Оставяла съм го в парка, щом не иска да се прибира, ако се отдалеча достатъчно в един момент идват.Скарвала съм /след 10 пъти не прави това/ се на обществено място, хич не ми пука дали ще ме помислят за лоша майка. Минала съм и пред 2 часа крещене, защото не става на неговото. Оставям го сам да играе, ако удря, скубе.
При нас имаше и подстригани по лагерите, тези които са били така наивни да заспят 😁
Ама бяхме по-големи и все пак се приемаше за пакост, не за психопатия.
Ама бяхме по-големи и все пак се приемаше за пакост, не за психопатия.