Номинации за най-голяма муня (тема 14)

Аз сега работя за голяма компания. Постоянно получавам известия за нещо, което трябва да цъкна, подпиша, прочета, изглеждам  видео, участвам в анкета и още и още.  Същата работа и при влизане и излизане и всяка промяна, отделно за улеснение на муни като мен са сложили всяко помещение да се отваря с различен код. В компютрите се влиза с друг, а на служебните телефони с различен, после отделно за всяка програма пак има. Слава богу че напускам, вече дори не се опитвам да ги помня.

Аз мислех че аз съм мунята на нашата компания (всички така си мислеха), обаче....
Не съм писала от няколко месеца и причината е, че от една мунщина нямах време да правя други мунщини.

Бяхме на голямо фирмено събитие, седим в конферентна зала. До мен на първия ред седна топ гъзаря от Америка, след малко стана въодушевено да прави някаква презентация, половин час. Накрая всички пляскат, аз пребелвам очи. Седна си обратно при мен и Муня що да не му каже какво мисли. Така и така, това никой път няма да получи желания резултат, ако първо не се промени
1.
2.
3.
И той светна и ми вика, че било страхотна идея (за мен нещо съвсем очевидно). Викна ме в един кабинет да съм му кажела какво мисля (щото нали в наш'та фирма всички идеи имат значение), обясних му надълго, дадох аргументи и очаквания и тъкмо айде чао, след седмица ми пише шефа ми. Искали го писмено (ОФФ). Пиша им аз имейл, обяснявам пак защо и какво. Изпращат ми някаква бланка/файл да я попълня. 8 Страници. Попълних супер обяснително, давах примери, аргументи, пратих. Свързва се с мен някаква жена от нечуван от мен отдел. Иска ПРЕЗЕНТАЦИЯ. Питам шефа не може ли някой друг да се занимае с това? Той ми казва - не искам, искам твоето име да стои отдолу. Свърза ме с друг човек, който да ми обясни какво се иска в тези презентации. Три дена мийтинги и с него. Шах с пешката, от студенстките години не съм отваряла power point. Свиках трима младежи, от тези, дето на мен са подчинени и им обяснявам (за кой ли път), какво и защо искам да бъде презентирано - часове и дни работа и с тях, постоянни промени и подобрения. Изпращам да се отърва НАЙ-ПОСЛЕ, щото си имам друга работа. Пак някакви непознати се свързват с мен - било супер, ама искали статистика и прогнози какво ще спести фирмата (?!). Щели да ми помогнат еди кои си трима души от еди кой си отдел, дадоха ми имена (слава Богу, не че не съм учила статистика в унито). Пиша им, чуваме се, обяснявам за стотен път едно и също какво ми трябва, защо ми трябва и какво искам да докажа и постигна. На тримата - отделно. Те пуснаха някакво запитване по всички отдели, аз в моя си водя собствена статистика и им пращам данни да правят изчисления. Нали се сещате, че всеки ден се проклинам какво ми трябваше да се обаждам като последната муня. Събирахме статистика сигурно 3 седмици, когато алфа гъзарят от Америка се свърза с мен.

"Госпожо Ондин, много се извинявам, но се оказа че нашите хора (американците), работят по същата идея от половин година".

Мерси за инфото, МУНЧО!

И тия от Америка е още жив?! След всичко, което ти е причинил

Ох, OnDiNe_, такива като тоя муньо живи да ги одереш. Следващото ти предложение трябва да е свързано с подобрение на комуникацията между отделите. Но гледай да го представиш като идея на някого, когото не харесваш, та той да трябва да се занимава с презентациите.

   Ондин, нарочно го е направил, мръсникът . Ти си му "натрила носа" и той да си върне.

 

Всичките тези неща ми минаха през ум - и освен това съм почти сигурна, че в първия ни разговор промълвих "Много се учудвам, че на никого не му е хрумнало до сега". Но той настояваше колко съм гениална.

А шефа ми горкият, беше толкова горд с мен... След всичко го съжалявам малко повече от себе си...

Поне не съм само аз бясна, стана ясно че горе-долу всички колеги на нашия континент участваха по един или друг начин, даже повече от мен...А накрая дори не ни поискаха крайния резултат...

Не знам за теб, Ондин, млада си още и сигурно е неизбежен опит, но аз от позицията на моите почти 60 години веднага бих преустановила работа с такива гадини. Когато човек натрупа прекалено много компромиси (става неусетно, щото приоритетите други), един ден се озърта и се чуди той пък кой е и защо е тук...
Другия път да го навреш (и други като него) знаеш къде... 

Ондин, всяка инициатива са наказва. Основен житейски принцип.

Глупавички са американците. Те работят половин година вече, вие за месец сте овършали.

Момичета, аз изобщо не го възприемам като компромис или наказание, напротив. Като цяло се забавлявам.
За първи път работя в корпорация и то доста голяма - винаги съм смятала, че не е за мен, защото съм муня без дисциплина, импровизатор и си правя нещата по моите правила. Преди това пък много години изобщо не работех, но ми доскуча. За мен е нещо ново да си пробвам границите, те пък взеха че ме издигнаха на третия месец. Ръководя страхотен екип(Аз едвам ръководя себе си, както знаете) , пътувам и им показвам, че нещата могат да се правят срещу някои правила и пак да вървят по-добре от при други екипи. Чрез тази история освен че се запознах и работих с много хора, които винаги могат да са ми полезни в бъдеще (я, как хубаво мога да делигирам задачи) , видях и нещата още по-мащабно как се случват някои процеси в мултинационална компания. Че трябва спешно да бъдат опростени и комуникацията подобрена е друг въпрос. И не ми е толкова важно аз да обера овациите, но тези промени наистина трябва да бъдат имплементирани. Пък мунчовците определено сме навсякъде по света и на всякакви позиции, гледам от забавната страна. Аз ли да го съдя? Докогато  - дотогава.

Поне си си научила урока, че трябва да си мълчиш, ама по трудния начин.

Забавлявах се от сърце с този разказ. Толкова типично за корпоративна международна компания.

Ондин,
Прекрасна е лекотата, с която приемаш нещата.
Никога няма да стигна до такова ниво.
Много осъзнат човек си явно.

Не си в България, предполагам ?

Съвсем правилно предполагаш

Днес мъжа ми слага да се пекат във фурната постните чушки и отива да ми купи вино. Аз си пия последните запаси от последната бутилка и чакам да се върне. Връща се той и аз решавам да се правя на домакиня и смело отварям фурната да докажа, че взимам дейно участие и да покажа че съм се грижила за чушките. След внимателна инспекция се оказва, че всичко е станало на въглен. Той започва да се обвинява, че не ми е казал да ги понаглеждам СЕ ПАК, а аз му набивам канчето, че трябваше да ме предупреди да ги понаглеждам докато го няма и че нямам никаква вина.

Проявих разбиране и изтичах до магазина да купя още два комплекта сухи чушки и да се оправя!

Никак не са глупавички. Най-вероятно просто са им откраднали идеята и реализацията. Неслучайно са им искали толкова подробно разписано всичко. Льохманите са свършили цялата работа, тарикатите са си приписали заслугите.