Номинации за най-голяма муня (тема 14)

За един Муньо ще пиша.Бяхме в чужбина и си говорим  с една близка на български.Стоим на улицата, чакаме да дойдат др.хора.Наоколо народ, един мъж говори по телефона, но ни хвърля погледи.Помислих си, че може да му е странен езика ни.Приключи разговора и идва към нас.Пита събеседничката ми на английски:извинете вие на български ли говорите.Тя потвърди, а той продължава на английски:и аз съм българин.Такъв смях ме напуши.Подканих ги да си говорим на български.Разменихме накратко кой какво прави там и се разделихме.

И аз това се чудя

Толкова трудно ли му беше да разпознае езика си?

Това е начин да ги заговори, предполагам. Като се случи да чуя българска реч, изключително рядко, не винаги е удобно да се идентифицирам като българка и не винаги е лесно да започнеш разговор.

Ох, аз имам голяма излагация по темата🙃
Бях с моята най-близка дружка във Виена. Тя е много подробна, стои с часове по големите магазини, а ние сме на гости при майка ѝ за много дни, и тя още по-обстойно прешушква всичките ѝ любими магазини, щото нали имаме време. Бяхме се разбрали- един ден тя ме води по замъци, паркове и забележителности, един ден аз се влача с нея по магазините и така ги редуваме. На финала на един "неин" ден влизаме в магазин за обувки и тя започва да мери десетки чифтове, вади кутии, прибира, търси модели, номера, страшна работа.... Аз се тръшвам на една табуретка и започвам отегчено да я чакам. Около мен с обувка в ръка започва да кръжи дама на средна възраст, спретната, добре облечена, с къса руса коса и очила- баш австрийка мяза. Аз съм дроб, не ми се става и се правя, че не я виждам, но жената иска да мери обувката и продължава да чака да се освободи място за проба. Не беше нахална, кротко си седи и чака, но ми стои на главата и аз изнервено и троснато казвам на моята приятелка: "оффф, излизам да те чакам вън, че тая ми виси на главата от един час"
Жената се обръща към мен и супер възпитано на чист български казва: "да, чакам да меря, благодаря"
Хора, исках да се отвори земята и да потъна🫣
Изнизах се като п****я, но вече много внимавам какво говоря по чужбината😆

Аз май разказвах тук. Отиваме на Лидл с малката дъщеря, ще пресичаме на една малка пешеходна точно пред входа, ама там паркирал някакъв. Стои си в колата, явно чака някого, ама точно на пешеходната. И аз казвам на детето, ела да заобиколим, че както е спрял този идиот, не можем да минем с количката. Оня, както се беше провесил на прозореца, ми вика на български Имаш право, като идиот съм спрял Ама не ми стана неудобно изобщо.

И от вчера една случка. Отивам с колата на щерката на Карефур. Пазарувам дълго, над 2 часа изкарах вътре сигурно. Мъкна си торбата по паркинга и хоп! виждам колата на детето. Звъня й да я питам къде е, че сме се засекли явно в магазина. И тя ми вика, че е вкъщи. Е, как вкъщи, бе, нали стоя пред твоята кола?! И докато изричам последното и започват да ми се въртят едни сценарии как колата се е озовала тук, леко ми просветва, че всъщност аз дойдох с тази кола... Смятайте, че ако не бях попаднала случайно на нея, щях да попадна в кошмара да се лутам и търся моята си кола и да се чудя тя пък къде е изчезнала...

За салатите – преди години ми разказваха за ресторант по морето, май в „Слънчев бряг“, където предлагали салата „по корсарски“ или „по пиратски“, не помня вече. Представлявала чиния, в която имало цяла краставица, цял домат, цяла чушка, цяла глава лук. Клиентът трябвало сам да си ги нареже.

Там имаше и някакъв викингски ресторант - пържолата направо на дъската, без вилица, само с нож.
Звучеше ми много забавно навремето.

Преди години всякакви чудесии имаше. При нас имаше и ресторант със сервитьорки, голи до кръста ... Това в началото на 90-те. Сега е пълна скука, само гурмета.

Мунчо български дето ни заговори на английски, даже не знам защо го направи?Нещо спонтанно, емоционално е било.Приличен човек, там е за няколко месеца покрай кариерно развитие както сам спомена.Пита ни от кой град сме.Веднага разбрах, че той е от София, няма как и той да ни сбърка.Това ни беше разговора.Кратко.Мисля, че искаше да размени няколко думи със сънародници на живо.Нищо не е искал, защото и за такива случки съм чела някога в чужбинският подфорум.

   Моята голяма щерка студентстваше в Англия. Завърши, вече не живее там. Ходих ѝ няколко пъти на гости по време на студенстването. Тя учеше в неголям град, там българи почти нямало, намерила няколко, докато ходила да гласува, а в нейния университет нямало нито един. Въобще, според нея, българи в този град нямало къде да срещнеш.
Та, разхождам се из центъра, сядам на една пейка и говоря по телефона, на български. Едно младо семейство с бебе в количка се поспряха край мен. На индийци ми заприличаха. Като приключих разговора, ме заговориха на... цигански български. Много им станало приятно да срещнат сънародничка, нямало много такива там. Много готини хора! Веднага жената ми обясни откъде да пазарувам, къде са най-големите промоции, а мъжът направо ми предложи работа! Той работел на един дюнер, братовчед му го бил извикал там, сега пак търсели хора, да отивам. Хубава била работата, добре плащали.
На следващия ден отидох в магазин за алкохол, да купувам вино. Нищо не разбирам от вино, консултирах се с продавача, той ми разпозна акцента и вика - комши? Турчин бил. Излезе иззад щанда и само дето не ме запрегръща. Много ми се зарадва. И той ми предложи работа.
На третия ден ходихме с дъщеря ми в един турски магазин Осман. Е, Йосмен се казваше, няма значение. Да си купим баклава. Там, оказа се, работели няколко български турци и, като ни чуха на какъв език говорим, включиха веднага. Да казвам ли, че и там ми предложиха да застана зад щанда .
Моята дъщеря така и не си намери хубава работа в Англия, по специалността. Не живее там. Казвам ѝ, че е много претенциозна . Аз как за три дни, три работи намерих! Без да си търся. И все чрез сънародници и "комши" .

Едни испанци ни питаха, дали се обаждаме на българите, които срещаме в чужбина. Те винаги се разпознавали, защото били най-шумната група и винаги се обаждали един на друг. И малко след това срещнахме две български момчета. Те си говореха на български, а ние с испанците - на английски. Когато казахме на испанците, че са българи, те бяха много изумени защо не сме ги спрели да им кажем "здрасти".

И по-интересна случка имам, аз като учител с група ученици в градче, което не е от най-туристическите, т.е има местни туристи, но е малко вероятно да срещнеш други българи. С една ученичка се разхождаме из един замък и срещаме друга група български ученици. Докато се снимаме, едно от техните момичета казва на другите "сега ще ви снимам и вас там, само да се махнат тези две п*тки". Ние си замълчахме и си тръгнахме.
Обаче същата вечер нашите момчета се намерили с тези момичета, докато се разхождали. Момичетата съответно се притеснили много, искали да ни търсят, да се извиняват. Накрая бяха предупредили момчетата задължително да се извинят от тяхно име.

Много са конфузни подобни ситуации и лесно се избягват, ако се държиш възпитано. Няма значение националността, епитетите не подкрепят казано.
Изпадали сме в ситуация, в която българка в чуждестранна компания ни обсъжда на чужд език, мислейки се, че не я разбираме. Както и руzкиня (тези мамаши са нетърпими и при тях нямам никакви задръжки). Винаги можеш с 2 думи да им покажеш кой е глупавият в ситуацията. Начинът на говорене описва говорещия, а не този, който обсъжда/нагрубява.

Случи ми се веднъж да се замотам с банкноти на щанд за самообслужване в Ошан. Бяхме с ученици в Нантер, което е доста "цветно" предградие на Париж. Групичката се е източила и ме чака след преградите, изчакала съм всички да излязат, преди да се курдисам последна. Гадната машина не ми приема някои банкноти, но на мен ми трябват дребни, затова упорствам с петдесетачки, а съм с 3-4 неща. Около мен са все с пълни колички, а първи на опашката са две екзотични Карменсити, едната с шарен тюрбан, другата с корона от коса на главата. Явно чакаха с надежда, че ще свърша бързо, но не ги огря. След 5-6 минути едната изпуфтя високо: "Офф, тая ся ши съ мотай сто часа...".
Аз се обърнах и автоматично изцепих "Сори", ама късичко, като във вица "Сори, Майкъл, бизнес!".
Другата се опули и вика: " Я, се едно та разбра!". Децата изпокапаха от хилеж.
С този клас си ни остана лаф "Се едно та разбра(х)".

Винаги е интересно да разбереш мислите на хората, когато си мислят, че не ги разбираш.
Моята такава изцепка. 18-годишна съм, първа година в чужбина. В някаква чакалня бяхме с моя приятелка, малко по-натам млада майка с малко момиченце. Момиченцето е на прическа с три кукуригута - опашчици, разпръснати като фонтанчета. Две отстрани и една отпред над челото. И аз коментирам - защо сега им правят такива идиотски прически на децата? Имам чувството, че колкото повече ги правят на идиотчета, толкова по-сладко им се вижда. Горкото детенце!
Майката дойде с широка усмивка да се запознаем, каза че е чула български, но не даде вид да ни е разбрала. Даже станахме приятелки, а детето повече не го видях с такава прическа. Иначе щях да й кажа (пак)