Има ли "епидемия на самотата"?

Ам чудесно, а през това време кой гледа малките деца? Щото то хубаво мъжете и жените да си имат хобита, ама някой трябва да гледа деца, готви, чисти, пере.

Ти. Ще подадеш едно рамо. Щом си в мамата, значи нямаш нещо належащо.

Ако системата е един уикенд той на риба, следващият - тя в Италия, третият - заедно на спа и т.н. може и да им се получи
Но ако е по известната форумска схема "уикенда аз се забавлявам, тя има възможност да пере, чисти и готви за седмицата" - стигаме до обсъжданията назад в темата защо жените не се навиват на такива невероятни предложения

Моите деца са отгледани, затуй имам време за мамата.

Ама деткръш има нужда от уроци по гледане на деца, тя няма опит ти си опитна.

Има да, може би защото всички си станаха независими и самодостатъчни, даже прекалено. Преди 30г едва ли не беше срамно да си стар ерген/мома, а сега е май повод за гордост. То и двете крайности са вредни, но има всякакви филми и книги по темата колко е гот да си връткаш на 40+, като на 20г, за мен това изкривява представите да чакаш принцЪТ, ама най-много да дочакаш коня, пред себе си имам поне 5 примера за хора, с безкрайни претенции. И нищо хубаво не произлезе от това.

Но е и до късмет да да срещнеш половинка, че и да я разпознаеш.

Като споменахте рибата...в компания стана дума за рибарстване и се установи, че обвързаните ходят на риба, а разведените, след развода са спряли....това "представителна" извадка от общо петима с това хоби. Та явно си е бягство 😂

Само да не стане като с дамата, която имала 10 години хоби да гледа деца и домакинства, а в това време мъжа й обиколил света с аверите. Всеки с хобито си.

Не знам дали самотата е епидемия. Изглежда много хора просто откриха, че всъщност не им е необходим толкова широк социален кръг, за да са щастливи. Сегашният начин на живот осигурява тонове разнообразие от хиляда различни дейности, които може да правиш - както навън, така и на дивана. Когато бях малка и още не бяха така навлезли технологиите, един типичен свободен следобед уикенда беше четене на книжка и като ми писне да чета, все ще стана да търся някого да си поприказваме, да излезем. Сега само да пусна TV и имам hbo max, netflix, skyshowtime, amazon prime и какво ли още не, и телефон, и приятели, които пишат в месинджър в момента, в който нещо им дойде наум. Изляза ли навън опциите ми не са ограничени в кварталното кафене, парка и ходене на кино, а има 25000 неща, които могат да се правят. Хората просто са свръх презадоволени откъм дейности, екрани и скуко-убийци до степен, че нямат въобще свободното време (истински свободно време без нищо в ръка/пред очи), за да усетят истинска необходимост да потърсят компания и контакт. Вече дори не е нужно да търсиш специалист или някой познат да ти помогне с нещо, ако изникне проблем, а питаш chatgpt. Среща с някого случайно и да се осъществи контакт е по-скоро изключение, а романтиката протича през приложения.

Истината е, че реалните приятелства и широкия кръг от познати изискват ангажимент към тях, време, търсене, организиране и тн., а модерният човек няма времето, енергията и желанието да се занимава. Къде по-лесно е да си направиш чай, да си пуснеш сериал за фон и да си чатиш с приятелите от дивана. Контактът не е същия, привързаността е в пъти по-малка (съответно и да се скарате не е голяма загуба), но илюзията за социум е достатъчно автентична, за да донесе нужната доза допамин.

Вижте епидемията от приятелство с ChatGPT и картината се прояснява. Инфантилизираното общество е произвело хора, които искат да им пригласят, да ги изслушват и да не ги натоварват, като бонус да им дават отговор на всеки въпрос, с който пред други да блеснат като знаещи и интелигентни. За да няма самота трябва да те е грижа и за другите хора, а не само за себе си и ако си способен на това да можеш да възприемеш, че и друг го е грижа за теб.
Ама не, защото някой ще ти пренесе дивана, а защото ти е ценен като човек, като друг свят, който те допълва. Това започва видимо да отсъства масово и у нас. Станахме вече и ние западняри, затворени, вгледани в кой какво има, и кое колко струва.

Около мен за щастие няма такава епидемия и никой не иска да е сам. Десет, двайсет, петдесет и осемдесетгодишните все искат да се събират и да се организират според интересите си. Слава на бога, че никой не иска да седи вкъщи с чат джи пи ти и нетфликс.
Не отричам, че има и такива, но се надявам да са малцинство и полека лека да се отказват от доброволното отчелничество.
Колкото до майката на трите деца - да, когато имаш три малки деца, които боледуват и имат режим е трудно да имаш социален живот, но точно сега видях ласт минит за Канкун с полет от София за 1300 евро, пет звезден хотел. А това е на другия край на света, така че в навечението на Нова година нека не ни е боксова круша тази жена, а по-скоро да мислим в посока: Everything is possible!

Самотните мъже са по-болни, по-депресирани и по-често се самоубиват както от обвързаните мъже, така и от самотните жени.  Какви повече доказателства търсиш? Имаш явно някаква романтична представа за стария ерген като за самотен морски вълк, на когото жена и компания не трябват, понеже се е слял с природата и със своите мъжки занимания и интереси. Малко нещо като Хемингуей. Който, между другото, се е застрелял с ловна пушка. След години на яко мъжкарстване.

И наблюденията ти са много изкривени. Моят баща и неговите семейни приятели се скъсваха от ходене на риба, примерно. И с нас (деца и съпруги, имам страхотни детски спомени), и сами "по мъжки". Напротив, необвързаните им приятели с времето се затвориха в себе си, изтемерутиха се и започнаха да пропускат сбирки и купони, че и староергенската хипохондрия взе да ги гони. Е, ще кажеш, че то не е доказателство, че страдат, сигурно така им допада. По-самотни, по-затворени, по-болни, по-депресирани и по-късо живеещи, но пък си им харесвало - бетер Пипи с нейните лунички.

Не си ме разбрала. Хората се събират, но не са си особено близки. Дълго е да го обяснявам отново.

Леле... това наистина започва да плаши. Все по-често не мога да разговарям нормално с хора, да проведем дискусия, да им обясня или да се оправдая за нещо... Чат джи пи ти така бил казал!
Отделно се възхищават на уменията му да им направи психопортрет, натална карта, астропрогноза. Бил точно в десятката.
Обсъждаме някои организации покрай излизане сега на празниците. Въобще не си мърда акъла да предложи идея или да одобри/отхвърли вече зародила се. - Питай Чат джи пи ти!, ми казва.
Чат джи пи ти преди приятелите. И като обсъдим всичко с Чат джи пи ти, вече може да се похвалим и на приятелите.

Моят чатджипити говори с твоя чатджипити...
Ще се повторя, но проблемът е не само, че ИИ не е човек, а че той никога няма свои проблеми, не се сърди, не противоречи, не те търси, винаги е там и най- вече ИИ няма таймлайн, за него единственото време е сега.

Гугъл описа много добре картинката.
Такава е реалността, да. Но е добре да не си губим социалния компас за общуване на живо. Социумът офлайн е винаги вид коректив. Дава обратна връзка и ни държи в реалността, а не само във виртуалността, където често са изкривени общуването, отношенията.
//
За "приятелствата" с чатджипити по темите съм писала – психопатийка за мен. И тъжничко. Много.