Не знам... Може би всяко поколение мисли, че следващото за нищо не става. Обаче аз наистина го мисля. Почти всички на възраст до 30 години ми изглеждат така, сякаш няма да оцелеят без интернет. Не искам да съм права.
- Публикувана: 5 дек. 2025, 00:11 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2026, 08:28 ч.
Има ли "епидемия на самотата"?
Не знам... Може би всяко поколение мисли, че следващото за нищо не става. Обаче аз наистина го мисля. Почти всички на възраст до 30 години ми изглеждат така, сякаш няма да оцелеят без интернет. Не искам да съм права.
Наскоро, намирам се с приятели и техни приятели в селце на г*за на географията. Буквално. Улиците - пътечки, животът спрял такъв какъвто е бил сигурно тридесет години назад. Един младеж възкликва: тук е много трудно да се живее! Аз си мисля - какво ли забеляза, което на мен ми убягна (липса на вода, ток, магазин, кръчма). Питам защо и чувам: няма Интернет. 
Е, аз не съм младеж, ама и аз не бих живяла в селце на г*за на географията. Даже и с интернет 
А за младеж сигурно е равнозначно на смърт. Става да си починеш, да свалиш градския стрес от раменете си, ама да стоя там повече от седмица сигурно ще ме побърка. Хем и ние имаме вече къщичка на село, не чак супер зачукано, но си е село. Хубаво е, природа, почивка, дворен фитнес, ама за постоянно живеене аз лично бих се гръмнала направо. И там хората хич не живеят задружно и сплотено, писала съм в други теми, социалният пейзаж е къде по-тъжен от градския, при всичките недостатъци на последния.
А за младеж сигурно е равнозначно на смърт. Става да си починеш, да свалиш градския стрес от раменете си, ама да стоя там повече от седмица сигурно ще ме побърка. Хем и ние имаме вече къщичка на село, не чак супер зачукано, но си е село. Хубаво е, природа, почивка, дворен фитнес, ама за постоянно живеене аз лично бих се гръмнала направо. И там хората хич не живеят задружно и сплотено, писала съм в други теми, социалният пейзаж е къде по-тъжен от градския, при всичките недостатъци на последния. 
А ако има интернет и работа би било прекрасно да се живее в такова селце или където си искаш. Винаги може да пътуваш до близкия град за културно събитие, но няма да прекарваш часове в трафика.
Повечето хора въобще не искат да живеят в София, но стоят заради работа. Интернета е чусесно нещо, ако го ползваш като помощ, а не като заместител на любов, приятели
Повечето хора въобще не искат да живеят в София, но стоят заради работа. Интернета е чусесно нещо, ако го ползваш като помощ, а не като заместител на любов, приятели
Интернет си е супер. И Чатджипити е супер, ако го настроиш да не ти се мазни и да не халюцинира информация, тогава спестява много време и върши работа. И в мрежите човек може да се запознае с хора или все пак да поддържа някаква връзка с отдалечени географски или от ежедневието други. Въпросът не е на живо или не да се общува, въпросът е каква е идеята и в какво е възпитан човека.
Интернет си е супер. И Чатджипити е супер, ако го настроиш да не ти се мазни и да не халюцинира информация, тогава спестява много време и върши работа. И в мрежите човек може да се запознае с хора или все пак да поддържа някаква връзка с отдалечени географски или от ежедневието други. Въпросът не е на живо или не да се общува, въпросът е каква е идеята и в какво е възпитан човека.
Ама деткръш има нужда от уроци по гледане на деца, тя няма опит ти си опитна.
Ама деткръш има нужда от уроци по гледане на деца, тя няма опит ти си опитна.
О значи затова си мислиш :
Ми да- ако някой ще ми спира хобитата и нещата , които обичам да правя наистина няма смисъл да създаваме каквото и да било.
Да ти кажа - в момента който родиш (ако родиш, това също е избор!), мнооооого хобита ще ти спрат.
Не, не си мисля, това не е мнение, това е факт.
Казвам как работят нещата във връзките. Ако нямате никакви поне малко общи интереси , какво изобщо правите заедно? И не става дума изобщо за деца тук- ако единия обича да ходи за риба, а другия само му мрънка как мислите е ок това? Така ли ще го карате цял живот?
Казвам как работят нещата във връзките. Ако нямате никакви поне малко общи интереси , какво изобщо правите заедно? И не става дума изобщо за деца тук- ако единия обича да ходи за риба, а другия само му мрънка как мислите е ок това? Така ли ще го карате цял живот?
Таня, живяла съм доста години в близко до София голямо село. Точно такъв идиличен живот с фрийланс. И пак работех с лаптопа откъдето искам, я от вкъщи, я от планината, я от някое кафе в София. Ами, не, пак е отшелничество. За мен дори излизането от зоната на комфорт в София при среща и гъч с много хора, пак е вид терапия и социализация. Дългото усамотяване води до изкривявания. За 1-2 месеца - бива, прилично. Но за постоянно този начин на живот потиска и вади от социална адекватност.
Всъщност ще се съберете, ако имате общи неща - хобита, мироглед, ценности, навици и т.н., но със сигурност ще трябва да се нагодите един към друг, като заживеете заедно. А, като имате деца, нещата ще се променят искате или не.
Може да ви е било готино да си стоите с приятели по заведенията, ама после ще трябва да се прибирате и да си гледате детето/ата. И, ако единият се прибира и се занимава с деца и къща, а другият си гледа хобитата (щото, нали, не трябва да го ограничават), дълго време няма да го търпи първият. Това е реалността. И, ако някой не иска да бъде ограничаван, просто не създава семейство.
Може да ви е било готино да си стоите с приятели по заведенията, ама после ще трябва да се прибирате и да си гледате детето/ата. И, ако единият се прибира и се занимава с деца и къща, а другият си гледа хобитата (щото, нали, не трябва да го ограничават), дълго време няма да го търпи първият. Това е реалността. И, ако някой не иска да бъде ограничаван, просто не създава семейство.