Има ли "епидемия на самотата"?

Говорим за България. Тук и в града като натиснеш гривна и най-много да дойде погребален агент, ако си над 60-70 линейка не идва. Та на село, забрави.

Невена, интересно е, че избираш двете крайности - първо живот в поредица от големи столици за кратки периоди, след това - коренно различния бит - в гората. Все пак предполагам с редовни ток и вода, понеже в българското село не винаги са налични, в бългрската гора още по-малко.

Много хора избират коренно различна среда на живот след пенсия. Не всички остават на новото място до края на живота си.

Животът в големите столици не е бил за кратко. По поне десетилетие съм навъртяла в някои, а в Парижкия район над две. Замислям се за местене пак, но ММ няма да иска да живеем далече от децата. В момента съм в София и с кеф бих дошла да живея тук за 2, 3 или 5 години, а защо не и повече. Денонощните магазини, аптеки, ресторанти, които са ми на 200м пеша от блока ги нямаме в Париж или не в такъв формат. Градският транспорт е превъзходен.

Редовни ток, вода и газ си има там, където се каним да идем. Всички удобства има, барабар с университетска болница на 10-15 до 30 минути път с кола. Има бурен нощен живот, много туристи. Просто къщата е на хълм и наоколо няма други къщи. Харесва ми това, че даже можем да се самоизхранваме с това, дето расте из двора и в гората, можем да имаме кози, кокошки, но без да ги чуваме задължително и не трябва да се съобразяваме с никого.

Но да, и аз съм се чудила как някой може да издържи да живее на село или в малко градче, защото там не бих отишла. С възрастта се променяме и остаряваме. Факт ☹.

Докъм 21-22г не можех да живея сама, в смисъл депресирах се ако повече от месец съм сама в апартамента и предпочитах живот със съквартиранти, роднина, познат. Сега си мечтая да оставам сама.

Хм, нали все пак ще се местите в гората след пенсионирането, а преди това в други столици.
Няма значение, де.

Иначе много се радвам, че във френската гора има ток, вода и нощен живот. Ако ги имаше и в българската, можеше да е по-населена.
Май съм писала за роднина, който след пенсионирането си купи много приятна къща във френско село, хем близо до туристически места, до голям град и т.н. Но не е доволен, цялото село е от пенсионери, нямат никакъв нощен живот завалиите С данъчна цел само брои дните и през останалото време гледа да е в друга държава.
Хора разни.

Неееее, абсурд да се преместим в други столици. Единствено в София може засега, при това трябва аз да си дойда, а ММ да дойде след това. Той не би живял в южна столица, а аз в северна и става една...... В България може да се окаже изгодно от данъчна гледна точка, но още не сме съвсем сигурни. Само аз искам да се местя или поне да живея другаде през част от годината.

Няма нощен живот в горите. Просто островът е малък, но доста туристически и тропически, та има нощен живот по други места. Трябва си кола, но има къде да се иде наблизо. Друг е въпросът дали след пенсия ще ми се иска да ходя по заведения при положение, че ще се ходи по фиести с роднини. Естествено и там е пълно с пенсионери, и там няма много деца, и там населението намалява. Средната възраст е като българската ☹ (около 44г), но пак е по-ниска от нашата 🌞.

Вярно е това за френските села и може да е самотно, скучно и даже досадно и неприятно за човек, който няма близки и познати наблизо. И мои роднини са казвали същото.

Пак, пиша за някакви наши планове, а не за вече преживяно и съответно не е сигурно, че ще ми хареса. Живяла съм там за месец или максимум два годишно, но не е като да съм живяла по 6 или 8 месеца годишно. Може пък да ми хареса.

Моя втора братовчедка, израсла до идеалния център в София, се преместиха наскоро в къща на село до София. Имат три малки деца, още е по майчинство, но мислят да живеят известно време там. За 30 мин с кола стигат до офиса в София, а и работят основно дистантно. Децата ми искат да идем да живеем във ферма. Сестрата на свекърва ми си купи ферма до Париж и живее основно там откакто се пенсионира. Не ще повече в град.

Да се включа и аз по темата, тъй като точно за това си мислех тези дни. Забелязала съм от известно време, че хората около 25 до 30 години са се изолирали и имат по-малко социален живот от хората след 45. Както някой беше казал в началото на темата, ако аз не ги поканя няма да излезем. В един момент спрях да каня, за да си направя експеримент дали някоя от моите приятелки ще прояви инициатива, ами не, но когато след доста време аз иницирах среща всички се съгласиха. Обаче аз по този начин се чувствам досадна. Те предпочитат да си седят вкъщи, а аз се чувствам доста самотна, защото след университета е трудно да си намериш нов социален кръг В същото време колежки от работата около 50-годишни постоянно са в някакви компании до посред нощ. Та има епидемия от самота, поне сред 25-35 годишните.

На 50-годишните им се живее като за последно, че знае ли се

Е, на 50 годишните са ни пораснали децата и ни е широко около врата. И мен сега е много по-лесно да ме изкараш от нас, отколкото преди 10-15 години като бях с малки деца.

Като чета за трагедията в Кран-Монтана, нямам усещането, че младите не се веселят и не излизат. Напомнят ми за нас на същата възраст. Свива ми се сърцето за ранените и техните семейства.
Като забременях и родих през 2016 и нашият социален живот се сви много. Чак сега, когато и малкият ми син порасна и няма такава нужда да съм около него, се върнах към предишните настройки.