Не съм ти обещавал цитати?!?
- Публикувана: 5 дек. 2025, 00:11 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2026, 08:28 ч.
Има ли "епидемия на самотата"?
Извинете, че така влетявам в темата, без да съм ви изчела от-до, но не успявам да ви насмогна.
Не знам за каква епидемия може да става дума, като в днешно време самотата е лукс. Да живееш сам, да работиш сам в бюро, да пътуваш сам (не в ГТ), да почиваш на място, където няма още 100 000 маймуни като теб... според мен сме твърде много контактни. Щем, не щем...
Не знам за каква епидемия може да става дума, като в днешно време самотата е лукс. Да живееш сам, да работиш сам в бюро, да пътуваш сам (не в ГТ), да почиваш на място, където няма още 100 000 маймуни като теб... според мен сме твърде много контактни. Щем, не щем...
Винаги може да пътуваш до близкия град за културно събитие
Ех Танче, това при нас ще да е Луковит. Там са събитие до събитие и все културни
Шегата настрана, аз и в София не се късам от ходене по културни събития, но пък и в трафик не вися - имам метро под носа. Ходя на гости, идват ми гости, чат-пат до офиса (не съм на пълен и присъствен работен ден), на заведение, с децата някъде... Нямам бляскав социален живот и в града. Но си имам уютна приятелско-колегиална среда и най-вече имам избор. На село няма избор, хората са малко. Много са възрастни, много са маргинализирани - нямам предвид само роми. Всъщност ромите, особено по-класните сред тях, които имат само по 2-3 деца и платена работа на Запад, си живеят добре на село. Имат висок стандарт и си правят як купон по техните разбирания и критерии. Сред българите обаче е малко депресарска картинката.
Лично аз не се оплаквам, но ние сме "група" - няколко близки софийски семейства през няколко години си взехме имоти в това селце, точно с идеята да си имаме компания и най-вече децата ни да имат такава. Лятото е супер, всеки си намира работа по двора, което е много разтоварващо и отлично лечение за депресии и тревожности. Ходим си на гости, по реката, бири-скари и т.н. Но от ноември до май наистина можеш да се застреляш от тъпота. Ако трябва да живея целогодишно, и ако нямаме други приятели там, направо ще се съсухря и наистина целият ми социален живот ще е в чата и в социалките, което хич не ми харесва.
Аз съм градско чедо и на село не мога да живея, дано не се и налага. Нито ме влече да ми кукуригат петли, нито да ми надничат през оградата, нито да пътувам по половин-един час, за да си купя цигари или каквото друго елементарно нещо ми трябва. По няколко месеца, даже тази година почти 5 съм в едно морско село, уж градче, но живо село, и става, защото е лято и е курорт, т.е. всички градски са там. Иначе не си го представям.
В София може да не съм винаги във вихъра на танца и културата, но само да сляза до улицата и вече виждам десетки хора, много познати, разни лица, шум и прочее разнообразие за окото.
Много познати се готвят да правят ранна пенсия на село. Казвам им, че у нас на село човек може да е единствено като млад и то ако е здрав. Иначе на до 500-1000 метра от многопрофилна болница, на до 100 метра от аптека, магазини и прочее.
В София може да не съм винаги във вихъра на танца и културата, но само да сляза до улицата и вече виждам десетки хора, много познати, разни лица, шум и прочее разнообразие за окото.
Много познати се готвят да правят ранна пенсия на село. Казвам им, че у нас на село човек може да е единствено като млад и то ако е здрав. Иначе на до 500-1000 метра от многопрофилна болница, на до 100 метра от аптека, магазини и прочее.
И аз съм градско чедо и така се чувствам. При мен е и нужно, защото съм затворена, интровертна и склонна към депресивни състояния и увисване в безтегловност и безделие. Понякога изобщо не ми се общува, обаче това е капан Почивка от хората - с радост, живот настрана от тях - в никакъв случай. Дето вика Базила, нямаш ли социално огледало да си свярваш часовника кой си и къде си, лесно потъваш в някаква имагинерна представа за себе си и света, а оттам почваш и да изкукваш малко по малко.
Пак казвам, и на село ми харесва, но лятото. Есента и зимата са една безкрайна нощ там, а в последните години, както няма и сняг, то е и една кално-сива грозота. Не че градът е много красив де, ама поне има какво да те разсее.
Почивка от хората - с радост, живот настрана от тях - в никакъв случай. Дето вика Базила, нямаш ли социално огледало да си свярваш часовника кой си и къде си, лесно потъваш в някаква имагинерна представа за себе си и света, а оттам почваш и да изкукваш малко по малко. Пак казвам, и на село ми харесва, но лятото. Есента и зимата са една безкрайна нощ там, а в последните години, както няма и сняг, то е и една кално-сива грозота. Не че градът е много красив де, ама поне има какво да те разсее.
Аз също съм градско същество. Нямам и никога не съм имала село. Като малка бях веднъж на селото на моя братовчедка и опищях орталъка да си ходим. Фобия от оси, пчели и подобни, миризми имаше на прасе, кокошки, изобщо.... се усещах ужасно.
Сега мога да ида в морско или планинско село, но в апартамент, с всичките му удобства и за там десетина дена почивка.
Не съм дете на природата
Сега мога да ида в морско или планинско село, но в апартамент, с всичките му удобства и за там десетина дена почивка.
Не съм дете на природата
Извинете, че така влетявам в темата, без да съм ви изчела от-до, но не успявам да ви насмогна.
Не знам за каква епидемия може да става дума, като в днешно време самотата е лукс. Да живееш сам, да работиш сам в бюро, да пътуваш сам (не в ГТ), да почиваш на място, където няма още 100 000 маймуни като теб... според мен сме твърде много контактни. Щем, не щем...
Не знам за каква епидемия може да става дума, като в днешно време самотата е лукс. Да живееш сам, да работиш сам в бюро, да пътуваш сам (не в ГТ), да почиваш на място, където няма още 100 000 маймуни като теб... според мен сме твърде много контактни. Щем, не щем...
Аз мечтая за село, много мои познати по време на ковид, а тогава бяха и под 30, се преместиха извън София, повечето се върнаха по родните места, и повече не дойдоха в София. Едни познати си купиха и къща на село, но те са семейство, даже взеха 3 кокошки, кръстиха ги и им направиха отопление. Село е хубаво точно за семейство, а не човек сам да отиде. Няма как да умра от тъпота, но зависи и какъв човек си, ние лятото търсихме хотел без бийч бар, и по тихо и без италианци, защото са твърде шумни. Намерихме идеален и там се сприятелихме с една двойка, но те само търсиха купони и предлагат догодина заедно на хотел с купони. Зависи в какъв етап си, каква е работата ти, ако е твърде натоварена търсиш уединение да си починеш.
Плюса на София е че наистина има избор от събития, и човек ще намери все нещо за себе си. Има много неща тук, които харесвам, но искам и къща на село.
О, има си плюсове притежанието на селска къщичка, стига да не е единственият ти избор и вариант (поне за мен де). Връзката с природата е не по-малко важна от социалните контакти и социалната реализация, а тук пък градът губи по точки. И мен не ме трогваха градинки и пчелички, но откакто се сдобих с два декара джунгла, се преродих. Когато си в собствения си двор, не да кесиш на гости в нечия вила да мреш от скука, някак ставаш част от екосистемата и тя - от теб. Градските хора сме по-склонни да се имаме за центъра на нещата, да живеем в моделирано само по наша воля пространство. А като се биеш 4 месеца като свети Георги с един декар грозна къпина, станала като бодлива тел и с двусантиметрови бодли, и накрая приличаш на ветеран от Виетнамската война и си забравил де що има его, стрес и интернетни драми... Заземяващо е. Номерът е в баланса, в избора. Аз лично съм "за" живот в града, а през сезона - бягство в провинциалното имение (че и аристократично е някак, след като си очистил къпината де). На моменти яко ме стяга шапката и буквално си казвам - ах, как ми се иска да тегля една и да ида на село... Поздрав!
https://www.youtube.com/watch?v=GTE05i0wC5o
Иначе има индивиди, които с готовност биха живели и само на село, мъжът ми например. Той с видима неохота се връща в София за учебната година и отсега ме заплашва как изпратим ли и най-малкото дете в гимназия, направо си отивал на село и нямало повече да стъпи тука. Викам - ходи, аз ще ти идвам на свиждане, няма проблем.
https://www.youtube.com/watch?v=GTE05i0wC5o
Иначе има индивиди, които с готовност биха живели и само на село, мъжът ми например. Той с видима неохота се връща в София за учебната година и отсега ме заплашва как изпратим ли и най-малкото дете в гимназия, направо си отивал на село и нямало повече да стъпи тука. Викам - ходи, аз ще ти идвам на свиждане, няма проблем.
Противно на обичайния романтичен наратив, аз не познавам много хора, които да линеят по живота в някое село или малко градче. Дори тези, които намират за бон тон да обясняват с възможно най-цинични квалификации каква е София, не планират живот на село.
Някой писа за болници и цигари. С цигари човек може да се запаси и няма нужда всяка седмица да пътува по 30 мин за едните цигари. Свекърва ми живее сама далеч от све градско и селско. Ако и прилошее, натиска копче на електронна гривна и пристига линейка. Вече даже не шофира, но не иска да дойде в голям град, близо до някое от децата си. Има си хора да и пазаруват и готвят.
В малко градче не ща да живея. Градска кокона съм си. Ако ще е гарга, да е рошава!