Щом някой е с умерено самочувствие, то той е без самочувствие!?

Успехите, които са видими, няма нужда да се демонстрират.  Нито пък е нужно човек да е скромен - когато е успешен, това е очевидно за нормалните хора. Да кажеш на сто човека, които не ги интересува, че са те повишили, или че си си купил нова кола, защото имаш много пари, или нещо от този род, е излишно самоизтъкване, дори да е вярно.

Нямам намерение да споря с недоразбрали и си изключвам известията за темата. Чао

Няма лошо, но защо трябва да натякваш и да се подиграваш на другите, че са по-ниско от теб? Това какво е? Не е проблемът на какви длъжности е бил, проблемът беше отношението му към хората, като цяло. Той говореше за колегите си, за клиенти на фирмата, коментираше постоянно кой какъв бил, как изглеждал... Пак казвам - арогантен човек, с огромно его, самочувствие без покритие, подигравки и бъзици. Много рядко можеше да се чуе свястна приказка от него. Но темата не беше за конкретен човек, все пак.

Защото от известно време тече едно изкривяване на ценностната система, налагането на нов морал (или по-точно липсата му), защото куп народ си изкарва хляба и маслото отгоре му с проповеди как човек трябва „да се продаде“ по-успешно, а това става главно чрез самохвалство. И то на принципа „Ако не се похваля сам, няма кой друг да го направи“, което в повечето случаи е абсолютно вярно.
Надуват се едни балони, едно самочувствие без покритие и най-лошото в случая е, че хората дори си вярват. Искрено вярват колко са по-по-най, въпреки че на практика пет пари не струват. Или за пет пари работа не вършат, според гледната точка. А тези, които знаят и могат, но си вършат работата тихо и спокойно, без да се изтъкват, се считат за загубеняци и им се подиграват зад гърба, въпреки че на практика точно на тях се разчита.
Мъжът ми последните години броеше буквално часовете до пенсиониране, защото едва изтрайваше новоназначените младоци – парашутисти, които не само че нищо не знаят, което е нормално, ами ги мързи или считат за ненужно да се учат, да питат по-опитните, да се опитат да си заработят заплатите в крайна сметка. Въздух под налягане, който чака някой друг да мине след него и да му оправи бакиите, че и да му обърше наакания задник. Но пък с куп претенции и огромно самочувствие, особено ако успеят да се докопат до купена диплома за някакво образование.
Това е положението, свиквай. И по-зле ще става.

Това е зле възпитан човек.
Сега ако някой е дошъл на работа пиян и по пижами, никое възпитание не може да спре възмущението.
И пак това, че е с такова възпитание, не променя факта, че има достатъчно други качества за заемане на дадена позиция.
Но в случая поведението стои като грозна кръпка на всичко останало.

Мислейки се сетих за още един пример. Една колежка, скромна, тиха, но упорита, започна работа, навлизайки бързо в процеса. В офиса, в кратката почивка, две-три колежки си говорят, разговорът се завъртя към новата колежка, и едната от колежките казва: "Малко ни е скромничка, ама ние ще я направим като нас". Всички я поглеждат, а тя само се усмихна. Какъв им е зорът да променят човек, който вече си е изграден като характер и който реално с нищо не им пречи. Нали си върши работата, какво повече искат!

Да кажеш на сто човека че са те повишили или че си купил нова кола не е проява на високо самочувствие, а на парвенющина и самохвалство.
Бърка се самочувствие със самохвалство, но аз също нямам намерение да споря с недоразбрали.
Смятам, че имам самочувствие, но не се отличавам със самохвалство. Напротив, понякога се самоиронизирам.
Имам причини да имам сравнително високо самочувствие, но не парадирам с нищо. Обвинявали са ме в самохвалство, когато говоря за дъщеря си, но аз просто изтъквам факти. Това, че някой се дразни не е мой проблем.

Самоирония - ето тук наистина си трябва интелект.
Хвалите се с детето - не трябва да ви се дразнят.  Ами умните хора се радват и да чуждите деца или поне проявяват снизхождение към майките на най-хубавите гаджета.

О, това е познато! Някои много искат другите да приличат на тях. И с нахалство се опитват да ги превъзпитават. Като начало могат да се съберат да пушат заедно, после кафе, после пиене......

За съжаление при някои се забелязва неприятната комбинация от наглост, арогантност, егоизъм, надменност, цинизъм и простотия!

Промяната на ценностната с-ма се извършва чрез телевизията, интернет и "специални книги".

Дори не се хваля, а споделям, и то в тема, в която се чувствам комфортно. То детето е вече млада жена, не е като да ръкопляскам за това, че си е свършила работата в гърнето…

Мисълта ми беше за разликата между самочувствие и самохвалство. Самочувствието се усеща; не е нужно да бъде демонстрирано чрез снизходителни погледи, присвити устнички или пък хвалби за това колко сме велики. Няма нищо лошо в това човек да има самочувствие и самоувереност. Не харесвам самохвалци.

Ниската саооценка е психически проблем и трябва да се лекува

Напоследък има повече хора с надуто самочувствие и маниери, защото това се търси. Това се приема и стимулира от останалите хора.
А и е нова мода егоизмът да е издигнат в култ. И то култът към лично задоволство.

Сама си писала, има млади девойки, които му се впечатляват. За него това е важно и достатъчно и ДГД другите. За девойките явно също (е важно, достатъчно и ДГД другите).

И на кой му пука интелигентните хора как правят? Очевидно не на този колега. Не и на девойките.

Асал, де. Не само другите девойки, но и ти си харесвала такива мъже. Те пък харесват девойките и ситуацията ги устройва максимално. Т.е. не само нямат стимул да се променят, те имат стимул да са още по-нагли.

Защо през последните години се засилват тези хора и броят им?
Очевидно.
Едно време хората бяха по-сериозни. Търсеха сериозни връзки от 18 нагоре. То даже изобщо нямаше несериозни. Съответно нямаше такъв хаос и пазар на "модерните отношения". И аз се чудя как да го кажа, без да се обиди някой. Съответно нямаше "търсене" за такива петльовци. Поне далеч не в такива мащаби.
А сега младите хора нямат отговорности (изключения има, разбира се, особено децата на форумците и форумките), животът е много по-лесен и уреден (развита държава), т.е. нямат сериозни зорове за работа, от друга страна нямат и сериозни зорове за брак и деца и сериозни връзки и единствено кипи пауновщината и "ловът за пауните", т.е. несериозните връзки, във всякакви вариации. Под пауни да се има предвид и "мистериозни, неразгадаеми, емоционално недостъпни и тн".

Има някакво объркване на понятийния апарат, но това вече няма как да се навакса в темата

Винаги е имало самохвалковци, надувки, тежко неадекватни за ситуацията и контекста, както и обратното. Не виждам някаква промяна в това отношение, предполагам, че са константен дял в населението през различните епохи.

Авторката да се научи да реагира според ситуацията и характера си, това е моят съвет. Аз например нямам никакъв проблем да конфронтирам човек, който се опитва да кълве В описаните ситуации има варианти за реакция, без значение дали е в трудов колектив, приятелска компания, тема в интернет форум и пр.

Нека да оправим понятийния апарат В темата се смесват определенията за самочувствие, успехи и капацитет. Това са три напълно различни неща.
За мен изказването, че скромността красяла човека, е ужасно недоразбрано. В него скромността е обратното на самохвалството без покритие и точно затова краси човека - показва, че не е смотан глупак с по-голяма уста, отколкото му се полага, ами е кадърен човек, който няма нужда да говори, за да се види, че може. По някаква причина обаче се е наложило тълкуването точно на смотаните гръмогласни глупаци, че скромният човек го е срам, защото е смотан и глупав, затова и си мълчи
В самочувствието няма лошо, когато е с покритие. Смотаните гръмогласни глупаци нямат покритие, а докарват имидж с крякане. И то временно
Аз лично се опитвам да избягвам гръмогласните смотани глупаци, защото не понасям крякане, което първо като звук е неприятно , второ няма нищо вярно в него. Ако все пак се налага да общувам с такива, не участвам в темата или бутам разговора в някаква друга посока.

Мда, понятията наистина се бъркат. Проблемът е че много често, скромните, възпитани, и интелигентни хора, се бъркат за такива с ниско самочувствие. Или пък щом някой говори по-тихо, той е плах и неуверен. Поне това съм виждала аз в ежедневието или при обсъждане.

Най-тихо говорят най-влиятелните. Само казвам.