Любим цитат от Маргарет Тачър: "Being powerful is like being a lady. If you have to tell people you are, you aren't".
Може да се отнесе към всичко.
Може да се отнесе към всичко.
- Публикувана: 7 дек. 2025, 17:05 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2025, 10:41 ч.
Щом някой е с умерено самочувствие, то той е без самочувствие!?
Най-тихо говорят най-влиятелните. Само казвам.
Не виждам какъв е проблемът, ако някой те дразни с прекалено самоизтъкване, да го игнорираш. Ама ти е колега - говори с него по работа, не се занимавай извън служебните теми. Ама ти е съсед - подминавай. Ама ти е гадже - не те е вързал никой за него.
Има хора, които просто не заслужават твоето внимание, затова няма и нужда да изразходваш ресурс за тях. Те няма да се променят, но ти се изтощаваш.
Има хора, които просто не заслужават твоето внимание, затова няма и нужда да изразходваш ресурс за тях. Те няма да се променят, но ти се изтощаваш.
Работата е там, че самочувствието е личната оценка която индивида поставя сам на себе си. Дали го имате, в какво количество и дали е с покритие можете да прецените единствено вие. То от там идва и израза само-чувствие, с една дума това е цялостна самооценка. Единствено човека който си я поставя има право да я оспорва, но ако има интелект над средното (IQ 150 например). Ако някой прецени за друг колко му е самочувствието точно и дали е правилно се е оценил, то той се явява по-глупавия индивид.
То затова е "САМО"-чувствие, защото сам се усещаш по определен начин и много хора мислят, че могат да ти го вдъхнат, наместят или занижат, но не. Чувстваш се и се оценяваш по някакво си твое вътрешно чувство, което си го носиш от дете. Може би родителите в ранно детство могат да формират донякъде самочувствието на детето си, но за мен то си е почти природна даденост и е излишно хабене на нерви да доказваш на някой, че не е това, за което се мисли или пък да му се доказваш. Най-важното е да знаеш ти кой си.
А съвсем отделна компонента е себе-усещането. Например вчера минаваме през строителен хипермаркет да съберем поръчка и една тьотка, която е охрана уж, и която нито веднъж в доста честите ни посещения там не съм видяла да стои изправена, вечно е на стол, се опитва да ни се зъби. Сега, нищо лично, не съм сноб, не съм надувка, имам ама наистина огромен толеранс към заблудени хора, обаче смятам, че себеусещането на тьотката, от което произлиза репченето ù, е много погрешно. И много твърдо вярвам, че моята оценка за нея е по-умна от нейната самооценка.
Тук наистина има проблеми с понятийния апарат. Бъркат се лошо възпитание и грубост със самочувствие и самооценка. Българите исторически сме хора с шокиращо ненормална (ниска) самооценка. Соцвъзпитанието допринесе към тази народопсихологична особеност. В индивидуалистичните философии, които доминират западната цивилизация в последните 200-300 години, понятие "скромност" не съществува, камо ли да се счита за личностно достойнство.
Ако сравниш един 20-годишен от тук и един 20-годишен от САЩ например (да речем, учат в един университет), последният категорично не знае и може повече, но е много по-ошлайфан и опитен в това как да се презентира, маркетира, продаде. Учи се. Проблемът е, че ще отнеме поне 3 поколения.
Особено тежко е при жените.
Ако сравниш един 20-годишен от тук и един 20-годишен от САЩ например (да речем, учат в един университет), последният категорично не знае и може повече, но е много по-ошлайфан и опитен в това как да се презентира, маркетира, продаде. Учи се. Проблемът е, че ще отнеме поне 3 поколения.
Особено тежко е при жените.
О, да, нарушихме ги - влязохме в самия магазин през по-близкия от два отворени широко турникета, който се оказа, че бил само за излизащи с едрогабаритни покупки. Аз изобщо не споря за това, че сме сбъркали, въпреки че реално нямаше никакви знаци, нито каси. Извинихме се, върнахме се, въпреки че бяхме вече почти между рафтовете и тръгнахме да заобикаляме към другия турникет. Тук беше моментът охраната да си затвори устата или пък любезно да посочи, че не може да се мине поради тази и тази причина… а тя започва да ни чете кресливо конско, все така на стола. Всъщност тя трябва да се извини, че не стои да пази там и че магазинът не е сложил половин табела. Не ние на нея да се извиняваме, че ни демонстрира липса на първите 7, мани липсата на всякакъв професионализъм. Обслужващ персонал, на който ние плащаме заплата, а тръгнала да ни крещи, все едно сме окалян Шаро в двора на селското ù шато. Не става така.
Тук наистина има проблеми с понятийния апарат. Бъркат се лошо възпитание и грубост със самочувствие и самооценка. Българите исторически сме хора с шокиращо ненормална (ниска) самооценка. Соцвъзпитанието допринесе към тази народопсихологична особеност. В индивидуалистичните философии, които доминират западната цивилизация в последните 200-300 години, понятие "скромност" не съществува, камо ли да се счита за личностно достойнство.
Ако сравниш един 20-годишен от тук и един 20-годишен от САЩ например (да речем, учат в един университет), последният категорично не знае и може повече, но е много по-ошлайфан и опитен в това как да се презентира, маркетира, продаде. Учи се. Проблемът е, че ще отнеме поне 3 поколения.
Особено тежко е при жените.
Ако сравниш един 20-годишен от тук и един 20-годишен от САЩ например (да речем, учат в един университет), последният категорично не знае и може повече, но е много по-ошлайфан и опитен в това как да се презентира, маркетира, продаде. Учи се. Проблемът е, че ще отнеме поне 3 поколения.
Особено тежко е при жените.
Думичката "скромност" нима не съществува в другите езици??? Да вземем да проверим?
СКРОМНОСТ
modesty, humility;
лъжлива СКРОМНОСТ false modesty;
прекалена СКРОМНОСТ prudery.
Тук наистина има проблеми с понятийния апарат. Бъркат се лошо възпитание и грубост със самочувствие и самооценка. Българите исторически сме хора с шокиращо ненормална (ниска) самооценка. Соцвъзпитанието допринесе към тази народопсихологична особеност. В индивидуалистичните философии, които доминират западната цивилизация в последните 200-300 години, понятие "скромност" не съществува, камо ли да се счита за личностно достойнство.
Ако сравниш един 20-годишен от тук и един 20-годишен от САЩ например (да речем, учат в един университет), последният категорично не знае и може повече, но е много по-ошлайфан и опитен в това как да се презентира, маркетира, продаде. Учи се. Проблемът е, че ще отнеме поне 3 поколения.
Особено тежко е при жените.
Ако сравниш един 20-годишен от тук и един 20-годишен от САЩ например (да речем, учат в един университет), последният категорично не знае и може повече, но е много по-ошлайфан и опитен в това как да се презентира, маркетира, продаде. Учи се. Проблемът е, че ще отнеме поне 3 поколения.
Особено тежко е при жените.
За симетрия бих казал, че американците са станали смотани, но със сигурност и там има малка част силно отракани и нагли.
Принципно е вярно, че сме (бяхме) с много ниска самооценка поколенията комунизъм и пост комунизъм.
За младите поколения, нещата са в 2те крайности.
Много ще го задълбаем, но според мен има твърда разлика между самочувствие и отстояване на себе си. Например може да има човек със самочувствие, който е тих, мълчи си и си трае. Но си има самочувствието. Тия типажи са любими в сюжетите на азиатските филми за герои.
Отстояването, може да нямаш самочувствие, ама като те настъпят, не си оставяш магарето в калта. Друг е въпросът, че ако редовно ти се налага, накрая изграждаш и самочувствие (в някаква степен).
в магазините има правила и трябва да се спазват
За хора, които искат да се направят на интересни, правилата не важат.
в магазините има правила и трябва да се спазват
За хора, които искат да се направят на интересни, правилата не важат.
И казват, че са над нещата.