При мен моментът дойде, когато ми направиха проблем за родителския отпуск, който исках да взема и на който имах право. Аз пак го взех де, но след разправии. Шест месеца по-късно видях обява, която ми пасваше, кандидатствах и ме взеха.
- Публикувана: 9 дек. 2025, 19:00 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2026, 08:58 ч.
Здравейте, кога разбирате, че е време да смените работата
Аз напуснах първата ми работа, когато не ми платиха тогава бяха други времена.
Следващата, когато се прибрах в България, защото беше в чужбина.
Следващата, защото откровено шефа беше ужасен - страшна злобарка, не стига че като шеф я нямаше никаква, но и злобееше за успехите на своите подчинени.
Сегашната ми - тъй като съм по майчинство не работя, но ми липсва, не си спомням за нея с досада.
Следващата, когато се прибрах в България, защото беше в чужбина.
Следващата, защото откровено шефа беше ужасен - страшна злобарка, не стига че като шеф я нямаше никаква, но и злобееше за успехите на своите подчинени.
Сегашната ми - тъй като съм по майчинство не работя, но ми липсва, не си спомням за нея с досада.
Здравното натоварване върви с крак през годините, към 40 се усеща, но го работиш, но докога, неразбиране от колегите винаги го има, независимо, че е посочено умения за работа в екип. Независимо от професията, кое е разковничето да се решите към тази важна стъпка?
В различни моменти на различни работи
1. Когато разбрах , че се превръщам в човек , който до скоро би ме отвращавал ( заприличваш на обкръжението си , искаш или не )
2. Когато осъзнах , че ( за дадения момент от живота ми ) парите са по важни , от по “ престижна позиция “.
3. Когато осъзнах , че няма по важно от здравето ми , психическо и физическо .
Започвайки работа (първа и мечтана) мразех петъците, защото ме откъсваше от любимото ми занимание. В понеделник се чувствах окрилена, щастлива и мотивирана да дам 100% от себе си.
След 10 години нещата се промениха, не работата като естество, а други неща ми бяха в тежест. И вече понеделниците не ми носеха радост, а петъкът беше станал мой празник. Тогава разбрах, че е време да предприема тази крачка. Е, отне ми година и половина, за да се реша, но все пак го направих. Не съжалявам, напротив.
След 10 години нещата се промениха, не работата като естество, а други неща ми бяха в тежест. И вече понеделниците не ми носеха радост, а петъкът беше станал мой празник. Тогава разбрах, че е време да предприема тази крачка. Е, отне ми година и половина, за да се реша, но все пак го направих. Не съжалявам, напротив.
На всички места на които съм работила досега са били две причините: неразбиране с колеги или проблеми с изискванията от шефа( прекалено много отговорности и изисквания, пък малко пар).
Като цяло мъжът ми винаги е взимал повече пари и съм имала огромна сигурност, затова никога не ми се е налагало да гледам заплатата. Просто е трябвало да ми харесва работата и да се чувствам добре с колегите.
Ами все имаше някои колеги, които да се дразнят и да хейтят новите хора.
Като цяло мъжът ми винаги е взимал повече пари и съм имала огромна сигурност, затова никога не ми се е налагало да гледам заплатата. Просто е трябвало да ми харесва работата и да се чувствам добре с колегите.
Ами все имаше някои колеги, които да се дразнят и да хейтят новите хора.
Напускала съм работа, когато разбрах, че не е за мен.
Сега влязох във форума да търся отговори на въпроси, които ми се въртят от известно време. Не издържам на сегашната ми работа,(от 8 години съм в тази професия) , но напоследък взе да става все по-нетърпимо..здравословно не съм добре. Вдигам кръвно, вие ми се свят, нервите ми са изхабени до краен предел..и почвам да осъзнавам, че не си струва. Въпросът е какво друго мога да работя, въпреки че съм с 2 образования, още навремето не си намерих работа по специалността и се преквалифицирах. Та по първата специалност едва ли ще се реализирам.. въпросът е какво друго да пробвам. Явно е назрял момента и ще трябва да се хвана в ръце и да търся. Здравето наистина е най-важно.
Сега влязох във форума да търся отговори на въпроси, които ми се въртят от известно време. Не издържам на сегашната ми работа,(от 8 години съм в тази професия) , но напоследък взе да става все по-нетърпимо..здравословно не съм добре. Вдигам кръвно, вие ми се свят, нервите ми са изхабени до краен предел..и почвам да осъзнавам, че не си струва. Въпросът е какво друго мога да работя, въпреки че съм с 2 образования, още навремето не си намерих работа по специалността и се преквалифицирах. Та по първата специалност едва ли ще се реализирам.. въпросът е какво друго да пробвам. Явно е назрял момента и ще трябва да се хвана в ръце и да търся. Здравето наистина е най-важно.
Според мен явно е назрява момента да си починеш.
Също да не вземаш толкова присърце нещата.
На работа минава голяма част от деня, но се работи, защото там се изкарват пари.
За всичко останало.
Но задължително ти трябва почивка.
Като се отдалечиш ще видиш нещата по друг, различен начин и най-важното ще си върнеш маст от спокойствието.
Дори и да не си вземеш 20 дни отпуска (това се случва трудно) и малко да са пак ще се чувстваш по-добре.
Е, ако не помогне ще знаеш, че не помага.
Също да не вземаш толкова присърце нещата.
На работа минава голяма част от деня, но се работи, защото там се изкарват пари.
За всичко останало.
Но задължително ти трябва почивка.
Като се отдалечиш ще видиш нещата по друг, различен начин и най-важното ще си върнеш маст от спокойствието.
Дори и да не си вземеш 20 дни отпуска (това се случва трудно) и малко да са пак ще се чувстваш по-добре.
Е, ако не помогне ще знаеш, че не помага.
Ее, че то в повечето случей когато човек стигне вече до това усещане за смяна на местоработата вече е пробвал да вземе отпуска. По скоро бих казала аз, че щом нервите са опънати до краен предел просто няма смисл да ги троши повече. Нито нервите ще се върнат нито здравето. А само с пари не се живее.
Според мен явно е назрява момента да си починеш.
Също да не вземаш толкова присърце нещата.
На работа минава голяма част от деня, но се работи, защото там се изкарват пари.
За всичко останало.
Но задължително ти трябва почивка.
Като се отдалечиш ще видиш нещата по друг, различен начин и най-важното ще си върнеш маст от спокойствието.
Дори и да не си вземеш 20 дни отпуска (това се случва трудно) и малко да са пак ще се чувстваш по-добре.
Е, ако не помогне ще знаеш, че не помага.
Също да не вземаш толкова присърце нещата.
На работа минава голяма част от деня, но се работи, защото там се изкарват пари.
За всичко останало.
Но задължително ти трябва почивка.
Като се отдалечиш ще видиш нещата по друг, различен начин и най-важното ще си върнеш маст от спокойствието.
Дори и да не си вземеш 20 дни отпуска (това се случва трудно) и малко да са пак ще се чувстваш по-добре.
Е, ако не помогне ще знаеш, че не помага.
То поне за пари да ставаше въпрос..учител съм, всички знаете какви са заплатите. Изпитвам крайно неудовлетворение в последно време..плюс здравословните проблеми, които се отключват един по един... В момента съм ваканция , та не са 20 дни отпуск, а 12, но изгледи да си променя мнението, едва ли..
Ее, че то в повечето случей когато човек стигне вече до това усещане за смяна на местоработата вече е пробвал да вземе отпуска. По скоро бих казала аз, че щом нервите са опънати до краен предел просто няма смисл да ги троши повече. Нито нервите ще се върнат нито здравето. А само с пари не се живее.
Според мен явно е назрява момента да си починеш.
Също да не вземаш толкова присърце нещата.
На работа минава голяма част от деня, но се работи, защото там се изкарват пари.
За всичко останало.
Но задължително ти трябва почивка.
Като се отдалечиш ще видиш нещата по друг, различен начин и най-важното ще си върнеш маст от спокойствието.
Дори и да не си вземеш 20 дни отпуска (това се случва трудно) и малко да са пак ще се чувстваш по-добре.
Е, ако не помогне ще знаеш, че не помага.
Също да не вземаш толкова присърце нещата.
На работа минава голяма част от деня, но се работи, защото там се изкарват пари.
За всичко останало.
Но задължително ти трябва почивка.
Като се отдалечиш ще видиш нещата по друг, различен начин и най-важното ще си върнеш маст от спокойствието.
Дори и да не си вземеш 20 дни отпуска (това се случва трудно) и малко да са пак ще се чувстваш по-добре.
Е, ако не помогне ще знаеш, че не помага.
Разбирам Ви. Аз също съм учител, но вече втора година не съм в системата и наистина се чувствам много добре. Аз напуснах, за да се оправям с воденето на детето на училище, и въпреки че в момента получавам по- малко дори от учител, не вярвах, че ще ми се отрази така добре. Не знам дали някога пак ще искам да се върна.
Колкото повече работодатели, толкова повече опит. Различни ситуации, различни методи за справяне.
Даже са ми странни хора, които по 5+ години седят на същата работа, на същата позиция. Вероятно на почти същите пари.
Минат ли 2 години горе-долу всичко от тази роля е усвоено, пробвано, повторено - време е за нови знания на ново място
Даже са ми странни хора, които по 5+ години седят на същата работа, на същата позиция. Вероятно на почти същите пари.
Минат ли 2 години горе-долу всичко от тази роля е усвоено, пробвано, повторено - време е за нови знания на ново място
В повечето случей хора които стоят 5+ години на едно и също място това са все възрастни. Които стоят или защото им остава малко до пенсия или нещо им е прекалено удобно. Не мислят толкова за знанията и чувството на удовлетвореност а просто да изкарат месеца и да избутат все някак. Има и млади де но тук говорим за разни скътавки вече.
Колкото повече работодатели, толкова повече опит. Различни ситуации, различни методи за справяне.
Даже са ми странни хора, които по 5+ години седят на същата работа, на същата позиция. Вероятно на почти същите пари.
Минат ли 2 години горе-долу всичко от тази роля е усвоено, пробвано, повторено - време е за нови знания на ново място
Даже са ми странни хора, които по 5+ години седят на същата работа, на същата позиция. Вероятно на почти същите пари.
Минат ли 2 години горе-долу всичко от тази роля е усвоено, пробвано, повторено - време е за нови знания на ново място
Не всички работят в кол центрове или нещо до там да продават и предлагат. Има множество професии, при които е меко казано неадекватно да очакваш хората да си сменят работата на всеки 5 години. Учителите например - според мен добрите учители правят едно училище престижно или не. Резултатите им се виждат най-добре в дългосрочен план. Полицай - къде се очаква да отиде след 5 години? А инженер, техник, учен, хлебар, сладкар...?