- Публикувана: 11 дек. 2025, 17:21 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2026, 17:37 ч.
Мартчета 2026 (Тема 3)
Момичета,пожелавам ви раждането да ви се получи така както искате,но най-важното е изхода.
С първата ми бременност се бях насочила към естествено раждане,даже и без обезболяване се бях засилила да е,но... На едно рутинно мерене на тонове стана така че ме разрязаха след 40-50 минути. Винаги ме е било страх да ме приспят и сега пак е така. Имах късмет,че не бях яла скоро и ми сложила спинална упойка и бях будна. Да ви кажа като чух тоновете на детето никакъв страх нямаше в мен да ме приспят. Не помислих за упойките,алергии и това че не познавам екипа,който ме оперира. Просто исках да я изкарат колкото може по-бързо. Осъзнавам,че имах късмет за много неща. Най-вече че дъщеря ми беше ок,но също и с възстановяването след това. Бях чувала,че е много трудно в началото, което си е много логично,все пак си е операция и то не малка. Родих в частна болница, отидох без документи,без чанта,без подготовка и въпреки това всички се погрижиха за мен. Пуснаха ми изследванията, донесоха ми багажа,даже и мъжът ми пуснаха да ме види за две минути в реанимация(беше се притеснил, защото всичко се случи по този начин). Раздвижиха ме на шестия час и на следващия ден сама станах.Да,болеше и имаш чувството че ще ти изпадат органите първите два дни,но истината е че окачвах нещо много по-лошо. Дори мъжът ми каза че изглеждам чудесно. В началото на осми месец от натиска от бебето ме болеше всеки път когато съм права ПОСТОЯННО и като я изкараха много ми олекна.
Сега говорих с АГ и той ми каза че ако искам той да ми е на раждането иска да е секцио. Ако съм искала да е нормално веднага ми предложи свой близък колега. Каза че за него няма значение, аз да съм спокойна. Честно казано настроила съм се за секцио, защото ми е долу-горе познато. Но както казах и на него-важното е да излезе живо и здраво от мен това бебе.
Така че планът ми е този път за секцио, а да видим съдбата какво ще реши.
С първата ми бременност се бях насочила към естествено раждане,даже и без обезболяване се бях засилила да е,но... На едно рутинно мерене на тонове стана така че ме разрязаха след 40-50 минути. Винаги ме е било страх да ме приспят и сега пак е така. Имах късмет,че не бях яла скоро и ми сложила спинална упойка и бях будна. Да ви кажа като чух тоновете на детето никакъв страх нямаше в мен да ме приспят. Не помислих за упойките,алергии и това че не познавам екипа,който ме оперира. Просто исках да я изкарат колкото може по-бързо. Осъзнавам,че имах късмет за много неща. Най-вече че дъщеря ми беше ок,но също и с възстановяването след това. Бях чувала,че е много трудно в началото, което си е много логично,все пак си е операция и то не малка. Родих в частна болница, отидох без документи,без чанта,без подготовка и въпреки това всички се погрижиха за мен. Пуснаха ми изследванията, донесоха ми багажа,даже и мъжът ми пуснаха да ме види за две минути в реанимация(беше се притеснил, защото всичко се случи по този начин). Раздвижиха ме на шестия час и на следващия ден сама станах.Да,болеше и имаш чувството че ще ти изпадат органите първите два дни,но истината е че окачвах нещо много по-лошо. Дори мъжът ми каза че изглеждам чудесно. В началото на осми месец от натиска от бебето ме болеше всеки път когато съм права ПОСТОЯННО и като я изкараха много ми олекна.
Сега говорих с АГ и той ми каза че ако искам той да ми е на раждането иска да е секцио. Ако съм искала да е нормално веднага ми предложи свой близък колега. Каза че за него няма значение, аз да съм спокойна. Честно казано настроила съм се за секцио, защото ми е долу-горе познато. Но както казах и на него-важното е да излезе живо и здраво от мен това бебе.
Така че планът ми е този път за секцио, а да видим съдбата какво ще реши.
Охх прочетох Наш и сега съм се притеснила, че още сме в ремонт. Накупили сме всичко или поне така си мислим, нооо всичко е в торби на средата на коридора. 
А в понеделник съм на тонове и го мисля, макар че бебка е доста активна на моменти чак ме плаши. 
Колкото до таткото да присъства - шанс нулев, припаднал е преди да сме започнали същинската част.
А в понеделник съм на тонове и го мисля, макар че бебка е доста активна на моменти чак ме плаши. Колкото до таткото да присъства - шанс нулев, припаднал е преди да сме започнали същинската част.
По темата с мъжете, предполагам е до човек. Аз честно казано много бих искала мъжът ми да присъства, но понеже се очертава да е секцио няма да има как. Преди 2 години когато трябваше да прекратят бременността ми в началото на 6ти месец му се обадих посред нощ и той беше с мен през цялото време. Беше ужасен момент и за двама ни, със сигурност е видял много неща, които на мен ми бяха спестени и ми беше огромна опора. Това ни сплоти още повече и със сигурност не е имало негативно отражение върху взаимоотношенията ни.
А по темата с родилните зали в Надежда, да широки са и са комфортни. Както е показано на снимката по-нагоре имат легла, които при нужда се трансформират в магаре.
А по темата с родилните зали в Надежда, да широки са и са комфортни. Както е показано на снимката по-нагоре имат легла, които при нужда се трансформират в магаре.
Ние тази "подготовка" я отложихме за след като се роди - таткото ще действа. Само големите неща - количка, столчета за кола и легло, капарирахме, но и те ще се взимат след раждането. Тежко им на всички, които ще тичат 😂 И, като съм с първо дете, списъкът е километричен. Ама пустото суеверие.
Само скрин поръчахме и го чакаме, защото там няма как.
Само скрин поръчахме и го чакаме, защото там няма как.
Черешке, ти от всичко изписано за “най-ведрото” се хвана, не мога 🤣 Я кажи коя зодия си. 😁 Нищо няма да стане, остави го това дете да си шава на спокойствие, докато още има място, че скоро ще му стане тясно и ще заживее като в онези апартаменти по ФБ групите - боксониера, преустроена в четиристаен. 🙈
Овен съм, за това и казвам, че не си харесвам характера, не искам децата ми да са овни Колкото инат има в мен, толкова и притеснение.
Ако всичко върви по план другата седмица стаята е готова и ще се подрежда. Стегнала съм бабите за едно основно почистване на целия етаж, защото сама не мисля, че ще успея. Бързо се изморявам.
Добре че накупихме всичко, защото сега не ми се мисли, ако трябваше да обикалям по магазините. И аз бях от суеверните, но това суеверие се изпари покрай намаленията.
Колкото инат има в мен, толкова и притеснение. Ако всичко върви по план другата седмица стаята е готова и ще се подрежда. Стегнала съм бабите за едно основно почистване на целия етаж, защото сама не мисля, че ще успея. Бързо се изморявам.
Добре че накупихме всичко, защото сега не ми се мисли, ако трябваше да обикалям по магазините. И аз бях от суеверните, но това суеверие се изпари покрай намаленията.
Овен съм, за това и казвам, че не си харесвам характера, не искам децата ми да са овни Колкото инат има в мен, толкова и притеснение.
Ако всичко върви по план другата седмица стаята е готова и ще се подрежда. Стегнала съм бабите за едно основно почистване на целия етаж, защото сама не мисля, че ще успея. Бързо се изморявам.
Добре че накупихме всичко, защото сега не ми се мисли, ако трябваше да обикалям по магазините. И аз бях от суеверните, но това суеверие се изпари покрай намаленията.
Колкото инат има в мен, толкова и притеснение. Ако всичко върви по план другата седмица стаята е готова и ще се подрежда. Стегнала съм бабите за едно основно почистване на целия етаж, защото сама не мисля, че ще успея. Бързо се изморявам.
Добре че накупихме всичко, защото сега не ми се мисли, ако трябваше да обикалям по магазините. И аз бях от суеверните, но това суеверие се изпари покрай намаленията.
Ама подостри ги тез рога, излъскай копитцата и смело напред!
Овен съм, за това и казвам, че не си харесвам характера, не искам децата ми да са овни Колкото инат има в мен, толкова и притеснение.
Ако всичко върви по план другата седмица стаята е готова и ще се подрежда. Стегнала съм бабите за едно основно почистване на целия етаж, защото сама не мисля, че ще успея. Бързо се изморявам.
Добре че накупихме всичко, защото сега не ми се мисли, ако трябваше да обикалям по магазините. И аз бях от суеверните, но това суеверие се изпари покрай намаленията.
Колкото инат има в мен, толкова и притеснение. Ако всичко върви по план другата седмица стаята е готова и ще се подрежда. Стегнала съм бабите за едно основно почистване на целия етаж, защото сама не мисля, че ще успея. Бързо се изморявам.
Добре че накупихме всичко, защото сега не ми се мисли, ако трябваше да обикалям по магазините. И аз бях от суеверните, но това суеверие се изпари покрай намаленията.
Първо да обясня за тоновете. Беше нещо като прескачане на сърцето. На всеки три удара четвъртият липсва.
Второ - от всичко което ми казах и прочетох такива случаи са рядкост и честно няма защо да се притеснявате за това. Със сигурност не съм искала да изплаша никоя от вас. Дъщеря ми е родена 15 дни преди термин и след като я изкараха абсорбира всичко беше ок.
Трето- това че беше стресиращо за около час не означава че съм останала с лошо усещане за раждането. То и нормално да беше и всичко да мине по план пак може да си е стресиращо и психически и физически(все пак е нещо неизвестно).Избрала съм да раждам в същата болница и голяма част от екипа там си е същият.
Пак казвам,че не исках да прозвуча негативно и да ви плаша. Чувството ми от раждането наистина си остана хубаво.
Второ - от всичко което ми казах и прочетох такива случаи са рядкост и честно няма защо да се притеснявате за това. Със сигурност не съм искала да изплаша никоя от вас. Дъщеря ми е родена 15 дни преди термин и след като я изкараха абсорбира всичко беше ок.
Трето- това че беше стресиращо за около час не означава че съм останала с лошо усещане за раждането. То и нормално да беше и всичко да мине по план пак може да си е стресиращо и психически и физически(все пак е нещо неизвестно).Избрала съм да раждам в същата болница и голяма част от екипа там си е същият.
Пак казвам,че не исках да прозвуча негативно и да ви плаша. Чувството ми от раждането наистина си остана хубаво.
Наш, не ме разбирай погрешно. Първа бременност ми е и изпитвам страх от неизвестното. В понеделник са ми първите тонове и без това щеше да си ми е притеснено. 
Наш, не ме разбирай погрешно. Първа бременност ми е и изпитвам страх от неизвестното. В понеделник са ми първите тонове и без това щеше да си ми е притеснено.
Тогава не правих фетална ехокардиография,не видяха причина да ме насочат за такава. Няколко пъти съм ходила на тонове и това беше първият път в който се чу нещо подобно. Всъщност аритмията при бебета се случвала и понякога нямало обяснение за нея. Понякога е и само временно явление и когато е в по-рано седмици даже оставяли бебетата и майката под наблюдение,но не предизвиквали раждане. При мен явно са решили да действат защото вече термина ми беше близо. В много случаи с аритмия тя се разрешава в момента на раждането и от само себе си. Не са насочвали дъщеря ми към специалист. Беше прегледана в болницата и не намериха нищо обезпокоително. Когато я изкараха я прегледаха за малко преди да ми я покажат. Може би 2-3 минути. После ми я показаха и казаха здраво момиче,мерките ѝ и 9 от 10 по Апгар. С това приключи всичко.
Сега ходих на фетална ехокардиография и видяха съвсем малка дупчица в едната ципичка на сърцето. Нещо подобно. Обясниха ми че в повечето случаи това се разрешава вътреутробно(затваря се). Когато това не се случи в 9 от 10 деца се затваря до първата година. Казаха да не го мисля.
Сега ходих на фетална ехокардиография и видяха съвсем малка дупчица в едната ципичка на сърцето. Нещо подобно. Обясниха ми че в повечето случаи това се разрешава вътреутробно(затваря се). Когато това не се случи в 9 от 10 деца се затваря до първата година. Казаха да не го мисля.
Наш, не ме разбирай погрешно. Първа бременност ми е и изпитвам страх от неизвестното. В понеделник са ми първите тонове и без това щеше да си ми е притеснено.