- Публикувана: 11 дек. 2025, 17:21 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2026, 09:18 ч.
Мартчета 2026 (Тема 3)
Аз от тази гледна точка все още не знам дали искам да е с мен в родилната зала. При първото раждане не можеше, защото бяха мерки свързани с Ковид. Както казаха нагоре, мисля, че ще се държа по-мъжки, ако няма никой с мен. От друга страна пък е хубаво да имаш и някаква подкрепа в този момент, да си говорите, да те разсейва. Та за това още се двоумя. Поне за детето няма да мисля в този момент, ако мъжа ми е с мен, имаме два чифта баби и дядовци на разположение😅
Аа, сетих се за нещо относно Надежда и Шейново, нали се чудеше между тях, Seaglass.
В Надежда бях в най-голямата зала за раждане, тя не знам другите как са, но там е приятно да имаш компания, има достатъчно място. Имаше радио и синковецът си има "негова" песен - тази, която звучеше, когато се роди.
В Шейново бях в една миниатюрна стаичка, даже по-скоро преградена част към сестринските кабинети, където оправяха документите, та там аз, лекар, две акушерки и накрая неонатолог бяхме един връз друг. Абсурд да се мота и съпруг там някъде, не виждам как ще бъде удобно за него. Знам, че има опция да присъства бащата и предполагам, че има повече пространство в някаква предродилна зала, но в тази родилна, която аз видях, по-добре да няма "излишни" хора. Музика нема, чуват се разговорите наоколо.
Мислела съм го сега това с присъствието, но не сме говорили. Единствен вариант да е там мъжът ми е, ако раждането се случи по-бързичко и изцяло във времето между 8:30 и 17:00, и децата да са на градина в този момент. Ама дали ще ходят тогава, дали ще е работен ден, дали всичко ще е без проблеми... Много "ако"-та. По-големият шанс е да съм с акушерката само, но нямам никакви проблеми с това.
В Надежда бях в най-голямата зала за раждане, тя не знам другите как са, но там е приятно да имаш компания, има достатъчно място. Имаше радио и синковецът си има "негова" песен - тази, която звучеше, когато се роди.
В Шейново бях в една миниатюрна стаичка, даже по-скоро преградена част към сестринските кабинети, където оправяха документите, та там аз, лекар, две акушерки и накрая неонатолог бяхме един връз друг. Абсурд да се мота и съпруг там някъде, не виждам как ще бъде удобно за него. Знам, че има опция да присъства бащата и предполагам, че има повече пространство в някаква предродилна зала, но в тази родилна, която аз видях, по-добре да няма "излишни" хора. Музика нема, чуват се разговорите наоколо.
Мислела съм го сега това с присъствието, но не сме говорили. Единствен вариант да е там мъжът ми е, ако раждането се случи по-бързичко и изцяло във времето между 8:30 и 17:00, и децата да са на градина в този момент. Ама дали ще ходят тогава, дали ще е работен ден, дали всичко ще е без проблеми... Много "ако"-та. По-големият шанс е да съм с акушерката само, но нямам никакви проблеми с това.
Йонси, в Надежда задължително ли раждаш на магаре или си на някакво легло/родилно столче/друго? В Шейново акушерката ми обясни, че раждаш на магаре, за да могат по-добре да придържат перинеума и да избегнат разкъсвания.
Мда, и аз бях на такова легло, но то си е на практика магаре. Преди това може всякакви пози, но за самото раждане нямаш избор.
Ето, намерих и снимка как изглежда.
Иначе нагоре се коментираше колко широки са стаите, където раждаш и действително са широки, има място всеки да се движи и да обикаля без да пречи на другия, ако си с придружител.
Аз не съм говорила с мм изобщо на тази тема, мисля си, ако той изяви желание, нека дойде, няма да го спра, но иначе не бих го предложила аз. Някак е като задължение, а не всеки възприема тази гледка по същия начин. Така или иначе 100 на 100 ще чака някъде там, нека сам прецени къде да е 😂
Аз не съм говорила с мм изобщо на тази тема, мисля си, ако той изяви желание, нека дойде, няма да го спра, но иначе не бих го предложила аз. Някак е като задължение, а не всеки възприема тази гледка по същия начин. Така или иначе 100 на 100 ще чака някъде там, нека сам прецени къде да е 😂
Момичета,пожелавам ви раждането да ви се получи така както искате,но най-важното е изхода.
С първата ми бременност се бях насочила към естествено раждане,даже и без обезболяване се бях засилила да е,но... На едно рутинно мерене на тонове стана така че ме разрязаха след 40-50 минути. Винаги ме е било страх да ме приспят и сега пак е така. Имах късмет,че не бях яла скоро и ми сложила спинална упойка и бях будна. Да ви кажа като чух тоновете на детето никакъв страх нямаше в мен да ме приспят. Не помислих за упойките,алергии и това че не познавам екипа,който ме оперира. Просто исках да я изкарат колкото може по-бързо. Осъзнавам,че имах късмет за много неща. Най-вече че дъщеря ми беше ок,но също и с възстановяването след това. Бях чувала,че е много трудно в началото, което си е много логично,все пак си е операция и то не малка. Родих в частна болница, отидох без документи,без чанта,без подготовка и въпреки това всички се погрижиха за мен. Пуснаха ми изследванията, донесоха ми багажа,даже и мъжът ми пуснаха да ме види за две минути в реанимация(беше се притеснил, защото всичко се случи по този начин). Раздвижиха ме на шестия час и на следващия ден сама станах.Да,болеше и имаш чувството че ще ти изпадат органите първите два дни,но истината е че окачвах нещо много по-лошо. Дори мъжът ми каза че изглеждам чудесно. В началото на осми месец от натиска от бебето ме болеше всеки път когато съм права ПОСТОЯННО и като я изкараха много ми олекна.
Сега говорих с АГ и той ми каза че ако искам той да ми е на раждането иска да е секцио. Ако съм искала да е нормално веднага ми предложи свой близък колега. Каза че за него няма значение, аз да съм спокойна. Честно казано настроила съм се за секцио, защото ми е долу-горе познато. Но както казах и на него-важното е да излезе живо и здраво от мен това бебе.
Така че планът ми е този път за секцио, а да видим съдбата какво ще реши.
С първата ми бременност се бях насочила към естествено раждане,даже и без обезболяване се бях засилила да е,но... На едно рутинно мерене на тонове стана така че ме разрязаха след 40-50 минути. Винаги ме е било страх да ме приспят и сега пак е така. Имах късмет,че не бях яла скоро и ми сложила спинална упойка и бях будна. Да ви кажа като чух тоновете на детето никакъв страх нямаше в мен да ме приспят. Не помислих за упойките,алергии и това че не познавам екипа,който ме оперира. Просто исках да я изкарат колкото може по-бързо. Осъзнавам,че имах късмет за много неща. Най-вече че дъщеря ми беше ок,но също и с възстановяването след това. Бях чувала,че е много трудно в началото, което си е много логично,все пак си е операция и то не малка. Родих в частна болница, отидох без документи,без чанта,без подготовка и въпреки това всички се погрижиха за мен. Пуснаха ми изследванията, донесоха ми багажа,даже и мъжът ми пуснаха да ме види за две минути в реанимация(беше се притеснил, защото всичко се случи по този начин). Раздвижиха ме на шестия час и на следващия ден сама станах.Да,болеше и имаш чувството че ще ти изпадат органите първите два дни,но истината е че окачвах нещо много по-лошо. Дори мъжът ми каза че изглеждам чудесно. В началото на осми месец от натиска от бебето ме болеше всеки път когато съм права ПОСТОЯННО и като я изкараха много ми олекна.
Сега говорих с АГ и той ми каза че ако искам той да ми е на раждането иска да е секцио. Ако съм искала да е нормално веднага ми предложи свой близък колега. Каза че за него няма значение, аз да съм спокойна. Честно казано настроила съм се за секцио, защото ми е долу-горе познато. Но както казах и на него-важното е да излезе живо и здраво от мен това бебе.
Така че планът ми е този път за секцио, а да видим съдбата какво ще реши.
Важното е да си спокойна, Наш, голям стрес си изживяла! 🩷
По темата с мъжете - аз хич не чакам някой нещо да се сети и си питам директно искаш ли, не искаш ли. Даже обсъждахме дали ако види нещо там долу ще ни се отрази по някакъв начин на сексуалния живот. Видял е само коса вече накрая, защото бях легнала и беше седнал до главата ми, но нямаше никакви негативни последици. Чувала съм за мъже, които после едва ли не са травмирани и не искат да спят с жена си. 🤦
По темата с мъжете - аз хич не чакам някой нещо да се сети и си питам директно искаш ли, не искаш ли. Даже обсъждахме дали ако види нещо там долу ще ни се отрази по някакъв начин на сексуалния живот. Видял е само коса вече накрая, защото бях легнала и беше седнал до главата ми, но нямаше никакви негативни последици. Чувала съм за мъже, които после едва ли не са травмирани и не искат да спят с жена си. 🤦
Честно казано, мога да си представя от тяхна гледна точка какво им е, определено не е гледка за всеки, дори аз като погледнах надолу и видях главата на дъщеря ми се стреснах🤣та според мен мъжа ,,там долу” работа няма. Дори аз самата не бих позволила да гледа, по-скоро го искам за морална подкрепа преди напъните. След това навън😅
На мен ми казаха по-скоро да се подготвям психически за секцио, но да видим 😅 Каквото и да е раждането при мен, ако бащата присъства, ще трябва втори медицински екип за него 😂😂😂
Чудя се и аз кога да започна с подготовката на бебешките неща. Имам леки съмнения, че накрая ще се изморявам бързо и няма да ми се занимава, макар че съм с малък корем (поне за сега) 🤷♀
Другата седмица ще правя контролни изследвания за анемията, за да видим има ли подобрение 🤞
Чудя се и аз кога да започна с подготовката на бебешките неща. Имам леки съмнения, че накрая ще се изморявам бързо и няма да ми се занимава, макар че съм с малък корем (поне за сега) 🤷♀
Другата седмица ще правя контролни изследвания за анемията, за да видим има ли подобрение 🤞
Момичета,пожелавам ви раждането да ви се получи така както искате,но най-важното е изхода.
С първата ми бременност се бях насочила към естествено раждане,даже и без обезболяване се бях засилила да е,но... На едно рутинно мерене на тонове стана така че ме разрязаха след 40-50 минути. Винаги ме е било страх да ме приспят и сега пак е така. Имах късмет,че не бях яла скоро и ми сложила спинална упойка и бях будна. Да ви кажа като чух тоновете на детето никакъв страх нямаше в мен да ме приспят. Не помислих за упойките,алергии и това че не познавам екипа,който ме оперира. Просто исках да я изкарат колкото може по-бързо. Осъзнавам,че имах късмет за много неща. Най-вече че дъщеря ми беше ок,но също и с възстановяването след това. Бях чувала,че е много трудно в началото, което си е много логично,все пак си е операция и то не малка. Родих в частна болница, отидох без документи,без чанта,без подготовка и въпреки това всички се погрижиха за мен. Пуснаха ми изследванията, донесоха ми багажа,даже и мъжът ми пуснаха да ме види за две минути в реанимация(беше се притеснил, защото всичко се случи по този начин). Раздвижиха ме на шестия час и на следващия ден сама станах.Да,болеше и имаш чувството че ще ти изпадат органите първите два дни,но истината е че окачвах нещо много по-лошо. Дори мъжът ми каза че изглеждам чудесно. В началото на осми месец от натиска от бебето ме болеше всеки път когато съм права ПОСТОЯННО и като я изкараха много ми олекна.
Сега говорих с АГ и той ми каза че ако искам той да ми е на раждането иска да е секцио. Ако съм искала да е нормално веднага ми предложи свой близък колега. Каза че за него няма значение, аз да съм спокойна. Честно казано настроила съм се за секцио, защото ми е долу-горе познато. Но както казах и на него-важното е да излезе живо и здраво от мен това бебе.
Така че планът ми е този път за секцио, а да видим съдбата какво ще реши.
С първата ми бременност се бях насочила към естествено раждане,даже и без обезболяване се бях засилила да е,но... На едно рутинно мерене на тонове стана така че ме разрязаха след 40-50 минути. Винаги ме е било страх да ме приспят и сега пак е така. Имах късмет,че не бях яла скоро и ми сложила спинална упойка и бях будна. Да ви кажа като чух тоновете на детето никакъв страх нямаше в мен да ме приспят. Не помислих за упойките,алергии и това че не познавам екипа,който ме оперира. Просто исках да я изкарат колкото може по-бързо. Осъзнавам,че имах късмет за много неща. Най-вече че дъщеря ми беше ок,но също и с възстановяването след това. Бях чувала,че е много трудно в началото, което си е много логично,все пак си е операция и то не малка. Родих в частна болница, отидох без документи,без чанта,без подготовка и въпреки това всички се погрижиха за мен. Пуснаха ми изследванията, донесоха ми багажа,даже и мъжът ми пуснаха да ме види за две минути в реанимация(беше се притеснил, защото всичко се случи по този начин). Раздвижиха ме на шестия час и на следващия ден сама станах.Да,болеше и имаш чувството че ще ти изпадат органите първите два дни,но истината е че окачвах нещо много по-лошо. Дори мъжът ми каза че изглеждам чудесно. В началото на осми месец от натиска от бебето ме болеше всеки път когато съм права ПОСТОЯННО и като я изкараха много ми олекна.
Сега говорих с АГ и той ми каза че ако искам той да ми е на раждането иска да е секцио. Ако съм искала да е нормално веднага ми предложи свой близък колега. Каза че за него няма значение, аз да съм спокойна. Честно казано настроила съм се за секцио, защото ми е долу-горе познато. Но както казах и на него-важното е да излезе живо и здраво от мен това бебе.
Така че планът ми е този път за секцио, а да видим съдбата какво ще реши.