- Публикувана: 11 дек. 2025, 17:21 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2026, 11:59 ч.
Мартчета 2026 (Тема 3)
Аз се чудя дали да не си взема обикновени нощници от Синсей (има доста евтини сега). Нали за кърменето е добре да се прави при контакт кожа в кожа, реално ако нощницата е за кърмачки и само на гърдите се разкопчава, с бебчето почти няма да се усещаме.
Йонси, това с гладенето всички около мен ми се чудят 😂 ама аз съм зодия Дева и пусто не мига да преглътна да ходим неизгладени 😂
Момичета, тъй като тук има опитни майки вече, до тази седмица мислех, че единственият вариант е секцио заради очите, но се оказа, че от хормоните на бременността нещата са се нормализирали и ще мога да родя нормално.
Въпросът е, че изпаднах в лека паника понеже до този момент изобщо не съм го мислела като възможен вариант и не знам дали ще имам достатъчно време за "подготовка" и какво следва да представлява тази подготовка? 🤯
Въпросът е, че изпаднах в лека паника понеже до този момент изобщо не съм го мислела като възможен вариант и не знам дали ще имам достатъчно време за "подготовка" и какво следва да представлява тази подготовка? 🤯
Ама то дори не е до книги и препоръки, Яси, а си е логика. Ако се поставим на мястото на бебето какво излиза? Живееш си живота на едно сравнително тъмно място, постоянно те люлеят, чуваш външния свят приглушено, сърцето на майка си постоянно, плуваш си, не усещаш глад, докосва те само вода, гласът на майка ти и нейният мирис са ти най-приятните неща.
И изведнъж какво? Ярка светлина, силни звуци, студ, допир на материи, на чужди ръце, глад, трябва да дишаш сам, да ядеш и храносмила сам. Температурата на майчиното тяло е най-подходяща, ареолите миришат на околоплодна течност, чуваш сърцето й, гласа й. Най-естественото нещо е кожа в кожа.
И изведнъж какво? Ярка светлина, силни звуци, студ, допир на материи, на чужди ръце, глад, трябва да дишаш сам, да ядеш и храносмила сам. Температурата на майчиното тяло е най-подходяща, ареолите миришат на околоплодна течност, чуваш сърцето й, гласа й. Най-естественото нещо е кожа в кожа.
Ама то дори не е до книги и препоръки, Яси, а си е логика. Ако се поставим на мястото на бебето какво излиза? Живееш си живота на едно сравнително тъмно място, постоянно те люлеят, чуваш външния свят приглушено, сърцето на майка си постоянно, плуваш си, не усещаш глад, докосва те само вода, гласът на майка ти и нейният мирис са ти най-приятните неща.
И изведнъж какво? Ярка светлина, силни звуци, студ, допир на материи, на чужди ръце, глад, трябва да дишаш сам, да ядеш и храносмила сам. Температурата на майчиното тяло е най-подходяща, ареолите миришат на околоплодна течност, чуваш сърцето й, гласа й. Най-естественото нещо е кожа в кожа.
И изведнъж какво? Ярка светлина, силни звуци, студ, допир на материи, на чужди ръце, глад, трябва да дишаш сам, да ядеш и храносмила сам. Температурата на майчиното тяло е най-подходяща, ареолите миришат на околоплодна течност, чуваш сърцето й, гласа й. Най-естественото нещо е кожа в кожа.
Дарби, верно, че малко така в последния момент се е разбрало ама честно да ти кажа, за мен, естествено ако няма медицински причини, най-добре си е естественото раждане 😊 ее, някои от нас нямат късмет бързо и безболезнено да им се случат нещата ама ето че пак избирам нормалното раждане, надявам се да няма някакви изненади в последния момент 🤪😁 аз при първото раждане през моята стая минаха две дами секцио, и горките зор им беше, не можеха да стават от леглото без чужда помощ, камоли да вземат бебчето да му сменят памперс..може би си е индивидуално ама все пак, хич не искам да помислям за секцио..щом са ти дали зелена светлина за нормално, хич не се притеснявай 😊 минава и заминава всичко така или иначе 😁
Моето мнение също е, че секцио следва да се избира само по медицински причини. Аз даже се израдвах, защото си давам сметка секциото колко е кофти цялостно. Не ме е било страх никога от раждането, просто съм объркана понеже до онзи ден смятах, че отивам, лягам, режат ме и т.н. А сега нещо ново - за което трябва да се положат по-големи усилия и не знам как да подготвя тялото си за това... Леко се притесних, честно казано.
Моето мнение също е, че секцио следва да се избира само по медицински причини. Аз даже се израдвах, защото си давам сметка секциото колко е кофти цялостно. Не ме е било страх никога от раждането, просто съм объркана понеже до онзи ден смятах, че отивам, лягам, режат ме и т.н. А сега нещо ново - за което трябва да се положат по-големи усилия и не знам как да подготвя тялото си за това... Леко се притесних, честно казано.
От подготовката май само някакви масажи на перинеума могат да се правят, но така и не се заинтересувах някога какво точно представляват. Изслушай няколко видеа с акушерки, които описват етапите на раждане, за да знаеш поне на теория какво може да се очаква и как да обезболиш контракциите си (дишане, де, то не е кой знае какво обезболяване), подготви си багажа за родилното, говори с лекар (и акушер, ако искаш) за подробностите кога да звъниш и... Остави тялото ти да си върши работата.
Подкрепям горните мнения за естественото раждане, моето беше 13 часа без обезболяване (няма лошо в обезболяването, личен и мотивиран избор беше), не бих казала, че търпя на супер силна болка, но не съм викала и пак избирам да родя естествено.
Можеш да се подготвиш:
- теоретично с лекции на Елена Василева и Надежда Стаменова;
- физически с редовни разходки, масаж на перинеума и упражнения на фитнес топка;
- и психически, което за мен е най-важното! Тялото ти буквално е създадено за това и с бебето сте отбор, то също се труди по време на раждането. Хиляди жени раждат с теб в този момент, милиарди преди теб са го правили. Болката не е като на умирачка, а служи да покаже, че нещо се случва и тялото си върши работата. Ако подходиш по-скоро с любопитство към процеса, а не със страх, няма да влезеш в омагьосания кръг fear-tension-pain. Трябва да опиташ да се отпуснеш и да изключиш неокортекса. Нормално е да те е страх, това е страх от неизвестното. Ако можеш да вземеш човек със себе си за подкрепа, ама истинска подкрепа, а не мъж, който ще припада, супер! Дано си от късметлийките, които не ги боли и влизат с 10 см разкритие!
Можеш да се подготвиш:
- теоретично с лекции на Елена Василева и Надежда Стаменова;
- физически с редовни разходки, масаж на перинеума и упражнения на фитнес топка;
- и психически, което за мен е най-важното! Тялото ти буквално е създадено за това и с бебето сте отбор, то също се труди по време на раждането. Хиляди жени раждат с теб в този момент, милиарди преди теб са го правили. Болката не е като на умирачка, а служи да покаже, че нещо се случва и тялото си върши работата. Ако подходиш по-скоро с любопитство към процеса, а не със страх, няма да влезеш в омагьосания кръг fear-tension-pain. Трябва да опиташ да се отпуснеш и да изключиш неокортекса. Нормално е да те е страх, това е страх от неизвестното. Ако можеш да вземеш човек със себе си за подкрепа, ама истинска подкрепа, а не мъж, който ще припада, супер! Дано си от късметлийките, които не ги боли и влизат с 10 см разкритие!
Странното е, че дори от болката не ме е страх, а точно от неизвестното и от това, че се познавам и се панирам в последния момент, но, да, и аз си казвам, че тооолкова много жени са го направили, че няма как да не успея и аз. Това все пак е един от най-естествените процеси в живота на една жена.
Но наистина най-сериозна трябва да е психическата подготовка. Забелязвам тенденция откакто съм бременна да съм в пъти по-спокойна за всякакви неща, дано това спокойствие не ме оставя и в най-важният момент.🙏
Но наистина най-сериозна трябва да е психическата подготовка. Забелязвам тенденция откакто съм бременна да съм в пъти по-спокойна за всякакви неща, дано това спокойствие не ме оставя и в най-важният момент.🙏
При мен не може и да става дума за нормално, така че си се подготвям психически за секциото, поне знам какво ме чака. Сега се връщам от консултация и явно шанса да е овенче е никакъв. Плацентата все още ми е много ниско и АГ иска да родя около две седмици преди термин, даже да не се наложи и по-рано. Хубавото е, че поне този път бебчо върви добре на килограми и въпреки, че ще е в началото на деветия все пак трябва да се е заформило хубаво телце 😄 Първото дете все вървеше назад и се роди много мъничка.
Просто помисли какво е най-възможно да те паникьоса в последния момент, изговори го с когото трябва и си набележи плат за действие. При мен сега например е на кого мога спокойно да оставя голямото дете, за да е до мен мъжа ми. И вече работя върху това да приема, че може и сама да се наложи да отида да раждам.
Моят мъж много ме подкрепяше с първото раждане, но тъй като имаше някои усложнения в същинската част, малко ме напрегна и неговата паника тогава. Честно казано, без негово присъствие ми беше по-спокойно. Двата часа с бебето след това си бяха само и единствено мои, за награда 😜 Така бях спокойна и за детето, все пак успя да стигне пилето с картофи за вечеря, от което го вдигнах, за да ходим в болницата. 😂
Аз по-скоро искам да е с мен, защото за него беше уникално изживяване да види как му се ражда дете и да прекара първите три дни с нас, а сега няма да има как да остане в болницата, та поне на раждането и на златните първи два часа искаше да присъства. Толкова бях “в зоната”, че не си спомням какво точно е правил, само знам, че беше до мен и това ми действаше успокояващо, но щях да вляза да раждам и сама, ако се беше наложило.