- Публикувана: 11 дек. 2025, 17:21 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2026, 22:26 ч.
Мартчета 2026 (Тема 3)
При мен беше коктейл от емоции - в началото на 9ти месец плачех всеки ден, по няколко пъти, без причина. Сега съм по-добре, но тревожността си остана. Изпитвам голям страх от това, че няма да се справя. И въпреки ужасният дискомфорт вечер при ставане до тоалетна и като цяло това че съм супер изморена след всяко нещо (дори след пускане на миялна, пералня и сушилня...) бременността много ще ми липсва.
Терминът ми е началото на март, а аз още не съм стегнала багаж, не съм дезинфекцирала, почистила и подредила всичко, не съм изпрала на бебчето дрехите и не съм пуснала кръвен за Васерман.
Това всичко ми беше в to-do листа тази седмица, но аз нищо не направих... И го отлагам за другата седмица...
Скоро се преместихме в ново жилище и ми е много приятно с мм да прекарваме "последни дни само 2мата" тук.
Същевременно, много се вълнувам да се срещна с бебче и да се гушкаме, но просто страхът надделява и се надявам да се роди много близко до термин и не много по-рано.
Терминът ми е началото на март, а аз още не съм стегнала багаж, не съм дезинфекцирала, почистила и подредила всичко, не съм изпрала на бебчето дрехите и не съм пуснала кръвен за Васерман.
Това всичко ми беше в to-do листа тази седмица, но аз нищо не направих... И го отлагам за другата седмица...
Скоро се преместихме в ново жилище и ми е много приятно с мм да прекарваме "последни дни само 2мата" тук.
Същевременно, много се вълнувам да се срещна с бебче и да се гушкаме, но просто страхът надделява и се надявам да се роди много близко до термин и не много по-рано.
А аз съм обвзета от паника и страх.
Бащата делегира още в началото и с малки изключения бях сама в бременността.
Сега вълнението от срещата се е изместило от паника, какво ще правя и как ще протече животът ми след раждането.
Той заплашва, че ще ми отнеме детето и общо взето съм в тих ужас от това, отделно ми се е включил и майчински инстинкт, който още повече засилва страха за бебето ми. Какво да ви кажа, за мен щеше да е по-добре още време да сме си мама и бебе м едно тяло, защото другото/неизвестното/ ме плаши.
Не искам да измествам вълнението и фокусът на темата, но исках да споделя. 🥹 Ще се радвам и ако получа стиснати палчета от мамите тук.
Иначе и на мен ми е некомфортно вече в тялото, опъва ми, тежи ми, изкарах и страхотен едностранен бронхит от който имах чувството, че ще си родя детето преждевременно.
Знам, че после ще ми е носталгичен бременния период и ми се иска да изпитам следващия път вълнение от бременността, а не страх и безпокойство.
Бащата делегира още в началото и с малки изключения бях сама в бременността.
Сега вълнението от срещата се е изместило от паника, какво ще правя и как ще протече животът ми след раждането.
Той заплашва, че ще ми отнеме детето и общо взето съм в тих ужас от това, отделно ми се е включил и майчински инстинкт, който още повече засилва страха за бебето ми. Какво да ви кажа, за мен щеше да е по-добре още време да сме си мама и бебе м едно тяло, защото другото/неизвестното/ ме плаши.
Не искам да измествам вълнението и фокусът на темата, но исках да споделя. 🥹 Ще се радвам и ако получа стиснати палчета от мамите тук.
Иначе и на мен ми е некомфортно вече в тялото, опъва ми, тежи ми, изкарах и страхотен едностранен бронхит от който имах чувството, че ще си родя детето преждевременно.
Знам, че после ще ми е носталгичен бременния период и ми се иска да изпитам следващия път вълнение от бременността, а не страх и безпокойство.
Ох, и мен страшен мързел ме е налегнал, а датата ми за секциото е след има няма 2 седмици 🫠😳.
Довършвам някакви финални покупки, днес пера нощниците за болницата. Същите съм взела и аз от трендиол, като материя не са никак лоши.. Утре смятам да почна и дрехите на бебето да пера, че и те чакат и да стягам багажа 😀
Аз чистих основно, ама то пак стана за основно, та мъжо ми е обещал следващата седмица да ми помогне, че да не изпреварим събитията 😀
Напрежението опитвам да туширам с покупки и организация 😀 не съм сигурна, че помага, но малко се разсейвам.
Аз не съм фен на това да казваш датата на секциото предварително, но този път май всички знаят, силно се надявам да проявят съобразителност и да не ме напрягат с излишни въпроси или тревожност, най-вече свеки де 😀
Много е странно да знаеш, че скоро ще държиш бебе в ръцете си и графикът и ежедневието ще се прочени на 180 градуса.. въпреки, че ми е второ дете се чувствам по-малко подготвена 🙄😀При вас как е? Повече е вълнението или тревогата?
Довършвам някакви финални покупки, днес пера нощниците за болницата. Същите съм взела и аз от трендиол, като материя не са никак лоши.. Утре смятам да почна и дрехите на бебето да пера, че и те чакат и да стягам багажа 😀
Аз чистих основно, ама то пак стана за основно, та мъжо ми е обещал следващата седмица да ми помогне, че да не изпреварим събитията 😀
Напрежението опитвам да туширам с покупки и организация 😀 не съм сигурна, че помага, но малко се разсейвам.
Аз не съм фен на това да казваш датата на секциото предварително, но този път май всички знаят, силно се надявам да проявят съобразителност и да не ме напрягат с излишни въпроси или тревожност, най-вече свеки де 😀
Много е странно да знаеш, че скоро ще държиш бебе в ръцете си и графикът и ежедневието ще се прочени на 180 градуса.. въпреки, че ми е второ дете се чувствам по-малко подготвена 🙄😀При вас как е? Повече е вълнението или тревогата?
При мен е 50/50. Хем се радвам и искам вече да видя с очите си малкото човече, хем ми е притеснено.
Първо детенце ще ни бъде и ме е страх как ще се отрази на семейната ни динамика, която към момента е супер. А и не мога да се преборя с това, че вече спрях да работя и доста време няма да се върна... мноого съм далеч от работохолик, даже съм от по-мързеливичките, но въпреки това си обожавам работата.
Освен това знам, че ще трябва да забравя за личното си пространство и времето прекарано в тишина, а тях ги ценя дълбоко
Абе общо взето всичко ме плаши
защото наистина ще има коренна промяна в ежедневието ми. И въпреки тези неща - чакам да си гушнем пухкавото бебче и се надявам тревогите да останат на заден план. Почти всичко вече сме купили, следващите седмица-две ще започвам да пера дрешките и ще си подготвя багажа за болницата.
При мен термина е седмица след рд на каката и не смея нищо да планувам като не знам къде ще съм.🤣 И аз много се измарям, пъшкам, охкам, кръста ме заболява. Писна ми и от това мрачно, дъждовно и студено време. Искам слънце и да е топличко вече.
Не съм решила и с какво ще е на изписването, гледам някакви варианти и нищо не ми харесва.
Не съм решила и с какво ще е на изписването, гледам някакви варианти и нищо не ми харесва.
А аз съм обвзета от паника и страх.
Бащата делегира още в началото и с малки изключения бях сама в бременността.
Сега вълнението от срещата се е изместило от паника, какво ще правя и как ще протече животът ми след раждането.
Той заплашва, че ще ми отнеме детето и общо взето съм в тих ужас от това, отделно ми се е включил и майчински инстинкт, който още повече засилва страха за бебето ми. Какво да ви кажа, за мен щеше да е по-добре още време да сме си мама и бебе м едно тяло, защото другото/неизвестното/ ме плаши.
Не искам да измествам вълнението и фокусът на темата, но исках да споделя. 🥹 Ще се радвам и ако получа стиснати палчета от мамите тук.
Иначе и на мен ми е некомфортно вече в тялото, опъва ми, тежи ми, изкарах и страхотен едностранен бронхит от който имах чувството, че ще си родя детето преждевременно.
Знам, че после ще ми е носталгичен бременния период и ми се иска да изпитам следващия път вълнение от бременността, а не страх и безпокойство.
Бащата делегира още в началото и с малки изключения бях сама в бременността.
Сега вълнението от срещата се е изместило от паника, какво ще правя и как ще протече животът ми след раждането.
Той заплашва, че ще ми отнеме детето и общо взето съм в тих ужас от това, отделно ми се е включил и майчински инстинкт, който още повече засилва страха за бебето ми. Какво да ви кажа, за мен щеше да е по-добре още време да сме си мама и бебе м едно тяло, защото другото/неизвестното/ ме плаши.
Не искам да измествам вълнението и фокусът на темата, но исках да споделя. 🥹 Ще се радвам и ако получа стиснати палчета от мамите тук.
Иначе и на мен ми е некомфортно вече в тялото, опъва ми, тежи ми, изкарах и страхотен едностранен бронхит от който имах чувството, че ще си родя детето преждевременно.
Знам, че после ще ми е носталгичен бременния период и ми се иска да изпитам следващия път вълнение от бременността, а не страх и безпокойство.
Никой няма да ти отнеме детето, камо ли пък някакъв там абдикирал “баща”. Ти си най-добрата майка за твоето дете и за двамата е най-добре да се опиташ да си максимално спокойна. Както бях писала и преди, след раждането хормоните се разместват още повече и всички емоции се усилват, надявам се да имаш до себе си роднини или приятели, които да ти помогнах, пък било то и само емоционално. Иначе ние сме тук. 🩷 Ще се справиш, детето може да е много силен мотиватор за постигане на цели.
А аз съм обвзета от паника и страх.
Бащата делегира още в началото и с малки изключения бях сама в бременността.
Сега вълнението от срещата се е изместило от паника, какво ще правя и как ще протече животът ми след раждането.
Той заплашва, че ще ми отнеме детето и общо взето съм в тих ужас от това, отделно ми се е включил и майчински инстинкт, който още повече засилва страха за бебето ми. Какво да ви кажа, за мен щеше да е по-добре още време да сме си мама и бебе м едно тяло, защото другото/неизвестното/ ме плаши.
Не искам да измествам вълнението и фокусът на темата, но исках да споделя. 🥹 Ще се радвам и ако получа стиснати палчета от мамите тук.
Иначе и на мен ми е некомфортно вече в тялото, опъва ми, тежи ми, изкарах и страхотен едностранен бронхит от който имах чувството, че ще си родя детето преждевременно.
Знам, че после ще ми е носталгичен бременния период и ми се иска да изпитам следващия път вълнение от бременността, а не страх и безпокойство.
Бащата делегира още в началото и с малки изключения бях сама в бременността.
Сега вълнението от срещата се е изместило от паника, какво ще правя и как ще протече животът ми след раждането.
Той заплашва, че ще ми отнеме детето и общо взето съм в тих ужас от това, отделно ми се е включил и майчински инстинкт, който още повече засилва страха за бебето ми. Какво да ви кажа, за мен щеше да е по-добре още време да сме си мама и бебе м едно тяло, защото другото/неизвестното/ ме плаши.
Не искам да измествам вълнението и фокусът на темата, но исках да споделя. 🥹 Ще се радвам и ако получа стиснати палчета от мамите тук.
Иначе и на мен ми е некомфортно вече в тялото, опъва ми, тежи ми, изкарах и страхотен едностранен бронхит от който имах чувството, че ще си родя детето преждевременно.
Знам, че после ще ми е носталгичен бременния период и ми се иска да изпитам следващия път вълнение от бременността, а не страх и безпокойство.
А аз съм обвзета от паника и страх.
Бащата делегира още в началото и с малки изключения бях сама в бременността.
Сега вълнението от срещата се е изместило от паника, какво ще правя и как ще протече животът ми след раждането.
Той заплашва, че ще ми отнеме детето и общо взето съм в тих ужас от това, отделно ми се е включил и майчински инстинкт, който още повече засилва страха за бебето ми. Какво да ви кажа, за мен щеше да е по-добре още време да сме си мама и бебе м едно тяло, защото другото/неизвестното/ ме плаши.
Не искам да измествам вълнението и фокусът на темата, но исках да споделя. 🥹 Ще се радвам и ако получа стиснати палчета от мамите тук.
Иначе и на мен ми е некомфортно вече в тялото, опъва ми, тежи ми, изкарах и страхотен едностранен бронхит от който имах чувството, че ще си родя детето преждевременно.
Знам, че после ще ми е носталгичен бременния период и ми се иска да изпитам следващия път вълнение от бременността, а не страх и безпокойство.
Бащата делегира още в началото и с малки изключения бях сама в бременността.
Сега вълнението от срещата се е изместило от паника, какво ще правя и как ще протече животът ми след раждането.
Той заплашва, че ще ми отнеме детето и общо взето съм в тих ужас от това, отделно ми се е включил и майчински инстинкт, който още повече засилва страха за бебето ми. Какво да ви кажа, за мен щеше да е по-добре още време да сме си мама и бебе м едно тяло, защото другото/неизвестното/ ме плаши.
Не искам да измествам вълнението и фокусът на темата, но исках да споделя. 🥹 Ще се радвам и ако получа стиснати палчета от мамите тук.
Иначе и на мен ми е некомфортно вече в тялото, опъва ми, тежи ми, изкарах и страхотен едностранен бронхит от който имах чувството, че ще си родя детето преждевременно.
Знам, че после ще ми е носталгичен бременния период и ми се иска да изпитам следващия път вълнение от бременността, а не страх и безпокойство.
Не се плаши! Доказано е, че жената става абсолютен супергерой след като си има дете, особено бидейки изцяло сама - ще се справиш!
Анонимен1981 , много съжалявам, че преминаваш през това.
Сигурна съм, че ще се справиш, майките наистина имаме супер сили щом се отнася до децата ни.
И мен умората много ме лови- пускам миялна , оправям сушилнята и вече искам да полегна.
За напрежението при мен върши работа да направя план по дни - днес това, утре друго, като не е фикс идея да е 100% успешно, но да знам, че имам задачи, защото, ако се фокусирам само върху раждането сигурно ще се побъркам 😀
В момента се напрягам, ако ме питат нещо за него, напрягам се и ако не ме питат, което оценяш просто като изнервеност от неизвестното.
Ноо, често си казвам, че е най-важно бебетата и майките да са добре накрая, всичко останало ще се свърши, дори да не успеем предварително.
Но пък забелязвам, че все повече ме напрягат коментари, като “почивай си сега, че после..”. Та за майките, които ще им е първо, при мен първата годинка беше пълен рай, толкова не съм си почивала, колкото тогава 😀 Имах спящо и кротко бебе, аз самата бях много спокойна и нещата се случваха. Не знам каква е тази традиция все да плашиш хората, че предстои нещо лошо, когато са в очакване на нещо толкова съкровенно..
Сигурна съм, че ще се справиш, майките наистина имаме супер сили щом се отнася до децата ни.
И мен умората много ме лови- пускам миялна , оправям сушилнята и вече искам да полегна.
За напрежението при мен върши работа да направя план по дни - днес това, утре друго, като не е фикс идея да е 100% успешно, но да знам, че имам задачи, защото, ако се фокусирам само върху раждането сигурно ще се побъркам 😀
В момента се напрягам, ако ме питат нещо за него, напрягам се и ако не ме питат, което оценяш просто като изнервеност от неизвестното.
Ноо, често си казвам, че е най-важно бебетата и майките да са добре накрая, всичко останало ще се свърши, дори да не успеем предварително.
Но пък забелязвам, че все повече ме напрягат коментари, като “почивай си сега, че после..”. Та за майките, които ще им е първо, при мен първата годинка беше пълен рай, толкова не съм си почивала, колкото тогава 😀 Имах спящо и кротко бебе, аз самата бях много спокойна и нещата се случваха. Не знам каква е тази традиция все да плашиш хората, че предстои нещо лошо, когато са в очакване на нещо толкова съкровенно..
Аз все още се чувствам много добре и физически, и психически, чак ми е съмнително в кой момент ще ми излезе през носа 😅 Единствено тази седмица се разболях и съм леко недоспала, та в момента съм способна да заспя права 😴 Бях на преглед в понеделник и имаше много кашляща жена, съответно се заразих…Никаква съобразителност 🤷♀
Бебето и при мен е седалищно, като пъпната връв е на вратлето и не е опция да се прави опит за обръщане. Имам записан час за секцио, който се надяваме да изчака, защото има изоставане и ще следят да не се влоши още 🤞
Бебето и при мен е седалищно, като пъпната връв е на вратлето и не е опция да се прави опит за обръщане. Имам записан час за секцио, който се надяваме да изчака, защото има изоставане и ще следят да не се влоши още 🤞
