- Публикувана: 12 дек. 2025, 03:52 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2026, 22:30 ч.
💪"Игри на волята: България" ~ Между два сезона
Ех, MikassA,
Ако можех да ти сложа хиляда палчета!
Толкова добре описано явлението Калин!
И Гого се движеше с невероятна лекота, но я нямаше харизмата на този поглед и не е любимец на толкова много хора.
За мен лично те са топ две завинаги!
Фифо и Момчил също много харесвам,но те са атлети, силни, умни и можещи.
Калин и Гого са друга вселена.
Ако можех да ти сложа хиляда палчета!
Толкова добре описано явлението Калин!
И Гого се движеше с невероятна лекота, но я нямаше харизмата на този поглед и не е любимец на толкова много хора.
За мен лично те са топ две завинаги!
Фифо и Момчил също много харесвам,но те са атлети, силни, умни и можещи.
Калин и Гого са друга вселена.
Никога не съм гледала Гого и за жалост дори и лице не мога да свържа с името, но ми се прииска да разбера дали наистина наподобява 🐞 по някакъв начин.
И Гого беше страхотен на висящите. Вече не помня обаче дали бяха със същата трудност като в този сезон. И красиви очи, но сини и не така дълбоки, говорещи.
Аз, дето харесвам Калинката и заради смелостта му и нямам нищо против екстремностите му, съм меко казано притеснена как не мислят, че тоя ледник може да срути върху им.
Калин излиза изпод него и се усмихва:
Аз, дето харесвам Калинката и заради смелостта му и нямам нищо против екстремностите му, съм меко казано притеснена как не мислят, че тоя ледник може да срути върху им.
Калин излиза изпод него и се усмихва:
И Гого беше страхотен на висящите. Вече не помня обаче дали бяха със същата трудност като в този сезон. И красиви очи, но сини и не така дълбоки, говорещи.
Аз, дето харесвам Калинката и заради смелостта му и нямам нищо против екстремностите му, съм меко казано притеснена как не мислят, че тоя ледник може да срути върху им.
Калин излиза изпод него и се усмихва:
Аз, дето харесвам Калинката и заради смелостта му и нямам нищо против екстремностите му, съм меко казано притеснена как не мислят, че тоя ледник може да срути върху им.
Калин излиза изпод него и се усмихва:
Изгледах няколко кратки клипчета. Със сигурност щях да му симпатизирам, но на пръв прочит поне, не виждам тази магия, която витае около Калин.
Относно екстремностите: Това, което знам, е че екстремните хора гледат на риска по различен начин от хората с други занимания. В главата си визуализират множество сценарии и планове и интегрират нормалният човешки страх в система за безопасност. Вместо да се фокусират върху страха и нещата, които не могат да бъдат контролирани, те насочват вниманието си върху нещата, които зависят от тях - дисциплина, екипировка, проверки, времеви прозорец за действие и т.н. В повечето случаи истински опасните участъци се избягват напълно и се търсят стабилни зони. При ледниците това са такива с равномерен наклон, далеч от воден басейн и т.н. Ледниците имат свой ритъм и закони и позволяват опознаване. Риск винаги съществува, но все пак има как да бъде минимализиран. Следи се за рязко затопляне, топене, необичайни шумове (пукот, откъртване), пресни пукнатини. Стои се минимално време вътре и много близо до изхода. Всичките тези неща Калин и компания ги спазват, поне от това, което съм видяла досега.
Не знам защо не мога да лайквам (от вчера не съм сложила и един лайк), но карай.
Май мнението ми е непопулярно, но нито Гого, нито Фифо или пък Момчил са ми били любимци. Харесвах ги на арената и това е. Например, дали Момчил или Рълев, беше ми все едно кой ще спечели. В сезон 6 видях Мартин на терен и веднага имах предчувствие за топ 3. Същото и с визитката на Калин. След това дълго време не можех да гледам и като видях после какво става във форума, хайде да видим. И останах просто омагьосана от Калин. Същият типаж е като ММ (на Калин очите му обаче са по-ясно зелени и по-красиви) и е нормално да ми е интересен. А като видях колко е добър и възпитан, че и кафе не пие, пък и от Люлин...
Сезон 4 съм гледала най-малко, знаете ли от къде мога да гледам, но безплатно?
Май мнението ми е непопулярно, но нито Гого, нито Фифо или пък Момчил са ми били любимци. Харесвах ги на арената и това е. Например, дали Момчил или Рълев, беше ми все едно кой ще спечели. В сезон 6 видях Мартин на терен и веднага имах предчувствие за топ 3. Същото и с визитката на Калин. След това дълго време не можех да гледам и като видях после какво става във форума, хайде да видим. И останах просто омагьосана от Калин. Същият типаж е като ММ (на Калин очите му обаче са по-ясно зелени и по-красиви) и е нормално да ми е интересен. А като видях колко е добър и възпитан, че и кафе не пие, пък и от Люлин...
Сезон 4 съм гледала най-малко, знаете ли от къде мога да гледам, но безплатно?
Аз също не съм се прехласвала нито по Гого, нито по Фифо, нито по Момчил. Харесвах ги като играчи, но толкова.
Калин е друга вселена просто! Наистина има някаква магия около него. Радвам се, че не само аз съм го усетила по този начин
Калин е друга вселена просто! Наистина има някаква магия около него. Радвам се, че не само аз съм го усетила по този начин
Не знам защо не мога да лайквам (от вчера не съм сложила и един лайк), но карай.
Май мнението ми е непопулярно, но нито Гого, нито Фифо или пък Момчил са ми били любимци. Харесвах ги на арената и това е. Например, дали Момчил или Рълев, беше ми все едно кой ще спечели. В сезон 6 видях Мартин на терен и веднага имах предчувствие за топ 3. Същото и с визитката на Калин. След това дълго време не можех да гледам и като видях после какво става във форума, хайде да видим. И останах просто омагьосана от Калин. Същият типаж е като ММ (на Калин очите му обаче са по-ясно зелени и по-красиви) и е нормално да ми е интересен. А като видях колко е добър и възпитан, че и кафе не пие, пък и от Люлин...
Сезон 4 съм гледала най-малко, знаете ли от къде мога да гледам, но безплатно?
Май мнението ми е непопулярно, но нито Гого, нито Фифо или пък Момчил са ми били любимци. Харесвах ги на арената и това е. Например, дали Момчил или Рълев, беше ми все едно кой ще спечели. В сезон 6 видях Мартин на терен и веднага имах предчувствие за топ 3. Същото и с визитката на Калин. След това дълго време не можех да гледам и като видях после какво става във форума, хайде да видим. И останах просто омагьосана от Калин. Същият типаж е като ММ (на Калин очите му обаче са по-ясно зелени и по-красиви) и е нормално да ми е интересен. А като видях колко е добър и възпитан, че и кафе не пие, пък и от Люлин...
Сезон 4 съм гледала най-малко, знаете ли от къде мога да гледам, но безплатно?
В Dailymotion има Сезон 4.
Така е. Имало е винаги добри и адаптивни хора в Игрите, но повечето са били трудно отличими един от друг с минимални изключения. Повтарящи се типажи като цяло: стратези, нахъсани и "мачкащи" спортисти, клоун за комично облекчение, някой злодей, двама-трима, които хич не държат на глад, някой с изострено чувство за справедливост, двама-трима аутсайдери. И НИКОЙ с комбинацията от качества на Калин. Мисъл във всяка битка: подскачане в лодка, копаене на дънери, навигиране, стреляне, висящи елементи, рул...Поемане на отговорност. Уважение, възпитаност и естествена лекота във всичко. Не иска да "изкъртва" останалите, да мачка, да показва кой е, а всъщност може всичко по-добре от тях. Нямало е друг с такава приключенско-екстремна комбинация от семейство, занимания, хобита, начин на живот. И с такъв поглед към красивото - фотографиите и видеата му са уникални и естествени като него. Или някой с толкова умения в ръцете - всички вече знаем за изобретенията му, за шиенето на дрехи, за чертаенето, за поправянето на коли. Някъде съвсем накрая са външността и вечната усмивка като приятен завършек на всичко, но и без тях щеше да е най-запомнящият се и уникален играч, стъпвал някога в Игрите. Няма как да го слагаме редом до други играчи, които са просто симпатични, но не притежават гореизброеното.
Гого има от изброените качества - много мисъл на терен, в директни двубои винаги побеждаваше. Дори много по-силни и едри противници. Уникално владеене на тялото, нинджа неповторим. Също беше влязъл не да кърти, а да се пробва в честна игра до къде му стигат силите.
Но, Калин цялостно е неповторим с целия набор качества, красота и вътрешна светлина.
Но, Калин цялостно е неповторим с целия набор качества, красота и вътрешна светлина.
Гого загуби някои хора с това, че по едно време игра с Алекса и Виктория и ги подкрепи в момент, в който се държаха лошо. Не казвам, че хората са го намразили, но му свали малко точки и не успя да се превърне в такъв всеобщ любимец като Калин.
Гого загуби някои хора с това, че по едно време игра с Алекса и Виктория и ги подкрепи в момент, в който се държаха лошо. Не казвам, че хората са го намразили, но му свали малко точки и не успя да се превърне в такъв всеобщ любимец като Калин.
Да, имаше го момента с играта с Алекса, но аз го оправдавам, и той не знаеше къде е попаднал.
А Мани и Фейгин са ми около дъното, няма какво да ги защитава Гого. И се дистанцира изцяло от продукцията като видя какво представляват.
След Калин, Гого е вторият неповторим, чудеса правеше, летейки по арената.
А Мани и Фейгин са ми около дъното, няма какво да ги защитава Гого. И се дистанцира изцяло от продукцията като видя какво представляват.
След Калин, Гого е вторият неповторим, чудеса правеше, летейки по арената.
Много подкрепях Мани и Фейгин за саботажа тогава. Яд ме хвана, че не застанаха смело зад решението си, а клекнаха и ревнаха. Гого тогава ми се срина тотално.
Аз мисля, че има и нещо друго, някак си по-дълбоко за масовото харесване на Калин - повечето от нас, по един или други начин, в различна степен, сме изморени от непривлекателната действителност, която ни заобикаля - лоши тинейджърски прояви, локали, домашно насилие, политическо, корупция.... И Калин, поне за мен, беше и е като "глътка" свеж въздух - млад, естествен, чист, гледайки на живота по друг начин, изживявайки го по естествен и необременен начин. В никакъв случай не го идеализирам /а и съм твърде възрастна, за да бъда "обвинена" в други помисли /, но моето усещане е такова. Наслаждавах на лекотата му във всичко, което правеше в ИВ, радвам се на интересите и на живота му извън тях, дава ми малка надежда, че не всичко е загубено с младите хора.
/, но моето усещане е такова. Наслаждавах на лекотата му във всичко, което правеше в ИВ, радвам се на интересите и на живота му извън тях, дава ми малка надежда, че не всичко е загубено с младите хора. 
Много подкрепях Мани и Фейгин за саботажа тогава. Яд ме хвана, че не застанаха смело зад решението си, а клекнаха и ревнаха. Гого тогава ми се срина тотално.
Да допълня за Калин - и е свирил на пиано. Всичко красиво или трудно, или нестандартно, интересно, предизвикателно, го изкушава, май.
Аз не мога да отгранича външността от другите му достойнства. За мен без тази глава (очи, коса, усмивка, скули, поглед) и това тяло магията нямаше да я има. Не че са съвършени, просто едното без другото нямаше да има такова въздействие. Обаянието идва от съчетанието на движенията, уменията, с начина, по който изглежда, докато прави каквото и да е. Дори тембърът има значение, начинът, по който "издиша" някой думи. Каквото и да беше различно в него, различно щеше да е и излъчването, и възприемането му. Затова е и уникален.
Сетих се за един надпис на ръкавиците за ски, които сам си е изработил - нещо от рода "Не съм перфектен, но съм лимитирано издание" 🙂. Почти вярно - неповторим е.
И аз много се издразних на Гого за пресилената му реакция към саботажгейт. Преди това с Мани ги виждах даже в романтична светлина. И след като дори не опита да я разбере, някак изгубих чисто женските си сетива за него. Вече го гледах просто като зрител - фен на ИВ и на играта му на арената.
Аз не мога да отгранича външността от другите му достойнства. За мен без тази глава (очи, коса, усмивка, скули, поглед) и това тяло магията нямаше да я има. Не че са съвършени, просто едното без другото нямаше да има такова въздействие. Обаянието идва от съчетанието на движенията, уменията, с начина, по който изглежда, докато прави каквото и да е. Дори тембърът има значение, начинът, по който "издиша" някой думи. Каквото и да беше различно в него, различно щеше да е и излъчването, и възприемането му. Затова е и уникален.
Сетих се за един надпис на ръкавиците за ски, които сам си е изработил - нещо от рода "Не съм перфектен, но съм лимитирано издание" 🙂. Почти вярно - неповторим е.
И аз много се издразних на Гого за пресилената му реакция към саботажгейт. Преди това с Мани ги виждах даже в романтична светлина. И след като дори не опита да я разбере, някак изгубих чисто женските си сетива за него. Вече го гледах просто като зрител - фен на ИВ и на играта му на арената.