Цял живот мразя и ненавиждам жълто злато и златни нюанси като цяло, както и всичко лъскаво и блестящо като цирконии и сваровски. Обичам, нося и си купувам сребро, стомана - сив и метален оттенък, без камъни.
Получих пластмасово раче (зодията ми), златисто, с огромна "перла" в телцето, закачено на дълъг златист синджир, с лъскави камъчета за очички
.....
Смомням си чувството. Просто разбрах за пореден път, че няма представа коя съм аз, какво харесвам, и че някак не я интересува.
Тя е от хората с подаръци, които казват, нямам никаква идея какво искаш, нито ме интересува, ето ти тука нещо, от кумува срама.
Пазя го като символ, че съм порастнала и не може да ме засегне такова нещо. Просто му се усмихвам и затварям кутията.
С годините се научих, че е по-добре да кажеш като те питат какво искаш, вместо прахосъбирачки и излишни подаръци.
Например, също не харесвам букети и рязани цветя. За мен са мъртви вече и не ми е приятна асоциацията. ММ знае и не прави така. За сметка на това - шоколад не връщам и винаги му се радвам.