За мен е важно дали подаръкът е подарен умишлено неподходящ, да се нарани "надарения", или просто е някакъв вид неумишлена съобразителност. Второто бързо го забравям. Иначе и мен ме е срам, имала съм случаи, особено като дете, съм подарявала много гадни подаръци, на които не бих се зарадвала сега като възрастен. Не знам защо ми е хрумнало тогава. Примерно на една учителка бях подарила пластмасови цветя за 15 септември, ама наистина изцяло пластмасови, тип гербери, и венчелистчетата пластмасови, ужасяващи бяха, като си спомня, защото ми се стори, че е много практично и оригинално, другите и без това ще увяхнат.
- Публикувана: 13 дек. 2025, 19:45 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2026, 19:31 ч.
Най-тъп и безполезен подарък, който сме получавали
Еми, след като тя сама каза, че ще изхвърля всичко, защото мисли да продава. Можех да си премълча, но не ми е все едно.
Това го разбрах, че ще изхвърля, но като съм подарила нещо оставям хората да преценят какво ще правят с него, ако решат и да го хвърлят дори.
За мен козметиката като цяло е странен подарък - ако човек иска нещо наистина конкретно (например определен парфюм, крем) да, но да се подари душгел или шампоан? Въпреки че аз съм подарявала шампоани на майка ми - знам, че тя няма да си купи някаква по-хубава козметика и съм и взимала, но не е било за повод.
Домакинските уреди са хубав подарък, особено ако е нещо, което човекът ще ползва и иска. Сега, чушкопек или тиган на неготвещ човек е абсурден подарък, но за човек, който обича да готви би било супер - особено, ако са такива, каквито човекът сам си избере
Домакинските уреди са хубав подарък, особено ако е нещо, което човекът ще ползва и иска. Сега, чушкопек или тиган на неготвещ човек е абсурден подарък, но за човек, който обича да готви би било супер - особено, ако са такива, каквито човекът сам си избере
Скрит текст:
Това го разбрах, че ще изхвърля, но като съм подарила нещо оставям хората да преценят какво ще правят с него, ако решат и да го хвърлят дори.Еми, след като тя сама каза, че ще изхвърля всичко, защото мисли да продава. Можех да си премълча, но не ми е все едно.
Разбира се, че тя ще прецени. Ако не й кажа, откъде ще разбере, че 1.тази икона е подарена от мен и 2. предпочитам да не бъде изхвърляна, ако е възможно. Не съм я принудила по някакъв начин да ми я върне.
Аз въобще не съм помислила, че си я принудила. Просто ми се вижда проява на лош вкус. Погребваш близък и някой се сеща, че много искал еди си какво.
Раче, аз обичам да готвя, но ако някой ми подари чушкопек ще го накарам да застане под прозореца на кухнята ми, за да хвърля чушкопека по главата му. 😄😄😄😄
Раче, аз обичам да готвя, но ако някой ми подари чушкопек ще го накарам да застане под прозореца на кухнята ми, за да хвърля чушкопека по главата му. 😄😄😄😄
Най-тъпите и безполезни подаръци са по тези коледни банкети. Особено като не знаеш на кой ще подаряваш. Няма такава тъпотия.
Иначе аз имам над гардероба кашон за подаръци за подаряване, само следя да не се върне при същия човек. Иначе пласирам.
За близки хора, подарявам ваучери и пари. Хората около мен са толкова презадоволени и преситени, че нищо не ги радва вече.
Иначе аз имам над гардероба кашон за подаръци за подаряване, само следя да не се върне при същия човек. Иначе пласирам.
За близки хора, подарявам ваучери и пари. Хората около мен са толкова презадоволени и преситени, че нищо не ги радва вече.
Angel_dust, то е и презадоволяване с вещи 
Едно време разбирам до някъде защо са се подарявали чаши и сервизи - било е ценно, скъпо и труднодостъпно (по тази причина са се преподарявали на поразия и мама има 5 комплекта ретро чаши за уиски вкъщи... Не се ползват).
Аз се радвам на неща, които са полезни и практични. Тази година едни познати ми подариха конкретна прахосмукачка, която исках. Получавала съм сгъваема бутилка за вода, дрехи от мерино. Това не са евтини вещи, в никакъв случай никой не е длъжен да дава пари за такова нещо - 40-50-80лв за подарък не са малко пари. Но и хубави книги за 20лв има. И за 10 даже. Предпочитам, от колкото да получа поредната шапка или шал, които няма да нося. Не искам вещи, които не ми служат да заемат място на такива, които биха ми били полезни.
Ей го, наскоро вкъщи се появи изключително скъп и също толкова изключително безполезен подарък - комплект два тефтера с два молива и химикалка за скромната сума от над 380лв. Страхотно! Тефтери не ползваме. Щерката ще има да си рисува на тях. И знам колко струват, защото марката ми е позната от хобито ми. Честно казано повече щях да се зарадвам, ако бяха цветни моливи на марката Но парите не са мои, че да ме е яд, че са хвърлени на вятъра, ако човекът е бил доволен от избора си коя съм аз да се тюхкам Минава и заминава
Metal, аз имам такъв от децата. Имаме около 15 дрънкалки сега за дребното и още толкова останали от щерката. Не знам кой идиот е решил, че е хубава идея да се произвеждат гризалки и дрънкалки от плюш - захранване с пластмаса е супер идея Ама хората минават, взимат нещо, колкото да има и отиват на гости
Едно време разбирам до някъде защо са се подарявали чаши и сервизи - било е ценно, скъпо и труднодостъпно (по тази причина са се преподарявали на поразия и мама има 5 комплекта ретро чаши за уиски вкъщи... Не се ползват).Аз се радвам на неща, които са полезни и практични. Тази година едни познати ми подариха конкретна прахосмукачка, която исках. Получавала съм сгъваема бутилка за вода, дрехи от мерино. Това не са евтини вещи, в никакъв случай никой не е длъжен да дава пари за такова нещо - 40-50-80лв за подарък не са малко пари. Но и хубави книги за 20лв има. И за 10 даже. Предпочитам, от колкото да получа поредната шапка или шал, които няма да нося. Не искам вещи, които не ми служат да заемат място на такива, които биха ми били полезни.
Ей го, наскоро вкъщи се появи изключително скъп и също толкова изключително безполезен подарък - комплект два тефтера с два молива и химикалка за скромната сума от над 380лв. Страхотно! Тефтери не ползваме. Щерката ще има да си рисува на тях. И знам колко струват, защото марката ми е позната от хобито ми. Честно казано повече щях да се зарадвам, ако бяха цветни моливи на марката
Но парите не са мои, че да ме е яд, че са хвърлени на вятъра, ако човекът е бил доволен от избора си коя съм аз да се тюхкам Минава и заминава Metal, аз имам такъв от децата. Имаме около 15 дрънкалки сега за дребното и още толкова останали от щерката. Не знам кой идиот е решил, че е хубава идея да се произвеждат гризалки и дрънкалки от плюш - захранване с пластмаса е супер идея
Ама хората минават, взимат нещо, колкото да има и отиват на гости 
Имам доста резерви към домашно приготвена храна от не близки и направо случайни хора, но в студентските ми години се радвах на донесеното от съквартирантките, които си ходеха често, а аз, като от по-далеч - рядко.
А със свекърва ми години наред сме имали спорове, заради навика ѝ да носи огромни количества храна, когато са поканени на гости. Под огромни разбирайте всичко, необходимо за трапеза за гости - от няколко вида салати, меса за основни до десерти. Веднъж едва се сдържах да не ги върна още от вратата с тавите и тенджерите ѝ. На въпроса ми защо - щото била майка и не можела да дойде без нищо. ОК, попитай дали искаш да помогнеш с нещо и да приготвиш нещо, но 1-2 неща, не всичко. Няма да ги оставя гладни, ако не си донесат, толкова пък ако не им стигне или не им хареса, една вечер все ще издържат.
А със свекърва ми години наред сме имали спорове, заради навика ѝ да носи огромни количества храна, когато са поканени на гости. Под огромни разбирайте всичко, необходимо за трапеза за гости - от няколко вида салати, меса за основни до десерти. Веднъж едва се сдържах да не ги върна още от вратата с тавите и тенджерите ѝ. На въпроса ми защо - щото била майка и не можела да дойде без нищо. ОК, попитай дали искаш да помогнеш с нещо и да приготвиш нещо, но 1-2 неща, не всичко. Няма да ги оставя гладни, ако не си донесат, толкова пък ако не им стигне или не им хареса, една вечер все ще издържат.
Домакинските уреди са хубав подарък, особено ако е нещо, което човекът ще ползва и иска. Сега, чушкопек или тиган на неготвещ човек е абсурден подарък, но за човек, който обича да готви би било супер - особено, ако са такива, каквито човекът сам си избере
Ааа, върнах се в детските години, когато на всяко квартално пазарче имаше поне по 1-2 магазина за сувенири, откъдето да купиш поредната ненужна никому прахосъбирачка за подарък. Що кутии за бижута, слончета за пари, касички и всякакви странни 'статуетки' съм подарила и съответно получила също като подарък 
Но това беше до към 12-13 годишна възраст. Сега страня от подобни вещи, живея на оживен главен булевард и чистя прах поне 2-3 пъти на седмица, без кой знае какъв резултат. Ако държа и прахосъбирачки, които да трябва през ден-два да свалям, чистя и подреждам - ще откача. Никакви такива.
Трудно ми е да определя най-тъп подарък, който съм получила, защото оикновено дори да не ми хареса оценявам жеста и после намирам начин да подаря ненужния подарък на някой друг (ако има такава възможност), та не ми остават дълго време в съзнанието.
Но, има един случай, който ми стои с много неприятно чувство:
Освен тази случка, от време на време някой успява да се разпише с нещо, което да се чуди човек защо изобщо би свързал с мен. Примерно, не пия алкохол, но редовно получавам такъв от близък човек който не приема "Аз не пия." като нещо, което може да съществува. Носи ми разни уж "леки" алкохолчета, които аз после пренасочвам по веригата към хора, които ще ги консумират.
Като цяло много ми е трудно, ако трябва да купувам за някой, който не ми е близък. За близки - просто се разбираме - искам това, имам нужда от това, би ми харесало еди си кое или това другото - много е лесно така. Сигурна съм, че няма да подаря неприятен подарък, ще се ползва, ще се оцени. Да, не е изненада, но при тази презадоволеност на всички трудно може да се изненада приятно човек. В краен случай подарявам ваучер за магазин, който знам, че се посещава често.
Майка ми преди няколко години имаще юбилей и почти всички поканени се допитаха до мен или до баща ми за това какво да ѝ подарят. Ние съответно го минахме през нея, тя ни каза, предадохме по веригата (без да издаваме, че тя е казала) и така всеки подарък се оказа полезен, желан и до днес в употреба. Имаше, разбира се, типичните за юбилей табелки с надписи и пожелания, големи букети и разни други, но основните подаръци си бяха на място.
Но това беше до към 12-13 годишна възраст. Сега страня от подобни вещи, живея на оживен главен булевард и чистя прах поне 2-3 пъти на седмица, без кой знае какъв резултат. Ако държа и прахосъбирачки, които да трябва през ден-два да свалям, чистя и подреждам - ще откача. Никакви такива.Трудно ми е да определя най-тъп подарък, който съм получила, защото оикновено дори да не ми хареса оценявам жеста и после намирам начин да подаря ненужния подарък на някой друг (ако има такава възможност), та не ми остават дълго време в съзнанието.
Но, има един случай, който ми стои с много неприятно чувство:
Скрит текст:
Когато бях студентка в София, на едно от пребиранията във Варна тогавашното ми гадже много държеше да ме изпрати на автогарата, когато трябваше да тръгна обратно към София. С него много бяхме говорили и обсъждали как не съм романтичен тип, не харесвам публични изяви на роматика, разни букети и т.н. (а букети не харесвам изобщо, което той също знаеше). Е, идва той на автогарата и носи един ОГРОМЕН букет. Коремът ми се сви направо. То целувки, то прегръдки, млада любов, колко ще си липсваме докато ме няма, бля бля. През цялото време само си мислих - ужас, ужас. Ако не бях толкова влюбена-загубена щях да оставя букета на пейката на автогата без да ми мигне окото. Та пренесох си букета от Варна до София с автобуса, после барабар с куфари и чанти го преносох до квартирата, която беше на около час с градски транспорт от софийската автогара. Всички свидетели сигурно са си мислили колко е сладък жестът, но аз исках просто да потъна в земята.
Освен тази случка, от време на време някой успява да се разпише с нещо, което да се чуди човек защо изобщо би свързал с мен. Примерно, не пия алкохол, но редовно получавам такъв от близък човек който не приема "Аз не пия." като нещо, което може да съществува. Носи ми разни уж "леки" алкохолчета, които аз после пренасочвам по веригата към хора, които ще ги консумират.
Като цяло много ми е трудно, ако трябва да купувам за някой, който не ми е близък. За близки - просто се разбираме - искам това, имам нужда от това, би ми харесало еди си кое или това другото - много е лесно така. Сигурна съм, че няма да подаря неприятен подарък, ще се ползва, ще се оцени. Да, не е изненада, но при тази презадоволеност на всички трудно може да се изненада приятно човек. В краен случай подарявам ваучер за магазин, който знам, че се посещава често.
Майка ми преди няколко години имаще юбилей и почти всички поканени се допитаха до мен или до баща ми за това какво да ѝ подарят. Ние съответно го минахме през нея, тя ни каза, предадохме по веригата (без да издаваме, че тя е казала) и така всеки подарък се оказа полезен, желан и до днес в употреба. Имаше, разбира се, типичните за юбилей табелки с надписи и пожелания, големи букети и разни други, но основните подаръци си бяха на място.
Най-тъпият ми подарък беше за един мой рожден ден, от тогавашното ми гадже. И двамата бяхме на по 25 - 26 години, заедно от 3 години, не е като да сме заедно от седмица и да не се познаваме. Получих идиотски обеци с кукучки от обикновен метал, който оцветява кожата, с по една висулка - пластмасово перо. Обща стойност на материалите - около 50 стотинки - очевидно от тези магазини за мъниста, където продават насипно или на бройки. Негова приятелка му помогнала с идеята и с изработката, представяте ли си ?!?
Обидно ми стана.
Първо, че съм 25 годишна жена (тогава), работеща, самостоятелна, а получавам украшение играчка за дете в детската градина, и то от уж най-близкият ми човек.
Второ - че дори не е нещо от него, а измислено и направено от друг.
Трето - колкото и да не е важна стойността на подаръка, това ми беше прекалено. Не е като да е бил в крайна нужда, бездомен и безработен и той. Все можеш да отделиш поне 10 лева за любимата си - за книга, или чаша с романтично послание, или просто едно цвете! Дори може и да не е нещо, за което си похарчил пари, но поне да си го направил със собствените си ръце и да има някаква вложена мисъл и символика в подаръка.
Излишно е да казвам, че никога не ги изкарах от кутийката, скоро след това се разделихме и с удоволствие изхвърлих, но дори сега, пишейки това, години по-късно и вече отдавна с друг мъж, пак ми загорча.
Обидно ми стана.
Първо, че съм 25 годишна жена (тогава), работеща, самостоятелна, а получавам украшение играчка за дете в детската градина, и то от уж най-близкият ми човек.
Второ - че дори не е нещо от него, а измислено и направено от друг.
Трето - колкото и да не е важна стойността на подаръка, това ми беше прекалено. Не е като да е бил в крайна нужда, бездомен и безработен и той. Все можеш да отделиш поне 10 лева за любимата си - за книга, или чаша с романтично послание, или просто едно цвете! Дори може и да не е нещо, за което си похарчил пари, но поне да си го направил със собствените си ръце и да има някаква вложена мисъл и символика в подаръка.
Излишно е да казвам, че никога не ги изкарах от кутийката, скоро след това се разделихме и с удоволствие изхвърлих, но дори сега, пишейки това, години по-късно и вече отдавна с друг мъж, пак ми загорча.
В тази връзка си мислех наскоро как в България няма благотворителни магазини (или поне аз не знам такива) от типа на Oxfam, където хората даряват неизползвани или добре запазени вещи — дрехи, обувки, аксесоари, книги, картички, украшения, домашни потреби. Печалбата отива за някоя кауза. Чудесен начин да се освободиш от нежелани подаръци.
Би било супер, ако някоя местна организация като тези с капачките или Гората.бг отвори такъв тип магазини. Предпочитам ги пред големи международни организации като Oxfam или Amnesty.
Би било супер, ако някоя местна организация като тези с капачките или Гората.бг отвори такъв тип магазини. Предпочитам ги пред големи международни организации като Oxfam или Amnesty.
Inferyia - всъщност единственото е да познаваш донякъде човека и да знаеш конретния на какво би и не би се зарадвал...
Има хора които харесват чаши и шапки, има такива, които не четат, или не четат на хартия, или само мн определени неща, в повечето случаи вече си ги имат... някои умират за цветя, други не... Всъщност с всичко е така...
Домакински уреди, коли и апартаменти нито всеки може да подари, нито е подарък за всеки човек и за всеки случай...
Между другото точно пък домакински уреди за мен са подарък за къщата, не личен подарък... Предпочитам чорапи пред пералня за подарък...
За по-далечни познати, колеги, съседи и не нам какво, там пък съвсем си е нормално да е някакъв общ подарък...
Има хора които харесват чаши и шапки, има такива, които не четат, или не четат на хартия, или само мн определени неща, в повечето случаи вече си ги имат... някои умират за цветя, други не... Всъщност с всичко е така...
Домакински уреди, коли и апартаменти нито всеки може да подари, нито е подарък за всеки човек и за всеки случай...
Между другото точно пък домакински уреди за мен са подарък за къщата, не личен подарък... Предпочитам чорапи пред пералня за подарък...
За по-далечни познати, колеги, съседи и не нам какво, там пък съвсем си е нормално да е някакъв общ подарък...
От мен забавна история, или поне аз я приемам от забавна страна. Преди няколко години решаваме с тогава гадже, вече съпруг, че всеки ден от декември ще си пускаме по малък подарък в коледни чорапи ( тези които са за тая цел). Това добре ама и двамата сме мега "романтични", та сигурно на ден 3 вече се чудим какво и що. Та моичкия търчал по магазините накупил лакове а у и.... Скрънчи. Вадя това чудо на модната индустрия от чорапа, седя и се смея като зелка, защото съм с къса коса, ама под къса разбирайте точно пикси 2-3 сантиметра. Обяснението беше, че си помислил, че вероятно е нещо за крак, тип сватбен жартиер🤣 Пазя го още скрънчито де, такъв култов подарък хвърля ли се🤣🤣🤣