- Публикувана: 14 дек. 2025, 19:46 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2026, 17:40 ч.
Сред дъжд и есенни мъгли, усещам в мен ново сърчице да тупти. ~бебеправене 624~
Привет, момичета,
Rouina, не се настройвай за нищо предварително! Както е казала, vanesa_georg, винаги може да има хубави изненади! Аз ще ти стискам палци!
Самата аз не вярвам в хубавите изненади за себе си и се чувствам доста зле. Ние ще започнем скоро четвърта за нас стимулация и съм меко казано 💩
Вече съм толкова отчаяна, няма откъде да събера сили и вяра, че този път ще имаме ембрионче. Нашата история е такава: три стимулации, сумарно 10 извадени яйцеклетки и една единствена оплодена и развила се в ембрионче яйцеклетка, върната на втори ден. Проблемът бил н качеството на яйцеклетките ми, тъй като имам тежка ендометриоза, един яйчник, амх=0.7 и съм на 33 години.
Как да вярвам, че ще има нещо този път? Става ми все по-трудно. По-бързо се съвземам от неуспехите и разочарованието, но сякаш болката става все по-голяма. Все повече ми се свива сърцето, когато видя майка с малко бебе. Господи, как ми се иска и аз да прегърна наше детенце! 😭
Предполагам, че не ми е вярна философията, но този път съм си казала "да става каквото ще", просто защото не мога да инвестирам огромни надежди и вяра и после всичко да се сгромоляса. Вие как подхождате? Малко ми е гадно спрямо бъдещите ми деца, че не давам цялата си вяра в този процес, но се надявам, че не се сърдят. ❤❤
Rouina, не се настройвай за нищо предварително! Както е казала, vanesa_georg, винаги може да има хубави изненади! Аз ще ти стискам палци!
Самата аз не вярвам в хубавите изненади за себе си и се чувствам доста зле. Ние ще започнем скоро четвърта за нас стимулация и съм меко казано 💩
Вече съм толкова отчаяна, няма откъде да събера сили и вяра, че този път ще имаме ембрионче. Нашата история е такава: три стимулации, сумарно 10 извадени яйцеклетки и една единствена оплодена и развила се в ембрионче яйцеклетка, върната на втори ден. Проблемът бил н качеството на яйцеклетките ми, тъй като имам тежка ендометриоза, един яйчник, амх=0.7 и съм на 33 години.
Как да вярвам, че ще има нещо този път? Става ми все по-трудно. По-бързо се съвземам от неуспехите и разочарованието, но сякаш болката става все по-голяма. Все повече ми се свива сърцето, когато видя майка с малко бебе. Господи, как ми се иска и аз да прегърна наше детенце! 😭
Предполагам, че не ми е вярна философията, но този път съм си казала "да става каквото ще", просто защото не мога да инвестирам огромни надежди и вяра и после всичко да се сгромоляса. Вие как подхождате? Малко ми е гадно спрямо бъдещите ми деца, че не давам цялата си вяра в този процес, но се надявам, че не се сърдят. ❤❤
Ами, какво да ти кажа. На мен ми предстои трета стимулация скоро. Изпитвам ужас. Физически не е нещо кой знае какво една стимулация, но разочарованията много ме притесниха, сломиха, демотивираха. Освен това от партньора не получавам подкрепа по начина, по който имам нужда. Изключително съм недоволна от живота си, колкото никога преди, защото хем нищо не става, хем реално съм във вечен режим на изчакване и планиране на часове за лекар около цикъла, от години вече не сме направили едно нормално пътуване каквото на мен ми се искаше и правех и планирах преди с удоволствие. Съвсем сериозно си задавам въпроса струва ли си да си губя времето, след като така и така нищо не става. Всяка новина за нова бременност от близкото обкръжение ме съсипва.
И отгоре на това съм толкова травмирана от цялата история, че ако по някакво чудо забременея ще съм на тръни през цялото време и само ще чакам нещо лошо да се случи. Усещам се как нямам грам позитивизъм и вяра, настройвам се неуспех от инстинкт за самосъхранение явно.
И накрая си викам, ако този процес мине така, ако не мога да наслаждавам дори на факта, че се е случило ако стане, и накрая се роди едно малко същество, зависимо от мен и на което дължа най-добрата версия на себе си - ами не мисля, че ще съм в състояние да му я дам. И почвам да си представям как вместо да съм щастлива, че най-накрая се е случило ще изпадна в депресия 🙄🙄🙄
Абе много ме травмира мен целия процес.
И отгоре на това съм толкова травмирана от цялата история, че ако по някакво чудо забременея ще съм на тръни през цялото време и само ще чакам нещо лошо да се случи. Усещам се как нямам грам позитивизъм и вяра, настройвам се неуспех от инстинкт за самосъхранение явно.
И накрая си викам, ако този процес мине така, ако не мога да наслаждавам дори на факта, че се е случило ако стане, и накрая се роди едно малко същество, зависимо от мен и на което дължа най-добрата версия на себе си - ами не мисля, че ще съм в състояние да му я дам. И почвам да си представям как вместо да съм щастлива, че най-накрая се е случило ще изпадна в депресия 🙄🙄🙄
Абе много ме травмира мен целия процес.
Чудех се много дали да пиша, но се чувствам много зле и все пак да си кажа притесненията. Днес бях на преглед на 10-11 ден от закъснението. Лекарката видя сакче, което си отговаря, но няма жълтъчно мехурче. Каза ми, че може и да се появи нещо ама не се знае, до тук са направили каквото могат пък каквото излезе. Някак останах с впечатлението, че при сакче с размер около 11 мм е трябвало вече да има жълтъчно мехурче и нещата не вървят на добре. Думите на лекарката бяха да, забременя естествено ама да видим до къде ще го докараме.
Много ми е тъжно цял следобед. Посетих разбира се, още една лекарка, която следеше първата ми бременност и тя беше много позитивно настроена, но някак си думите на репродуктивната не ми дават мира и мисля, че нещо не е както трябва.
Много ми е тъжно цял следобед. Посетих разбира се, още една лекарка, която следеше първата ми бременност и тя беше много позитивно настроена, но някак си думите на репродуктивната не ми дават мира и мисля, че нещо не е както трябва. Думите на лекарката бяха да, забременя естествено ама да видим до къде ще го докараме.
Е как може да каже такова нещо! Вбесявам се да прочета такова нещо, липса на всякаква емпатия. Какво, да не я е яд, че и без нея си забременяла?!
Стискам палци ❤
Съжалявям, Firebird26, че и ти преживяваш нещо подобно. Даже, като те чета, на теб ти е по-тежко! Прегръщам те силно!
Аз физически понасям всичко много леко. Или поне не обръщам внимание. Даже се радвам на инжекциите и им говоря, докато се боцкам. Само след едната стимулация получих възпаление на млечните жлези, гърдите ми бяха страшно болезнени, изпитвах болка дори от свободна блуза (а не съм едрогърда) и само гърдите ми, по-точно кожата им имаше страшно висока температура - над 39°C. Локален процес, който ми разказа играта! Имала съм само една хиперстимулация, но я преживях бързо.
Напълно те разбирам за бременностите около нас. Ние се борим вече 4 години да си създадем мъниче, през това време доста семейства около нас си родиха по две деца, част от тях случайно заченати... Деца, с които си играя и гушкам и всеки път усещам какво нямам аз!
Иначе, още намирам сили да скачам, без да се замислям с двата крака във всяка стимулация, но този път ще го раздавам джаста праста.
Но пък, мога да те посъветвам, да не те тревожиш за неща, които са твърде напред. Не си помагаш с твърде много тревоги едновременно. Забремей, пък тогава ще се притесняваш за бременността! Едно по едно, иначе духът и мозъкът ти няма да имат почивка, а имат нужда от такава.
Днес се тревожи за днешните неща, утре - за утрешните и така! Горе главата!
Аз физически понасям всичко много леко. Или поне не обръщам внимание. Даже се радвам на инжекциите и им говоря, докато се боцкам. Само след едната стимулация получих възпаление на млечните жлези, гърдите ми бяха страшно болезнени, изпитвах болка дори от свободна блуза (а не съм едрогърда) и само гърдите ми, по-точно кожата им имаше страшно висока температура - над 39°C. Локален процес, който ми разказа играта! Имала съм само една хиперстимулация, но я преживях бързо.
Напълно те разбирам за бременностите около нас. Ние се борим вече 4 години да си създадем мъниче, през това време доста семейства около нас си родиха по две деца, част от тях случайно заченати... Деца, с които си играя и гушкам и всеки път усещам какво нямам аз!
Иначе, още намирам сили да скачам, без да се замислям с двата крака във всяка стимулация, но този път ще го раздавам джаста праста.
Но пък, мога да те посъветвам, да не те тревожиш за неща, които са твърде напред. Не си помагаш с твърде много тревоги едновременно. Забремей, пък тогава ще се притесняваш за бременността! Едно по едно, иначе духът и мозъкът ти няма да имат почивка, а имат нужда от такава.
Днес се тревожи за днешните неща, утре - за утрешните и така! Горе главата!
Благодаря ти за милите думи. Не исках да звуча твърде драматично. Не съм се притеснила още за евентуална бременност, по-скоро това са ми очакванията как биха се развили нещата. Това, което ме притеснява е, че най-хубавите ми уж години не ги изживявам, което аз усещам като жертва, която по начина, по който върви до момента, честно казано не си заслужава. Е, ако беше станало щеше да си заслужава естествено, но… а и гаранции все пак няма. Представям си как го карам така години наред и накрая нищо. Бих била крайно огорчена и ще стана абсолютен хейтър. Направо ще си намразя живота.
Firebird, моите усещания напоследък бяха същите. Сякаш последните 3 години всичко е само прегледи, кабинети, надежди. Бременни около мен, дори приятелки, които никога не са мечтали да имат деца и изведнъж го решиха, забременяха от раз. Нищо дългосрочно не можех да направя, какви ли не пътувания отказах, да не споменавам финансовата част.
След цялото разочарование накрая си казах, че правим 1 опит в Турция и се отказвам. Не знам дали наистина бих, но това ми беше последното разсъждение - взимам си 1 година почивка и всички финанси да отиват за пътувания, развлечения и живот, защото до гуша ми беше дошло. Разбирам те много добре. Изпращам ти позитивна енергия и пожелавам мечтата скоро да се сбъдне!
И с бременността определено не е лесно. Аз в момента съм в крехкия период, в който са най-многото спонтанни и мисед аборти мозъкът ми полудява.
Опитвам се да следвам тази мантра, чакам и се надявам на добро развитие. Това е малко чудо и се опитвам да не го гоня с черни мисли.
Така че някак трябва да се съхраним, защото разсъжденията ти са абсолютно на място - трябва да остане човек, който да може да се радва после на малкото човече.
Веси, направи утре пак с първа урина или направо кръвен. Аз виждам нещо като сенчица.
След цялото разочарование накрая си казах, че правим 1 опит в Турция и се отказвам. Не знам дали наистина бих, но това ми беше последното разсъждение - взимам си 1 година почивка и всички финанси да отиват за пътувания, развлечения и живот, защото до гуша ми беше дошло. Разбирам те много добре. Изпращам ти позитивна енергия и пожелавам мечтата скоро да се сбъдне!
И с бременността определено не е лесно. Аз в момента съм в крехкия период, в който са най-многото спонтанни и мисед аборти мозъкът ми полудява.
Опитвам се да следвам тази мантра, чакам и се надявам на добро развитие. Това е малко чудо и се опитвам да не го гоня с черни мисли.
Така че някак трябва да се съхраним, защото разсъжденията ти са абсолютно на място - трябва да остане човек, който да може да се радва после на малкото човече.
Веси, направи утре пак с първа урина или направо кръвен. Аз виждам нещо като сенчица.
Ами аз съм в процес на втора стимулация и да ви кажа вече съм тотално изморена и изтощена основно психически. Самите лекарства не ми тежат, то няма и какво да ми тежи и в двата случая сме с малко фоликули. Първи започнахме с 12 и до 4-5 ден от стимулацията бяха на половина. Сега започваме с 5, като никога до сега не съм имала толкова малко. Преди 2 месеца на фоликуметрия имах 16 фоликула, какво се обърка сега не знам. Като цяло още отначало този цикъл при нас тръгна доста зле. Имаше промяна в плана на медикаментите. Когато планирахме да започнем - яйчниците не бяха блокирани, оказа се, че има и някаква упорита киста, която неще да си върви и абе такива неща общо взето. Вече очаквам в сряда да ми каже, че половината са си избягали като предния път. Някакво тотално отчяние вече. Ние правим опити от 5 години вече. Това си е наш проблем, че си загубихме толкова време сами да опитваме, заради страхът от инвитро. То в крайна сметка и с него нищо не става, ама хайде да върви там.
Относно емпатията на лекарите - никаква я няма. Имахме една биохимична след инсеминация. Нивата и на кръвен показваха бременност, а също и на уринарен тест. На прегледа след това при тогавашният репродуктивен и споделих и тя разбираш ли ми каза 'Е то това нищо не е, какво го броиш, то толкова ниски нива'. Още тогава бях взела решение, че този лекар трябва да го сменим, ама не знам защо рискувахме и направихме първото инвитро при нея. Много ме в яд ама това е положението.
Относно емпатията на лекарите - никаква я няма. Имахме една биохимична след инсеминация. Нивата и на кръвен показваха бременност, а също и на уринарен тест. На прегледа след това при тогавашният репродуктивен и споделих и тя разбираш ли ми каза 'Е то това нищо не е, какво го броиш, то толкова ниски нива'. Още тогава бях взела решение, че този лекар трябва да го сменим, ама не знам защо рискувахме и направихме първото инвитро при нея. Много ме в яд ама това е положението.
Момичета,
Чета ви мислите, чувствата и на първо място искам да кажа: “споделяйте!” - тук, ей така от нищо започнете как се чувствате (и както много го правите), на партньора Ви, на приятелки, но и много важно - психотерапевт.
Говорила съм по темата с не една жена, преминавайки през инсеминации/инвитро, и всички споделиха, че психологическата грижа е ключова.
Аз също започнах да посещавам психотерапевт (жена с доста опит в това направление, с такъв профил пациенти и за максимална емпатия), дори преди да имаше 1 година опити, но вече имах обсесивни мисли и да съм обсебена от желанието за дете по най-бързия начин. Без да зная, бях допуснала това да е единствения смисъл в живота ми (както и за партньора). Нормално е това да е силно, най-силното желание на сърцето ни, но нямаме контрол, макар да правим най-доброто на времето и с ресурсите, с които разполагаме.
Тая работа е за оня отгоре казвам аз.
Да се насочим към себе си, нещо, с което да си помагаме и да ни изпълва със смисъл, радост и ентусиазъм- ново хоби или нещо ново в ежедневието. Аз смених работата, въпреки че си харесвах екипа, знаех, че тази динамика не е за мен при опитите. В момента съм ентусиазирана от новото положение, план за годината в работен аспект и пътуванията, които планирах по празниците.
Нещо важно, което аз разбрах - на мозъкът като му забраниш да мисли за нещо (цигари, алкохол, опити за дете), той се фокусира още повече. Това е така, защото на несъзнателната част от мозъка му е възложената задачата да не мисли, а той от своя страна проверява, като изкарва тези мисли или обект в съзнанието ни. Моите мисли са от рода “искам вече да имаме дете”, “трябва да се случи максимално бързо, защото искам три деца”, “той тази година ще стане на 39, аз съм на 29, но, той 39” (което никога не ми е било фактор, допреди опитите, а сме заедно от 8.5 години..).
А когато нещо е важно за нас и така несигурно, мозъкът минава в режим на постоянно следене, тоест пак идват тия непрестанни и обсесивни мисли.
По-здравословното послание към нас самите е: „Правя най-доброто, на което съм способна в момента.“ - толкоз. Тва зависи от нас. Проверяваме, изследваме и действаме. Аз също отложих големи пътувания, за които съжалявам към този момент.
Последния месец съм доста по-спокойна, защото планирам почивки и гледам това не е фокуса. Знам, че ще стане и, че животът, реалния, се случва между плановете, които си правим.
Преди 2 дни бях на масаж и не знам как се завъртя темата с масажиста, но long story short, с неговата жена и те са походили доста по лекари за дете. Започнали са медитация и работа към себе си, за да управляват стреса и собствените си очаквания. Правят почивка от доктори и прегледи месеци, та дамата забременява и вече е в 7-8 месец.
И за финал, че се улях- наистина, вярата е да пуснем контрола, да се доверим, да оставим рационалното и видимото за очите.
И най - важното - тук да е judgement free zone, каквото виждам, че е и толкова хубаво, че го имаме и имаме достъп до него.
Честита събота! ✨
Чета ви мислите, чувствата и на първо място искам да кажа: “споделяйте!” - тук, ей така от нищо започнете как се чувствате (и както много го правите), на партньора Ви, на приятелки, но и много важно - психотерапевт.
Говорила съм по темата с не една жена, преминавайки през инсеминации/инвитро, и всички споделиха, че психологическата грижа е ключова.
Аз също започнах да посещавам психотерапевт (жена с доста опит в това направление, с такъв профил пациенти и за максимална емпатия), дори преди да имаше 1 година опити, но вече имах обсесивни мисли и да съм обсебена от желанието за дете по най-бързия начин. Без да зная, бях допуснала това да е единствения смисъл в живота ми (както и за партньора). Нормално е това да е силно, най-силното желание на сърцето ни, но нямаме контрол, макар да правим най-доброто на времето и с ресурсите, с които разполагаме.
Тая работа е за оня отгоре казвам аз.
Да се насочим към себе си, нещо, с което да си помагаме и да ни изпълва със смисъл, радост и ентусиазъм- ново хоби или нещо ново в ежедневието. Аз смених работата, въпреки че си харесвах екипа, знаех, че тази динамика не е за мен при опитите. В момента съм ентусиазирана от новото положение, план за годината в работен аспект и пътуванията, които планирах по празниците.
Нещо важно, което аз разбрах - на мозъкът като му забраниш да мисли за нещо (цигари, алкохол, опити за дете), той се фокусира още повече. Това е така, защото на несъзнателната част от мозъка му е възложената задачата да не мисли, а той от своя страна проверява, като изкарва тези мисли или обект в съзнанието ни. Моите мисли са от рода “искам вече да имаме дете”, “трябва да се случи максимално бързо, защото искам три деца”, “той тази година ще стане на 39, аз съм на 29, но, той 39” (което никога не ми е било фактор, допреди опитите, а сме заедно от 8.5 години..).
А когато нещо е важно за нас и така несигурно, мозъкът минава в режим на постоянно следене, тоест пак идват тия непрестанни и обсесивни мисли.
По-здравословното послание към нас самите е: „Правя най-доброто, на което съм способна в момента.“ - толкоз. Тва зависи от нас. Проверяваме, изследваме и действаме. Аз също отложих големи пътувания, за които съжалявам към този момент.
Последния месец съм доста по-спокойна, защото планирам почивки и гледам това не е фокуса. Знам, че ще стане и, че животът, реалния, се случва между плановете, които си правим.
Преди 2 дни бях на масаж и не знам как се завъртя темата с масажиста, но long story short, с неговата жена и те са походили доста по лекари за дете. Започнали са медитация и работа към себе си, за да управляват стреса и собствените си очаквания. Правят почивка от доктори и прегледи месеци, та дамата забременява и вече е в 7-8 месец.
И за финал, че се улях- наистина, вярата е да пуснем контрола, да се доверим, да оставим рационалното и видимото за очите.
И най - важното - тук да е judgement free zone, каквото виждам, че е и толкова хубаво, че го имаме и имаме достъп до него.
Честита събота! ✨
+1 за психотерапията. Моят път до първото детенце за късмет не включваше накрая стимулации или повече репродуктивна намеса и въпреки това терапевтката ми ми помогна да преминавам през всеки месец негативен резултат. В последствие ми помогна и да се съхраня при появили се усложнения на финална права и досега, тъй като детенцето ми има състояние, което трябва да следим всеки месец. Ако някоя иска, мога да изпратя контакти на лично за гр София, прави и онлайн сесии.
Аз директно споделям моята:
https://superdoc.bg/lekar/petya-georgieva-3048
Работи онлайн и на живо в София. Има и уебсайт с подробна информация за опита й.
https://superdoc.bg/lekar/petya-georgieva-3048
Работи онлайн и на живо в София. Има и уебсайт с подробна информация за опита й.
Мили момичета изпращам прегръдки на всички !
Толкова добре ви разбирам .. и ние от 3 години се борим , 1вата беше само опити вкъщи където всички лекари ни казваха че няма проблем и че ще стане . На края на 1вата година имах суицидни мисли дори, защото не можех да разбера как не се получава, а уж всичко ни е наред.., помогна ми моята психоложка да го преодолея, въпреки десетките забременяващи приятелки “от въздуха”, които просто исках да им кажа гледайте си работата и не ме занимавайте..
През 2рата година се опитвахме да осъзнаем, че имаме нужда от помощ и да намерим точно къде са проблемите ни и те почнаха да никнат .. първо една запушена тръба, после лоша спермограма … През третата правихме инсеминации защото само 1та ми тръба е проходима и дебнехме фоликул което всеки месец беше чакане и надяване .. В началото вече на 4тата година опити получихме заповедта от Фонд и започва нашето пътешествие в ин витро света.
Честно да ви кажа равносметката е , че не всичко е на всяка цена. Влизаме в това пътуване доста по- зрели, без почти никакви очаквания и смирени, че каквото е за нас няма да ни подмине. През тези 3 пълни години се научих да бъда толкова търпелива , колкото никога не съм била през живота си🙏 Осъзнахме , че най- важното е да се обичаме ние помежду си и че всичко останало рано или късно ще дойде. А ако не дойде просто не е било нашето. 🤷🏻♀
Пожелавам успех на всички, нека Бог ни благослови и ни дари всички с дечица ❤
Толкова добре ви разбирам .. и ние от 3 години се борим , 1вата беше само опити вкъщи където всички лекари ни казваха че няма проблем и че ще стане . На края на 1вата година имах суицидни мисли дори, защото не можех да разбера как не се получава, а уж всичко ни е наред.., помогна ми моята психоложка да го преодолея, въпреки десетките забременяващи приятелки “от въздуха”, които просто исках да им кажа гледайте си работата и не ме занимавайте..
През 2рата година се опитвахме да осъзнаем, че имаме нужда от помощ и да намерим точно къде са проблемите ни и те почнаха да никнат .. първо една запушена тръба, после лоша спермограма … През третата правихме инсеминации защото само 1та ми тръба е проходима и дебнехме фоликул което всеки месец беше чакане и надяване .. В началото вече на 4тата година опити получихме заповедта от Фонд и започва нашето пътешествие в ин витро света.
Честно да ви кажа равносметката е , че не всичко е на всяка цена. Влизаме в това пътуване доста по- зрели, без почти никакви очаквания и смирени, че каквото е за нас няма да ни подмине. През тези 3 пълни години се научих да бъда толкова търпелива , колкото никога не съм била през живота си🙏 Осъзнахме , че най- важното е да се обичаме ние помежду си и че всичко останало рано или късно ще дойде. А ако не дойде просто не е било нашето. 🤷🏻♀
Пожелавам успех на всички, нека Бог ни благослови и ни дари всички с дечица ❤
Ох, аз след този ужасен цикъл със следене на овулация ЕДИН месец ( 28 дни), изчезващи фоликули, нови, колебаещо се ЛХ, после пък ранни симптоми на БХ след овулация и накрая отново едно голямо нищо, тотално се смазах психически. Както и физически, защото ми се отключи вегетативната дистония, която бях подтиснала за няколко години, това е нещо като бърнаут. Безсъние, висок адреналин вечер, през деня си парцал, студени и горещи вълни, паник атаки, страх. Овулацията ми наближава и като правихме опит онзи ден аз изпаднах в панически страх, че мога да забременея и отново да преживея същия кошмар . Хора, страх ме е вече да правим любов. Казах на ММ, че ще го правим само за удоволствие и че ако аз бях мъж и трябваше да го правя всеки път на овулация с цел забременяне въобще нямаше да ми стане. Така че, вече знам какво им е на мъжете. След първата ми Б, която за съжаление приключи в 18 г.с. и после още 3 неуспешни имам чувството, че се отвори вратата към Ада за мен и мъжа ми. Толкова деца загубихме, толкова любими хора. Онзи ден си говорим и го питам нали във Вселената има баланс? Защо само губим? Кога ще спечелим, кога ще ни върне Господ поне едно от загубените ни деца? Нали в живота има и хубаво и лошо, защо само лошото ни се случва? Не знам, аз вече нямам вяра, за мен думата бременност е свързана с мъка, загуба, проблеми, страх. Аз не мога да се отпусна и да си кажа ще стане, но ако стане дали ще продължи, колко време ще продължи, ще е тежка ли, ще се роди ли здраво дете? Другите жени се снимат като забременеят, правят си бебешки партита, ние не смеем и да се зарадваме, ако се случи. Не искам дори да правя тестове.. Искам е така като циганките да отида в 9-тия месец просто да раждам и да не го мисля. Той даже ме пита дали въобще искам дете и аз му казах, че искам, обаче искам някой да ми обещае, че ще се роди здраво, ще следващата ми бременност ще е успешна и няма да стоя със свито сърце пред лабораторията и да видя дали ЧХГ се е качило или отново пада. Да чакам със страх до 10 г,с. да пуснем пренатален тест и да видя здрав резултат. Всичко това ме убива, не знам колко още мога да стискам зъби. Не знам. Радвам се колко момичета се изнесоха от темата и то с проблеми и всеки път си казвам " а аз кога"? Някога ще се изнеса ли към отчетните теми? Ако имаше в БГ сурогатно майчинство честно да ви кажа аз щях да се възползвам, въобще не ми пука дали ще имам кърма, дали ще ходя на прегледи, ще отида и ще си го взема като се роди и ще прескоча целия този ад.
ИК, в коя г.с. си според ПРМ?
ИК, в коя г.с. си според ПРМ?
Salsera бъди сигурна, защото аз съм, почти всички (ако не всички) си задаваме въпроса “а аз кога?”. Най-нормалното е, че се чувстваш така, наистина. Това не е ненормално. Не си единствена и в това има чар. Хубавото е, че не си го избиваш на партньора, защото моята е грешка е това - като изпие една бира и полудявам, че пие алкохол, заради мега лошата спермограма. Което е абсурдно от моя страна и постфактум го осъзнавам. Но пустия страх, че не прави достатъчно или няма воля надделява.
През месец, два разбирам за бременни приятелки, познати и, които стават бременни от първия или втория месец опити. Някои от тях толкова нездравословно са живяли, за разлика от мен от години и си викам “бах’му майката!”.
Няма да спра да давам съвети за психотерапия, защото тук може да се изслушваме, обменяме информация (и то доста полезна с пресен опит), можем да говорим с приятелки, но терапията е друго.
Трябва да обработваме емоции като страх, притеснения, защото малко или много бъгваме психиката си. И е съвсем нормално, минавайки по-трънлив път. Моя близка приятелка отключи паник атаки след първия, втория аборт, друга беше най-негативния човек на света. Помогнаха им психотерапевти.
Тялото, душата и психиката са свързани. Масажиста точно това ми каза, че явно съм се “стегнала” и не отпуснала душата и сърцето напълно.
Аз днес бях при Вецев за взимане на микробиология за уреаплазма да видим дали съм се изчистила. Тъй като е 11-ти ден го помолих да измери и види кога се очаква овулация - 27/27мм задържан фоликул ми каза, че имам.
Явно този месец няма да имам овулация, но това значи ли, че и предния не съм имала като не се е спукал? Не съм наясно хич.
През месец, два разбирам за бременни приятелки, познати и, които стават бременни от първия или втория месец опити. Някои от тях толкова нездравословно са живяли, за разлика от мен от години и си викам “бах’му майката!”.
Няма да спра да давам съвети за психотерапия, защото тук може да се изслушваме, обменяме информация (и то доста полезна с пресен опит), можем да говорим с приятелки, но терапията е друго.
Трябва да обработваме емоции като страх, притеснения, защото малко или много бъгваме психиката си. И е съвсем нормално, минавайки по-трънлив път. Моя близка приятелка отключи паник атаки след първия, втория аборт, друга беше най-негативния човек на света. Помогнаха им психотерапевти.
Тялото, душата и психиката са свързани. Масажиста точно това ми каза, че явно съм се “стегнала” и не отпуснала душата и сърцето напълно.
Аз днес бях при Вецев за взимане на микробиология за уреаплазма да видим дали съм се изчистила. Тъй като е 11-ти ден го помолих да измери и види кога се очаква овулация - 27/27мм задържан фоликул ми каза, че имам.
Явно този месец няма да имам овулация, но това значи ли, че и предния не съм имала като не се е спукал? Не съм наясно хич.
Salsera в 5 г.с, но съм с ранна овулация така, че в 5+5 дни. Оказа се, че просто е било много рано вчера. В този етап буквално няколко часа правят разлика и днес не се стърпях и посетих друг специалист, който ми показа жълтъчното мехурче.Не, че не му съкратих живота на мъжа ми като му казвах колко притеснена съм, че може и да не се появи жълтъчното мехурче. За съжаление освен историите тук във форума имам доста познати, които са претърпели поне по една загуба и са се борили години с последствията от това. Но за сметка на това мога да изброя и десетки истории при които хората са успели след 2-3 или 10+ години. Просто понякога нещата се нагаждат така, че поредният естествен опит или поредното инвитро е успешно. Както съм казвала и преди, сама аз съм дете на родители които 15 години са минали през какво ли не, за да имат дете. Скоро след като съм се родила аз майка ми просто е рухнала емоционално от стреса който е преживявала и в последните 20 години е неработоспособна и живее с куп лекарства. Може би, ако тогава е имала психическата подкрепа от хората около нея или от специалист е нямало да стане така. Така, че и аз съм за човек да прави това, което го прави по-спокоен. Ако писането във форума е утеха то споделяйте, ако човек има нужда от специалист то няма нищо лошо в това да направи консултация.