Коледни празници

Значи комплект за поддръжка на брада/мустаци. Аз това подарих на сина миналата Коледа, сестра му пък му взе ваучер за фенси бръснарски салон, много се изкефи.
 Иначе 24ти се събираме у нас, на 25ти се посещават свекърви, приятели и кой каквото. Обикновено бавим вечерята, че все някой е на работа. Миналата Коледа внучката беше мъничка, събрахме се у тях. Аз и свекървата донесохме яденето, после останхме да изчистим. Две жени сме все пак, за половин час всичко беше ок.

Винаги сме прекарвали Бъдни вечер и най-вече Коледа у родителите на ММ(единствените изключениещя бяха първият ни такъв празник (Бъдни вечер), който прекарахме с родителите ми,на следващата година тях вече ги нямаше,тогава пък бяхме новодомци и на Бъдни вечер бяхме със сестра му баба,вуйчо и братовчед ми,и 2018-та , когато отидохме на гости в Лондон на сестра ми).Нова година последните години я караме също с родителите на ММ.Много по-удобно е и заради децата,и заради това че за всичко се грижи свекървата,аз най-много баница да направя.Била съм с бебе на 6 месеца (големия) и се вдигнахме от София в студа и снега и отидохме у родителите на ММ(то иначе нямаше да е никакъв празник,а най-обикновен ден).Била съм и с бебе на 3 месеца и на Коледа го занесохме пеша с кошницата у свекърите (вече живеем в един град)-това че са били бебета не ме е спирало(единствено покрай Ковид 2021 малко внимавах с контактите и все пак бебето ми посрещна първия си гост на 5-6 дни-дългогодишна съседка,в София, която съпреживя с мен доста, просто малкия като бе на 8 дни напуснахме столицата и това бе единственият начин да го види).
С подаръците сме сложни и обикновено си разменяме или пари или нещо за дома или нещо малко и символично.

Липсва много важна информация - на какво разстояние сте едни от други. (За подаръка няма да коментирам, със същия успех хората дават идея какво да се подари на Таен дядо Коледа... И това, че някой ще ви се натресе. Как пък не ...)
Ние живеем близо, на 15мин с кола от едните и от другите. Всяка година правим едно и също - на Бъдни вечер у едните, на Коледа у другите. На следващата година разменяме. Родата на М се събират малко повече хора, от моята страна са само родителите ми. Това е абсолютно всяка година. Сходно е и за Великден, но там има ходене до село, което е на 40мин с кола Та на кратко - никой никъде не е нужно да преспива, ако се наложи гостуване. Уговаря се готвенето, носи се, яде се и кой от къде е.
По повод, че и ние сме с малко бебе най-вероятно нашите ще дойдат у нас за Коледа по изключение като ще донесат храна. За нас това е по-добрият вариант, защото по-голямото ни дете спи на обяд и между двете е много голяма хамалогия престоя някъде. Принципно ако ходим някъде на гости или отиваме по-рано и тръгваме в 1, без да ме касаят другите, или отиваме след 3, ако е у неговите роднини, защото те засядат обикновено от 1 до 5 и пак ни устройва. Ако има някой болен - няма да ходим и толкова. За щастие около нас повечето вече изкараха гриповете, но ще се чуем така или иначе, включително на деня. Бебето ще бъде вързано за мен, както беше каката като малка и няма да сроим с часове. Ядем, разменяме подаръци и тръгваме в 8:30, защото пак каката трябва да спи
Това работи за нас. За когото не работи - да прави нещо друго. Когато децата попораснат може би ще има други конфигурации, но за сега ни устройва.

Много ми стана интересно, как някой ще дойде у вас без покана, било то и роднини? И то на традиционните празници,когато има очаквания за определени приготовления и трапези?
Плюс това ,Коледата са няколко дни, винаги може да се видите някъде и на кафе и на разходка и тн. От темата досега, а и аз знам,че е по - неангажиращо да се натресеш наготово:) пък нека е далеч
Сега по- сериозно. Вместо да питате тук непознати и с различни виждания, обсъдете с мъжа си какво и как го искате. Единственото условие е да сте на едно мнение. Ако не, да се оправя той с гостите
Весели празници на всички!

Не мога да си представя как някой просто така отива на гости на голям празник

С нашите близки (моите и на мъжа ми) винаги се уточняваме предварително кой, кога, какво. Ако е обяд или вечеря, уточняваме заедно менюто и си разпределяме кой какво да носи. Не е редно един да готви и приготвя за всички. Например домакинът приготвя основното ястие, но от гостите - един донася салати, друг питка, или баница, или баклава. Мъжете отговарят за пиенето, суджуците и подобните сухи мезета.  И децата включваме още от 12-13 годишни - да отговарят за плодовете, или за ядките. Колкото по-голямо е семейството, на толкова повече хора се разпределят ангажиментите, и никой не е претоварен.

Ако си сигурна, че свекървата и сестрата на мъжа ще ви посетят, направо им разпредели задачите - кой какво да донесе. Ти си с бебе, спокойно можеш да минеш с някаква салата или сладкиш, те да донесат всичко останало. Хем като си тръгнат, ще си вземат и съдовете Чиниите в миялната, и това е.
Ако не можеш да предотвратиш гостуването, поне се възползвай да не го играеш Пепеляшка.

Мне, по-добре те с бебето на гости, че иначе някои роднини не се сещат да си тръгнат.

Ами убедена съм, защото сме в един блок и сестра му се прибира за празниците при майка му. Обикновено поне ми се звъни дали съм си вкъщи, ама няма удобно ли е не ли е.
С малко бебе на -2 градуса в 14:00 на обяд дали съм си вкъщи?
Просто са си такива хора, майка му на мъжа ми поне не досажда често и идва от дъжд на вятър.

Има една функция “Do not disturb”. В 14:00 бебетата спят. Майките им - също.

Аз на -2 съм навън, но ако някой ми звъни между 2 и 4 без конкретна важна причина ще бъде линчуван. Без значение спя ли или не.

Един блок, една къща пак има съобразяване и отстояване на личното пространство. Не си ли говорите и за твоите желания? Защо не им кажеш каквото писа тук, че предпочиташ, когато ти е удобно вие да минете за малко през тях примерно, че си с бебе и си на друг режим, не ти е до тържествено посрещане на гости. Не разбирам защо мълчиш.

Писали са ви добри съвети. Обсъдете с мъжа и си дръжте на думата. Щом сте с малко бебче, ако всички са здрави, посетете свекървата на Коледа и ще видите и зълвата. Има време за големи софри в годините нататък. Сега най важното е  бебето и вие с мъжа. Не се притеснявайте да казвате как чувствате нещата. Като разберат веднаж и така. Весели празници

Ходи се при по-възрастните, по принцип. Ако дойдат, нека те донесат по-голямата част от храната. Все пак вие сте с дете, а освен това не си длъжна ти да направиш всичко. Това е вариант. Или отивате у тях с направено нещо, но едно примерно. Така че, във всеки един от случаите да си минимално натоварена.
Ако мъжът ти е на твоя страна, може да си останете и тримата.
Сега прочетох, че сте с бебе, това променя нещата, никакви софри от тебе, ако ще идват, да направят всичко. Или отивате на другия ден за малко.
И никакво шетане след гости. Всички сме били млади и с малки деца, знаем как е.

Ние сме двама, родителите ни са в различни градове, по Великден и Коледа пътуваме за по 3-5 дни - единия празник при едните, другия при другите. Обаче честно казано, започва да ме напряга това, защото като сме двамата, усещам едно очакване у тях и задължение у себе си да сме все заедно, нали затова сме се прибрали. Като сме сами, не е така - стегне те шапката, прибираш се в стаята/етажа и никой не те дърпа половинката иска ли…, има ли нужда от… и как така ти няма да го/я… Имам много слаб капацитет на социалната батерия и това неистово ме напряга, та мисля сериозно да натисна от догодина да не седим толкова дълго на гости. Поне не и двамата.
За подаръците вече не знам. Аз харесвам прахосъбирачки

Ние се събираме със семейството или приятели, в зависимост от това кой е наличен. От години обаче вече не готвя - поръчвам всичко на едно семейство, които са професионални готвачи, включително сина им. Така че те правят пипкавите неща - сърми, тиквеник, чушки, питка. Аз боб чорба и ошаф, а за Коледа бутам пържоли с кисело зеле в едно керамично котле. Бяхме сами за празниците само когато синът ми се роди и ми беше неприятно. За мен това са семейни празници и обичам да ги прекарвам с повечко хора около мен, но любими хора.

Живеем в софия , но и двамата с партньора ми сме от друг по- малък град. Не си ходим на всяка Коледа, за Великден пък изобщо . Моторджии сме и в първите дни , в които времето го позволява, няма как да останем и да ядем яйца.

Моите родители не са от готвещите, събиращи цялата рода хора. Наслаждават се на свободното си време покрай празниците и поръчват някаква от задължителната храна. Толкоз.
 Като малка си мислех, че сме странни , защото се сравнявах с наборчетата и техните софри. Към днешна дата съм благодарна , че съм отгледана от хора , които нямат нужда от външна валидация , за да се чувстват в хармония.
Разбира се няма пълно щастие в тоя живот и родителите на партньора ми са с много стабилни и тържествени устои покрай Коледа.
Ходим при тях, но не всяка година. Слувало се е мъжът ми да отиде, а аз да си остана в София сама и да работя или да нищоправя.
Ако пък отида,  задължително вечерта си спя при моите родители. Атмосферата в техния дом не е за мен. Много тежък момент е това всеки път. И аз много трудно се измъквам.
В началото на връзката ни се чувствах длъжна, стягаше ме гърлото , бях в някаква постоянна стегнация , докато гостувах там и майка му ми обясняваше какво трябва и не трабя да се прави в тоя живот , как да отговарям на баща му, как да събирам боклука , (който не се изхвърля вечер!),  как , когато има мъже в стаята да не се смея чак толкова високо,  ....как се готви пилешката супа...как вече трябва да се оженим ...и трябва да родя момиче , което трябва да кръстя на нея , щото тя си мечтае за това от незнамси колковреме .....и всякакви трябва постулати от живота ( дори тук съм писла с молба за съдейсвие, ама само ме изядоха с парцалите и разбрах колко съм "неблагодарна" и "надута")

Само че...Когато минеш през бърнаут, започваш да си цениш и времето , и силите и много бързо ( ако си късметлия) се учиш на кой колко време да отделиш.
В здравия случай избираш себе си

изобщо вече не ме вълнува какво си мислят, как изглежда в очите на хорта, какво коментират комшиите, бабите и родителите на любимия ми мъж. Трябваше ми време да проумея, че ако някой се сърди, то това е неговото разочарование, не моя вина.

Съветът ми , ако приемте такива, е да усетите личните си потребности  и да си позволите да се погрижете първо за тях. Пък каквото остане после, го дайте за другите.

Дописвам: относно идеи за подаръци -ние си подарихме билети за Мейдън през май.