Има един израз за “академичните 15 минути”, т.е. до 15 минути уж е приемливо да закъснееш, реално масово хората приемат за приемливо до около 10 минути.
Не става дума, че ние сме педанти, а другите свободни души или че другите са индиферентни глупаци, а ние сме точните пичове.
Когато се говори за академичен толеранс, се визират закъснения поради независещи от нас причини - градски транспорт, трафик, метеорологична прогноза, болен любимец, счупена брава - от този род. Такива случаи са по дефиниция по изключение и затова се проявява толеранс - да изчакаш човек, който се е случило веднъж в годината да бъде съвсем обективно възпрепятстван.
Има обаче една порода хора, за които часът на явяване е предварително обявеният плюс академичния толеранс. Те не планират излизането си спрямо обявения час, а спрямо Х време след това, защото ‘ми то има толеранс, защо сега се нервираш’. Ето това вече дразни. Съжалявам, но аз като кажа 17:00 часа, имам предвид именно 17:00 часа и евентуално минус 5-10 мин. Нямам предвид 17:25 часа и да слушам как ‘ам то аз малко закъснях, ама нали има академичен толеранс от 15 мин’.
В темата също ясно се вижда, че напълно липсва раздразнение от някой, който е закъснял 1-2 пъти в годината, защото е влязъл в егати трафика. Раздразнението е от другите, дето закъсняват всеки път, защото ‘е кво тооолкова е станало бееее’.
