Ерих Кестнер, "Емил и тримата близнаци".
Всъщност дори да е еднакво неточно, не е с еднакво значение и ефект.
- Публикувана: 19 дек. 2025, 05:57 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2026, 10:47 ч.
За точността
Подраняването е проблем само на подраняващия, закъснението е проблем на всички участници.
Може да злоупотребяваш със собственото си време, но не и с чуждото.
Може да злоупотребяваш със собственото си време, но не и с чуждото.
Всеки си поема риска да скучае и чака, отивайки много по-рано на среща. Също така, освен ако не е на пешеходно разстояние срещата, няма как човек да прецени в колко точно ще пристигне. И тъй като оставам с впечатлението, че се обсъждат неоофициални приятелски срещи, няколко минути наистина не би трябвало да са проблем. Дразнят редовните по-големи закъснения и случаите, в които ти се объркват плановете, заради някой закъсняващ с много.
Така е. Но е във връзка с всички гордеещи се в темата, че са точни, идващи 15 мин по-рано за среща.
Ами не са.
Ами не са.
Строго погледнато може и да не са точни, но не са закъснели. Да закъсняваш е неучтиво, да не кажем, че понякога обърква много планове.
Просто си намират оправдание за собствената си неорганизираност. Тук не говорим за инциденти, които са ги възпрепятствали да стигнат навреме. И в безхаберието си стигат до там, че даже прехвърлят вината си на този който видиш ли отишъл по рано.
Имах една колежка, много, страшно принципна. Мъжът и я караше на работа. Един ден не дойде навреме на работа.
Една сутрин детето и имаха екскурзия с влак. Изтървали влака и мъжът и с колата кара до следващата гара детето, за да се качи при останалите от класа. И накрая изкара детето виновно, защото тъй като много се вълнувало за екскурзията предизвикало така стеклите се обстоятелства. Така, че такива хора са склонни дори пред децата си да не могат да поемат тази отговорност, какво остава за странични хора.
Имах една колежка, много, страшно принципна. Мъжът и я караше на работа. Един ден не дойде навреме на работа.
Една сутрин детето и имаха екскурзия с влак. Изтървали влака и мъжът и с колата кара до следващата гара детето, за да се качи при останалите от класа. И накрая изкара детето виновно, защото тъй като много се вълнувало за екскурзията предизвикало така стеклите се обстоятелства. Така, че такива хора са склонни дори пред децата си да не могат да поемат тази отговорност, какво остава за странични хора.
Строго погледнато, отивайки по-рано на уреченото място, ти вече си точно навреме. Също строго погледнато, ако не си точно там в уречения час, значи си закъснял. След малко може да стигнем и до квантовата физика.
Също, няколко минути е изключително разтегливо понятие и се използва в случаите на липса на точност.
Също, няколко минути е изключително разтегливо понятие и се използва в случаите на липса на точност.
Аз едно време като излизах по първи срещи, нарочно ходех по-рано стратегически. За да мога да си подбера скришно място и да огледам врага.
По отношение на приятели - никой никога не ми е правил драма за 5-10-15 минути. Следващият път се случва и на тях.
На работа - ако хвана куриера, значи съм навреме!
Уикенда - ако аз лично не си дам зор да дойда навреме, няма кой друг.
По отношение на приятели - никой никога не ми е правил драма за 5-10-15 минути. Следващият път се случва и на тях.
На работа - ако хвана куриера, значи съм навреме!
Уикенда - ако аз лично не си дам зор да дойда навреме, няма кой друг.
Май има засегнати от това какво е точност 
Да не стане грешка аз съм от тези, които са склонни да закъсняват, защото се мотаят до последно. За което нямам логично обяснение...
Та, тъй като знам тази своя черта се старая да отида 15 мин по-рано, естествено не успявам и закъснявам..но за личното си разписание. За срещата с другия съм съвсем точна, плюс-минус 2-3 мин.
Да не стане грешка аз съм от тези, които са склонни да закъсняват, защото се мотаят до последно. За което нямам логично обяснение...
Та, тъй като знам тази своя черта се старая да отида 15 мин по-рано, естествено не успявам и закъснявам..но за личното си разписание. За срещата с другия съм съвсем точна, плюс-минус 2-3 мин.
А впрочем, от 20 години в България има достъпни и широкообхватни мобилни телефони. Трябва да си идиот, за да не можеш да ги използваш и като чакащ и като отиващ на среща.
Още нещо - ако ползваш метро и наземен транспорт в София, нямаш шансове да стигнеш на минутата. Или по-рано или по-късно.
Още нещо - ако ползваш метро и наземен транспорт в София, нямаш шансове да стигнеш на минутата. Или по-рано или по-късно.
Некоректността ме дразни повече, нямам против някой да закъснее стига да предупреди, но ако е всеки път и/или знае, че го прави - ми опротивява и въпреки това го търпя. Имах такава позната, която вече ненавиждам поради други причини, но нито 1 път не показа уважение да дойде навреме, по час съм я чакала на уговорено място.
Може аз да не разбирам нещо, но като цяло мисля, че в тази дискусия няма човек, който да каже или настоява, че точността е лошо нещо или самият той се стреми към неточност. Разбира се, че точността е уважение и важно нещо, НО това което тук чета е някаква болезнена крайност - за 2 минути вече ни потъпкаха достойнството, ако закъснееш с 10 минути за гости си най-голямата утайки. Има един израз за “академичните 15 минути”, т.е. до 15 минути уж е приемливо да закъснееш, реално масово хората приемат за приемливо до около 10 минути.
Като педант ще ви кажа, че това, че цепите минутата на две и очерняте закъснялия не е нещо, с които да се гордеете. Независимо, че препускате през живота в див галоп, планирате всичко, водите графици … времето изтича безвъзвратно като пясък между пръстите. Накрая и закъсняващите и точните стигат там, закъдето са се запътили. Разликата е в начина, по който са го направили - първите лежерно и без стрес, вторите останали без дъх от бързане.
Знанието за точността и мъдростта кога да се “употребява” идват по различно време в живота. Нещо като: знание е знанието, че доматът е плод, мъдрост е знанието да не го слагаш в плодовата салата.
Като педант ще ви кажа, че това, че цепите минутата на две и очерняте закъснялия не е нещо, с които да се гордеете. Независимо, че препускате през живота в див галоп, планирате всичко, водите графици … времето изтича безвъзвратно като пясък между пръстите. Накрая и закъсняващите и точните стигат там, закъдето са се запътили. Разликата е в начина, по който са го направили - първите лежерно и без стрес, вторите останали без дъх от бързане.
Знанието за точността и мъдростта кога да се “употребява” идват по различно време в живота. Нещо като: знание е знанието, че доматът е плод, мъдрост е знанието да не го слагаш в плодовата салата.
Съжалявам, но всеки си има планове и ангажименти и никой не е длъжен да чака никого по половин час и то редовно. Нито приятелка, нито роднина ще чакам час, освен ако не е много важно да се видим пък било то и за 5 минути и не се е случило нещо сериозно, за да закъснее. И пак казвам, допустимо е, ако е инцидентно и не обърква времето и плановете на другия. Допустимо е, ако е поради непредвидени/ форсмажорни обстоятелства. Недопустимо е, когато е редовно. Как би се почувствала, Di Soleil, ако закъсняваш редовно и хората, с които имаш среща не те изчакат? Педанти ли са, ако си тръгнат след 15-тата минута? Ами, ако заради това закъснение не успееш да се сбогуваш с близък? Ами, ако лекарят закъснее с 30 минути и това коства живота на пациента? Защо се сърдим, че линейката не дошла на 15-тата минута, а сред час? Предвид, че не достигат и може да е нямало свободен екип, т.е не защото някой си пие на спокойствие кафето. Ами, ако си учител и закъсняваш редовно за час кой ще те търпи? А ако учителят закъснява за час, децата са без контрол и твоето дете пострада в това време? Какво толкова, да не сме педанти, защо да влиза на време?
Сигурно ще оставя половината череши. "Остави ми 2 череши" е просто израз. Иначе за чакането... чакала съм и са ме чакали. Случва се. Единствено за работа, посещение при лекар или някоя институция ходя по-рано и спазвам правила. Също и когато пътувам. Никой самолет няма да ме чака, но близките ми хора да. Аз и без друго не се срещам и чакам с хора, които не са готови да постоят 15 минути.
Mama Ru то хубаво си се възпалила и малко искаш да ми се караш, но тук никой не говори за лекари и сбогуване с хора. Айде холан от измислени драми. Мнението ми е много ясно изразено. Говоря за цепене на секундата, за липса на толеранс от 1-2 минути, за това, че приятел ще те изчака, за приемливост до 10 минути.
Интерпретацията ти е просто желание да покажеш как боравиш с думите за да може на всеки лайк да се върнеш и отново да прочетеш какво си написала. Каква линейка, каква борба на живот и смърт?!
Интерпретацията ти е просто желание да покажеш как боравиш с думите за да може на всеки лайк да се върнеш и отново да прочетеш какво си написала. Каква линейка, каква борба на живот и смърт?!