За точността

Нали беше казано назад "Цъкайте си на телефона докато чакате 10 минути. Какво толкова.". Ами и аз това казвам. Иди по-рано и цъкай на телефона докато човекът дойде навреме. Но то правилата и етикета важат само за околоните, не и за нас..

Що за довод? Аз мога да правя шпагат, трябва ли да го изисквам и от другите?

Ако умението да се прави шпагат е толкова основополагащо условие за междуличностните ти взаимоотношения с хората колкото уважението към личността и времето и - да, можеш и трябва да го изискваш. Спазването на уговорките, в случая: в аспекта им явяване на време, е една от формите за изразяване на лично отношение, уважение, интерес, възпитание и личностни качества. И именно чрез закъснение аз бих изразила нежеланието си да контактувам с човек, който по един или друг начин ме е принудил да му отделя от времето си, ако аз не съм го искала - примерно човек от миналото ми, с когото поради някакви причини не съм контактувала от години и изведнъж съм му дотрябвала.

Точността показва уважение към другата страна.
Шпагатът евентуално може да кефи мъжа ти в по-палави моменти.
Предполагам, че разликата не е нужно да се разяснява.
Едното е знак за възпитание, другото са физически дадености, като второто не е свързано със социалния живот.

Всеки човек има различна представа/усещане за време. Наречете го собствен биологичен часовник. И да, има хора, които колкото и да се стараят, в даден момент губят представа за времето и се оказват закъснели.
Колкото и да не ви се иска се делим на два типа - такива, които както и да се стараят, винаги закъсняват. И такива, които никога не закъсняват. Няма как да изискваме от някого да е като нас, нямаше да е интересно. Хора сме, не машини.

Твоят шпагат няма никакво отношение към живота ми, но да пристигаш винаги късно, има

Тези с биологично грешните часовници защо не ползват нормални такива?
Не е до желание за унифициране, а до отношение.
Щом някой е способен да губи чуждото време, не заслужава чуждото внимание. Това е.
Не може единият да проявява уважение и да е точен, а на другия да не му дреме, че някой го чака някъде.
Но пък имахме случай преди години с дама, която искаше да я защитаваме, защото работодателят я уволнил дисциплинарно за системни закъснения. Закъсня и за делото. Загуби го.

Моят мъж има една такава приказка 'то не ще бързане, иска навреме тръгване'
Характерът ми е такъв, че повечето ми задачи са планирани и така съм си разчела времето че ако се наложи да изляза от вкъщи 5 минути по-късно вече вътрешно усещам напрежение за това, че съм излязла от рамките на собствената си зона на комфорт, защото искам да отида на работа нормално без да бързам, да седна да си подредя нещата и тогава да отворя, а не  хората да стоят отвън и да чакат мен.
Отделно ние на работа сме с контролиран достъп и се чекираме, но това никой не го гледа защото има колежки които след като работното време е обявено в 8:30 те се чекират в 8:35 и никак не бързат.
Обаче има една подробност вчера имахме вечерта банкет от работата и имаше заповед спусната, че ще работим до 15 часа. Познайте тези които се чекират сутрин в 8:35 дали не бяха в 14:55 вече на изхода на сградата така, че недоумявам как на идване на работа никога не успяват да дойдат навреме, А през работно време успяха така да си организират нещата че не напуснаха в 15:05 .
Така, че определено дамата която си мисли че закъснява с 10-15 минути и никой не го забелязва, напротив със сигурност на някой му прави впечатление това нещо, но дотам .
Радвам се че поне едно от децата ми успя да вземе моя пример винаги да е готов преди часа който е уречен. Също много важно нещо е да се спазва часа и то не защото някой те чака. Ако ти самия си неорганизиран ще закъсняваш и за часовете за които си заявил че ще бъдеш там било за фризьор, било за личен лекар и така нататък .
Моята сестра в това отношение абсолютен пример. Не знам какво прави тази жена, но никога не успява да стигне до часа и мястото на срещата без да тича.
Единият ми син е такъв скъсва се от бързане и винаги всичко е лош късмет.
А той просто отлага всичко до последния момент в рамките на едни 10 минути и естествено че точно тогава така се подреждат всички ФортУнати и Хасинти, че той да е жертвата .
А другият ми син днес събуждайки се идва разтревожен и казва "аз трябваше поне преди един час да съм станал'' казвам защо и на мен не ми каза, че имаш ангажимент, а той ми казва ''Не, той човека не ми е определил час, но каза че ще ме очаква днес и аз за себе си преценям, че трябваше вече да съм там.

И за мен е неуважително системното закъсняване за среща.
Имам такава приятелка от детските си години. Още от деца, заради нея, редовно бягахме за автобуса, защото тя закъсняваше всяка сутрин. Бяхме три момичета в едно училище и всяка сутрин сме я чакали, дори и в студ и мраз.
Като деца.....как да е, но сега като големи хора, тя си е все същата. Честно казано последните години много разредих срещите с нея. Наистина ме изтощава.
Скоро родих второто си дете и съответно имахме среща у дома.
Ами аз бях станала рано, така наместих графика на бебето, за да може да  е будно когато дойде и т.н...... Дойде с 40 мин по - късно от уречения час. 
Имала е и по - фрапантни закъснения, и то на места извън дома.
Наистина, ако преди съм го изтърпявала някак, вече имам все по - малко време за подобни хора и колкото и да имам желание да се видим, не мога да отделям половин ден.

Имали били различен биологичен часовник Ми то за това човечеството в измислило истинските часовници, иначе всеки щеше да си кара както дойде. Имам чувството, че закъсняващите се имат за някак по-духовни и симпатично разпиляни от точните хора. Само, дето е симпатично само в техните очи

Хубаво и важно е да си точен, когато имаш уговорка с някого, или нещо зависи от теб, или ще те чакат.

Но има и случаи, когато пунктуалността се използва за показна мимикрия на добродетели и е напълно излишна, дори педантична. Например в работа, в която не работиш с клиенти, нямаш срещи в конкретен час и т.н. Няма никакво значение дали ще дойдеш в 9:00 или 5-10-15 минути по-късно, стига да останеш до по-късно следобеда или си ги вземеш от обедната почивка и си свършиш всичко. Имала съм работи, в които просто няма работа за цял работен ден, особено ако работиш бързо и ефективно. И да питаш за още задачи, няма. И започва едно висене като сопол и чакане да стане 18:00. Естествено, не чаках, а си тръгвах в 17:50 примерно.

Което дразнеше някои колеги, които много държаха да идват даже в 8:45 и си тръгваха след 18:00 и се гордееха с това като с някакво огромно постижение и трудолюбие. Охраната много им се дразнеше, защото ги чакаха да заключат. А бяха бавни и разтегляха елементарни задачи, които се вършат за един следобед, в продължение на дни. 

Същата история с пушачите. Голям праз, че не закъсняваш сутрин, като си взимаш сто пуш паузи от по 30-40-60 минути общо. Това отгоре на обедната почивка.

Аз съм учител. Само веднъж закъснях за работа с 15-20 минути, но обстоятелствата бяха извънредни - поледица, -19°, няма таксита, няма и ГТ. Тогава ГТ в града ни беше изключително тролейбусен, а жиците също бяха заледени и се движеха само част от тролеите, които имаха и акумулатори /хибридни.  Висяхме 40 минути на спирката, но не посмях да тръгна пеша в поледицата, а трябваше и да сляза по един баир, почти без тротоар и ме беше страх, че ако не се пребия подхлъзвайки се, може да ме помете някоя кола. В 10 часа РУО обяви дървена ваканция и ни разпуснаха.

Аз съм изключително точна. Пристигам 5 минути преди уговорката и пуша, докато стане време. С хора, които закъсняват или дори ме връзват, не се уговарям никога повече. Изключително много се изнервям ако трябва да отидем някъде с друг човек и той почва да се бави. Почвам да давам зор и да недоволствам.
Преди няколко дена много се смях като си направих час за зъболекар. Той ми се обади и вика "по номера Ви виждам, че сте от Швейцария. Значи аз в 8 ч трябва да съм на линия, защото Вие ще цепите секундата на две"

Ами, за мен, това не е начин да премина през живота. Всички, които "късат и хвърлят", щото някакви "примадони" им закъсняват, да си знаете, че правите огромна услуга на отсрещния. Разтревожени, напрегнати, планиращи, хора, дето все трябва да са първи на опашката за чекиране ми съсипват кратките години живот, които са ми отредени. Мерси съм!

Не знам чия мисъл беше - Да си 10 мин по-рано или по-късно е еднакво неточно.
Ако подраняваш 15 мин, а другият човек закъснее с 5 мин, ясно защо се изнервяте. Това си е 20 мин чакане.