Прекрасните хора в живота ни

Не съм съгласна, че хората са заменими. Това, че мога да се оправя след загубата на родителите ми, или дори баби и дядовци, не означава, че нещо или някой може да ги замени. Това означава, че са си свършили работата добре да отгледат един пълноценен човек.

Нищо, абсолютно нищо на този свят не може да запълни празнотата в сърцето, която остава след загубата на любими хора.

Никога не съм харесвала израза: "Няма незаменими хора". Всъщност като се замислим, какво означава заменими и незаменими хора!? И аз смятам, че има специални хора. Но, например незаменими са родителите ми. Аз и да искам не мога да ги сменя с други. Те са ме създали, те са ме отгледали, не някой друг. Да не говорим, че сме и кръвно свързани.
Ако примерно се разделя с даден мъж, само там мога да използвам думата заменим, защото да речем ще си намеря друг след това. Въпреки че пак не е правилно да се каже, че е заменим. Същото е като да прекратят приятелство с дадена приятелка, и в един момент да завържа ново приятелство. Ами, аз реално не заменям предишната приятелка, а просто се сприятелявам с нов човек, което няма нищо общо с предишното ми приятелство. Тя е различен човек, уникален по друг начин... За мен лично няма такова нещо като заменими и незаменими.

Прекрасните хора около мен са - дъщеря ми, брат ми, няколко приятелки. Хора, с които като си поговорим, душата ми се отпуска и виждам надежда, особено в последно време.

А,това е друга работа...Прекрасните хора около мен -мъжът ми,децата,свекърите,бабите ми(едната почина,другата да ми е жива и здрава още дълго време),сестра ми и щурото ѝ семейство, родителите ми (т.е.мама и вторият ми татко,ангели небесни са и двамата),другите ми братя и сестри от втория брак на татко...От приятелите ми не знам.Не съм сигурна,че има такива, които биха "влезли в огъня"за мен,но и не търся подобни.За мен като типичен представител на зодия рак семейството е най-важно,другите не чак толкова.

Мисля, че темата и с нейното изначално заглавие си беше достатъчно ясна и позитивна и много не разбирам кому са нужни филосфоски разсъждения точно тук, не че е против правилата на форум.

Губила съм близки хора и много години след това продължавам да изпитвам тъга, че ги няма вече в моя живот. Дори понякога се хващам, че се чудя как ли биха реагирали, ако през някаква малка имагинерна дупка в пространството и времето, можеха да ме видят сега. Всъщност знам - биха се усмихнали

За мен те са незаменими, което не значи, че не продължавам да срещам прекрасни хора в живота ми

Без съмнение за всеки най-прекрасни хора са неговите лични близки - родители, деца и т.н.

Аз обаче трябва да призная, че ябсолютно възхищение у мен будят една особена категория хора, към които аз  все още нямам дързост да се причисля и това са хората, които са загърбили всичко и са се обрекли на единствената цел да помагат на животни и хора в нужда.

От дълго време в социалните мрежи подкрепям каузата на Дом Динев и не спирам да им се удивлявам на добротата всеки ден. В този своеобразен приют са подслонени над 255 кучета и над 120 котки, като много от тях са инвалиди и имат необходимост от чужда помощ, за да живеят. Ето такива хора за мен са наистина прекрасни.

Мама, татко, баба и дядо. Това са хората, които  от ден първи са ми давали толкова много любов.
За съжаление дядо и татко не са сред живите. Всеки от тях по свой начин е незабравим. За дядо ми аз бях гордостта, може би в неговият поглед най-ясно съм виждала колко силно се гордее с мен.
Баща ми беше човекът, който присъстваше непрекъснато в най-важните ми моменти - ще кандидатствам в гимназия - ще обикаляме по училищата с него, водеше ме и ме вземаше от училище, търсия някой учебник по английски - ще обикаляме книжарниците с него. Беше пестелив на думи, но думата му тежеше. Никога не даваше празни обещания. Много ярък и топъл спомен е, че само той ми купуваше газирана напитка в кенче и дъвка със сменящи се цветове 😂
Баба ми пък е човекът, който ме е отгледал до 7 годишна възраст, след това всяка ваканция съм била при нея. Интересен факт е че в моментите ми на тотален срив и тъга, чувайки гласът и се успокоявам и сякаш силите и вярата ми, че ще се справя и с поредната трудност се възвръщат. Тя е човекът с много ценни съвети.
Мама е пример за домакиня ( за съжаление сякаш най-малко приличам на нея по характер и маниер), но пък силно оценявам умението ѝ да осигурява комфорт, безупречна чистота и ред в дома. Кулинарните и способности също са силно изявени. С нея сякаш на един по-късен етап се преоткрихме. Може би потънала в ангажименти покрай работа и домакинство не е имала възможност да ме глези. Тя си беше генералът в къщата - ,,домашните написани ли са, изпитваха ли те днес, има ли забележки за дисциплината в клас, някакви проблеми?"
Приятелите ми са другите прекрасни хора в живота ми - малко са онези истинските, но пък знаеш, че отношенията ви са чисти и се уповават на уважение, любов и т.н.т. все прекрасни чувства.
Тук с удоволствие бих сложила и някои мои учители и преподаватели, които са били пример и вдъхновение за мен. Тяхното влияние върху личността ми е толкова силно, били са пример за подражание и източник на знания и прекрасни чувства. За ръководителят на курсовата ми работа, който раздаваше знания и умения с шепи и благодарение на него уверено навлязох в трудовата си дейност лесно. Две от моите колежки, които ме приеха сърцато и ми показваха на практика как да приложа знанията си. Те бяха моите следващи учители не само в работата, но и в житейските ситуации.
Прекрасни с чисто сърце бих нарекла и лекарите, които са спасявали живота на близките ми и преди малко повече от година и моят.
Сега е в моите ръце да бъда и аз прекрасен човек за семейството си, родителите ми, моите приятели...

Много ми хареса последното изречение.

Разбира се, че има незаменими хора. Това е душа, не някаква работа, която някой да свърши как да е. Моята майчица беше прекрасен човек, имахме много дълбока връзка, винаги съм разчитала на нея за всичко, тя е незаменима за мен,  всеки ден се сещам за нея, всеки ден. Понякога с тъга или сълзи, понякога с усмивка, говоря й. Моя татко беше също прекрасен човек, и той ми липсва много, всеки ден се сещам за него, говоря му, той беше човекът с шегите и хумора, казвам си: а тате, би казал... и се смея, през сълзи... и той ми е незаменим. Моите баба и дядо по майчина линия, в един или друг смисъл те ме отгледаха и винаги са били на среща за всичко, те починаха съответно когато бях тийн и студентка, но спомените за техните усмивки, тяхната къща, игрите в двора, тяхната топлина, баба да ти сготви нещо, да се сгушиш в тях. Още помня дядо колко горд и щастлив беше с мен на абитурентския ми бал, на снимките е весел, усмихнат, очите му светят..... Ноооо няма ги вече и нищо не може да ги замени. Когато останеш без родители, се чувстваш сам, нищо че имаш половинка, деца, братя/сестри, приятели. Сам. Нито децата ми, нито половинката ми, нито преживявания, нито някакви блага могат да заменят това.

Иначе, в тона на темата, прекрасни хора за мен (в глобален смисъл), са хората които обичат животните и децата.

Прекрасните хора в живота ми са тези, които ми дават емоции: канят ме по барове и ресторанти, по планински преходи, на ски, на пътешествения в чужбина, купуват ми подаръци. Тези, които ми помагат в работа, които ме изслушват, които ми споделят личните си истории. Всички тия хора, които ми показват смисъла на понятието "хубав живот" и ме измъкват от "заешката дупка".
В глобален смисъл за мен прекрасните хора са тези, които обичат живота, имат цели и мечти и ми помагат да израствам и аз.
Незаменими са децата ми, само те ми дават истинско усещане, че не съм сама. Моето светоусещане е коренно различно от това на Г-жа Букет. Хората сме много различни.

Разбира се, че има незаменими хора. Родители, деца, съпруг, внуци. Никой не може да заеме тяхното място.
Но не, не говоря за тях. Говоря за онези хора - светулки, които срещаш по пътя си. Някои блясват за кратко, но техния блясък топли дори и след тях, други дълго осветяват пътя ти и се радваш, че ги имаш в живота си.

Респект за баба Ви. Малко са тези хора, а това, че сте сте имали възможност да прекарвате време с нея е безценно.

Има незаменими хора и такъв човек за мен е моята майка. Дори когато съм я ядосвала и разочаровала, тя е била моя опора като искрено ми е посочвала къде греша. Винаги ме е обичала и ми е давала уют. Готова е да събори планини за мен , но и аз за нея. Абе обожавам я, и не мога да си представя живота без нея.