Честито, момичета! Валят новини за нашите февруарски съкровища. Да са живи и здрави, и големи късметлии!
- Публикувана: 22 дек. 2025, 14:25 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2026, 07:01 ч.
Февруарски снежинки 2026 - Тема 3 ❄️ 🍼
Барби, честито!
Моля те, разкажи повече. Епидурална слага ли? Гледам писала си към 21 вечерта, значи бързичко са станали нещата до сутринта. Болеше ли, как беше?
Моля те, разкажи повече. Епидурална слага ли? Гледам писала си към 21 вечерта, значи бързичко са станали нещата до сутринта. Болеше ли, как беше?
Sunshine, в сряда ме прегледаха за разкритие и докторът "ми помогна", защото нямах, днес получих кафяво зацапване, след което и слуз с малко кръв на салфетката.
След консултация с акушерка, каза че е напълно нормално. В момента съм 39+2 дни.
След консултация с акушерка, каза че е напълно нормално. В момента съм 39+2 дни.
Момичета, тези от вас които са минавали преглед за разкритие, след това имало ли е кървава слуз по салфетката като ходите до тоалетна? Добре, че едното момиче днес в мен, каза че предишния път прокървила и било нормално, а на мен нямаше кой да спомене. Е, каза също и че на предишните 2 проверки на същия ден е и родила(сега ще й е трето) амаа за това няма да се хващам. Някъде пише, че може да е тапата, не усетих болка, дисконфорт или неприятни усещане по време на прегледа, и пак 9часа по-късно сега се появи кърваво-кафява слуз по салфетката.
Споделям по‑подробно, за да помогна на тези, които ще раждат естествено за пръв път и се чудят как протича процесът.
На 06.02 след разходка към 18:00 ми падна тапата – слузеста, с малко кръв. Към 21:00 започнаха да ми изтичат водите, на порции, с бледорозов цвят. В 22 и нещо вече бях в родилна зала с 1 см разкритие. Цяла нощ не съм спала, защото макар и леки, контракциите не ми даваха възможност да задремя. В 8:00 сутринта имах 3 см. Поисках упойка няколко пъти, но ми казаха, че е рано.
Малко преди 11:00 вече бях с пълно разкритие, без никой да предполага, че за по‑малко от 3 часа ще стигна дотам, и съответно нямаше време за упойка, защото вече започвах да раждам. Самото раждане мина бързо – около 15 минути. На 07.02 в 11:08 се роди моята Цветелина, 3100 г. За мен по‑трудната част бяха контракциите преди това, а самото раждане беше сравнително леко и бързо.
Ако имате допълнителни въпроси, пишете ми тук или на лично. Няма нищо страшно — пожелавам ви много успех и едно леко раждане! 😊
На 06.02 след разходка към 18:00 ми падна тапата – слузеста, с малко кръв. Към 21:00 започнаха да ми изтичат водите, на порции, с бледорозов цвят. В 22 и нещо вече бях в родилна зала с 1 см разкритие. Цяла нощ не съм спала, защото макар и леки, контракциите не ми даваха възможност да задремя. В 8:00 сутринта имах 3 см. Поисках упойка няколко пъти, но ми казаха, че е рано.
Малко преди 11:00 вече бях с пълно разкритие, без никой да предполага, че за по‑малко от 3 часа ще стигна дотам, и съответно нямаше време за упойка, защото вече започвах да раждам. Самото раждане мина бързо – около 15 минути. На 07.02 в 11:08 се роди моята Цветелина, 3100 г. За мен по‑трудната част бяха контракциите преди това, а самото раждане беше сравнително леко и бързо.
Ако имате допълнителни въпроси, пишете ми тук или на лично. Няма нищо страшно — пожелавам ви много успех и едно леко раждане! 😊
Честита радост ! Здрава да е прекрасната бебка!
Бързо възстановяване!
Викаш с такива леко и бързо раждане, с кеф после второ да искаш
[quote author=Barbie9 link=topic=1841056.msg50795047#msg50795047 date=1770544569]
Споделям по‑подробно, за да помогна на тези, които ще раждат естествено за пръв път и се чудят как протича процесът.
На 06.02 след разходка към 18:00 ми падна тапата – слузеста, с малко кръв. Към 21:00 започнаха да ми изтичат водите, на порции, с бледорозов цвят. В 22 и нещо вече бях в родилна зала с 1 см разкритие. Цяла нощ не съм спала, защото макар и леки, контракциите не ми даваха възможност да задремя. В 8:00 сутринта имах 3 см. Поисках упойка няколко пъти, но ми казаха, че е рано.
Малко преди 11:00 вече бях с пълно разкритие, без никой да предполага, че за по‑малко от 3 часа ще стигна дотам, и съответно нямаше време за упойка, защото вече започвах да раждам. Самото раждане мина бързо – около 15 минути. На 07.02 в 11:08 се роди моята Цветелина, 3100 г. За мен по‑трудната част бяха контракциите преди това, а самото раждане беше сравнително леко и бързо.
Ако имате допълнителни въпроси, пишете ми тук или на лично. Няма нищо страшно — пожелавам ви много успех и едно леко раждане! 😊
[/quote]
Бързо възстановяване!
Викаш с такива леко и бързо раждане, с кеф после второ да искаш
[quote author=Barbie9 link=topic=1841056.msg50795047#msg50795047 date=1770544569]
Споделям по‑подробно, за да помогна на тези, които ще раждат естествено за пръв път и се чудят как протича процесът.
На 06.02 след разходка към 18:00 ми падна тапата – слузеста, с малко кръв. Към 21:00 започнаха да ми изтичат водите, на порции, с бледорозов цвят. В 22 и нещо вече бях в родилна зала с 1 см разкритие. Цяла нощ не съм спала, защото макар и леки, контракциите не ми даваха възможност да задремя. В 8:00 сутринта имах 3 см. Поисках упойка няколко пъти, но ми казаха, че е рано.
Малко преди 11:00 вече бях с пълно разкритие, без никой да предполага, че за по‑малко от 3 часа ще стигна дотам, и съответно нямаше време за упойка, защото вече започвах да раждам. Самото раждане мина бързо – около 15 минути. На 07.02 в 11:08 се роди моята Цветелина, 3100 г. За мен по‑трудната част бяха контракциите преди това, а самото раждане беше сравнително леко и бързо.
Ако имате допълнителни въпроси, пишете ми тук или на лично. Няма нищо страшно — пожелавам ви много успех и едно леко раждане! 😊
[/quote]
Благодаря, че сподели, Барби! Радвам се, така лесно е преминало при вас и да ви е жива и здрава Цветелина 🌸
А ти как си след раждането? Имаше ли нужда от епизиотомия/ шевове? Надявам се, че все по-бързо се възстановяваш,
Хайде дано и останалите, които чакаме да родим лесно и безпроблемно!
Аз от няколко дни сутрин съм с някакви болки тип менструални, но супер леки. По-скоро даже е лек дискомфорт отколкото болка. Сега се връщам от 5 км разходка и съм изморена сякаш от два дни вървя без да спирам 🤣 но времето беше супер и трябваше да разходим корема.
Другите момичета, които вече сте родили, как сте? Не знам дали влизате във форума, надявам се да сте добре 🤍
А ти как си след раждането? Имаше ли нужда от епизиотомия/ шевове? Надявам се, че все по-бързо се възстановяваш,
Хайде дано и останалите, които чакаме да родим лесно и безпроблемно!
Аз от няколко дни сутрин съм с някакви болки тип менструални, но супер леки. По-скоро даже е лек дискомфорт отколкото болка. Сега се връщам от 5 км разходка и съм изморена сякаш от два дни вървя без да спирам 🤣 но времето беше супер и трябваше да разходим корема.
Другите момичета, които вече сте родили, как сте? Не знам дали влизате във форума, надявам се да сте добре 🤍
Юхууу 5 км.. мнооого добре.. да не родиш утре с толкова мн ходене но в чудесно де, щом не ти тежи...
Аз 1 км, 1.5 км ги минавам за има няма час 😆 все ми е стегнат корема и се влачат със скоростта на костенурка... От прегледа за разкритие насам (петък сутрин) по цял ден съм със стегнат корем, пуска и пак наново, утре ще.видим на прегледа как е разкритието и ще седи ли малкото дупенце на топло в корема още
но в чудесно де, щом не ти тежи...Аз 1 км, 1.5 км ги минавам за има няма час 😆 все ми е стегнат корема и се влачат със скоростта на костенурка... От прегледа за разкритие насам (петък сутрин) по цял ден съм със стегнат корем, пуска и пак наново, утре ще.видим на прегледа как е разкритието и ще седи ли малкото дупенце на топло в корема още
Благодаря, че сподели, Барби! Радвам се, така лесно е преминало при вас и да ви е жива и здрава Цветелина 🌸
А ти как си след раждането? Имаше ли нужда от епизиотомия/ шевове? Надявам се, че все по-бързо се възстановяваш,
Хайде дано и останалите, които чакаме да родим лесно и безпроблемно!
Аз от няколко дни сутрин съм с някакви болки тип менструални, но супер леки. По-скоро даже е лек дискомфорт отколкото болка. Сега се връщам от 5 км разходка и съм изморена сякаш от два дни вървя без да спирам 🤣 но времето беше супер и трябваше да разходим корема.
Другите момичета, които вече сте родили, как сте? Не знам дали влизате във форума, надявам се да сте добре 🤍
А ти как си след раждането? Имаше ли нужда от епизиотомия/ шевове? Надявам се, че все по-бързо се възстановяваш,
Хайде дано и останалите, които чакаме да родим лесно и безпроблемно!
Аз от няколко дни сутрин съм с някакви болки тип менструални, но супер леки. По-скоро даже е лек дискомфорт отколкото болка. Сега се връщам от 5 км разходка и съм изморена сякаш от два дни вървя без да спирам 🤣 но времето беше супер и трябваше да разходим корема.
Другите момичета, които вече сте родили, как сте? Не знам дали влизате във форума, надявам се да сте добре 🤍
Надявам се да изчака до 10ти да коментираме плана за раждане с екипа 
иначе изобщо не беше планирано да е толкова дълга разходка, буквално така се случи и после вече нямаше как да се приберем с по-малко километри... сядах да си почивам, пруфтях, абе, много се озорих, сега само седя и плета, мъжът ми се занимава с готвенето, защото аз едвам стигам до тоалетната...
Интересно, че при теб ги има тези стягания на корема, Sunshine. Аз нищо не усещам все още освен тези тип менструална болка... интересно ми е да усетя контракция преди големия ден, но за момента или нямам или не ги усещам, не знам. Успех на прегледа утре, да пишеш после как прогресира разкритието, много ми е интересно. Аз и за моя преглед нямам търпение да ми кажат случва ли се нещо, не се ли...
иначе изобщо не беше планирано да е толкова дълга разходка, буквално така се случи и после вече нямаше как да се приберем с по-малко километри... сядах да си почивам, пруфтях, абе, много се озорих, сега само седя и плета, мъжът ми се занимава с готвенето, защото аз едвам стигам до тоалетната...Интересно, че при теб ги има тези стягания на корема, Sunshine. Аз нищо не усещам все още освен тези тип менструална болка... интересно ми е да усетя контракция преди големия ден, но за момента или нямам или не ги усещам, не знам. Успех на прегледа утре, да пишеш после как прогресира разкритието, много ми е интересно. Аз и за моя преглед нямам търпение да ми кажат случва ли се нещо, не се ли...
Rising_Star, отблизо следя твоята ситуация, тъй като термина ми е 2 дена след твоя
Момичета, да ви попитам: вие кога спряхте магнезия?
Също така Васерман е кръвен тест нали (i.e. не секрет)?
И с избор на педиатър как се преборихте?
Аз все още не съм оправила багажа за болницата :С не съм и изпрала и изгладила, та това ме чака тази седмица, че съм доста напрегната, че още нищо не съм готова с това...
Надявам се всички мами с бебчета са добре
Момичета, да ви попитам: вие кога спряхте магнезия?
Също така Васерман е кръвен тест нали (i.e. не секрет)?
И с избор на педиатър как се преборихте?
Аз все още не съм оправила багажа за болницата :С не съм и изпрала и изгладила, та това ме чака тази седмица, че съм доста напрегната, че още нищо не съм готова с това...
Надявам се всички мами с бебчета са добре
Днес ни изписаха.
Болки, белези, синини няма да описвам, че е като на война, секциото дори не беше толкова тежко колкото всичко след това. Сега сме вкъщи, трябва да си призная, че съм очудена, че изобщо стигнах до кърмене, защото бях убедена, че кърма изобщо няма да имам. Малко е, трябва да се дохранва, зърната ми кървят, но се мъча.
Всички сме ужасени да пипнем бебето, баща му се бори 10 минути да му обуе един терлик, защото има супер малко краче. Мен ме е страх да му чистя очите, междувременно то е като малка пираня и хем хапе, хем дере.
Болки, белези, синини няма да описвам, че е като на война, секциото дори не беше толкова тежко колкото всичко след това. Сега сме вкъщи, трябва да си призная, че съм очудена, че изобщо стигнах до кърмене, защото бях убедена, че кърма изобщо няма да имам. Малко е, трябва да се дохранва, зърната ми кървят, но се мъча.
Всички сме ужасени да пипнем бебето, баща му се бори 10 минути да му обуе един терлик, защото има супер малко краче. Мен ме е страх да му чистя очите, междувременно то е като малка пираня и хем хапе, хем дере.
Мишето, аз го спрях преди седмица, дефакто края на 36 седмица (АГ каза спирай всички витамини, Магнерот и но-шпа, бусколизин)
Чебурашка, ако имаш желание да кърмиш, може да мажеш с крем за зърна (гармастан или някой друг) или слагай силиконови зърна/протектори и знай, че ще мине и този период. Аз с баткото бях направила мастит на 20-тия ден някъде и ми се ревеше докато кърмя, бяха се запушили каналите, вдигнах температура, зърната кървяха и боляха, но с протектори се стабилизираха нещата и кърмих до 9-ти месец, когато сам се отби и отказа да суче. Ще свикнете с малкия човек, ще се пречупите, че не е толкова крехък и чуплив
И бързо да минават тези синини, може да смучиш арника Монтана (хомеопатия) и да мажеш с траумил-също хомеопатичен
Чебурашка, ако имаш желание да кърмиш, може да мажеш с крем за зърна (гармастан или някой друг) или слагай силиконови зърна/протектори и знай, че ще мине и този период. Аз с баткото бях направила мастит на 20-тия ден някъде и ми се ревеше докато кърмя, бяха се запушили каналите, вдигнах температура, зърната кървяха и боляха, но с протектори се стабилизираха нещата и кърмих до 9-ти месец, когато сам се отби и отказа да суче. Ще свикнете с малкия човек, ще се пречупите, че не е толкова крехък и чуплив
И бързо да минават тези синини, може да смучиш арника Монтана (хомеопатия) и да мажеш с траумил-също хомеопатичен
Rising_Star, отблизо следя твоята ситуация, тъй като термина ми е 2 дена след твоя
Момичета, да ви попитам: вие кога спряхте магнезия?
Също така Васерман е кръвен тест нали (i.e. не секрет)?
И с избор на педиатър как се преборихте?
Аз все още не съм оправила багажа за болницата :С не съм и изпрала и изгладила, та това ме чака тази седмица, че съм доста напрегната, че още нищо не съм готова с това...
Надявам се всички мами с бебчета са добре
Момичета, да ви попитам: вие кога спряхте магнезия?
Също така Васерман е кръвен тест нали (i.e. не секрет)?
И с избор на педиатър как се преборихте?
Аз все още не съм оправила багажа за болницата :С не съм и изпрала и изгладила, та това ме чака тази седмица, че съм доста напрегната, че още нищо не съм готова с това...
Надявам се всички мами с бебчета са добре
Честито на всички нови мами! Да са ви живи и здрави бебоците и бързо да се възстановите.
И нашата двойка вече е вкъщи и тази нощ ми е първа. (Затова и пиша в толкова часа). Девойката изобщо не иска да яде на 3 часа, спи дълбоко и изобщо няма събуждане. Така беше и в болницата и просто й наливах млякото в гърлото, тя спи, плюе... Акушерките настояваха да я храня, на мен ми се плачеше, защото виждам, че спи дълбоко и изобщо не е в режим на ядене. Сега реших да пробвам на 4 часа и тук горе, долу е добре. Но след като яде си започва едно свиване на крачета, един жален плач. Установих, че ако я държа 30 минути на рамо е малко по-добре, но като цяло след хранене не й е приятно. Не знам дали е нормално още да свиква с тази храна. От болницата категорично казаха да не сменям храната, педиатърката е на мнение да й давам друга. Със сигурност гълта въздух, въпреки че шишетата са анти всичко възможно.Аз естествено съм безкрайно неспокойна. Непрекъснато я наблюдавам, всяко измрънкване и вече съм се надвесила над нея. Сигурно ще мине, но трябва време. Ами ако повърне, ако се задави... Страх ме е да заспя, за да не й стане нещо. Борбата с памперса е голяма, но по-голям проблем е, че не е пълнила памперса вече 12 часа. Утре ще питам педиатъра. Позната ми е, така че лесно намерих. Иначе само да я съблека и почва едно пишкане. Нямаме никакъв опит и двама души слагаме памперс и обличаме. Утре ще я къпем, представям си какъв цирк ще настане.
При мен възстановяването е доста добро. Реално 24 часа след операцията кръстосвах коридорите, вдигах си я, хранене по 5-6 пъти на ден. Раната ме боли само като ставам и сядам. Понякога забравям за нея и посягам да вдигна нещо тежко или търча цялата къща като коза. Не знам заради ранното раздвижване ли, заради добрия разрез (не знам дали е добър, само предполагам), но съм имала по-тежко преживяване с вадене на зъб, отколкото с това. Имам само една синина на ръката и то, защото сестрата метна инжекцията с Клексан от вратата. Единственото, което е ужасно видимо, са оттоците по краката. Страшна работа, такова чудо не съм виждала. АГ-то каза, че е нормално и до две седмици, ще е ок. Все пак се чудя дали да не искам отводняващо. На други места оттоци няма, но краката... Та така. Гледах госпожицата как спи един час след храненето и сега ще пробвам и аз. Не е лесна работа, на ще се справим
И нашата двойка вече е вкъщи и тази нощ ми е първа. (Затова и пиша в толкова часа). Девойката изобщо не иска да яде на 3 часа, спи дълбоко и изобщо няма събуждане. Така беше и в болницата и просто й наливах млякото в гърлото, тя спи, плюе... Акушерките настояваха да я храня, на мен ми се плачеше, защото виждам, че спи дълбоко и изобщо не е в режим на ядене. Сега реших да пробвам на 4 часа и тук горе, долу е добре. Но след като яде си започва едно свиване на крачета, един жален плач. Установих, че ако я държа 30 минути на рамо е малко по-добре, но като цяло след хранене не й е приятно. Не знам дали е нормално още да свиква с тази храна. От болницата категорично казаха да не сменям храната, педиатърката е на мнение да й давам друга. Със сигурност гълта въздух, въпреки че шишетата са анти всичко възможно.Аз естествено съм безкрайно неспокойна. Непрекъснато я наблюдавам, всяко измрънкване и вече съм се надвесила над нея. Сигурно ще мине, но трябва време. Ами ако повърне, ако се задави... Страх ме е да заспя, за да не й стане нещо. Борбата с памперса е голяма, но по-голям проблем е, че не е пълнила памперса вече 12 часа. Утре ще питам педиатъра. Позната ми е, така че лесно намерих. Иначе само да я съблека и почва едно пишкане. Нямаме никакъв опит и двама души слагаме памперс и обличаме. Утре ще я къпем, представям си какъв цирк ще настане.
При мен възстановяването е доста добро. Реално 24 часа след операцията кръстосвах коридорите, вдигах си я, хранене по 5-6 пъти на ден. Раната ме боли само като ставам и сядам. Понякога забравям за нея и посягам да вдигна нещо тежко или търча цялата къща като коза. Не знам заради ранното раздвижване ли, заради добрия разрез (не знам дали е добър, само предполагам), но съм имала по-тежко преживяване с вадене на зъб, отколкото с това. Имам само една синина на ръката и то, защото сестрата метна инжекцията с Клексан от вратата. Единственото, което е ужасно видимо, са оттоците по краката. Страшна работа, такова чудо не съм виждала. АГ-то каза, че е нормално и до две седмици, ще е ок. Все пак се чудя дали да не искам отводняващо. На други места оттоци няма, но краката... Та така. Гледах госпожицата как спи един час след храненето и сега ще пробвам и аз. Не е лесна работа, на ще се справим
Нашия яде що годе на 3 часа през деня, и си спи, но вечер е труден със заспиването и яде на час, докато най накрая го приспя. Не може 100 процентов режим, различни са бебетата, нашия ака веднъж на денонощие. Един -два пъти само засега се случи да ака 2 пъти на денонощие.
Така бяхме и ние с таткото, цирк да го облечем, крехък си изглежда, макар че се роди едър за новородено, после с памперса също нагласяне, после бях зомби не смеех да заспя,, а накрая заспивах по гръб ,от умора след като съм го приспала и се стрясках и се събуждах. Още не мога да спя спокойно , докато той спи, но ми трябват сили все пак, така че гледам да дремя.Бащата го е страх да го държи, още по- стреснат от мен беше в началото.
Така бяхме и ние с таткото, цирк да го облечем, крехък си изглежда, макар че се роди едър за новородено, после с памперса също нагласяне, после бях зомби не смеех да заспя,, а накрая заспивах по гръб ,от умора след като съм го приспала и се стрясках и се събуждах. Още не мога да спя спокойно , докато той спи, но ми трябват сили все пак, така че гледам да дремя.Бащата го е страх да го държи, още по- стреснат от мен беше в началото.
Честито на всички нови мами! Да са ви живи и здрави бебоците и бързо да се възстановите.
И нашата двойка вече е вкъщи и тази нощ ми е първа. (Затова и пиша в толкова часа). Девойката изобщо не иска да яде на 3 часа, спи дълбоко и изобщо няма събуждане. Така беше и в болницата и просто я наливах млякото в гърлото, тя спи, плюе... Акушерките настояваха да я храня, на мен ми се пишеше, защото виждам, че спи дълбоко и изобщо не е в режим на ядене. Сега реших да пробвам на 4 часа и тук горе, долу е добре. Но след като яде си започва едно свиване на крачета, един жален плач. Установих, че ако я държа 30 минути на рамо е малко по-добре, но като цяло след хранене не й е приятно. Не знам дали е нормално още да свиква с тази храна. От болницата категорично казаха да не сменям храната, педиатърката е на мнение да й давам друга. Със сигурност гълта въздух, въпреки че шишетата са анти всичко възможно.Аз естествено съм безкрайно неспокойна. Непрекъснато я наблюдавам, всяко измрънкване и вече съм се надвесила над нея. Сигурно ще мине, на трябва време. Ами ако повърне, ако се задави... Страх ме е да заспя, за да не й стане нещо. Борбата с памперса е голяма, но по-голям проблем е, че не е пълнила памперса вече 12 часа. Утре ще питам педиатъра. Позната ми е, така че лесно намерих. Иначе само да я съблека и почва едно пишкане. Нямаме никакъв опит и двама души слагаме памперс и обличаме. Утре ще я къпем, представям си какъв цирк ще настане.
При мен възстановяването е доста добро. Реално 24 часа след операцията кръстосвах коридорите, вдигах си я, хранене по 5-6 пъти на ден. Раната ме боли само като ставам и сядам. Понякога забравям за нея и посягам да вдигна нещо тежко или търча цялата къща като коза. Не знам заради ранното раздвижване ли, заради добрия разрез (не знам дали е добър, само предполагам), но съм имала по-тежко преживяване с вадени на зъб, отколкото с това. Имам само една синина на ръката и то, защото сестрата метна инжекцията с клексан от вратата. Единственото, което е ужасно видимо, са оттоците по краката. Страшна работа, такова чудо не съм виждала. АГ-то каза, че е нормално и до две седмици, ще е ок. Все пак се чудя дали да не искам отводняващо. На други места оттоци няма, но краката... Та така. Гледах госпожицата как спи един час след храненето и сега ще пробвам и аз. Не е лесна работа, на ще се справим
И нашата двойка вече е вкъщи и тази нощ ми е първа. (Затова и пиша в толкова часа). Девойката изобщо не иска да яде на 3 часа, спи дълбоко и изобщо няма събуждане. Така беше и в болницата и просто я наливах млякото в гърлото, тя спи, плюе... Акушерките настояваха да я храня, на мен ми се пишеше, защото виждам, че спи дълбоко и изобщо не е в режим на ядене. Сега реших да пробвам на 4 часа и тук горе, долу е добре. Но след като яде си започва едно свиване на крачета, един жален плач. Установих, че ако я държа 30 минути на рамо е малко по-добре, но като цяло след хранене не й е приятно. Не знам дали е нормално още да свиква с тази храна. От болницата категорично казаха да не сменям храната, педиатърката е на мнение да й давам друга. Със сигурност гълта въздух, въпреки че шишетата са анти всичко възможно.Аз естествено съм безкрайно неспокойна. Непрекъснато я наблюдавам, всяко измрънкване и вече съм се надвесила над нея. Сигурно ще мине, на трябва време. Ами ако повърне, ако се задави... Страх ме е да заспя, за да не й стане нещо. Борбата с памперса е голяма, но по-голям проблем е, че не е пълнила памперса вече 12 часа. Утре ще питам педиатъра. Позната ми е, така че лесно намерих. Иначе само да я съблека и почва едно пишкане. Нямаме никакъв опит и двама души слагаме памперс и обличаме. Утре ще я къпем, представям си какъв цирк ще настане.
При мен възстановяването е доста добро. Реално 24 часа след операцията кръстосвах коридорите, вдигах си я, хранене по 5-6 пъти на ден. Раната ме боли само като ставам и сядам. Понякога забравям за нея и посягам да вдигна нещо тежко или търча цялата къща като коза. Не знам заради ранното раздвижване ли, заради добрия разрез (не знам дали е добър, само предполагам), но съм имала по-тежко преживяване с вадени на зъб, отколкото с това. Имам само една синина на ръката и то, защото сестрата метна инжекцията с клексан от вратата. Единственото, което е ужасно видимо, са оттоците по краката. Страшна работа, такова чудо не съм виждала. АГ-то каза, че е нормално и до две седмици, ще е ок. Все пак се чудя дали да не искам отводняващо. На други места оттоци няма, но краката... Та така. Гледах госпожицата как спи един час след храненето и сега ще пробвам и аз. Не е лесна работа, на ще се справим
Ще се справим 😃 Преди малко успях самостоятелно да оправя памперса за по-малко от 15 минути (в кръга на шегата). Яде, на я държах на рамо около 20 минути и явно това не е достатъчно, та сега се върти не особено спокойна. Аз, естествено наблюдавам процеса... Ще свикнем, надявам се.
Момичета, които още не сте родили, стискам палци и ви пожелавам да минете през това премеждие възможно най-най-леко.
Момичета, които още не сте родили, стискам палци и ви пожелавам да минете през това премеждие възможно най-най-леко.