Да се оплачем... 2026

  • 73 255
  • 1 399
  •   21
Отговори
# 1 335
  • Мнения: 1 822
Ан, искрени съболезнования за баща ти!
Моето дете е от много, ама много ящните. Сутринта го обличам за ясла и започва да реве амм, ааааааам. Отваря хладилника и сочи чиния със зеле с месо от вечерята снощи, сочи и реве. Стоплих му зелето, изяде си го с апетит и отиде на ясла, където го чака закуска. Сигурна съм, че и нея е изял и още си е поискал.

# 1 336
  • Варна
  • Мнения: 1 761
Ан, искрени съболезнования за баща ти!
Моето дете е от много, ама много ящните. Сутринта го обличам за ясла и започва да реве амм, ааааааам. Отваря хладилника и сочи чиния със зеле с месо от вечерята снощи, сочи и реве. Стоплих му зелето, изяде си го с апетит и отиде на ясла, където го чака закуска. Сигурна съм, че и нея е изял и още си е поискал.
Мечта е това, не реалност HeartHug

# 1 337
  • Бургас
  • Мнения: 25 772
Пагане, сладко лакомниче си имаш!
Нека си похапва!

# 1 338
  • Мнения: 1 822
Веси, сигурна съм, че си права, но понякога много се изнервям от това постоянно висене пред хладилника и рев за храна. Не ми свиди, да яде, но се притеснявам да не стане някой ден с наднормено тегло (в момента е слаб като щурче).

# 1 339
  • Варна
  • Мнения: 1 761
Оф, много се променят, да ти кажа.Малък е.Наслаждавай се на рахата си да не храниш с часове и да се ядосваш, СЕГА .За момента си щастлива Heart и детето яде всичко не капризничи.
На 17 години още не яде зеле.Никакво.Това е положението...

# 1 340
  • Бургас
  • Мнения: 25 772
Пагане, малък е още. Нека се храни. Вече в по-голяма възраст ще наблюдаваш как се променя.
Има и ген, това също е важно.
Радвай се, че яде!
Повечето деца са злояди!

# 1 341
  • SF
  • Мнения: 26 235
Бетелгейз-An, съболезнования... наистина...
И какво е чувството да видиш брат си след 20 години?

# 1 342
  • Мнения: 1 560
Ан, не съм сигурна, че правилно те разбрах.
Съболезнования!

# 1 343
  • Мнения: 640
Родителите ми се разведоха когато бях в 1ви клас. Помня майка ми как си тръгна и как ме взе на другата сутрин от училище. Преди много години разбрах, че между двете събития е минало една седмица. Не помня тази седмица.
Баща ми е идвал да ме види, майка ми го ограничаваше. Не го допускаше до мен. Ходила съм у тях на гости. (Не помня дали казах на майка ми). Баба ми все още беше жива.

Грозен развод. Баща ми я обвинявал в какво ли не, а тя е света вода ненапита. След толкова много години съм склонна да вярвам на него. Бог да го прости.

А защо не сме поддържали контакт? Защото цял живот майка ми не каза една добра дума за този човек, не ме искал, не ме обичал, не ми даваше да ходя на гости. Брат ми живееше с него. Брат ми идваше у нас, аз не можех да ходя у тях.

Много късно се освободих от влиянието ѝ.

А какво е да видиш брат си след толкова години? Дърти ревльовци сме Joy

Той рядко си идва. Последно се виждахме когато дъщеря ми беше малка. И пак майка ми се намеси. Не може да заминем (аз и дъщеря ми) в чужбина да се видим с брат ми, защото той не искал да ни вижда, защото "щяла да иска много". Това и до момента не знам какво трябва да значи.

# 1 344
  • Мнения: 5 272
   Бетелгейз, било каквото било. Не се връщай назад. Няма смисъл. Миналото човек не може да го поправи, няма машина на времето. Настоящето гледай и бъдещето. С брат си ако можеш да оправиш отношенията, все ще е добре. Разума си слушай и сърцето.

# 1 345
  • София
  • Мнения: 35 894
Ан-Мари, съжалявам. Някои майки са родителки и нищо повече.

# 1 346
  • Мнения: 6 241
Ех... Напомнихте ми за колата с две лъжици захар вътре, щото нали газираното е вредно... Grinning
Братовчедка ми разказваше нейната дъщеря как обича циганска баница. Пък моето - печена филийка с крема сирене и чери домати... Трябва да го яърна това дете към българското детство.

Оплаквам се, че много ми тежи работата. Буквално.
Не усещам тия 6 часа как минават, обаче едвам си нося дамската чанта + чантата с лаптопа. Много, много тежи. Гърбът ми е тотал щета, краката и те. А са ми али само три дни. Остават още три месеца, в които няма само чантата да натежава... А не мога да си оставям нито техниката на работа, нито крем за ръце, подложка за мишка или металното шише за вода. Обмислям утре да тръгна с малък куфар, за да не мъкна на рамо. Пък нека се смеят колегите.
Моя колежка идва на работа с куфарче с колелца. По-малко е от carry-on, предполагам, че е бизнес куфарче на колелца. Не е смешно, напротив! Докато аз се гърбя с раница и чантичка.

# 1 347
  • Мнения: 640
С брат си ако можеш да оправиш отношенията, все ще е добре. Разума си слушай и сърцето.
Ще.
Отдавна всичко забравих, но съм твърдоглава.

Миналата година мислех да го поканим на кафе на негова почва Joy
Навих дъщеря ми да лети, съгласи се. И после това, онова, съвсем забравих. Забравих, че искам да ходим в чужбина Joy А дъщеря ми каза "аз си мислех, че не си намерила билети".
Лош повод ни събра с брат ми, но живота е сурав и к*в.

Лютиче, взимай куфар.
Аз не обичам да нося дамска чанта и чанта за лаптоп. Когато пътуваме все гледам да "забравям" лаптопа. И някой друг (ММ) ми казва "искаш ли да ми помогнеш и да носиш моя лаптоп?"
Взимам си лаптопа само когато отсъстваме за по-дълго време или трябва да гледам/слушам лекции.

Записала съм часове за очен, за мен и дъщеря ми. Реших, че искам да сменя стъклата на очилата. Стъклата са ми комбинирани, но частта за далекогледството не е сметната добре (от очният лекар) и не виждам. Реално нямам нужда.
Очилата са ми нови, но в оптиката ми казаха, че е малка вероятността да не счупят рамката при смяна на стъклата. Харесах си нова рамка Joy

# 1 348
  • Мнения: 1 560
Ан, дано се “намерите” пак с брат ти. Много тежка история разказа. Както винаги, децата са потърпевши.

Прибрахме се от жиу-жицу, накиснах малкия във ваната, с намерение бързо да легнем, големият ме извика нещо за домашните и чувам писъци откъм банята. Пръста му в кръв, напипал забравена самобръсначка. От опит знам, че ако реве сериозно го боли, кръвта не спира, изплаших се. Добре, че комшията си беше вкъщи, та ни закара, не ми се мисли с къпано, ревящо дете в тоя студ и поледица.
Не било за шиене, ама го бинтоваха усърдно, след два дни пак на контрола. Добре, че е малкият дявол.

Оплаквам се, че компа ми е стар и забива, мъча се с едни документи, зациклих яко, отделно не знам от мен ли е, или от тях ли, ама кликвам, кликвам на едни отметки и нищо не отчита. Реве ми се, отчаях се.

# 1 349
  • Мнения: 640
Донау, бързо да минава.
Като малка се порязах с бръснарско ножче... много боли. Съседката ме заведе до клиниката. Минах само с превръзка и аз.
Успях да скрия от баба ми, че ако беше разбрала много бой щях да изям.

Общи условия

Активация на акаунт