Най-много мразех в детската градина попарата и мляко с ориз. Помня, че си седях дълго на масата, защото казваха - докато не си го изям, да не ставам. Но хубаво си беше в градината, не се оплаквам.
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2026, 16:01 ч.
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
Е, то и само да ти го кажат, да го визуализираш 🥴 - чиста проба вербално насилие си е според мен - особено за дете на 3-4-5 години. 😱
Изобщо не бива да се насилва дете да яде, колкото-толкова. То има достатъчно силен инстинкт за самосъхранение от самото си раждане и няма да се повреди от глад - така мисля аз.
А, че на баби (и майки) все им се струва, че нищо не яде, е отделна тема 😆 (чувала съм от тоя тип баби, че внучето нищо не яде, а то - румено и бузесто - значи Няма как да Не яде, на тях са им други представите просто. 😆)
Изобщо не бива да се насилва дете да яде, колкото-толкова. То има достатъчно силен инстинкт за самосъхранение от самото си раждане и няма да се повреди от глад - така мисля аз.
А, че на баби (и майки) все им се струва, че нищо не яде, е отделна тема 😆 (чувала съм от тоя тип баби, че внучето нищо не яде, а то - румено и бузесто - значи Няма как да Не яде, на тях са им други представите просто. 😆)
Аз го обичам само в парфюми - и там според зависи. Но има и голяма разлика между цейлонската канела и касията, с чийто аримат реално повечето хора сме свикнали (това се продава основно, истинска канела на пръчки се продава сравнително отскоро) - истинската канела е много по-сладка, мека и ненатрапчива, и самата кора е съвсем различна, касията е пикантна и остра. 🙂
И истинската не ми харесва за ядене, де.
А мляко с ориз мразя, откакто се помня - със или без канела, все тая. Да не говорим за грис и производни. 🤭
Пък обичаха в градината да ни дават такива убавинѝ следобед. 😆
Или - филия с тахан халва и масло (по онова време маргаринът беше само за готвене, помня, че правеха многолистно тесто с него, че пò бухвало, отколкото с масло, след време навлезе маргаринът за мазане).
Капризните често си стояхме без следобедна закуска. 😆 И вечерята вкъщи винаги ми се е струвала като празнично угощение. (малко като - Тайната на вкусната вечеря е да не си обядвал) 😆
И истинската не ми харесва за ядене, де.
А мляко с ориз мразя, откакто се помня - със или без канела, все тая. Да не говорим за грис и производни. 🤭
Пък обичаха в градината да ни дават такива убавинѝ следобед. 😆
Или - филия с тахан халва и масло (по онова време маргаринът беше само за готвене, помня, че правеха многолистно тесто с него, че пò бухвало, отколкото с масло, след време навлезе маргаринът за мазане).
Капризните често си стояхме без следобедна закуска. 😆 И вечерята вкъщи винаги ми се е струвала като празнично угощение. (малко като - Тайната на вкусната вечеря е да не си обядвал) 😆
Бях много злоядо дете, веднъж в детската градина ме наказаха да не ям цял ден с идеята да огладнея и сама да поискам ядене. Нямаше ефект, бях много доволна да си седя на килима докато другите деца ядат.
До ден днешен не мога да понасям мляко с ориз, грис и ашуре. Повдига ми се само при мисълта за тях.
До ден днешен не мога да понасям мляко с ориз, грис и ашуре. Повдига ми се само при мисълта за тях.
Заради детската градина продължавам изобщо да не ям мляко с ориз и нишестени кремчета. Трябваше да започна да готвя пиле/гъби каша, за да започна да ги ям. Към (кисело) зеле с месо все още имам съмнения.
От ДГ най-гадният ми спомен е как ни взимат проба за глисти. И глистите помня и как майка ме тъпчеше със сурови тиквени семки.
От ДГ най-гадният ми спомен е как ни взимат проба за глисти. И глистите помня и как майка ме тъпчеше със сурови тиквени семки.
Бях доста злояда, но десертите ди изяждсх. Много обичах, обичам и до днес мляко с ориз, грис и всякакви. кремчета и кисели. От супата ми се 🤮 проядох чак след 30- тата си година. От останалите яденета - избирателно и съвсем ограничени количества. Но както някои споменаха, слава богу, имах много готини учителки и никога никой не беше насилван да яде.
А най- най- любими ми бяха едни бухти за закуска, поляти с ягодов сироп. Даже допълнително си исках.
А най- най- любими ми бяха едни бухти за закуска, поляти с ягодов сироп. Даже допълнително си исках.
На някой реално изсипвали ли са му храната във врата, според разпространената по онова време заплаха. 🤣