Не мога да понасям колегите си

Тя може много неща да е написала, не означава, че са обективни.

Пуснала е тема как всички мъже са лигльовци за разлика от нея, която е страхотна....

А още по-тъпото е, че пуска някакви теми и после дори не коментира. Поне от уважение към пишещите.

Все тая. Както казах по-горе - каква е пък таз хубава и добре платена работа на 23 години? Интересно ми е просто....

Аре не бързайте с психоанализите!
Каква може да е тази "сериозна причина в нея"? Имаш ли някакви сериозни аргументи?
Не разсъждавайте клиширано и ако не можете да помогнете, поне не товарете с негативните си мисли и допускания хората.
За да не понасяш някого, не означава, че има сериозна причина и в теб, различна от това, че не понасяш качествата, които той притежава.
Ако не те харесвам, не искам да те виждам и чувам заради това, че пиеш и се биеш, каква е сериозната причина И в мен??? М?

Работата не е просто работа, а време от живота на човек. Та ние прекарваме на работа по-голямата част от времето, в което сме будни. И не е ок да се чувстваме зле, с главоболие, в среда на неприязън, интриги или клюки. Клюките са агресия, ако някой не знае. Чиста долнопробна агресия, обикновено присъща на простите и плиткоумните хора. Няма пари на света, които заслужават да си плюеш на здравето и достойнството и да търпиш това. Ако уважаваш себе си, търсиш друга работа.

Навсякъде има клюки.
Освен да си работите дистанционно вкъщи, друг избор не виждам, щом не може да се напаснете към хората.
И да, и на мен е имало случаи радиото да не ми харесва. Някакви тъпи песни.
Повечето искат това радио. Ми ок, тихо е, не ми пречи. Фон някакъв.
Проблем е ако е силно.
Това вече не ми е ок и го казвам. Може и да са ме намразили за това, но силна музика не мога да търпя. А на работно място пък съвсем. Но да ги ненавиждам за това. Абсурд. Това е голяма дребнавост и нищета направо.
Но ето една ситуация. Имах една колежка, която много лъжеше. За всичките си грешки обвиняваше другите. И това при положение, че системата показва кой каква операция е извършил.
Станала е голяма беля на втора смяна, на другия ден шефката пита кой е бил, тая се обажда и вика, че другата колежка била. Онази гледа опулено и ведна писна на долнопробната лъжа. Онова продължи до откат да отрича и да твърди, че не била тя. Шефката отвори и за секунди провери и насоли въпросната психопатка. Онова обаче само млъкна, но нито се извини, само гледаше и мълчеше злобно. И така много пъти е постъпвала.
Ето това вече не се търпи.

Аз винаги съм ужасно добронамерена към всички и приемах сегашния си неголям колектив с добри чувства. Обаче. Една се оказа интригантка, много подло и лицемерно същество, което пред теб се мазни, зад гърба ти сипе. Друга се оказа тотално проста и злобна, с нея вече съм само на "добър ден". Трета, не е лоша, но егоист пада и може да те издъни лошо, не от злоба, повърхностна е. Другите няколко човека са ОК. Та то и аз се научих да игнорирам тези, които не стават, комуникирам само с другите. Не си го слагам на сърце. Сигурно и мен има хора, да не ме харесват.

Понякога наистина не случваме на колективи, лошо няма да се търси друга работа, но никога не знаеш и там какво ще ти сипят.
Имала съм страхотни колективи иначе. Не че не са говорили и обсъждали, но е било незабележимо и нищо фрапиращо. Но съм имала и кофти.

Каква е причината да изпитвате такава неприязън към тях? И към всички тях ли имате подобни чувства?

Ако всички колеги не понасяш, проблемът е в теб. Даже и да смениш работата, просто ще си занесеш проблемите на новото място и ситуацията ти ще е същата.
Ако има един-двама, които те дразнят, игнорирай ги и сведи комуникацията с тях до минимум. Но ми се струва, че не е толкова просто при теб.

Защо да има проблем в нея, ако другите са непоносими?
От кой психоаналитик се учите и в коя книга го четете това?

Вижте, ясно е, че когато автор пусне тема, то всички приемаме за чиста монета това, което се казва и се опитваме да дадем съвет.
Ако не се лъжа, това е същата авторка, написала и темата "Къде да намерим такъв мъж", както ѝ темата, че "Когато си щастлив на работното място - трай си". Без да искам да давам оценки, аз усещам в постовете и едно височко самочувствие и надменност, та предполагам, че на тази база са намеците за възможен проблем и при нея.

Ако говорим по принцип - животът е нечестен, никой не ни дължи нищо. Не зная какво точно работи авторката, не зная и в каква среда работи. Ако е заобиколена от простаци - разбирам я чудесно, че не се чувства добре и се дразни. Но тогава се мисли за повишаване на квалификацията и смяна към по-качествена среда - по интелектуална работа, където се предполага, че хората са с по-високо ниво на възпитание и спазват нормите.
И не, българската народопсихология не е да ходиш наборсучен, а е обратното - българите са наборсучени, защото са нещастни. Мисля, че и в проучванията на Европейския съюз сме на последно място по удолвлетвореност. И не е до народопсихология, а до това, че т.нар държава не прави нищо за подобряване на живота на хората, а ги е оставила да оцеляват и да се боричкат сами. И за да не съм голословна - едновременно се разкопа половин София, къде за метро, къде за ремонт, без никакво адекватно планиране на трафика, та се виси в задръстването в часове. Сега, с последните снеговалежи е и не особено добре почистено. То са клаксони, то са простотии, то е престрояване... е след такъв път до работното място как да идеш усмихнат? Че ти си изцеден още от началото...

Авторката дори не благоволи да пише в темата, както и в другите ѝ теми. Сигурно ѝ е над нивото.

Всеки си има право на добро, високо самочувствие, да се цени, да не влиза в директни разговори, да не споделя много за себе си, да изглежда надменен и .... И да не те харесва! (защото си мърлява, не си вършиш работата и клюкариш. Примерно. Или се храниш безобразно, или закъсняваш, или дрехите ти миришат....) Това не прави автоматично този, който не те харесва, "че нещо му има и трябва нещо да промени в себе си, защото не е нормално да не харесва група, подобни на тебе хора." Или пък да си сменя квалификациията.
Във всяка гилдия има простаци - и при лекари, и при актьори, и при шофьори. Не може вечно да се упрекваме, че не сме високо квалифицирани.
Все трябва сред нас да има и цветари, които отглеждат и търгуват с цветя, пекари, колбасари, доставици, работници в складове за тръби и кашони. Жената може да е технолог по ВиК инсталации и да се занимава с тръби и втулки. Да ги измисля, опакова, продава, предлага... Цял живот ще работи с чичковци със смъкнати гащи. Но, това е положението. Няма как да върне времето назад и да стане учителка, за да оправи малко средата около себе си.

Е, тя нали се хвалеше, че е с образование и хубава работа? Къде я пращате още да се образова?

П.П. Според мен ѝ е първата работа, на 23 е, от поколението, на което всичко трябва да му е идеално и комфортно, и бива наранено душевно и от стандартни за повечето работни места неща.

Малко ли сме ги чели как не щели да работят по 8 часа, че им нарушавало баланса между работата и личния живот.

Наистина ли мислиш така?
Значи на работа никой на никого не дължи колегиално и коректно отношение и може да се държи по начин, подронващ авторитета и достойнството на другите? Незачитайки човешките и трудовите му права? Неуважавайки личностните и професионални качества, усилията и резултатите му?
Наистина, точно заради такова мислене и отношение взаимоотношенията в колективите стигат до взаимна непоносимост.
Няма значение авторката какво и как го е написала, има значение че проблема е реално съществуващ, при това в почти всеки колектив.

Българите са наборсучени, защото смятат че на никого нищо не дължат, но на тях всеки всичко им дължи. Видят по-успешен колега и вместо да го приемат като пример и вдъхновение, те започват да му сипят камъни да го спъват и съборят, в калта, там където са и те. Българина сам решава какъв да бъде, ама болшинството иска с тарикатлък вместо с труд  много пари да получава. И като се появи в колектива различен от тях, ето ти взаимна непоносимост, плюене и интриги - защото, нали никой на никого нищо не дължи, дори и елементарна професионална етика.

Аз имах колеги в университета, които очакваха още като завършат да могат да заемат ръководен пост. Не знам откъде това желание и самочувствие. Въпреки теоретичните и практичните познания, които съм имала именно колегите ми бяха тези, които допринесоха, за да надградят и да бъда адекватна в реална работна среда. Е, всеки си е с характера, всеки си е със собствен маниер, а и да не се лъжем , на всеки му се е случвало да си носи лошото настроение от вкъщи на работното място. В началото ми беше странно и на моменти се чувствах кофти, особено, ако бъда нагрубена незаслужено. После се научих да не приемам настроенията им лично, вина нямам за личните им преживявания. Не толерирам, разбира се, подмолните игри, клевети и целенасочени удари под кръста. Слава Богу, били са много рядко подобни изпълнения.