Значи на работа никой на никого не дължи колегиално и коректно отношение и може да се държи по начин, подронващ авторитета и достойнството на другите? Незачитайки човешките и трудовите му права? Неуважавайки личностните и професионални качества, усилията и резултатите му?
Наистина, точно заради такова мислене и отношение взаимоотношенията в колективите стигат до взаимна непоносимост.
Няма значение авторката какво и как го е написала, има значение че проблема е реално съществуващ, при това в почти всеки колектив.
Frezialina, да мисля, че никой на ми дължи на мен нищо. Уважението не се дължи, то се заслужава.
Примерът ти е неточен: никъде не съм казала, че някой има право да се държи невъзпитано и да не спазва добрите нрави. Тъжно, но факт: може да те клюкари зад гърба ти, да ти коментира гърдите с колегата на по цигара, колкото и да е невъзпитано и грозно, докато теб те няма. Няма как да спреш хората да говорят, нито има как да накараш простака да се държи уважително. А колегите пък никак не са длъжни да приемат успехите ми или да се радват на постиженията ми, защото може да ме мразят, щото ходя със синя жилетка, например.
Хора има всякакви - прости, злобни, интриганти, кариеристи, подмазвачи - не можеш да се бориш срещу всички тях, а мениджърът има задачата да умножава печалбите, а не да се грижи за душевното ми състояние.
О, колкото до това, че на никого нищо не дължат - тук не съм съгласна. В момента, в който си положиш подписа под трудовия договор, на работодателя си длъжиш ежедневно 8 часа, в които той има правото да ти спуска задачите, описани в длъжностната характеристика, без да се интересува дали служителят му е наборсучен или не. Това е положението. Шефът да проявява разбиране е късмет.
А ако успешния ми колега е подмазвач с вуйчо владика, пак ли трябва да се вдъхновявам? А ако същия този успешен колега се държи като ... Божество, пак ли трябва да се вдъхновявам? А ако системно ме прецаква и ползва направеното от мен за собствени облаги или когато сбърка нон стоп ме топи?
Истината е в детайлите и малките неща. И те уверявам, че работя достатъчно, на доста години вече съм, за да съм разбрала, че от околните не може да се очаква много, винаги трябва да си готов с план Б и че който нависочко лети, често отвисоко пада.