С какво ви дразнят хората? - тема №4

  • 2 943
  • 60
  •   3
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 060
"Peoples" най-често се използва за "народи".

Дразни ме нежеланието на хората да вникват в написан текст, да четат с разбиране (по-конкретно в работна обстановка). Приемам го като неуважение към отделеното време за изготвяне на инструкции. Следва вълна от въпроси, които не са уточняващи, а имат отговор във вече изпратените насоки.

# 46
  • Мнения: 1 247
Днес една служителка в банката много ме издразни. Имаше много хора, чакащи на опашка. Повечето си бяха за обмяна на левове. Тази беше толкова гръмогласна. Всичко обясняваше на висок тон, че се чуваше чак в другия край на банката. Включително на кой колко пари му оставали в сметка, и подобни неща, които не е нужно да се знаят от всички. Беше сигурно, около 40-те +/-. Никаква дискретност от нейна страна, и въобще не й пукаше. Ако ми се беше паднала на мен, щях да я срежа хубавичко, та да млъкне, но бях при друг служител. И по-добре, той поне беше по-тих и деликатен, поне да не хабя нерви..

Последна редакция: ср, 14 яну 2026, 16:35 от Borqna Sto 771419

# 47
  • Мнения: 7 706
Насрещния може да е имал проблем със слуха, може и тя да не дочува и да говори с тон, който мисли за нормален.

# 48
  • Мнения: 1 247
Няма що, от всички на които говореше, говореше на висок глас. А аз чаках повече от час там, да не кажа и близо два. Изредиха се бая хора на въпросната каса. Няма човек на който да не говореше силно, и на млади и на стари. Не може всички да имат проблем със слуха. Просто си беше гръмогласна. И не, тя не е имала проблем със слуха. Първо, защото си личи кога се прави нарочно, или просто когато някой си е гръмогласен. Да не говорим, че на няколко пъти си каза нещо с други служители и си беше съвсем тихо, не се чуваше нищо отстрани. Може би имаше един, макс двама клиента на които говореше по-нормално. Защо, не знам.
Така, за пример - На едно място имах колежка, която също говореше много силно. Проблем със слуха категорично нямаше. Разгорите с клиентите се извършваха по телефона. Когато се паднеше да говорим едновременно, а аз много често съм седяла и на мястото до нея, клиентите отстрани, през моята слушалка я чуваха повече от мен. Говореше така със всички клиенти. Така че, изобщо не е задължително някой да проблем със слуха!

Последна редакция: ср, 14 яну 2026, 16:49 от Borqna Sto 771419

# 49
  • Мнения: 10 273
Дразнят ме хора, които при разговор навлизат грубо в личното ми пространство, навират с в лицето ми, накланят се към мен, може би мислят, че съм глуха и няма да ги чуя. Също така ме дразни, когато хора извън семейството ме прегръщат. Пазя дистанция от хората, защото не съм заразна за околните, но много от тях може да бъдат за мен, дори да не са видимо болни. Затова се държа доста сдържано, да не кажа студено и това ме отдалечава от хората, може би мислят, че съм надута и студена, няма как да обяснявам. Зачитането на личното пространство го смятам за знак за етичност и интелигентност,а не би трябвало.

# 50
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 4 221
На последък и мен жестоко ме дръзни това навиране в лицето на събеседника. Една възрастна дама, онзи ден в банката на опашката, реши нещо да ми говори и да ми се вре така... То отстъпваш, отстъпваш, ама накрая няма накъде... Бррр.

Последна редакция: ср, 14 яну 2026, 21:26 от CvEtEmOe

# 51
  • Мнения: 2 587
Онзи ден ,в магазина,едно момиче помоли учтиво една леля, да не ѝ се качва на гърба, онази, вместо да се позасрами, се наду обидена.

# 52
  • Мнения: 1 112
От време на време ходя до Ринг мол с безплатния им автобус. Тези, които го ползват, знаят че на крайната спирка има престой около поне 5 минути. Винаги при слизане се натъквам да бързаци да се качват и запречват вратата. За къде бързат като имат време и една цигара да изпушат преди да тръгне рейса?!

# 53
  • Мнения: 12 557
И мен ме дразнят хора, които говорят високо. Наскоро в едно заведение, дама говореше по телефона. Беше на поне 10 метра от мен и успя да ми пробие ушите. Страхотно постижение!

# 54
  • Мнения: 413
Дразнят ме хора, които при разговор навлизат грубо в личното ми пространство, навират с в лицето ми, накланят се към мен, може би мислят, че съм глуха и няма да ги чуя. Също така ме дразни, когато хора извън семейството ме прегръщат. Пазя дистанция от хората, защото не съм заразна за околните, но много от тях може да бъдат за мен, дори да не са видимо болни. Затова се държа доста сдържано, да не кажа студено и това ме отдалечава от хората, може би мислят, че съм надута и студена, няма как да обяснявам. Зачитането на личното пространство го смятам за знак за етичност и интелигентност,а не би трябвало.
Абсолютно! Много ме смущава и изнервя,когато някои е твърде близо до мен. Като бях по-млада,имах силна клоустрофобия и съм стигала до повишаване на тон,туй като има хора,които като се дръпнеш от тях пак се прилепват. Неприятно ми е и от хора,които незнайно защо,те потбутват докато говорят с теб.

# 55
  • Мнения: 429
Любимото ми е, когато при среща те прегърнат изневиделица и нямаш време да отреагираш и после като седнете казват - Да знаеш как ме мъчи някакъв вирус цяла седмица....

# 56
  • Мнения: 12 478
Не е точно дразнене, но истински комични са ми хора, които чинно са позирали за снимка, идеята на която е уж да е супер небрежна. Просто никак не харесвам дадена ситуация/ случка/ снимка да се представя за нещо, което не е. Цялата тази фалшива захаросаност напоследък яко започва да ми накъртва.

# 57
  • Мнения: 404
Да се бутат отгоре ми на опашка в магазин, да дразнещо е, да ти се бутат отгоре при разговор, също, но да ти се качват на гърба на улицата е... Ми или изпреварвайте или стойте по-назад. Много често спирам да минат. При шофиране е също толкова дразнещо.

# 58
  • Мнения: 12 557
Откакто преди години ме нападнаха в гръб на улицата, направо реагирам панически, ако някой върви зад мен. Веднага спирам и изчаквам да отмине

# 59
  • Мнения: 525
Откакто преди години ме нападнаха в гръб на улицата, направо реагирам панически, ако някой върви зад мен. Веднага спирам и изчаквам да отмине

По този повод, преди няколко седмици, събота, около 10.30 сутринта посред бял ден, София, приличен квартал, излязла съм от магазин, нося дамска раничка на гръб и по едно време усещам сякаш нещо ме натиска откъм раничката/гърба. Обръщам се и залепен за мен един дърт....от етноса. Дръпнах си чантата веднага, поглеждам -ципът й отворен (бях си го затворила плътно на излизане от магазина, явно ме е следил). За щастие, не беше успял да отмъкне нищо, усетила съм го в мига, в който е отварял ципа. Развиках се, нямаше хора в близост наоколо, все пак събота сутрин и студено, но този побегна скорострелно.

Общи условия

Активация на акаунт