Много малко изхвърлям, защото в един момент нещо ми потрябва, но и не купувам много. Не харесвам консуматорството. Заринали сме планетата с боклуци.
- Публикувана: 14 ян. 2026, 00:14 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2026, 15:42 ч.
Какво пазим и на кого го оставяме - döstädning и не само
И аз съм тежък случай - пазя стари неща като очите си. Изхвърлям нещо с голямо нежелание и то ако е съвсем прецакано - примерно някоя дреха яко надупчена от молци и многогодишно служила за легло на котки или пък мишки. Даже често се случва други хора да ми дават техни неща да изхвърлям и някои от тях тайно им ги връщам обратно 
( а понякога точно тези неща им влизат в употреба, или се оказва че не е трябвало да бъдат изхвърляни ).
По отношение на новите неща съм по-скоро безразличен, а много от тях са ми неприятни за гледане и ползване - ново строителство, нови дрехи или пък разни бижута (било то златни или други ), често направо ме отвращават, така че за тях не ми е мило да ги губя или хвърлям, или пък подарявам, евентуално отчитам паричната загуба ако е по значителна но нямам никакъв сантимент. Колкото по старо толкова по ценно, каквото и да било, може и да е просто някое дърво или камък от стара сграда.
Замислям се да намалявам и разчиствам тези неща, които ще остават след мен за други хора, но ми е много трудно и епизодичните акции обикновено имат нищожни резултати.
( а понякога точно тези неща им влизат в употреба, или се оказва че не е трябвало да бъдат изхвърляни ).По отношение на новите неща съм по-скоро безразличен, а много от тях са ми неприятни за гледане и ползване - ново строителство, нови дрехи или пък разни бижута (било то златни или други ), често направо ме отвращават, така че за тях не ми е мило да ги губя или хвърлям, или пък подарявам, евентуално отчитам паричната загуба ако е по значителна но нямам никакъв сантимент. Колкото по старо толкова по ценно, каквото и да било, може и да е просто някое дърво или камък от стара сграда.
Замислям се да намалявам и разчиствам тези неща, които ще остават след мен за други хора, но ми е много трудно и епизодичните акции обикновено имат нищожни резултати.
Много малко изхвърлям, защото в един момент нещо ми потрябва, но и не купувам много. Не харесвам консуматорството. Заринали сме планетата с боклуци.
Аз обаче купувам и нови неща. Но много често ми се случва да изхвърлям буркан, а след 2-3 дни да ми дотрябва точно такъв, какъвто съм хвърлила - с капачка с винт, идеален като размер.
В шкафа в банята намерих една ръчна четка за зъби и веднага я засилих. Аз ползвам електрическа. Вечерта ми се налага нещо да изчистя и една приятелка ме съветва да си помогна с четка за зъби.
Веднага се сетих, че тази четка се пазеше в шкафа именно заради такива случаи. Има неща, които само с четка за зъби можеш да тръкнеш. 
Ахаха, да, такива случаи имам предвид.
Аз се замислих над това, след като баща ми изкоментира, че сме много еко, пък създаваме много боклук от изхвърляне. И си е точно така, тонове дрехи, декорации и пр. се купуват и хвърлят. Тяхното поколение е много по-осъзнато в този аспект, макар и те да са го правили заради немотия.
Аз се замислих над това, след като баща ми изкоментира, че сме много еко, пък създаваме много боклук от изхвърляне. И си е точно така, тонове дрехи, декорации и пр. се купуват и хвърлят. Тяхното поколение е много по-осъзнато в този аспект, макар и те да са го правили заради немотия.
Пазаруването преди е било много различно. Купуваш, когато пуснат, защото не знаеш кога ще има.
А после пазаруваш в повече, защото някъде в мозъка седи една заплаха, че по някаква причина, може пак да няма.
Мен ме е яд, че баща ми отказва да изхвърля очевидно остарели, захабени и ненужни вещи. Не може да пазим всичко, събирано от четири поколения. То може де, но на моята глава ще дойде. Трябва да проуча това с наемането на контейнер. И да пазя съседите да не ми го напълнят през нощта (истинска история) 
Майка ми е обратното, тя може да изхвърли нещо ново, което със сигурност би влязло в употреба. Аз съм по средата.
Майка ми е обратното, тя може да изхвърли нещо ново, което със сигурност би влязло в употреба. Аз съм по средата.
Не точно. Баба ми е била на много хубава работа и е имала достъп до така лелеяните стоки. Да бяха си вложили парите в недвижимо имущество, вместо да кифлеят и сега да не мога да изрина секциите и гардероби от дрехи, платове (че навремето се е шиело) и обувки. Не че от спестяване от парцалки ще си купиш апартамент, но е факт, че срещу заплатите на четирима (тогава) работещи няма нищо насреща - само задръстена от вещи къща, която впрочем също не е строена от нито един от тях, а от прадядо ми. Хора, които не знаят какво е нито наем, нито банков кредит, но в същото време нямат и каквото и да било развитие. С вол не можеш да ги поместиш от зоната им на комфорт, след тях и потоп. Такива хора, в духа на темата, не трябва да оставят след себе си деца, ама на, ето ме
И в какво точно недвижимо имущество да го вложат? По време на соца имаше право да притежаваш само едно жилище. Хората чак се развеждаха фиктивно, та да вземат втори апартамент.
Като ги пишете такива неща, по-добре се информирайте.
И не разбрах защо е лошо да не излизаш от зоната си на комфорт, че даже и да нямаш деца.
Като ги пишете такива неща, по-добре се информирайте.
И не разбрах защо е лошо да не излизаш от зоната си на комфорт, че даже и да нямаш деца.
Много изхвърлям като рециклирам всичко, което е възможно. Напоследък и аз се замислям преди да купя нова дреха и обувки. Първо, че имам предостатъчно, второ, че нямам място. Трето, че съм на възраст. 
Дали ще имам време да ги нося. 
Имах колега, казваше, взема се когато има, не когато ти трябва.
Това съм го видоизменила по отношение на промоциите - купува се когато е на промоция, не когато ти трябва.
За сроковете на ползване - всичко си ползвам, досега не е имало проблем с козметика и препарати, дори не знам какво ще ми стане на парфюм, дезодорант примерно? И лекарства си ползвам, нищо им няма.
За децата и аз не го разбрах. Но за едновремешните чеизи при женене - страшно беше. Ние нямаме такива запаси, слава Богу. Но на селото на майка имахме съседи, като се женеше дъщеря им бяха наредили чеиза в едната стая, 30 юргана, плюс не знам колко одеала, чаршафи, хавлии, ужас... Не знам какво стана с тези неща. Жената към момента трябва да е около 70 години. Със сигурност не ги е ползвала, те много бързо се смениха материи и модели домашен текстил.
Дали ще имам време да ги нося. Пазаруването преди е било много различно. Купуваш, когато пуснат, защото не знаеш кога ще има.
Имах колега, казваше, взема се когато има, не когато ти трябва.
Това съм го видоизменила по отношение на промоциите - купува се когато е на промоция, не когато ти трябва.
За сроковете на ползване - всичко си ползвам, досега не е имало проблем с козметика и препарати, дори не знам какво ще ми стане на парфюм, дезодорант примерно? И лекарства си ползвам, нищо им няма.
За децата и аз не го разбрах. Но за едновремешните чеизи при женене - страшно беше. Ние нямаме такива запаси, слава Богу. Но на селото на майка имахме съседи, като се женеше дъщеря им бяха наредили чеиза в едната стая, 30 юргана, плюс не знам колко одеала, чаршафи, хавлии, ужас... Не знам какво стана с тези неща. Жената към момента трябва да е около 70 години. Със сигурност не ги е ползвала, те много бързо се смениха материи и модели домашен текстил.